Архитектурно-конструктивни решения на сгради за производство и първична преработка на гъби

Прочетена: 111

Доц. д-р арх.
Борислава Манчева-
Велкова,
ас. инж. Станислав
Цветков,
ВСУ „Любен
Каравелов“ – София

Гъбарник може да бъде всяко помещение, което задоволява изискванията на гъбите, които ще се отглеждат в него, по отношение на факторите за растежа и развитието им. За гъбопроизводство могат да се използват и приспособят различни помещения: изби, мази, каменоломни, минни галерии, естествени пещери, стари масивни обори, конюшни, свинарници, стъклени и полиетиленови оранжерии, парници, тютюневи сушилни, сутерен или първи етаж на нова къща, сеновал, склад и др. В планинските и полупланинските райони се ползват зимни гъбарници, те са приземни. В полските райони може да се ползват леки временни постройки с приземно отглеждане.

Технологични, архитектурни и конструктивни изисквания за сградите във връзка със специфичния характер на производството
Повечето гъби, най-вече печурките, предявяват най-големи изисквания по отношение на постоянната температура и влажността на въздуха. Помещенията трябва да отговарят на следните условия: да са хигиенични; да позволяват поддържането на чистотата; да има добро вентилиране на въздуха; възможност за регулиране на температурата в диапазон от 16 до 25 °С. Нужно е да има достатъчно вода за поливане. Помещенията трябва да са тъмни; за предпочитане е бетонов, циментов под или застлан със ситен чакъл. Желателно е стените и таваните да са гладко измазани. Дървените части да са импрегнирани или да се подменят често, особено на стелажите. Изолацията от студове и горещини трябва да е добра. Може да се появи заболяване, поради съседство старо с ново засадени, затова е добре да са по-отделени помещения, стелажите да са разграничени от стените.

Вратите е нужно да са срещу главните пътеки. Желателно е таванът да не бъде дървен, ако е такъв – трябва да се изолира с полиетиленово платно. Покривът може да бъде отделен за всяко помещение или да е общ за няколко.

Необходима е канализация за отвеждане на измивните води в специална шахта. Гъбарникът трябва да бъде снабден с водопровод за чиста питейна вода или тя да се доставя с цистерна и да се налива в дезинфекцирани съдове. Необходими са условия за затопляне преди поливане. Електрическата инсталация трябва да е противовлажна, а лампите да са с ниско напрежение или да се използват миньорски каски с лампи.

Отглеждането на гъби изисква осигуряване на оптимални параметри на въздуха за получаване на максимално добри резултати: температура, относителна влажност, чистота, газов състав (контрол на СО2) и скорост на движение.

За отопляване на помещението е най-подходящо водно такова, понеже не изсушава въздуха. Радиаторите на водното отопление се монтират в страничните пътеки. Може да се използват вградени тухлени печки, като те най-често се поставят непосредствено до вратите, което е благоприятно при зимния сезон, когато при всяко отваряне нахлува студен въздух, но среща отпора на затоплената въздушна вълна. Топлината от печката не бива да попада пряко върху гъбните лехи, което се постига с ниска тухлена преграда, която да я изпрати нагоре. Друг начин за отклоняването е чрез вкопаване на печката под равнището на пода. Тя в никакъв случай не бива да пуши. Необходима е въздушна рециркулационна уредба, която изравнява температурата в помещението. Отоплителното тяло може да се сложи и в средата. Често е използването на климатици, което според световната практика не е добро решение.

Естествената вентилация може да се осигури със специални отвори до пода и до покрива, чрез вратите, прозорците и коридорите пред помещенията и такива в тавана, както и при билото на порива или с комини. Преддверията и коридорите пред помещенията служат като климатична камера за темпериране на пресния въздух.

Покривните отдушници се поставят над главните пътеки, а допълнителните вентилационни отвори се правят в стените срещу страничните пътеки.

Отоплението и вентилацията може да се осигурят и със специални климатични системи, които налагат наличие на: енергийно стопанство и агрегати (чилъри или термопомпи) за производство на студена вода; системи за овлажняване на въздуха; климатични камери; вентилационни системи; специализирани системи за автоматично управление при необходимо налягане от 600 до 900 Pa; охлаждащи и затоплящи секции; системи за управление на дебита и чистотата на климатизирания въздух; системи за управление на температурата на охлаждания
и/или затопляния въздух. При наличие на студена вода от околната среда с определен дебит и температура има системи за: охлаждане, отопление, овлажняване и почистване от твърди частици на въздуха. Ако водата не е с достатъчно ниска температура, се добавят други охладителни инсталации.

За отглеждане на култивирани печурки хранителната среда е компост. Използват се бетонни площадки с навеси, оградени от трите страни, а от четвъртата – с рогозки или малки термични камери.

Ако лехите са приземни (Фиг. 2 и 3), се препоръчва те да са обли, тъй като развиват по-висока температура. Те са широки до 50 см и са високи 35-40 см. Плоските лехи са широки 20-25 см. При ползване на стелажи лехите върху тях са плоски или леко заоблени – 16-25 см. През лятото те трябва да са по-тънки, а през зимата по-дебели, равномерно претъпкани, като се препоръчва да се полагат на пластове през 10 см.

На пода или върху стелажи се оформят лехи или се слагат полиетиленови торби с материала или сандъци.

Поливането е най-добре да е с пръскане към тавана или водопроводните тръби или маркучи да се окачат високо.

Стелажите (Фиг. 4) могат да бъдат единични или двойни. Единичните се разполагат покрай стените на гъбарника и са с ширина 70-80 см (едно протягане на ръката), което е съобразено с ергономичните изисквания за удобство при обслужване и бране, без да се налагат допълнителни приспособления за тази цел.

Двойните са широки 1,40 м и се разполагат в средата на помещението за гъбопроизводство, поради което позволяват двустранен достъп за обслужване.

И двата вида нормално могат да са от 1 до 6 етажа в зависимост от особеностите на конкретното помещение. Минималното разстояние между тях, оставяно като пътека за обслужването им, е 60 см, а ако помещението е по-голямо, може да се остави централна пътека с ширина 90-100 см, а страничните да са
60-70 см. Първият етаж е добре да се повдига на 30 см от пода, а разстоянието между най-горния и тавана трябва да е най-малко 100 см.

Стелажите е най-добре да бъдат минимум три в едно помещение. Надлъжно трябва да се прекъсват с пътеки поне през 10 м.
Една полиетиленова торба съдържа 10-12 до 30 кг компост на височина 20-40 см, зарежда се с 90 г мицел; 3,5 кг пепелина. Прието е 8-9 броя да се разполагат на 1 м2 площ.

Подреждането им (Фиг. 5) може да бъде успоредно или шахматно, като при шахматното се губи по малко производствена площ.

Най-често те са с диаметър 40 см. Един квадратен метър площ поема 150 кг компост.

Сандъците са например 4 м2, дълбоки 25 см с крачета 10 см и с тегло 750 кг. Те се нареждат на два етажа в редици. Между двата етажа се слагат удължители на краката – 30 см. В гъбарниците се ползва механизация – електрокари, машини за внасяне и поставяне на компоста, за засаждане, за бране и за изнасяне на вече използвания и др.
При ръчното зареждане може да се използва релсова количка до вкарването му в широката пътека. При механизираното се поставя лентов транспортьор. Той се състои от секции, общата дължина на лентата се оформя така, че да съответства на тази на помещението.

Механизираното изхвърляне става също с лентов транспортьор, като той се сваля ръчно върху лентата с помощта на инструменти.
При механизираното засаждане мицелът се разхвърля на лехите ръчно, след което се пуска машината. Тя е например една ос с шипове и електромотор, който върти оста със скорост 600 об./мин. Подобно е положението и за покриващия материал на лехите.

Има и машини за механизирано бране, като предварително ръчно се обират гъбите по края и след машинното събиране се прави ръчно дообиране. Най-съвременните холандски гъбарници, разположени във вертикални бункери, включват и определена механизация за въртене на конструкцията, което улеснява производството, като повечето от процесите са автоматизирани.
По-долу са показани решения на сглобяеми (стоманени) конструкции, при които: в едната сграда (Фиг. 6а, б) производството е в самото помещение, а при другата (Фиг. 6в, г.) – в други, вътрешни и допълнително защитени пространства.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.12.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *