Възможности за обновяване на централната градска част на Кюстендил с културно-историческа насока. Експониране на археологията от древна Пауталия – археологически маршрут

Прочетена: 506

Доц. д-р арх.
Димитър Власарев,
Стефан Александров,
Николина Виденова,
ВСУ „Любен
Каравелов“

Развитието през
Античността

Кюстендил е един от най-древните български градове. Има осемхилядолетна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. Известен е с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.[6] Първите селища на днешната територия са слабо проучени. Районът се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V – IV век пр.н.е., привлечени от лековитите минерални извори, траките основават селище.

След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) завоевателите го превръщат във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Това е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център за обширна територия. Наблюдава се топографска приемственост и влияние на планировката на тракийското селище върху градоустройствената структура.[1] С административните реформи на император Траян (98 – 117 г.) е потвърдена градската уредба, с което започва цялостната реконструкция по римски образец и добавя към името си „Улпия“ ( на лат. Ulpia Pautalia). Тук са построени крепостни стени, огромни мраморни бани – храмове, театър, стадион, форум и водопровод.

Планировката и застройката е на принципите на т.нар. правоъгълна (ортогонална) система, гръбнакът на която са главните улици с посоки изток – запад и север – юг. [2] Градският площад (агора) е изнесен от геометричния център на кръстовището. Богатият и благоустроен през II в. град е защитен с крепостна стена. Освен оригиналния градеж са разграничени още три строителни периода: след готските нашествия (270 г.), в резултат на засилената строителна дейност на императорите Валентиниан I (364 – 375 г.) и Валент (375 – 378 г.) и през ранновизантийската епоха.

През периода от времето на император Антонин Пий (138 – 161 г.) до император Каракала (198 – 217 г.) в селището се секат собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот. През II – III век се изграждат значителни архитектурни ансамбли около агората, термите, централните улици. След 333 г. (ранновизантийски период) храмовият комплекс – асклепион на името на бог Асклепий, около минералните извори и северния склон на Хисарлъка, е разрушен и на свещения хълм е изградена крепост, където се съсредоточава административната, военната и духовната власт на областта. Градоустройствените акценти са характерните силуети на раннохристиянските базилики. В условията на растящата несигурност през V – VI в. се уплътнява градската застройка. По отношение на своята архитектура Пауталия е благоустроено и добре уредено селище. [4] Освен документираните археологически останки от обществени сгради – части от архитектурни комплекси, базилики, бани, интересни данни дават изображенията върху пауталийските монети. Показани са храмове на божествата Асклепий, Сабазий, Зевс, Хера, Аполон, Хермес, Деметра, Херакъл и др. Те предоставят информация, че градът е бил украсен с копия от прочути статуи на произведения от Праксител Хермес с детето Дионис и Сатир, на Навкид – Хермес Дискобол, на Херакъл, Афродита и др. Между забележителностите е и конната статуя на Луций Вер, изобразена също върху монети. По времето на император Юстиниян I (527 – 565 г.) Пауталия е възстановена. В по-късен период името не се среща. [5]

Паметници от три периода – римски, раннохристиянски и османски

Римски период – Пауталийски асклепион (като устройствена възможна посока в обновяването на централна градска част (ЦГЧ)

Пауталийският асклепион не е запазен до наши дни. Представлявал основна сграда с правоъгълен план и двускатен покрив, по данни от монети (фиг. 2а). На предната страна имал триъгълен фронтон, поддържан от 4 колони с коринтски капители. Строен е през I и II век и е имал обща площ (заедно с постройките на допълващото застрояване и римските терми) около 3600 м2. Посещаван е от почти всички римски императори. Бил е вторият по големина на Балканския полуостров след този в Епидавър, Гърция.[3]

Банята разполагала с помещения както за групово, така и за индивидуално посещение и лечение. В римските терми имало аподитериум (съблекалня), тепидариум (умерено топла зала), калдариум (гореща зала), фригидариум (студена зала), лаконикум (пералня), палестра (гимнастическа зала). Отоплението на баните било по типично римски модел – с хипокауст, който затопля пода, после стените и цялото помещение.

Асклепионът обхващал освен баните и комплекс от антични постройки, предимно храмове на божества от гръко-римския пантеон. В близост имало парк, гимназион, стадиони, театри, както и други обществени постройки. Архитектурата на асклепиона била типично римска.[3]

Базиликите на раннохристиянска Пауталия

През втората половина на IV в. големият административен и стопански център Пауталия е вече и средище на епископия. По това време в него започват да се строят нови раннохристиянски църкви, някои от които върху по-ранни езически храмове.

Съществуването на активен духовен живот от епохата на ранното християнство (IV – VI в.) е засвидетелствано с регистрираните в района на днешния град седем трикорабни базилики: две при северната порта, построени една върху друга; други две – извън крепостната стена (изградени също една върху друга); една базилика – северно от форума; друга – сред античния некропол, и една – в крепостта Хисарлъка (по дадената карта на фиг. 3) [10].

Двете базилики южно от северната стена на Пауталия се намират в един от античните комплекси (наред с други обществени сгради), находящ се между улиците „Патриарх Евтимий“ и „Хан Крум“, под сградата на читалище „Братство“ (бившия младежки дом) (по дадената карта на фиг. 3 позиция номер 6). На мястото на по-ранната, дълга около 30 м, е построена втора базилика със значително по-големи размери – 48х15 м. Тя е трикорабна, едноапсидна с трансепт. При първоначалното й разкопаване не е разкрита цялата й площ. От храма е запазена полихромна мозайка, интересна в цветово и композиционно отношение. Южно от базиликата е открит внушителен комплекс, вероятно епископски дворец.

Базиликата се отнася към IV в., като е преустроена в края на V в. или началото на VI в., от което време е и мозайката. След разкопките в началото на 80-те години на XX в. тя остава не изцяло разкопана [10].

Археологическите проучвания са подновени през 2003 г., поради строеж на сграда. Разкопките продължават и през следващите години, при което е разкрита и северната й част. В този период е проучена втората (по-голямата) базилика – разкрити са северната част на апсидата и наосът, както и архитектурни комплекси източно от църковната сграда. Апсидата е с диаметър 6 м. Зидовете й, изградени със смесена зидария (opus mixtum), са запазени на височина до 1 м. От запад олтарното пространство е оградено с каменни блокове, за които е била прикрепена олтарната преграда с оловен припой, с дължина 12,70 м. Северно от апсидата на източната стена се намира отвор за двукрила врата, през която е влизал свещеникът. Входовете на източната стена са характерни за Константинополския архитектурен кръг.

Подобно архитектурно решение се среща и при базиликата в кюстендилската крепост Хисарлъка, но там входът е южно от апсидната конха. Базиликата е имала и втори вход – на южната стена на трансепта (напречния кораб), който е извеждал към двора. Функционирал е през първия строителен период на сградата. През втория период е бил затворен и само входът на източната стена е продължавал да се използва. Точен аналог на базиликална сграда с входове от юг и изток е базилика №2 от крепостта Крумово кале до Търговище.
Тя заема основно място сред раннохристиянските църкви в Пауталия. Големите й размери, богатата мраморна декорация и полихромната подова мозайка я открояват като най-забележителния молитвен храм през раннохристиянската епоха. Голяма част от базиликата е съхранена и консервирана в приземния етаж на бившия младежки дом. Част от мозайката е реставрирана и преместена в Историческия музей на Кюстендил. Северната част на раннохристиянския храм все още не е цялостно проучена (към 2012 г.) и тепърва предстои да бъде реставрирана и консервирана.

Двете ранновизантийски базилики извън крепостта на Пауталия се намират близо до северната й стена (по дадената карта на фиг. 3, позиция номер 18). Те също са изградени една върху друга.[10]

Базилика, северно от форума на античния град – разкрита е през 80-те години на XX в. от Румен Спасов. Намерени са нартексът и западната част от трикорабен базиликален наос.

Базилика в югозападния некропол на Пауталия – разкрити са източните части на трикорабна църква с голяма полукръгла апсида, снабдена със синтрон. Намерени са останки от мозайка в подовете на олтара и на наоса.

Османски период – джамията „Фатих Султан Мехмед“

Джамията „Фатих Султан Мехмед“ в Кюстендил (известна още като „Шалдърванската джамия“) е разположена в централната част на града. Тя носи името на османския султан Мехмед II, известен с прозвището си ел-Фатих (Завоевателя). [6]

Построена е през 1531 г. от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил в тогавашната махала „Варош”. Тя прави впечатление с внушителните си размери и типичния ориенталски вид. Джамията е изградена от дялани каменни блокчета и тухли. Най-голям интерес представлява минарето. То се издига на около 30 м височина – осемстенно призматично тяло, на което е изградена специална площадка. Градежът се отличава със своите шестостенни орнаменти от червени тухли. Джамията не е действаща. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория от национално значение. [8]

Представените изследвания с периодизация на културно-историческите паметници ясно фрагментират нови устройствени аспекти при обновяването на ЦГЧ на град Кюстендил. Разглежданите три периода от културно-историческото развитие на града в устройствен аспект създават възможности за цялостното им третиране (консервация, реставрация и експониране), както и свързването им в културно-исторически маршрути, разгледани в някои от следващите проекто­предложения, разработени в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“ – ВСУ „Любен Каравелов“, Архитектурен факултет.

Изводи
Разгледаните примери обогатяват ЦГЧ с нови възможности за обновяване и развитие на археологически маршрути. Съществуващите публични обществени пространства получават нов архитектурен облик с устройствени решения, подчинени на историческото наследство на град Кюстендил.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Кацарова В., Пауталия и нейната територия през I – VI век, Фабер, Велико Търново, 2005 г.
[2] Попова Д., Градоустройствени архетипове през I – III в. На Пауталия, Сердика, Филипопол и Августа Траяна, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Международна юбилейна научно-приложна конференция УАСГ, 2012 г.
[3] Власарев Д., Гороломов А., Виденова Н., Александров С., Романска С., Величнова Г., Максимов Л.,Ролята на сградите на балнеологията в град Кюстендил, възможности за обновяване на съвременната му градска среда, Международна научна конференция бани 2016 г.
[4] http://kustendil.bg
[5] https://bg.wikipedia.org
[6] http://kustendil.com/
[7] http://digital-culture.eu/bg
[8] http://poseti.guide-bulgaria.com/
[9] https://www.google.bg/
[10]http://svetimesta.com

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.02.2018. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.