Съвременен интериорен образ на стоматологичните центрове

Прочетена: 203

Гл. ас. д-р арх. Даниела
Костадинова, УАСГ

Стоматологичните центрове са вид лечебни заведения за извънболнична специализирана медицинска помощ. Те могат да бъдат разкривани в самостоятелни сгради или да са част от жилищни или обществени здания, в случай че в структурата им не се предвижда леглова база. Ако включват стационар – следва да бъдат единствено в самостоятелни сгради [1].
Зъболекарските практики биват два основни типа: индивидуална – само един кабинет, или групова, включваща няколко стоматологични кабинета, обединени в медико-стоматологичен център.
Функционална структура на стоматологичните центрове
Амбулаториите за индивидуална и групова практика включват 3 основни групи помещения – работни, допълнителни (в зависимост от спецификата на дейността им) и спомагателни.
Работни помещения
 Кабинет за прегледи (фиг. 2). Изискванията са за площ от мин. 12 кв. м и естествено осветление. В случай че се разполага със стол с дентална рентгенова уредба за секторна графия, площта се увеличава с 3 кв. м. Минималната допустима светла височина е 2,50 м. [1]
 Манипулационна. В стоматологичните практики се разкрива само при необходимост. Площта й трябва да бъде мин. 9 кв. м, светлата височина – мин. 2,50 м, естественото осветление е задължително. [1]
 Помещения за стационарна образна диагностика – включват различни видове рентгенови уредби: дентална уредба за секторни графии (мин. 9 кв. м, ширина мин. 3 м), дентална уредба за панорамни графии (мин. 9 кв. м, ширина мин. 3 м), уредба за дентална компютърна томография с преобразовател на образа (мин. 12 кв. м, ширина мин. 3 м). При планирането е необходимо да бъдат точно съобразени изискванията на производителя. В случай на необходимост по стените се изпълнява оловна защита съгласно извършени изчисления от инженер-физик. Дейността подлежи на разрешителен режим от АЯР (Агенция по ядрено регулиране). [2]
 Помещения за зъботехническа дейност – включват такива за рутинна зъботехническа дейност, оразмерени по 5 кв. м за всяко работно място, но не по-малко от 12 кв. м; помещение за полиране на муфи и греене 4 кв. м и зала за работа с металокерамика – по 5 кв. м за всяко работно място.
 Чакалня и регистратура – изискването е за мин. 9 кв. м за чакалнята и 4 кв. м за регистратурата (фиг. 3).
 Складови помещения.
 Стерилизационна – обикновено малък апарат се разполага в работния кабинет или манипулационната, но при големи дентални центрове се изгражда отделно пространство.
 Санитарен възел с преддверие с мивка – необходимо е да бъде в пряка връзка с чакалнята на денталния кабинет.
 Чистачно помещение.
Специфика при интериорното решение на стоматологичните центрове
Спецификите при интериорните решения са наложени от хигиенните и функционални изисквания, които при тези обекти са от изключителна важност. Неправилното им изграждане не е свързано само с неблагоприятен визуален ефект. При тях то може да е причина за медицински грешки, кръстосано замърсяване или разпространение на инфекции [3]. Същевременно в отговор на голямата конкуренция стоматолозите поставят и чисто естетически изисквания в търсене на нестерилен и неинституционален интериорен образ, осигуряване на комфорт при обслужване на пациентите, хармонично съчетаване на отделните функционални сектори (Фиг. 4).
Функционална зависимост
Пространствената композиция е подчинена на изискването за създаване на условия за безпрепятствено осъществяване на дейността на медицинските специалисти. Зъболекарският стол винаги е централно разположен в помещението, със свободно пространство от всички страни. В непосредствена близост се планира манипулационен плот с елементи за съхранение на материалите. Естетичната интериорна среда е органично вплетена във функцията (фиг. 5).
Терапевтично ориентирана визия на средата
Осигуряване на необходимите пространства за разположение на апаратура. Налице е постоянно внедряване на съвременните постижения на техниката и нововъведенията в методите на лечение, постигнати от развитието на медицинската наука. Подходите при интериорното решение се развиват динамично, обхващайки всички функционални сектори – зоните за диагностика и лечение, чакалня, регистратура и пр. От края на ХХ век популярност придобива идеята за т.нар. therapeutic environment– терапевтично ориентирано обкръжение с позитивно влияние в лечебния процес. Логична композиционна организация на главните структурни звена, включване на елементи за максимално улеснена ориентация на пациентите, подобрен дизайн на медицинското обзавеждане и апаратура – всички тези мерки са насочени към създаването на естетична интериорна среда, органично вплетена с функцията на сградата, допринасяща за подобряването на лечебния процес (фиг. 6).
Специализиран подход при проектиране на дентални центрове за деца
Съобразяването с детската ергономия и възприятието на средата от деца, които трябва да бъдат предразположени да приемат лечението, налагат подбор на интериорни елементи с подходящ мащаб, както и включването на повече декоративни компоненти. Често срещан е подходът с изобразени по стените приказни герои (Фиг. 7а). Интериорното решение следва да е планирано цялостно, с единна концепция за ограждащите конструкции, неподвижното и подвижното обзавеждане, елементите за визуална комуникация и др. за постигане на адекватно въздействие (Фиг. 7б).
Подбор на подходящи материали за интериорната композиция
Изискванията за асептика и стерилност, както и технологичните изисквания за апаратурата неминуемо създават специфика при изграждането на определени зони от структурата на стоматологичния център. Основното изискване е за наличие на гладки повърхности, които могат да бъдат бързо и лесно почиствани и дезинфекцирани [4]. Стените, подовете и таваните на помещенията се третират с миещи се материали. Настилките трябва да са устойчиви на износване. Използват се всички видове плочи – камък, гранитогрес, теракота. Поради предимствата на липсата на фуги приложение намират и епоксидни саморазливни замазки или рулонни PVC покрития. Стените и таваните е достатъчно да бъдат покрити с антибактериален латекс. Допустимо е да има облицовки от миещи се материали (фиг. 8).
За изграждане на мебелите се използват разнообразни материали: мебелни плочи – ПДЧ (плочи от дървесни частици) или MDF (плочи от дървесни влакна със средна плътност), плочи с минерален произход, технически камък, метали – неръждаема стомана, алуминий, стъкло – обикновено или антибактериално.
Заключение
Интериорното решение на стоматологичните центрове е зависимо основно от функционалните изисквания за осъществяване на дейността, обезпечаване работата на медицинските специалисти и разположението на необходимата апаратура. Тъй като се касае за вид лечебни заведения за извънболнична помощ, към тях съществуват и завишени хигиенни изисквания. Това е причина за специфичен подбор на материалите за ограждащите конструкции и мебелите в пространството. Независимо от това постигането на „терапевтично“ ориентирана към пациентите среда е търсен подход при изграждането на всички компоненти на интериорната композиция.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Заповед № РД 09-325 на МЗ за хигиенни изисквания към помещенията на медицинските, стоматологичните, медико-стоматологичните и диагностично-консултативните центрове
[2] Наредба №13/ 2016 г. на МЗ за осигуряване на радиационна защита при работа с рентгенови уредби за медицински цели
[3] Наредба № 3/ 2013 г. на МЗ за превенция и контрол на вътреболничните инфекции
[4] Директива 2003/94/ЕЕС относно установяване на принципи и насоки за добра производствена практика
[5] Dental Clinic, www.archdaily.com
[6] Dental Centers Architecture and Design, www.dezeen.com

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.11.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *