Метод за прогнозиране на състоянието на междублоковите пространства на панелните комплекси в София

Прочетена: 705

Проф. Йордан Радев,
гл. ас. Димитрина Попова,
гл. ас. Стефан Аспарухов,
Ангел Енкин,
Димо Джотолов, УАСГ

Панелните комплекси в София и тяхната реновация

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението през 2011 г. броят на панелните апартаменти в град София е близо 200 000, а на обитателите им – около 500 000 [1], което представлява една трета от живущите в столицата. Самите комплекси са 63 и заемат приблизително половината от територията на съвременна София. (Фиг. 1)

В първия етап на научния проект „Културна идентичност и енергийна ефективност при ревитализацията на междублоковите пространства на панелните комплекси в София“ се извърши подбор в три фази между 1059 междублокови пространства с най-голям потенциал за ревитализация, така че обектите на изследване се сведоха до три основни и два резервни. [2] Главният извод, който може да се направи от първия етап, е, че панелните комплекси и техните междублокови пространства се характеризират със съществени различия на архитектурната среда, продиктувани от разнообразни фактори, като вид и начин на застрояване, видове едропанелни конструкции, климат, начин и бит на обитаване, исторически наслагвания в отделните квартали и др. Същевременно не е логично ревитализацията на междублоковите пространства да се основава отново на отречените към момента принципи на модернизма, при които типизирани, унифицирани градоустройствени решения се мултиплицират безкрайно по градове и континенти. Уникалните решения, които са условие за идентичност на жилищната среда, изискват индивидуален анализ. Огромната база данни за всяко място е възможно да се обработи основно с помощта на новите технологии.

Метод за прогнозиране на състоянието на панелните комплекси (Фиг. 2)

Целта на изработения метод е чрез дигитализиран процес на прогнозиране, което е свързано с изработването на софтуерен продукт, при който се въвеждат различни параметри за архитектурната среда в междублоковите пространства, например от периодични наблюдения и работа на място, статистически данни, да се генерират варианти за бъдещето им състояние. Те от своя страна са база за конструиране на стратегии за реновация. Самото обновяване на междублоковите пространства не е еднократно мероприятие, а постоянен процес, при който на сезонна или годишна регулярност се извършват намеси в архитектурната среда. Ако решим да изследваме всички възможни комбинации, пълната картина ще се очертае ясно, но това е по възможностите единствено на един ИТ процес. По тази причина от съществено значение за функционирането на метода са: повторяемост на операциите и въвеждането на количествени характеристики за отделните проблемни теми.

В статията ще разгледаме някои от комбинациите, за да демонстрираме как методът работи. От възможностите избрахме да се спрем на дадени ситуации, които намираме, че са характерни и масови. Приносът на метода е, че дава отговори на комплексната картина на определено междублоково пространство, върху която да се съставят конкретни задания за проектиране. Позволява да се изведат и някои тенденции за развитието или деградацията на средата за периоди от 5, 10 или 20 години.

Експериментални резултати

Един от най-влиятелните съвременни архитекти на жизнени и устойчиви градски пространства в света – датският архитект Ян Геел, в своята книга „Градове за хората“ [4] констатира, че „редовните проучвания на публичното пространство и обществения живот са се доказали като изключително ценен инструмент за планирането на градската среда и облагородяването на човешкия пейзаж“. Именно първата стъпка в тестването на метода в реална архитектурна среда – мястото в панелния комплекс, определено за ревитализация (Фиг. 3), включва картиране и описание на дейностите, извършвани в градска среда в три междублокови пространства на панелните софийски комплекси жк „Дружба 2“, „Обеля 1“, „Левски В“. Отделно за изследването се взеха данни от Националния статистически институт за последното преброяване на населението и жилищния фонд през 2001 г. и 2011 г. Данните са организирани по блокове, така че да пресъздадат, от една страна, социалната картина на общностите и – от друга, тенденциите на промяна в общностите за 10 години. От съществено значение е информацията да се актуализира чрез анкетни карти по същите параметри на по-малки интервали от време специално за обитателите на панелните апартаменти в обхвата на изследвания обект – „Дружба 2“.

Проблемът паркиране в обект 1 – междублоково пространство в жк „Дружба 2“

Паркирането се извършва частично в предвидените паркинги, които са разширения на пътното платно и с асфалтова настилка, но също и в терени, предвидени за озеленяване, където настилката е самоделна, като посипан чакъл или отъпкана почва. Площта на неформалните паркинги надвишава в пъти предвидената по проект пред сградите. Статистиката сочи, че към настоящия момент основният автопарк на населението се състои от коли втора ръка. За определяне на прогнозни сценарии и открояване на тенденции на този проблем е необходимо периодично събирането на данни относно: броя на личните автомобили в околните блокове, възраст на автопарка, тъй като по-старите модели са по-големи замърсители на въздуха, честота на ползване на автомобил, велосипед или пешеходно придвижване в ежедневието и причините за това, например: концентрация на работни места в отдалечения център, удобство при водене на деца на училище и детска градина вместо градски транспорт, предпочитане на колата вместо колелото.

Въз основа на данните могат да се очертаят две прогнози и съответно стратегии за ревитализация на междублоковото пространство. Едната е положителна. При нея намалява броят на автопарка, използват се нови модели автомобили, включително задвижвани от електричество, велотранспортът става предпочитано превозно средство заради близост на работните места до жилището. Втората прогноза е негативна. При нея нараства броят на колите, особено на тези, захранвани с дизел и бензин, увеличава се необходимата площ за паркиране, оформят се нови паркинги в неизползваемите зелени терени.

Проблемът ослънчаване и ветрове в обект 1 – междублоково пространство в жк „Дружба 2“

Постигането на благоприятната локална климатична обстановка е един от най-важните фактори при ревитализацията на междублоковите пространства в панелните комплекси на София. За изследването се спираме върху два климатични компонента: ослънчаване и ветрове. Първият е изследван и представен в статия от 1988 г. в сп. „Архитектура“. Авторът арх. Христо Генчев въвежда нов градоустройствен показател – индекс на разчлененост на застрояването, това е отношението на повърхнините на сградите към затворения в тях обем. [3] Той прави и констатацията, че „богатите пластични форми, усложнените композиционни похвати в градоустройството винаги водят до влошаване на слънцеенергийната ефективност.“

За настоящия метод за прогнозиране използването на коефициента е от полза, защото функционира на количествени данни, получени от геометрията на сградите. Вторият компонент е базиран на факта, че с нарастването на височината на зданията вятърът се усилва и се създава турбулентно въздушно течение. Това е една от причините фактор при селекция на междублокови пространства да е средната етажност на сградите. [2] По тези два компонента се създават картини на локалния климат според сезона или часа от деня около една панелна постройка. Със софтуера се посочват точните терени около блоковете, където чрез моделиране на релефа, засаждане на храсти и дървета, поставяне на декоративни огради може да се постигне благоприятен климат и комфортна среда, например сянка или завет, за прекарване на по-дълго време на открито.

Проблемът бездомни животни в обект 1 – междублоково пространство в жк „Дружба 2“

В първия етап на изследователския проект темата бездомни животни в панелните комплекси беше констатирана като една от основните проблемни чрез онлайн анкетна карта на адрес http://blockareas.bg/bg/. Идентифицирането на прогнозни тенденции се констатира чрез регулярно преброяване на популацията от бездомни животни, предимно кучета, в междублоковото пространство, както и на преброяване на домашните любимци, отглеждани в околните панелни блокове, защото броят на бездомните зависи пряко от броя на домашните. Резултатът според прогноза за увеличаване на броя е определяне на места около сградите, които са предназначени специално за разходка на домашни животни, и постепенно редуциране на броя на бездомните.
Проблемът обществени места в обект 1 – междублоково пространство в жк „Дружба 2“.

При този проблем методът е базиран на констатацията, че жизнени са архитектурните пространства, които се използват. Чрез наблюдения на място се определя колко често се ползва междублоковото пространство – всекидневно, седмично или сезонно. Чрез картографиране на местата и броя на парковите елементи, включително на самоделната паркова архитектура, като пейки, асми, огради, цветарници, се изчислява нарастването или намаляването на активността.

Друг важен индикатор е броят на търговските обекти в блоковете, достъпни обикновено чрез външни стълби към партерен етаж или към сутерен, които създават трафик пред определени фасади на зданието.

Изводи

Разработен е и е тест­ван нов метод, който се състои от три компонента: събиране периодично на бази данни, изразени количествено, за състоянието на междублоковите пространства в панелните комплекси; генериране от една и съща база данни на няколко хипотези-прогнози, благоприятни и неблагоприятни, за периоди от 5, 10, 15 години; съставяне на архитектурно-градоустройствени стратегии. За представяне на прогнози с по-голяма степен на валидност и вариантност е необходимо да се използват възможностите на съвременни софтуерни технологии.
Чрез метода се демонстрира, че архитектурни въпроси могат да получат количествени измерения основно за съставяне на прецизни задания за проектиране, като обхват, съдържание и стойност. В поставената рамка високо качество при творчеството на архитектурните решения за междублоковите пространства се постига чрез конкурси.

Авторите изразяват благодарност към Фонд „Научни изследвания“ за финансирането на проект Д-ФНИ Е02/20 с бенефициент УАСГ на тема „Културна идентичност и енергийна ефективност при ревитализацията на междублоковите пространства на панелните комплекси в София“.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Преброяване на населението 2011, Том 2. Жилищен фонд/Книга 1. Жилищни сгради. Национален статистически институт, София, 2011.
[2] Аспарухов Ст., Териториално-устройствено състояние на междублоковите пространства в панелните комплекси на град София, В: Сборник доклади от Международна научна конференция ВСУ 2016, ВСУ „Л. Каравелов“, 2016, т. 3, 44-50 с.
[3] Генчев Хр., Топлоенергийни последици от градоустройствения избор начин на застрояване, сп. „Архитектура”, САБ, София, 8, 1987, 36 с.
[4] Геел, Ян, Градовете за хората, превод Ел. Виденова, Б. Делирадев, изд. Жанет 45, Пловдив, (2010 Jan Gehl) 2016, 209 с.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.01.2018. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.