Съвременен интериорен образ на аптеки и дрогерии

Решенията се отличават с определени специфики, наложени от хигиенните и функционални изисквания

Прочетена: 570

Гл. ас. д-р арх. Даниела
Костадинова, УАСГ

Аптеките и дрогериите са обекти, в които се продават стоки, но независимо от това, те не са обикновени магазини. Освен това съвременната аптека е нещо повече от място, в което се продават лекарства. В отговор на обострената конкуренция на фармацевтичния пазар фармацевтите поставят и естетически изисквания в търсене на нестерилен и неинституционален интериорен образ, осигуряване на комфорт при пазаруване, хармонично съчетаване на отделните функционални сектори. Интериорните решения се отличават с определени специфики, наложени от хигиенните и функционални изисквания, които при тези обекти са от изключителна важност.

В аптеките се продават лекарствени продукти, отпускани със или без лекарско предписание, медицински продукти, диетични храни за специални цели, детски храни, хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни средства, дезинфектанти и биоциди. В дрогериите се продават същите стоки с единственото, но важно изключение на лекарствени продукти с рецепта, които не могат да се купят от дрогерия.

Местоположение

Аптеките се изграждат в помещения със самостоятелен вход, разположени на първи надземен етаж, достъпни за посетителите и подходящи за извършване на дейността [1]. Изключения се допускат за аптеките в търговските центрове, които реално нямат самостоятелен вход.

Функционално-структурни изисквания. Всяка аптека съдържа основно търговско помещение – приемно помещение и няколко помощни помещения в зависимост от вида й – склад, асистентско, миялно помещение, асептичен бокс, офис, санитарен възел и пр. Помещенията на аптеката трябва да са на едно ниво, свързани помежду си и да са напълно отделени от помещенията, които се използват за други цели или за друг вид дейност. Приемното помещение трябва да има пряка връзка с асистентското помещение и удобна със складовите помещения. Асистентското помещение трябва да има удобна връзка с миялната. Допуска се изграждането на второ ниво в аптеката, свързано с обезопасена стълба, като подът на това ниво е на височина не по-малко от 2,50 м от пода на първото ниво, като площта на обособените по този начин помещения не се включва в изискваната минимална обща площ. Допуска се санитарният възел да бъде на друго ниво и с удобна функционална връзка с останалите помещения [1].

Строителни изисквания. Светлата височина на помещенията трябва да бъде най-малко 2,50 м. Стените на всички помещения трябва да са с покритие, устойчиво на влажно почистване, като не се допускат релефни стени в асистентското помещение. В миялната, асептичния бокс и санитарния възел трябва да се полага водоустойчиво покритие, позволяващо ефективно влажно почистване и дезинфекция на височина 2 м. Подовите настилки трябва да са водонепропускливи и лесно почистващи [1].

Осветление

Помещенията трябва да имат естествено и изкуствено осветление, което да осигурява безопасността и здравето на работещите в аптеката и на пациентите. С приоритет се осигурява естествено осветление. Когато то не е достатъчно или не е възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление. Изкуственото в приемното и асистентското помещение не може да бъде по-малко от 500 лукса, в складовото – не по-малко от 300 лукса, а в санитарния възел и изолационното преддверие – не по-малко от 200 лукса. На работните места в помещенията, където се приготвят лекарствени продукти, трябва да е осигурено и локално осветление. В асептичния бокс/стая и преддверието към нея трябва да са поставени бактерицидни лампи [1].

Класификация

Аптеките се класифицират според това дали отпускат лекарствени продукти на граждани или на лечебни заведения. Освен това е налице класификация според това дали в аптеката се приготвят лекарствени продукти, или се продават само фабрично пакетирани.

Аптека за отпускане на лекарства на граждани. Състои се от: приемно помещение, складово помещение и санитарен възел с изолационно преддверие и мивка. Минималната полезна площ е 30 кв. м при един работещ фармацевт, а за всяко следващо работно място се изискват още 5 кв. м допълнителна площ.

В населени места, където няма друга, се допуска откриване на аптека за лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура с едно работно място – с минимална полезна площ 20 кв. м.

Аптеката за лекарствени продукти, включително приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, в която не се приготвят лекарствени форми за очи и разтвори за парентерално приложение, се състои се от: приемно помещение, складово помещение, асистентско помещение с едно работно място и мивка за измиване на съдовете и уредите, санитарен възел с изолационно преддверие и мивка. За приготвяне на лекарствени продукти по магистрална рецептура се използва пречистена вода. Минималната полезна площ е 40 кв. м, а за всяко следващо работно място се изискват още 5 кв. м допълнителна площ.

Аптека за лекарствени продукти, включително приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, в която се приготвят лекарствени форми за очи. Състои се от приемно помещение, складово помещение, асистентско помещение с едно работно място и мивка за измиване на съдовете и уредите, асептичен бокс за изготвяне на разтвори за очи и санитарен възел с изолационно преддверие и мивка. За приготвяне на лекарствени продукти по магистрална рецептура се използва пречистена вода. Минималната полезна площ е 50 кв. м, а за всяко следващо работно място се изискват още 5 кв. м допълнителна.

Билкова аптека, в която се приготвят смеси и чайове и се разфасоват билки, се състои от приемно помещение, складово помещение, асистентско помещение с едно работно място и санитарен възел с душ и изолационно преддверие с мивка. Минималната полезна площ е 60 кв. м, а за всяко следващо работно място се изискват още 5 кв. м допълнителна:

а) в случаите, когато в билковата аптека се продават и отпускат лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, трябва да бъде обособено отделно работно място за съхранение и продажба на тези лекарства и минималната обща площ е 65 кв. м;

б) в случаите, когато в билковата аптека се приготвят лекарствени продукти по магистрална и фармакопейна рецептура, се изисква допълнително помещение с едно работно място и мивка за измиване на съдовете и уредите за приготвяне по магистрална и фармакопейна рецептура и минималната обща площ е 75 кв. м.

Аптеката на лечебно
заведение

се състои от приемно помещение, асистентско помещение, миялно помещение, санитарен възел с преддверие и мивка. Минимална полезна площ е 0,50 кв. м за едно легло, но не по-малко от 50 кв. м. [2]

Аптека за задоволяване нуждите на лечебно заведение за лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, на лекарствени форми за очи и разтвори за парентерално приложение и хранене – помещенията, площите и условията за този вид аптека с тази дейност [3] се привеждат в съответствие с добрата практика при производството на стерилни лекарствени форми [4].

Планиране на аптеката. Основни компоненти на интериорния образ.

Приемно помещение. Основните мебели за обзавеждане на приемното помещение са рецептурни маси, които е допустимо да се изпълнят както със, така и без високо остъкляване между фармацевта и клиента. Разположението трябва да осигурява на работещите в аптеката лесен достъп до лекарствата. В зависимост от обема на работата то се разделя на отделни сектори, обособени съобразно продуктите. Тези по лекарско предписание задължително се съхраняват отделно от другите по начин, възпрепятстващ визуалния достъп на пациента/потребителя. Освен щандовите маси в аптеките и дрогериите могат да се разположат и щандове на самообслужване, като в тях не могат да се експонират лекарствени продукти. Приложение намират островни гондоли, гондоли със стъклени рафтове, стелажни конструкции и др. Правилното планиране и атрактивният дизайн осигуряват комфорт при пазаруване, пестене на значително пространство, хармонично съчетаване на отделните зони.

Уникалният климат в аптеката създава и съответното отношение на клиента към нея. В търсене на разнообразен интериорен образ се използват различни похвати при планиране на обзавеждането като някои от изброените примери. Алтернативни решения за съхранение на лекарствени средства по лекарско предписание в специализирани фармацевтични шкафове: спестяват ценно място, побират цялата рецептурна наличност. Удобни и практични чекмеджета: осигуряват здравина, лесно обслужване, дълъг живот, лекота и плавност при изтегляне и прибиране, лесна подмяна, идеална видимост и селекция на лекарствата.

Нуждата от подреденост и многофункционалност води до използване линията на стените. Така се създава изчистено пространство и се подпомага визуалната комуникация между клиента и продуктите. Стенните стелажни системи са с атрактивни дизайнерски и цветови решения, форми и комбинации, при които се акцентира върху стоката, правят я по-достъпна и видима за клиента, по-продаваема. Аксесоари за презентация и съхранение на продуктите се използват за предоставяне на информация, достъпна за клиента.

Асистентското помещение за приготвяне на лекарствени продукти по магистрална и фармакопейна рецептура се оборудва с работна маса, с уреди и пособия, необходими за работата. В него се извършва приготвяне на лекарствени продукти по рецептура, пресипване и преливане на лекарствени и помощни вещества, както и опаковане на приготвените в аптеката лекарствени продукти.
Складовото помещение се използва за съхранение на лекарствени продукти и други стоки. Обзавежда се със стелажи или затворени шкафове. Задължително е наличието на метална каса, неподвижно закрепена и свързана със СОТ за съхранение на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества (когато аптеката е получила разрешение за работа с тези вещества). Освен това е необходим шкаф за съхранение на лекарствени продукти с изтекъл срок със секретно заключване, както и хладилник с подходящ обем за термолабилни лекарства.
Особености при избора на материали за интериорната композиция

Основното изискване e наличие на гладки повърхности, които могат да бъдат бързо и лесно почиствани и дезинфекцирани. Стените, подовете и таваните на помещенията трябва да бъдат третирани с миещи се материали. Подовото покритие трябва да бъде устойчиво на износване и позволяващо влажно почистване и дезинфекция. За изграждане на мебелите се използват разнообразни материали.

мебелни плочи – ПДЧ (плочи от дървесни частици) или MDF (плочи от дървесни влакна със средна плътност). MDF имат гладка повърхност, устойчиви ръбове, хомогенна структура и позволяват фрезоване, боядисване и лакиране;

масивна дървесина;

плочи с минерален произход – имат хомогенен строеж, лесни за почистване, разнообразни цветови решения. Осигуряват висока хигиеничност, замърсяванията се отстраняват лесно, не абсорбират миризми и бактерии, имат голяма трайност, по-ниска маса. Недостатък са топлинни деформации при температура над 180 градуса;

технически камък – конгломериран, произведен по специална технология. 93% са естествени материали – инертни зърнести компоненти (натрошен гранит, кварцов пясък), комбинирани със 7% добавки (силициев прах, полиестерна смола и оцветители). На външен вид се доближава до естествен камък, а някои показатели са дори по-добри: дълговечен, не се чупи, ниска попиваемост, не се цапа и не позволява развитие на бактерии, богата цветова гама, разнообразна повърхностна обработка: гланц, полугланц, мат;

метали – неръждаема стомана (стоманена сплав с минимално съдържание на хром), алуминий;

стъкло – с различна дебелина 4, 6, 8, 10, 12 мм и др. Прилага се в различна фактура: безцветно, матирано, релефно, огледално. При големи плоскости се закалява.

Аптеките и дрогериите са обекти, в които се извършва продажба на стоки, но те не са обикновени магазини. Неправилното им изграждане не е свързано само с неблагоприятен визуален ефект. При тях то може да е причина за грешки при отпускането на лекарствени продукти, кръстосано замърсяване, разпространение на инфекции. Спазването на хигиенните и функционални изисквания при интериорното решение при тези обекти е от изключителна важност.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Наредба №28/2008 на M3 за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.
[2] Наредба №3/2013 на M3 за превенция и контрол на вътреболничните инфекции.
[3] ДИРЕКТИВА 2003/94/ EEC относно установяване на принципи и насоки за добра производствена практика.
[4] Наредба №15/2009 на M3 за принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти.
[5] Pharmacy Architecture and Design, www.dezeen.com
[6] Тихолов K., Композиция на интериора, София, 2011.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.04.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.