Икономически отчет на строителството в България – годишен доклад 2017

Прочетена: 47

Инж. Йоана Бетова,
експерт КСБ,
екип на КСБ

По прогнозни данни на статистическата служба на Евростат през четвъртото тримесечие на 2017 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства спрямо предходното тримесечие с 0,6% както в еврозоната (EA19), така и в ЕС28. За същото тримесечие на 2016 г. БВП нараства с 2,7% в еврозоната и с 2,6% в ЕС28.

През цялата 2017 г. БВП е нараснал с 2,3% в еврозоната и с 2,4% в ЕС28, а в сравнение с 2016 г. – съответно с 1,8% и 2%. Тенденция за най-висок икономически растеж от страните в ЕС през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо предходното тримесечие отчитат Естония с 2,2%, Словения – 2%, Литва – 1,4%, и Унгария – 1,3%. България бележи ръст от 0,7%. С най-нисък ръст на икономически растеж са Гърция и Хърватия – с по 0,1%.

Темпът на прираст на БВП за четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. показва най-висок икономически растеж в Румъния със 7%, след нея се нареждат Словения с 6,2%, Естония – 5,3%, Чехия – 5,2%, и Унгария – 4,9%. За България темпът на прираст на БВП е 3,5%. Най-нисък икономически растеж се наблюдава в Дания с 1,2%.
Строителна продукция на база отработени човекочаса на страните членки на ЕС

По предварителни данни на Евростат през четвъртото тримесечие на 2017 г. строителната продукция нараства спрямо предходното тримесечие с 0,7% в еврозоната и с 0,5% в ЕС28.
Сградното строителство в еврозоната регистрира ръст от 0,9% спрямо предходното тримесечие, а в ЕС28 – от 0,4%. Инженерното строителство също отчита увеличение спрямо предходното тримесечие, което в еврозоната е 0,7%, а в ЕС28 – от 1%.

Сред държавите членки на ЕС, за които има данни за нарастване на строителната продукция през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо предходното, са Словения с 14,3%, Унгария – 8,1%, Латвия – 3,5%, Естония и Полша – с по 3,1%. България се нарежда също на добра позиция с 2,9% нарастване на строителната продукция, а след нея е Литва с 2,5%. Страните, регистрирали най-голям спад на производство в строителството, са Испания с 3,6%, Румъния – 1,7%, и Обединеното кралство – 0,7%.

Производството в строителството в еврозоната се увеличава с 2,7% през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същото на 2016 г., което се дължи на ръст на сградното строителство с 3% и на инженерното строителство с 1,6%. В ЕС28 нарастването на строителната продукция е с 3%. То е в резултат на ръст на
сградното строителство с 2,9% и на инженерното строителство с 2,8%.

Сред държавите членки, за които има данни, най-висок ръст на строителната продукция за четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. се наблюдава в Унгария с 35%, Словения – 26%, Латвия – 21%, Ирландия – 18,7%, и Полша – 17,7%. България също отчита ръст с 3,6%. За разглеждания период се наблюдава спад в строителната продукция в Испания с 5,8% и Румъния с 2,5%.

Положителен икономически растеж за страната

Темпът на прираст на БВП по сезонно изгладени данни през четвъртото тримесечие на 2017 г. е 0,7% в сравнение с предходното, а спрямо същото тримесечие на 2016 г. нараства с 3,5%. По предварителни данни на НСИ произведеният Брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2017 г. възлиза на 27 427 млн. лв. по текущи цени, като на годишна база за същия период на 2016 г. нараства с 3,5%. БВП за страната за 2017 г. възлиза на 98 631 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличава с 4501 млн. лв.

За четвъртото тримесечие на 2017 г. Брутната добавена стойност (БДС) общо за икономиката е 23 761 млн. лв. с относителен дял в БВП от 86,6%. За същия период на 2016 г. темпът на прираст е 3,7%. За 2017 г. БДС общо за икономика е 85 413 млн. лв. стойностен обем по текущи цени, като спрямо 2016 г. се увеличава с 4195 млн. лв.

Динамиката на брутната добавена стойност се определя основно от регистрирания растеж на различните отрасли на икономиката ни. За сектор „Строителство“ БДС за четвъртото тримесечие на 2017 г. е 808 млн. лв., като заема относителен дял в БВП от 2,9% и нараства с 1% спрямо предходното тримесечие, а в сравнение със същото тримесечие на предходната 2016 г. – със 7%. За сектор „Строителство“ БДС за 2017 г. е 3574 млн. лв., като икономическият ръст е 395 млн. лв. на годишна база.

БВП и БДС на един зает за един отработен човекочас

Брутният вътрешен продукт на един зает за 2017 г. възлиза на 27 978 лв. (по текущи цени), като спрямо 2016 г. се увеличава със 799 лв. За четвъртото тримесечие на 2017 г. на едно заето лице се падат 8146,1 лв. от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 19,4 лв. БВП за един отработен човекочас.

Брутната добавена стойност на един зает общо за икономиката за 2017 г. е 22 245 лв. (по текущи цени), като спрямо 2016 г. се увеличава с 537,9 лв. За четвъртото тримесечие на 2017 г. БДС на един зает е 6533,3 лв., като всеки създава 15,5 лв. БДС за един отработен човекочас.

Според статистическите данни равнището на производителност­та на труда нараства общо за икономиката и за строителната индустрия.

Строителството
в България

Към 9 март 2018 г. вписаните строителни компании в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) са 4956, от които 4913 са български юридически лица и са 43 чуждестранни фирми. За 2016 г. заличените фирми по неизпълнение на процедура по чл. 20, ал. 2 ЗК са 494 бр.

Произведена
продукция
в строителството

Строителството в България е с положителна динамика. Основен двигател на сектора остават сградното и инженерното строителство.

По статистически данни в сравнителен аспект произведената продукция в отрасъл „Строителство“ за четвъртото тримесечие на 2017 г. е на обща стойност 4421 млн. лв. изпълнени обекти, като спрямо предходното тримесечие се увеличава с 33,4%, а в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. има ръст с 12,4%.

Сегментът „Сградно строителство”, който включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за четвъртото тримесечие на 2017 г. в размер на 2480 млн. лв., което е 56,1% от общата в сектора за разглеждания период. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. произведената продукция се увеличава с 32,4%, а спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. се отчита ръст от 17,1%. В „Инженерна инфраструктура“ произведената продукция за четвъртото тримесечие възлиза на 1941 млн. лв. и е с дял от 43,9% от общата в строителството за същия период. Спрямо третото тримесечие на 2017 г. произведената продукция се увеличава с 34,8%, а спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. има ръст от 6,9%.

За строителния сектор 2017 г. приключи с изпълнени обекти на обща стойност 12 920 млн. лв. Данните показват, че произведената продукция в строителството се увеличава с 11,7% спрямо 2016 г.

„Сградно строителство“ формира произведена продукция за 2017 г. в размер на 7233 млн. лв., което е 56% от общата в сектора за разглеждания период. Сегментът регистрира ръст със 17,9% в сравнение с 2016 г.

В „Инженерна инфраструктура“ произведената продукция за 2017 г. е 5687 млн. лв., което е 44% от общата в сектора за 2017 г. Спрямо 2016 г. сегментът регистрира ръст с 4,7%.

Разходи за труд/отработени човекочаса

В строителството за 2017 г. са отчетени общо 187 млн. отработени човекочаса. Спрямо 2016 г. тенденцията е спад с 3,6%. Отработените човекочаса в сектор „Строителство“ от един нает по трудово правоотношение за 2017 г. са 1664 спрямо 1690 отработени човекочаса за 2016 г., или намаляват с 1,5%.

Разходите на работодателя за труд за 2017  г. възлизат на 1290 млн. лв., което спрямо 2016 г. е ръст с 3,5%. Разходите на работодателя за труд за един отработен човекочас от наетите по трудово правоотношение за 2017 г. са средно 6,90 лв., като спрямо 2016 г. те се увеличават със 7,3%. За четвъртото тримесечие на 2017 г. разходите на работодателя за труд за един отработен час от наетите по трудово правоотношение са 7,25 лв., или с 10,5% повече в сравнение със същия период на 2016 г.

Тенденцията през последните години е намаляване на броя на отработените човекочаса и увеличаване на разходите на работодателя за труд.

Издадени разрешителни за строеж на нови сгради

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2017 г. са за 1296 сгради със 7327 жилища в тях и 904 953 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15,1%, жилищата в тях се увеличават с 2,7%, а РЗП е с 3,2% по-малко. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. са се увеличили издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради с 15,5%, жилищата в тях – с 37%, а разгънатата им застроена площ – с 33,1%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. за административни сгради са издадени 30 разрешителни за строеж с 29 251 кв. м РЗП, които спрямо предходното тримесечие се увеличават със 7,1%, а РЗП намалява с 25,3%. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. издадени разрешителните за строеж за административните сгради намаляват с 6,3%, а тяхната РЗП – с 63,5%.

Общо 1130 разрешителни за строеж с 691 264 кв. м РЗП са издадени през четвъртото тримесечие на миналата година за други сгради. Спрямо предходното тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж са по-малко със 7,5%, а на РЗП – с 3,1%. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на други сгради намаляват с 26,5%, а на РЗП – с 34,4%.

Издадените разрешителни за строеж на нови сгради за 2017 г. са общо 11 149 бр. с РЗП 6 598 503 кв. м, от които:

 5562 жилищни сгради, включващи 24 969 жилища с 3 216 308 кв. м РЗП;
 127 административни сгради/офиси с 219 688 кв. м РЗП;
 5460 други сгради с 3 162 507 кв. м РЗП.

През 2017 г. общо издадените разрешителни за строеж на сгради се увеличават с 19,1% спрямо 2016 г., а РЗП – с 20,4%. На годишна база се регистрира ръст при жилищните сгради с 23,2%, на жилищата – с 37,5%, а на РЗП – с 32,5%. Броят на издадените разрешителни за строеж се увеличава и при другите сгради с 16,5%, както и на РЗП – с 14,3%. При административни сгради/офиси се наблюдава намаляване на разрешителните за строеж с 22,1%, а на РЗП – с 23%.

За 2017 г. най-много разрешителни за строеж на нови сгради са издадени в областите:

Жилищни сгради

 Пловдив – 843 разрешителни за жилищни сгради с 5022 жилища в тях;
 София град – 827 разрешителни за жилищни сгради с 8716 жилища в тях;
 Варна – 507 разрешителни за жилищни сгради с 2624 жилища в тях;
 Бургас – 444 разрешителни за жилищни сгради с 1789 жилища в тях.
Други сгради
 Пловдив – 670 разрешителни за строеж;
 Стара Загора – 507 разрешителни за строеж;
 София – 480 разрешителни за строеж;
 Варна – 419 разрешителни за строеж.

Започнато строителство на нови сгради

През четвъртото тримесечие на 2017 г. е започнато строителство на 1365 нови сгради с 1 025 606 кв. м РЗП, от които 779 са жилищни с 4215 жилища в тях и 543 767 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатото строителство на жилищни сгради намалява с 20,7%, а жилищата в тях се увеличават с 23,6%, както и РЗП с 20,4%.
За периода октомври – декември 2017 г. е започнато строителство на 16 административни сгради с 27 158 кв. м РЗП, което спрямо предходното тримесечие регистрира значителен спад от 40,7% и намаляване на РЗП с 11,4%. За четвъртото тримесечие е започнато строителство и на 570 други сгради с 454 681 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие строителството при тях намалява със 17,6%, а РЗП се увеличава с 18,2%.

Започнатото строителство на нови жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. се увеличава с 8,2%, жилищата в тях също с 11,4%, както и разгънатата им застроена площ с 15%. За същия сравнителен период при административните сгради започнатото строителство намалява с 20%, а РЗП се увеличава със 134,1%. При започнатото строителство на други сгради се наблюдава увеличаване с 6,3%, както и ръст на РЗП от 1%.

Започнатото строителство на нови сгради за 2017 г. е за 6764 бр. с 3 982 502 РЗП кв. м, от които:

 3681 жилищни сгради, включващи 14 684 жилища в тях с 1 929 016 кв. м РЗП;
 84 административни сгради/офиси със 124 816 кв. м РЗП;
 2999 други сгради с 1 928 670 кв. м РЗП.

Започнатото строителство на нови сгради през 2017 г. регистрира ръст от 31,6% спрямо 2016 г., както и на РЗП с 25,7%. На годишна база увеличение има и при жилищните сгради с 23,2%, както и на жилищата в тях със 17,5%, а на РЗП – със 17,6%. При започнатото строителство на други сгради също се отчита ръст с 45,4%, а на РЗП – с 36,9%. При административни сгради/офиси се наблюдава спад от 5,6% и ръст при РЗП от 4,2%.

Най-активни през 2017 г. при започнатото строителство на нови сгради са областите:

Жилищни сгради

 Пловдив – 587 жилищни сгради с 1323 жилища в тях;
 София град – 544 жилищни сгради с 4897 жилища в тях;
 Варна – 390 жилищни сгради с 2279 жилища в тях;
 Бургас – 334 жилищни сгради с 1409 жилища в тях.

Други сгради

 Пловдив – 388 сгради;
 Стара Загора – 347 сгради;
 София – 276 сгради;
 Бургас – 198 сгради.

Новопостроените
жилищни сгради според вида на сградата

за 2017 г. са общо 2212 бр., като спрямо 2016 г. се увеличават с 2,4%. От тях според вида на сградата са построени:

 Къщи – 1623 бр., ръст от 5% на годишна база;
 Жилищни блокове/кооперации – 332 бр., спад от 11,2% на годишна база;
 Сгради от смесен тип – 85 бр., спад от 6,6% на годишна база;
 Вили – 169 бр., ръст от 20,7% на годишна база;
 Сгради за колективно домакинство – 3 бр., спад от 50% на годишна база;
 Общежития – няма.

Данните за 2017 г. показват, че строителството на вили и къщи се увеличава, а при жилищните блокове/кооперации и сградите от смесен тип намалява.
Според вида на конструкцията стоманобетонните жилищни сгради заемат най-голям дял – 75,4% от общия брой на новопостроените за 2017 г., а след тях са тухлените с 21,7%. Дан­ните на годишна база сочат ръст от 4,1% на стоманобетонните сгради и спад от 2,2% на тухлените сгради. При регистрираните панелни жилища не се отчита темп на растеж за 2017 г. спрямо 2016 г.

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища

през четвъртото тримесечие на 2017 г. са 659 сгради с 2046 жилища в тях с общо 194 034 кв. м РЗП, като жилищната площ е 120 070 кв. м, спомагателната площ е 57 640 кв. м, а на кухните – 16 324 кв. м. Спрямо предходното тримесечие въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради се увеличават с 30,2%, жилищата в тях – с 1,4%, а ръстът на общото РЗП е 13,9%. На годишна база въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради се увеличават с 5,4% при намаляване на жилищата в тях с 14,8% и на общото РЗП със 7,1%.

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради за 2017 г. са 2212 бр. с 8391 жилища в тях и общо 732 698 кв. м РЗП, като жилищната площ е 461 298 кв. м, спомагателната е 204 554 кв. м, а на кухните – 66 846 кв. м. През 2017 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради се увеличават с 2,4% спрямо 2016 г., като жилищата в тях намаляват с 10,2%, а РЗП – с 6,7%.

Най-голям брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради за 2017 г. регистрират областите:

 Варна – 354 жилищни сгради с 2342 жилища в тях и 166 184 кв. м общо РЗП;
 Бургас – 330 жилищни сгради с 2233 жилища в тях и 171 235 кв. м общо РЗП;
 Пловдив – 272 жилищни сгради с 920 жилища в тях и 92 763 кв. м общо РЗП;
 София (област) – 217 жилищни сгради с 268 жилища в тях и 32 709 кв. м общо РЗП.

Тенденцията в тези области през 2017 г. в сравнение с 2016 г. показва, че броят на въведените в експлоатация жилищни сгради се увеличава, като най-голям е ръстът в София (област) – 23,3%, следват Варна – 6,9%, Пловдив и Бургас – съответно 3,8% и 2,8%. При въведените в експлоатация жилища в същите тези области данните показват увеличаване с 15% в София (област) и с 6,2% в

Пловдив, а в останалите области Бургас и Варна броят на въведените в експлоатация жилища намалява съответно с 16,9% и с 8,6%.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)
за четвъртото тримесечие на 2017 г. за всички икономически сектори на страната възлизат на общо 5042 млн. лв. За отрасъл „Строителство” разходите за придобиване на ДМА са 237 млн. лв., или 4,7% от общо отчетените за разглеждания период.

Статистическата информация показва, че разходите за придобиване на ДМА в строителния сектор за четвъртото тримесечие на 2017 г. намаляват с 6,3% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база са с 5,2% по-малко.

За 2017 г. в строителния сектор разходите за придобиване на ДМА възлизат на 782 млн. лв., като спрямо 2016 г. се отчита спад на разходите от 27,3 %.

Тенденцията, която се наблюдава през последните години, е намаляване на разходите за дълготрайни материални активи в строителството, което е показател, че инвестиционната активност на предприятията за придобиване на ДМА е ниска.

Обща строителна
активност

Данните на НСИ сочат, че строителният бизнес за 2017 г. на годишна база регистрира положителни стойности по някои основни показатели:

 Строителна продукция – ръст с 11,7%;
 Сградно строителство – нараства със 17,9%;
 Инженерно строителство – нараства с 4,7%;
 Издадени разрешителни за строеж на нови сгради – ръст с 19,1%;
 Започнато строителство на нови сгради – ръст с 31,6%;
 Заети лица в строителството – ръст с 0,1%;
 Безработните в строителството намаляват с 33,1%;
 Средната работна заплата в отрасъла нараства с 6,1%;
 Брутна добавена стойност в сектор „Строителство” – 3574 млн. лв., ръст с 395 млн. лв.

През последните години строителният сектор в България натрупа загуби и изоставаше в позициите си, но показаните положителни резултати по предварителните статистически данни са оптимистични и очакваният напредък за растеж в отрасъла се потвърждава. Сградното строителство продължава да движи общата строителна продукция нагоре, но ускоряването на растежа на инфраструктурното строителство леко се забавя.

Пазар на труда

Общо за икономиката наетите лица по трудово и служебно правоотношение за 2017 г. са 2230 хил. Спрямо предходната година се регистрира спад от 2,1%.
За строителния сектор през 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са 114,1 хил., или 5,1% от общо наетите за страната. На годишна база данните показват спад от 8,3%.

Заети, наети и самонаети лица

Заетите лица в икономиката за 2017 г. са 3525,4 хил., като спрямо 2016 г. те се увеличават с 1,8%. В сектор „Строителство” за 2017 г:

 Заетите лица са 175,4 хил. – ръст от 0,1% на годишна база;
 Наетите лица са 141,9 хил. – спад от 1,1% на годишна база;
 Самонаетите лица са 33,6 хил. – ръст от 6% на годишна база.

Тенденцията е нарастване на заетостта и намаляване на безработицата.

Безработни лица

Безработицата в България намалява през четвъртото тримесечие на 2017 г. Общо за страната безработните са 189,3 хил., а коефициентът на безработица е 5,6%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на безработните намалява с 11,9%, а коефициентът на безработица – с 1,1%. От общия брой на безработните лица през четвъртото тримесечие на 2017 г. 101,4 хил. (53,6%) са мъже и 87,9 хил. (46,4%) – жени. През същия период коефициентът на безработица намалява с 1,2% при мъжете и с 0,8% при жените, като достига съответно 5,6% за мъжете и 5,7% за жените. От тях 16,8% са с висше образование, 48% – със средно, и 35,2% – с основно и по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 3,1% за висше образование, 4,7% за средно и 16,6% за основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие на 2017 г. коефициентът на продължителна безработица е 3,1%, като в сравнение със същия период на 2016 г. намалява с 0,8%.

За четвъртото тримесечие на 2017 г. безработните лица намаляват с 25,6 хил., или с 11,9%, спрямо същия период на 2016 г.

Безработните в сектор „Строителтво” за четвъртото тримесечие на 2017 г. са 12,7 хил., или 6,7% от общо регистрираните. Тенденцията е намаляване на безработните лица с 6,4 хил., или с 33,5% спрямо същия период на 2016 г.
За 2017 г. безработните лица общо за страната са 207 хил., а в сектор „Строителство” са 18,8 хил. Спрямо 2016 г. тенденцията е намаляване на безработицата с 16,3% общо за страната, а за строителния отрасъл – с 33,1%.

Средна годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение

Общо за икономиката средната месечна работна заплата за четвъртото тримесечие на 2017 г. е 1095 лв. Спрямо предходното тримесечие се увеличава с 5,6%, а в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. се увеличава със 105 лв., или с 10,6%.

За сектор „Строителство” средната месечна работна заплата за четвъртото тримесечие на 2017 г. е 847 лв. Спрямо предходното тримесечие се увеличава с 4,1%, а в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. се увеличава със 77лв., или с 10%.

Въпреки тенденцията за плавно увеличение на средната месечна работна заплата в строителния отрасъл наетите лица в него остават едни от най-ниско платените към момента.

Средната годишна работна заплата общо за икономиката за 2017 г. възлиза на 12 725 лв., като спрямо 2016 г. се увеличава с 11,8%. За сектор „Строителство” средната годишна работна заплата за 2017 г. е 9857 лв., която спрямо 2016 г. се увеличава с 6,1%.

Инвестиционна активност

Преките чуждестранни инвестиции в България се свиват. Основната част на преките инвестиции в страната за 2017 г. е в дългови инструменти – 482,7 млн. евро, при отрицателна стойност от 313,8 млн. евро за 2016 г. Компаниите изнасят печалбата си – реинвестирането на печалбата е 229,8 млн. евро., което е със 111,4 млн. евро по-малко при 341,2 млн. евро за 2016 г. Дяловият капитал за 2017 г. възлиза на 189,4 млн. евро., който е по-нисък с 443,2 млн. евро от този за 2016 г. Най-големите нетни преки инвестиции в страната за 2017 г. са от Холандия – 875,7 млн. евро, Швейцария – 126,6 млн. евро, и Германия – 93,6 млн. евро.

Преките инвестиции за 2017 г. в строителния отрасъл възлизат на 72,3 млн. евро., или 8% от общите за страната, като спрямо 2016 г. те намаляват с 36%.
По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за 2017 г. са 275,6 млн. евро., или с 44,6 млн. евро по-малко спрямо 2016 г., когато са били 320,2 млн. лв.
Обявени обществени поръчки в сектор „Строителство”

Обявените обществени поръчки в сектор „Строителство“ за 2017 г. са 2435 бр. с прогнозна стойност 6015 млн. лв. На годишна база е регистриран спад от 13,4% на броя на обявените поръчки и ръст на стойността от 50,1%. Обявените поръчки по сегменти са:

„Инженерна инфраструктура“ – 549 бр. обявени обществени поръчки с прогнозна стойност 3882 млн. лв., или 22,5% от броя на всички за разглеждания период. На годишна база се регистрира ръст на броя на обявените поръчки от 22% и на стойността от 150,8%.

„Водоснабдяване и канализация“ – 173 бр. обявени обществени поръчки с прогнозна стойност 425 млн. лв., или 7,1% от броя на всички. На годишна база се регистрира ръст от 26,3% на броя и на стойността от 57,4%.

„Сградно строителство“ – 471 бр. с прогнозна стойност 607 млн. лв., или 19,3% от общо обявените поръчки. Промяната на годишна база е ръст от 29,4% на броя на обявените търгове и на стойността от 113%.

„Енергийна инфраструктура“ – 472 бр. обявени обществени поръчки с прогнозна стойност 927 млн. лв., или 19,4% от общо обявените. На годишна база се наблюдава спад при броя на обявени поръчки от 14,8%, а на прогнозната стойност от 42,8%.

„Проектиране и надзор“ – 770 бр. обявени обществени поръчки с обща прогнозна стойност 174 млн. лв., или 31,6% от всички. Тенденцията, която се наблюдава на годишна база при този сегмент, е спад при броя на обявените поръчки от 41% и на стойността – от 37,9%.

По критерий

„Възложител“

 Общини – 1791 бр., или 73,6% от общо обявените поръчки. Тенденцията при общините за 2017 г. спрямо 2016 г. е спад от 18,1% при обявените обществени поръчки.
 Комунален и обществен сектор – 68 бр., или 2,8% от общо обявените поръчки. Спрямо 2016 г. при комуналния и обществен сектор се отчита спад на обществените поръчки от 20%.
 Болници и учебни заведения – 69 бр., или 2,8% от общо обявените поръчки. За 2017 г. в сравнение с 2016 г. при болниците и учебните заведения е регистриран спад на обществените поръчки от 16,9%.
 Министерства и агенции – 496 бр., или 20,4% от общо обявените. Тенденцията на годишна база при обществените поръчки е ръст с 10,2%.
 Други – 11 бр., или 0,5% от общо обявените обществени поръчки. Регистрира се ръст от 57,1% спрямо 2016 г.

По критерий „Източник на финансиране“

 Държавен бюджет – 1646 бр.
 Механизъм за свързване на Европа – 15 бр.
 Фонд „Вътрешна сигурност 2014 – 2020“ – 14 бр.
 Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ – 605 бр.
 Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ – 11 бр.
 „Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020“ – 24 бр.
 Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ – 36 бр.
 Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Румъния – България 2014 – 2020“ – 17 бр.
 Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България 2014 – 2020“ – 5 бр.
 Фонд „Убежище миграция и интеграция“ – 9 бр.
 Оперативна програма „Добро управление“ – 2 бр.
 Българо-швейцарска програма за сътрудничество – 2 бр.
 Европейска енергийна програма за възстановяване – 1бр.
 Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ – 1 бр.
 Национален доверителен екофонд – 17 бр.
 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – 16 бр.
 Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство – 3 бр.
 Проект „Красива България“ – 9 бр.
 Норвежки финансов механизъм – 1 бр.
 Грантово споразумение с Изпълнителната агенция „Иновации и мрежи“ – 1 бр.

Сключени договори в сектор „Строителство“

По данни на Агенцията по обществени поръчки за 2017 г. сключените договори в сектор „Строителство“ са 2764 бр. с обща прогнозна стойност 2539 млн. лв. В сравнителен анализ с 2016 г. броят им намалява със 7,9%, а стойността им нараства с 3,5%.

По вид строителство – 2017 г. спрямо 2016 г.:

„Инженерна инфраструктура“ – регистрира ръст с 0,3% на броя сключени договори, както и на стойността с 67,5%;

„Сградно строителство“ – забелязва се намаляване на броя сключени договори с 1,7% и увеличаване на стойността с 47,2%;

„Енергийна инфраструктура“ – регистрира спад на броя сключени договори с 19,8%, както и на стойността с 47%

ВиК – отчита се ръст на броя сключени договори с 41,5%, както и на стойността с 36,8%.

Тенденция спрямо 2016 г. – „Енергийна инфраструктура“ запазва позицията си на водеща с най-голям брой сключени договори. След нея се нареждат „Инженерна инфраструктура“, „Сградно строителство“ и ВиК. При стойността на сключените договори „Инженерна инфраструктура“ заема водещото място пред „Енергийна инфраструктура“. След тях позициите си запазват „Сградно строителство“ и ВиК.

Сключени договори от фирми и консорциуми

Сключените договори за 2017 г. са 2764 бр. на стойност 2539 млн. лв., от които с:

 Фирми – 2210 бр. на стойност 1311 млн. лв.:
– Малки строителни фирми (до 49 човека) – 1029 бр. на стойност 338 млн. лв.;
– Средни строителни фирми (от 50 до 249 човека) – 960 бр. на стойност 618 млн. лв.;
– Големи строителни фирми (над 250 човека) – 174 бр. на стойност 350 млн. лв.;
– Фирми без регистрация в ЦПРС – 47 бр. на стойност 5 млн. лв.
 Консорциуми, обединения, сдружения – 554 бр. на стойност 1228 млн. лв.
Сключени договори от фирми и консорциуми по вид строителство за 2017 г.
„Инженерна инфраструктура“ – 752 бр. на стойност 1323 млн. лв., от тях:
 Фирми – общо 644 бр. на стойност 535 млн. лв., от които:
– Малки строителни фирми – 172 сключени договора на стойност 52 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 349 сключени договора на стойност 256 млн. лв.
– Големи строителни фирми – 103 сключени договора на стойност 226 млн. лв.
– Фирми без регистрация в ЦПРС – 20 сключени договора на стойност 1 млн. лв.
 Консорциуми, обединения, сдружения – общо 108 сключени договора на стойност 788 млн. лв.
„Сградно строителство“ – 715 бр. на стойност 280 млн. лв., от тях:
 Фирми – общо 601 бр. на стойност 180 млн. лв., от които:
– Малки строителни фирми – 407 сключени договора на стойност 72 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 167 сключени договора на стойност 91 млн. лв.
– Големи строителни фирми – 9 сключени договора на стойност 16 млн. лв.
– Фирми без регистрация в ЦПРС – 18 сключени договора на стойност 1 млн. лв.
 Консорциуми, обединения, сдружения – общо 114 сключени договора на стойност 100 млн. лв.
„Енергийна инфраструктура“ – 1123 бр. на стойност 683 млн. лв., от тях:
 Фирми – общо 828 бр. на стойност 453 млн. лв., от които:
– Малки строителни фирми – 419 сключени договора на стойност 203 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 355 сключени договора на стойност 218 млн. лв.
– Големи строителни фирми – 46 сключени договора на стойност 29 млн. лв.
– Фирми без регистрация в ЦПРС – 8 сключени договора на стойност 3 млн. лв.
 Консорциуми, обединения, сдружения – общо 295 сключени договора на стойност 230 млн. лв.
ВиК – 174 бр. на стойност 253 млн. лв., от тях:
 Фирми – общо 137 бр. на стойност 142 млн. лв., от които:
– Малки строителни фирми – 31 сключени договора на стойност 11 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 89 сключени договора на стойност 52 млн. лв.
– Големи строителни фирми – 16 сключени договора на стойност 79 млн. лв.
– Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 1 сключен договор на незначителна стойност.
 Консорциуми, обединения, сдружения – общо 37 сключени договора на стойност 111 млн. лв.
При фирмите, сключили договори в „Инженерна инфраструктура“, данните показват, че водещи по критерий „брой“ и „стойност“ са средните строителни компании. В „Сградно строителство“ по „брой“ сключени договори, водещи са малките фирми, а по „стойност“ – средните. С най-голям брой сключени договори в „Енергийна инфраструктура“ са малките, а по критерий „стойност“ водещи са средните компании. При ВиК средните фирми са сключили най-голям брой договори, а по „стойност“ – големите строителни компании.
Анализът показва, че средните фирми доминират по критерий „стойност“ при сключените договори в „Инженерна инфраструктура“, „Сградно строителство“ и „Енергийна инфраструктура“. След тях остават големите компании във ВиК. При консорциумите най-голям брой сключени договори са в „Енергийна инфраструктура“, а по „стойност“ в „Инженерната инфраструктура“.
Сключени договори от фирми и консорциуми по вид строителство – 2016 – 2017 г.
 В „Инженерна инфраструктура“ тенденцията се запазва. Фирмите са водещи по брой сключени договори, а консорциумите – по стойност. Спрямо 2016 г. фирмите отчитат ръст с 4% при броя на сключените договори, и на стойността с 82,6%. Консорциумите регистрират спад на броя със 17,6% и ръст от 58,6% при стойността.
 В „Сградно строителство“ тенденцията също не се променя. Фирмите остават водещи както по брой сключени договори, така и по стойност, като спрямо 2016 г. фирмите отчитат спад от 0,7% на броя и ръст с 52,5% при стойността. При консорциумите се наблюдава също спад на броя с 6,6% и ръст на стойността с 38,9%.
 В „Енергийна инфраструктура“ тенденцията остава същата. Фирмите са водещи както по брой сключени договори, така и по стойност, като спрямо 2016 г. фирмите регистрират спад от 20,9% при броя и от 47,3% при стойността. При консорциумите тенденцията е спад както при броя с 16,4% така и при стойността с 46,4%.
 При ВиК фирмите остават водещи по „брой“ сключени договори, но също така заемат и първа позиция по стойност на сключените договори пред консорциумите. Спрямо 2016 г. фирмите регистрират значителен ръст както на броя със 73,4%, така и на стойността с 86,8%. При консорциумите тенденцията е спад с 15,9% при броя на сключените договори и ръст с 0,9% при стойността.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.04.2018. Категория Анализи. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *