Архитектурно-градоустройствени особености при проектиране на технологични паркове

Прочетена: 1181

Арх. Виктор
Костадинов,
Доц. Борислава
Манчева,
ВСУ „Любен
Каравелов”

Технологичните паркове се подкрепят от университетите и местното управление. Те се създават с цел да се осъществи високотехнологично икономическо развитие и разширяване на познанието. При изграждането им е желателно да се намали максимално транспортът в полза на пешеходния достъп и зелените пространства. Архитектурата на тези комплекси трябва да позволява гъвкаво използване на пространствата, както и добре развити споделени обществено обслужващи звена. Съвместните научни изследвания изискват екипи от учени, които формират интердисциплинарни изследователски звена.

Настоящият доклад разглежда и анализира световни примери на успешни технопаркове и дип­ломно проектно предложение за такъв комплекс в района на Индустриална зона Мировяне, северно от София.
Определяне, история и цел

Университетски изследователски парк, научен парк или научно-технологичен парк е физическият израз на колаборацията между университети, индустрия и правителство с цел създаване на високотехнологично икономическо развитие и разширяване на познанието. За разлика от типичния високотехнологичен бизнес район тези паркове са с по-голяма организираност, планиране и целенасочено управление. Отличават се от научните центрове с това, че тук научноизследователските постижения се комерсиализират – превръщат се в продукти с практическо приложение. Фирмите и организациите, обитаващи парка, се фокусират върху подобряване на продукти и иновация за разлика от индустриалните зони, които се концентрират върху производство [1, 2].
Първият университетски научно-технологичен парк е създаден в началото на 50-те в близост до Станфордския университет и по-късно става известен под името Силиконовата долина. Вдъхновен от визитите си в САЩ, Швеция и Великобритания, Пиер Лафит прилага впечатленията си в създаването на Sophia Antipolis Science Park във Франция.

Технопарковете са източник на предприемачество, таланти, икономическа конкуренция и са ключови елементи от инфраструктурата, поддържаща растежа на днешната икономика на глобалното познание. Предлагайки място, на което правителство, университети и частни компании могат да си сътрудничат, научните паркове създават обстановка, подтикваща иновациите [3].
Устройствено
планиране

Технопарковете се характеризират с устройствен план и сгради, проектирани да служат главно за частна и обществена научноизследователска работа, високотехнологични компании и поддържащи дейности. При избора на терен за изграждане на технологичен парк трябва да се вземат предвид някои основни насоки, за да се гарантират неговата успешна дейност и бъдещо развитие.
На първо място е необходимостта от добре развита комуникация за транспорт на хора и материали на кратки и дълги разстояния (автомобилни артерии, железопътен транспорт, летищен терминал)(фиг. 1, 3). Изискването за лесен достъп се диктува най-вече от факта, че научните паркове се подкрепят от университетите, чиито кадри ще извършват дейност на територията им и ще са основен двигател на иновациите. Статистиката показва, че над 80% от съществуващите технопаркове са на разстояние до 20 км от университетско учреждение (фиг. 2)[1], което често влиза в акционерския състав и е собственик на земята [4].

Макар в състава на технопарковете да влизат значителни жилищни пространства, е благоприятно, ако в близост се намира селищна структура не само заради улеснения достъп до работна ръка, но и заради общодостъпните ресурси, предлагани от общественото обслужване, и рекреационни съоръжения на технопарка, от които жителите могат да се възползват.
Непрекъснатият растеж и развитие е друг основен принцип на технологичните комплекси – иновациите се нуждаят от постоянно модернизиране на съществуващите сгради и изграждане на нови такива. Затова е желателно при избиране на терена да се предвиди значително разрастване в дългосрочна перспектива.

Проектното предложение за Технопарк Мировяне предвижда неговото разположение в близост до Околовръстен път и пътен възел Требич. Зоната за обитаване е естествено продължение на съществуващата жилищна територия, а общественото обслужване на комплекса е достъпно до обитателите на Мировяне. (фиг. 4 – а)

Функционални групи

Стратегически планираните научноизследователски паркове включват в себе си споделени пространства, в които индустрията и академията могат да работят рамо до рамо. Въпреки нуждата организацията на парка да е динамична можем да дефинираме някои основни функционални групи с конкретна насоченост.

Основните научни ядра са сърцето на технологичния парк. Те включват всички лаборатории, специализирани и с гъвкава планировка (предимно за отдаване под наем), научни съоръжения (ускорители на частици, супер компютри) и др. Към тази група спадат и учебните заведения на територията на технопарка, директно свързани с неговата дейност.
Обществено обслужване и офиси – освен всички административно-обслужващи функции (телекомуникационни центрове, рецепция и охрана, управленски офиси, ресторанти, банкови клонове, конгресни пространства, медицински центрове и др.) тази група съдържа също и офиси на фирми и учреждения, чиято дейност не е директно свързана с материални експерименти и разработки, например софтуерни компании.

В зависимост от спецификата на разработките пилотното производство може да е инкорпорирано директно в структурата на лабораторните комплекси или в самостоятелни малки и средни предприятия, базирани повече върху гъвкава функционална схема и възможност за бърза промяна на технологичния процес, отколкото ефективно производство на голям обем продукт.
Спорт и рекреация. Парковата среда, в която се изграждат тези комплекси, изисква разделяне на пешеходните зони и транспортния достъп. Желателно е да се осигури възможност за почивка в непосредствена близост до работните места, тъй като научният процес е до голяма степен и творчески и е вероятно учените да прекарват по-голямата част от времето си близо до своята работа.
Жилища за персонала и научните работници. Освен стандартни фамилни домове и общежития е възможно да се предвидят малки жилищни структури, при които групата е споделена между по-голям брой обитатели, което да стимулира обмена на идеи между хора с различна професионална специализация.

Техническата инфраструктура включва всякакви складове, снабдителни и пречиствателни станции, трафопостове, сгради на транспорта и др. Макар че ги групираме по функция, тези елементи обикновено са разположени заедно, а са пръснати из цялата територия на технопарка, там където има нужда от тях.

Разположение
и взаимовръзки

Разположението на отделните групи е продиктувано до голяма степен от особеностите на терена и конкретните изисквания на сградния фонд. Въпреки че по дефиниция разработките и  производствата на територията на технологичния парк не могат да бъдат източници на замърсяване, известно ниво на нежелани емисии винаги ще има и с това трябва да бъде съобразено ситуирането на жилищата и рекреационните съоръжения. Не изключваме, разбира се, и необходимостта да се предвидят буфери в случай на авария в някое от предприятията или лабораториите и обслужващите ги складови площи.

Като не игнорираме всичко казано до момента, ще обобщим някои тенденции в разполагането на функционалните звена в технопарковете. При периферно разположение на комплекса спрямо транспортна артерия обществената част е неговият фронт. В случай че основният транспортен поток навлиза в технопарка, административно-обществените функции са разположени по неговото протежение. Жилищата са търсени като естествено продължение на съществуващи квартали от съседна селищна структура. Парковата рекреационна среда служи едновременно като комуникация и буфер между зоните на обитаване и работа.

Екологични
съображения

В историческа перспектива технологичните комплекси се развиват органично в продължение на дълъг период от време. В по-съвременен план се наблюдава тенденцията за проектиране и изграждане на основната част от технопарка в един етап, което дава възможност за преустрояване и усвояване на нарушени територии, като бивши индустриални зони и сметища. Това не само намалява отпечатъка на комплекса, но и спомага за възвръщането на екологичния баланс заради значителната паркова среда с дървесна растителност, която е неразделна негова част.
При проектирането на центъра за нанотехнологии в Технопарк Мировяне с оглед постигане на повишена енергийна ефективност и по-малко влияние върху околната среда южната фасада е снабдена с динамични слънцезащитни елементи, а остъклената площ на северната фасада е намалена с 50%. На подземно ниво е предвиден резервоар за събиране на атмосферни води от използваемия плосък покрив, които да се използват за поддържане на зеленината в непосредствена близост до сградата.

Изводи

Много частни компании се занимават с разработването на продукти от самата научна разработка до пласирането им на пазара, което налага всички участници в процеса да работят в тясна връзка, включително звената, които традиционно не свързваме с изследователска дейност, например маркетинговия отдел. Съвременната наука е силно социална дейност – най-продуктивните и успешни учени са тясно запознати с материята и стила на работата на своите колеги. Те показват удивителна способност да приемат нови изследователски подходи и инструменти възможно най-бързо, след като те станат достъпни. Оттук следва, че науката функционира най-добре, когато е подкрепена от архитектура, която улеснява структурното и неформално взаимодействие, при която има гъвкаво използване на пространството, както и споделяне на ресурси.

ЛИТЕРАТУРА

[1] IASP. Web de la Asociacion International de Parque Cientificos
[2] AURP. Association of University Research Parks, What is a Research Park? (http://www.aurp.net/what-is-a-research-park)
[3] Battelle Technology Partnership Practice, and Association of University Research Parks. „Characteristics and Trends in North American Research Parks: 21st Century Directions.“, 2007
[4] Prof Greg Clark, ULI Europe, Dr. Tim Moonen, Director of Intelligence, The Business of Cities, „Technology, Real Estate and the Innovation Economy“, 2015 (http://europe.uli.org/wp-content/uploads/sites/3/ULI-Documents/FINAL- Innovation-Reportl.pdf)

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.06.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *