Социални и екологични тенденции и предизвикателства в устойчивото управление на жизнената среда в България

Прочетена: 986

Доц., д-р Ботьо
Захаринов,
д-р, Миглена
Пейчинова, НБУ

Градското планиране и управление заеха челно място в политическия дневен ред, като транспортът и жилищното строителство са ключови предизвикателства. Много от градовете трудно се справят със социалните и екологичните проблеми.

Целите на устойчивото развитие засягат всички граждани по света. През 2005 г. Европейският съвет прие принципи, които да водят Европа по пътя на устойчивото развитие. Те включват трайната необходимост от икономически просперитет, основан на иновативна, конкурентоспособна и екологично ефективна икономика.

Изложение

Основните въпроси на устойчивото развитие попадат в пет категории: контрол на енергийното потребление; използване на материалите; използване на водите; управление на отпадъците и контрол на шума.

Постигането на устойчивост в градското планиране означава, че една от важните цели при изграждането на здания е да се сведе до минимум замърсяването, причинено от консумацията на енергия, чрез въвеждане на принципите на пасивното проектиране за намаляване енергийните нужди; допълване на традиционните източници с възобновяеми.

Ефектът „градски топлинен остров“ се проявява като повишаване на температурата в населените райони в резултат на: намаляване растителността за сметка на постройките; наличието на черни повърхности като покриви и пътища; друга, абсорбираща топлината инфраструктура.

До голяма степен сградите и съоръженията пречат на пряката слънчева светлина. Дали това е предимство или недостатък, зависи от географската ширина. В зависимост от нея е водещо или огряването от слънцето, или предпазването от него.

Движение на въздуха в градската зона е показано на фиг. 2. Въздушният поток се движи около различни структури, като високи и ниски здания, улици и техните комбинации. Възможни са следните случаи: (A) силният поток се отклонява надолу по сградата, (B) спокойна зона се разгръща между постройките, (C) от големи сгради и улици образуват каньони, които ускоряват въздушния поток.
Все по-често хората от големите градове търсят решение на проблемите, като отправят поглед към покривите и стените на зданията.

Най-високата вертикална градина в света краси силуета на Сидни под формата на извисяващ се жилищен блок, забулен в зеленина. One Central Park има свой собствен парк, който е на 166 м нагоре към небето в спиращ дъха „брак“ между архитектура и природа.

Градовете и градските области имат много проблеми, които варират от социални до здравословни и екологични. Близостта на хората, фирмите и услугите, свързани със самата дума град, обаче означава, че се предлагат и огромни възможности. Гъстотата на населението води до по-кратки разстояния до работното място и услугите, по-често използване на обществения транспорт и по-малки жилища, които изискват по-малко осветление и отопление. В резултат на това жителите използват по-малко енергия на глава от тези в селските райони.

Преосмисляйки градоустройството, архитектурата, транспорта и планирането, можем да превърнем нашите градове и ландшафт в „градски екосистеми“ – начало на смекчаването на изменението на климата чрез по-добър транспорт, чиста енергия и пасивни къщи, вертикални градини. По-доброто градоустройство ще подобри повсеместно качеството на живот и ще създаде нови възможности за заетост, като развие пазара за нови технологии и зелена архитектура.

Ключът се крие в планирането на селищата по начин, който да улеснява по-ниското потребление на енергия, като се използват устойчив транспорт и жилища с ниско потребление на енергия.

Новите технологии в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници са важни, тъй като помагат на хората да променят своето поведение.

Използването на територията е изключително важен фактор в устойчивата градска среда. През по-голямата част от двадесети век нормите и правилата за зониране довеждат до разделяне на местата, където населението работи, от райо­ните, в които живеят, пазаруват или посещават места за развлечение.

По-високата плътност може да означава по-ниска консумация на енергия в сградите, по-рационално използване на незастроените терени, по-ефективно натоварване на обществения транспорт и повишаване на потенциала за централизирано и други форми на колективно топлоснабдяване.

Големите или високите постройки не само консумират повече енергия, но оказват по-голямо влияние върху околната градска среда по отношение на засенчването, оросяването от дъжд на терена и турбулентността на вятъра.

Растителността и водните площи променят нивата на влагата, вятъра, огряването от слънцето, температурата, шума и замърсяването на въздуха. В градските зони парковете влияят положително върху микроклимата. Температурите в тях могат да бъдат с 5 – 10 °C по-ниски, отколкото в гъстонаселените райони. Замърсяването също е значително по-малко. Схемата (фиг. 4) показва въглеродния цикъл в градска среда (модифициран след Churkina, 2008).

Черните стрелки изобразяват вертикални и хоризонтални въглеродни потоци. Сивите показват косвените ефекти от замърсяването в селищата на поглъщане на въглерод и освобождаване на замърсители от екосистемите в рамките на градските пространства и градският отпечатък.

Последните данни показват, че от 2000 г. насам глобалните емисии CO2 са се увеличили четири пъти по-бързо от предишното десетилетие. Този ръст надвишава най-лошия сценарий, докладван от Междуправителствена експертна група по изменението на климата (IPCC) през 2007 г. В момента по-слабо развитите страни генерират повече CO2, отколкото развитите. Така наречените физически мивки (например океанът), които поглъщат CO2, са намалили ефективността си през последните 50 години, което означава, че нашите усилия за понижаване на емисиите от човешка дейност трябва да бъдат още по-ефективни, ако искаме да запазим атмосферните нива на CO2 стабилни. Цената на бездействието относно изменението на климата е огромна както финансово, така и морално.

Градовете са всепризнати за способността им да играят ролята на катализатор в справянето с изменението на климата. Успехът на Декларацията на EUROCITIES за изменение на климата, Заветът на Европейската комисия, на кметовете, умни градове и общностни инициативи са доказателство за всичко това. The Green Digital Charter е още една стъпка напред в този процес. Организацията задължава градовете да работят заедно за постигане на целите на ЕС в областта на климатичните промени чрез цифрови технологии, които повишават енергийната ефективност, за да се намалят емисиите или да предотвратят измененията на климата.

Качество на въздуха

Замърсяването на въздуха се отразява сериозно на човешкото здраве, нанася щети върху екосистемите и причинява влошаване на външния вид на сгради и паметници. Подобряване чистотата му в градовете е ключов приоритет за ЕС. Стратегията „Чист въздух за Европа” включва по-чист въздух за Европа (CAFE) чрез Директива (2008/50/ЕО), която представлява всеобхватна политическа рамка за постигане на безопасни нива и качество на въздуха за всички хора, особено тези, които живеят в градовете. Концентрацията на фини прахови частици в градската околната среда е останала постоянна, между 15 и 20 μg/m3, за последните 10 години. Следователно по този показател селищата не са превишили пределните стойности на ЕС.

Шумово замърсяване

Шумът в околната среда е най-честият източник на стрес за жителите на градовете. Здравните експерти, занимаващи се с шумово замърсяване, са стигнали до изводите, че редица здравословни проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, повишени нива на хормоните, психологически проблеми и дори преждевременна смърт, са вследствие от него. Търсенето на мобилност расте, използването на автомобили, влакове и самолети се увеличава, а с това и нивата на шум.

Отделяне на отпадъци и тяхното управление

На годишна база всеки от 500-те милиона граждани, живеещи в ЕС, изхвърля повече от половин тон отпадъци. Управлението и обезвреждането им е голямо предизвикателство за нашите градове. Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО) определя основни понятия и принципи за управление на отпадъците на територията на ЕС, като „йерархията на отпадъците“ „замърсителят плаща“ и др. Йерархията на отпадъците определя приоритетите за управление им, като предпочитаният метод е превенция, последвана от повторна употреба, рециклиране, други форми на оползотворяване, като например енергия, както и подобряване на окончателно обезвреждане, последвано от постоянно наблюдение.

Консумация на вода и пречистване на отпадъчни води

Всеки чист и здравословен град гарантира на своите граждани достъп до чиста и безопасна вода за пиене и други ежедневни нужди. ЕС признава значението на този ресурс чрез Директивата за питейната вода (98/8/ЕО), която гарантира, че водата, доставена на гражданите чрез системи за водопровод, е безопасна за пиене.

Чистата градска среда е сред целите на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО). Документът изисква всички градове и населени места с население от 2000 или повече жители да има системи за събиране на отпадъчни води и за пречистването им до определени минимални норми според стандарт, преди да се изхвърлят в околната среда. Изпълнението на разпоредбите в него е най-скъпото в сравнение с изискванията на другите директиви на ЕС за околната среда, но и намаляването на замърсяването, което е донесъл, е значително. Това законодателство е спомогнало за почистването на реки, езера и крайбрежни зони и е важен фактор за задоволяване на здравните стандарти, базирани на Директивата за водите за къпане (2006/7/ЕО).

Заключение

Развитите държави активно работят по проекти за екоградове и квартали, ниско енергийни жилища и подобряване на средата. В България също има селища, които водят подобна политика. София засега е пионер в тази област, но в близко бъдеще и другите градове следва да се включат активно.

Според Института за нулево енергийни сгради (ИНСЕ) „Всички сгради в София биха могли да се отопляват изцяло от възобновяема енергия, най-вече слънчева, без да са необходими каквито и да било горивни процеси. Това е постижимо чрез съчетание от мерки за повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на интелигентни топлофикационни мрежи. Потенциалът за соларно топлозахранване на града е толкова голям, че надхвърля сега действащия капацитет на „Топлофикация София“. Този резултат е от анализ на ИНЕС, базиран на конкретни изчисления за ВЕИ от инсталация върху типов панелен блок в столицата.

Топлофикационните системи на бъдещето могат да осигурят комфорт на жителите на София благодарение на изцяло екологични източници. Важен аспект в този преход е повишаването на енергийната ефективност на зданията. Привеждането им в съответствие с нормите за т.нар. нулево енергийни сгради – или „близко до нулево енергийни“ – успешно се съчетава с тенденцията за нискотемпературно отопление. При него носителят на топлината се под­грява не до обичайните около 80 – 95 градуса, а до около 60 градуса и вместо радиатори в помещенията се използват тръбни системи (серпентини), вградени в подовете или стените на жилищата.

Изключително важно за отоплителни системи от ново поколение е наличието на преносни мрежи с ниски топлинни загуби.Топлофикация без горивни процеси. Изводът от направените анализи сочи, че енергийна структура от ново поколение в София, базирана изцяло на слънчева енергия, е в състояние да покрие 100% от нуждите на столичните сгради. По този начин топлината, нужна на големия град в зимните месеци, може да бъде осигурена изцяло без каквито и да е горивни процеси. При наличието на 1200 – 1600 kWh/m2 слънчева радиация потенциалът на слънчевата енергия в София не е далечна алтернатива, а най-логичен път към високоефективна, нулево въглеродна енергетика.

Изводи

Разглеждането на града като екосистема предполага да се изследват потоците от вещество и енергия, необходими за функционирането му и за поддържане на равновесието в системата.

Разрушителното действие на селищата, особено големите, върху природата се изразява в това да се отнемат ресурси от нея и от друга страна – в изхвърлянето на замърсяващи вещества и отделянето на енергия, основната цел се изразява в минимизирането на тези две форми на въздействие. Следователно всички видове технологии, добри практики, похвати за планиране и други мероприятия, които са насочени към пестене на енергия, към многократното оползотворяване (рециклирането) на отпадъците, към затваряне на производствените цикли и т.н., трябва да се отнасят като проява на устойчив подход. Такива са намаляване на етажността, засилване на мерките за съхранение на растителността и обработваемата земя, ограничаване растежа на градовете и поддържане на една разумна гъстота, добра организация на транспорта и т.н.

В градовете, към които трябва да се стремим изцяло, е нужно да се скъса с установените днес модели на обитаване, потребление, работа и други дейности от ежедневието, които оказват нарастващо бреме върху околната среда. Максимално трябва да бъдат намалени количеството на отпадъците и нивото на замърсяване. По възможност всички отпадъци да бъдат преработвани или използвани за суровини за други процеси.

За ограничаване на трафика ще спомага и запазването на вече изградените паркове и местните комунални съоръжения вместо строителството на нови отдалечени обекти.
Развитието на идеята за устойчиво развитие недвусмислено показва, че макар да има своите корени в зората на цивилизацията, тази концепция е част от постмодерната парадигма (или от „третата вълна“ според концепцията на Тофлер).

Концепцията за устойчивостта определя и ще определя обществено-икономическото развитие, в това число и градската среда.

ЛИТЕРАТУРА

[1] http://www.muhtarov.com/
[2] http://www.intechopen.com/advances-in-landscape-architecture/urban-ecology
[3] http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fevo.2015.00144/full
[4] http://www.polivnisistemi.net/index.php/idei-za-napoyavane/2-zhiva-stena
[5] http://www.greentech.bg
[6] http://www.imercer.com
[7] http://www.economynews.bg
[8] http://www.wieninternational.at
[9] www.urbanaudit.org
[10] http://www.thehoneygatherers.com
[11] http://www.worldometers.info/world-population/
[12] http://www.census.gov/population/international/
[13] http://www.dac.dk/en/dac-cities/sustainable-cities/all-cases/energy/
[14] http://www.wicona.com/bg/bg/-/sustainable-building/
[15] http://bcq.es
[16] http://www.izeb.eu
[17] http://www.un-

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.07.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *