Пограничен отбранителен вал край Дюлинския проход

Прочетена: 789

Иван Димитров,
Институт за космически изследвания и
технологии – БАН

Създаването на българската държава от Аспарух и нейното утвърждаване от Тервел е свързано с укрепване и разширяване на границите на България с Византия (Източната римска империя). Подписаните мирни договори с Погонат от Аспарух и с Ринотмет от Тервел са уговаряли точните граници на България с Византия. Стара планина и Черно море са се явявали естествени гранични репери в тези договори. Това предполага предприемане на специални мерки за укрепване на тези естествени граници на новата българска държава на Балканите. Тежката ромейска конница е пренасяна от хилядна флота от десантни кораби. Този факт е наложил създаване на верига от противодесантни валове по българското крайбрежие на Черно море между с. Кранево и Обзор (с. Кранево, кв. „Аспарухово“ във Варна, устието на р. Камчия, с. Шкорпиловци и Обзор).

Преминаването през Стара планина пък е възпрепятствано чрез създаване на редица отбранителни фортификации. Особено значение сред тях заемат пограничните валове. Те са изградени по стратегическите била на планинската верига и канализират движението през тесни проходи. Възловите теснини са укрепени с крепости (някои от тракийско и римско време) и специално подготвени отбранителни сюрпризи за нашествениците. Тази избрана стратегия е доказала своята жизнеспособност в следващите векове. В поредица от войни и сражения старопланинските проходи са били съдбовни за България и място за поражение на ромейските нашественици.

Отбранителен пограничен вал – Дюлински проход

Един от възловите проходи в Стара планина в непосредствена близост до Черно море и до Авренското плато е Дюлинският проход. Стратегическото му разположение до Месембрия (Несебър), укрепен полуостровен град-пристанище, и до м. Ченгене скеле, най-удобното за приставане място край съвременен Бургас, го правят възлов проход за нашествие на ромеите. Това е наложило да се укрепи черноморският бряг при съвременен Обзор с противодесантен вал (между р. Перпери дере и р. Двойница) и с пограничен вал при Дюлинския проход.

Отбранителният вал е изграден по билото на добре оформен рид между р. Двойница и р. Куру дере (Сухото дере) и се движи от 28 м при р. Двойница до 240 м надморска височина при с. Паницово. Валът е с обща дължина от 13 451 м и е добре запазен към днешен ден. На някои места е прекъснат от нови и стари пътища, магистрален далекопровод, строежи на жилищни и стопански сгради, парцели, ниви и градини в селата Приселци, Раковсково и Паницово.

През горските масиви е по-трудно забележим на аерокосмическите снимки и е с дължина от 4735 м. През населените места преминава с обща дължина от 2692 м. В непосредствена близост до вала е построен фотоволтаичен парк за добиване на зелена енергия от възобновяеми източници с обща площ от 52 950 кв. м и периметър 912 м между с. Приселци и с. Раковсково. При с. Паницово пътят пресича двукратно вала на разстояние от 190 м. Това дава лесен достъп до него и реална възможност за изследване на неговата структура. По цялата си дължина валът се движи в непосредствена близост до пътя и е лесно достъпен за изследване и изучаване от историци, археолози и студенти.

Използването на аерокосмическа информация (снимки и цифров модел на релефа), топографски карти и планове дава възможност чрез „мозаичния метод” да се изгради максимално пълна и комплексна картина на запазените части от отбранителния пограничен вал при Дюлинския проход. Всеки информационен източник представя с различна степен на точност и подробност изследвания исторически обект. Извлечената информация допълва общата картина на фортификационното съоръжение край Дюлинския проход. От достъпните информационни източници се открояват руските военни топографски карти с мащаб 1:50 000 и българските топографски карти с мащаб 1:25000 и 1:5000. Те отразяват детайлно запазените части на отбранителния вал. Информационната картина се допълва от редица сателитни и аерофотоснимки. Чрез тях се проследява еволюцията на историческия обект в различни времеви диапазони и състоянието на заобикалящата го среда.

На фиг.1 е представена детайлна българска топографска карта с мащаб 1:5000. Тя представя особеностите на отбранителния вал край с. Раковсково.

На фиг. 2 и фиг. З е представена руска военна топографска карта с мащаб 1:50 000. На нея е отразена част от отбранителния вал край с. Приселци, с. Раковсково и с. Паницово.

На фиг. 4 е представена аерофотоснимка с разделителна способност 0,5 м. Видими са детайлите на вала при с. Раковсково и запазените части край с. Паницово.

На фиг. 5 е представена аерофотоснимка с разделителна способност 0.5 м на пиксел. На нея може да се проследи запазената част от вала през трите села.

На фиг. 6 е представена космическа снимка IKONOS, наложена върху цифров модел на релефа. Композитната снимка дава възможност да се оцени стратегическото разположение на вала край Дюлинския проход. Информационните източници и съставената тематична карта (фиг. 6 и фиг. 7) представят разположението на отбранителния вал спрямо съвременната пътна мрежа и населени места.

Заключение

Опазването на наследството на България предполага използване на широк спектър от нови методи и средства за изследване и регистрация на историческите обекти. Представените информационни източници и тематични карти дават възможност за регистриране на съвременното състояние на запазените части от пограничния вал край Дюлинския проход. Те могат да послужат за основа на бъдещи изследвания на историческите обекти от археолози, историци, студенти и докторанти.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Руска топографска карта – М 1:50 000.
[2] Българска топографска карта – М 1:5 000.
[3] Цифров модел на релефа – ASTER.
[4] Сателитна снимка – IKONOS.
[5] Аерофотоснимка – 0.5 м/pix.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.05.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.