Покритият мост в Ловеч

Прочетена: 305

Никола Иванов Фичев е роден през 1800 г.
в Дряново. Баща му умира, когато той е едва на 3 години. На 10 става чирак в Еснафа на дряновските дюлгери. Известно време учи занаята при един дряновски майстор, като обиколил много български градове, Влашко и Турция. После чиракувал при каменоделци от Корча, които били добре запознати с Атина, Акропола и старогръцката архитектурна традиция. На 23 станал калфа.
През 1835 г. Кольо Фичето поема работата на майстор Димитър Софиянлията по обновлението на Преображенския манастир. На следващата година той довършва църквата „Св. Никола” в Търново. Заради тази работа дряновецът получил майсторска степен. През следващите 37 години уста Кольо Фичето изградил църквите „Св. Димитър” (1849 г.) в Лясковец, „Св. Никола” (1851 г.) в Дряново, „Св. Троица” (1865-1867) в Свищов, кулата камбанария в Плаковския манастир (1856 г.). Негово дело били и черквите във Велико Търново „Св. Богородица” (1842-1844), разрушена по време на земетресението през 1913 г., „Св. св. Кирил и Методий” (1860-1861) с ктитор учителя Никола Златарски, баща на големия историк Васил Златарски, „Св. Спас” (1862-1863), „Св. Константин и Елена” (1872-1873), осветена от търновския владика Иларион Макариополски.
Славата на уста Кольо Фичето е най-вече заради мостовете. Те са три: над река Росица при Севлиево, дълъг 110 м,
който издържал три големи наводнения през 1859, 1897 и 1939 г.; закритият мост над река Осъм в Ловеч и мостът над река Янтра при Бяла. Последният е дълъг 276 м
и широк 9 м с 14 сводови отвора.


Картината на българското мостостроене не може да се опише без творчеството на майстор Никола Фичев, известен повече като уста Кольо Фичето. Една от най-впечатляващите му творби е покритият мост над р. Осъм в Ловеч. Той е единственото такова съоръжение на Балканския полуостров. Ето и неговата история:
Управителят на Дунавския вилает Мидхат паша предприел направата на шосето Търново-Севлиево-Ловеч-Арабаконак-София. При Ловеч над р. Осъм трябвало да се изгради здрав мост, и то точно сред чаршията. Валията искал строителното съоръжение да бъде с оригинална форма и на едно ниво с двете части на пазара. Строителството на моста било възложено на Кольо Фичето.

Идеята за покрит мост е била реализирана още през Средновековието в Париж, Лондон и Италия, но тези примери майсторът не е имал възможността да види. Смята се, че той е бил запознат с флорентинския мост над р. Арно, въпреки че не е стъпвал в Италия според биографите му. Но като чирак и калфа, Никола е обикалял градове в европейската част на Османската империя и Влашко, където от своите учители може би е чул за технологията на строителство на този тип съоръжения.
Строежът на моста започнал през 1872 г. и приключил за две години. За улеснение била избрана шестчленна комисия от по трима българи и османци, която се грижела за набавяне на материали и събиране на доброволни пожертвования. Всеки ловчанлия трябвало да положи определена ангария в зависимост от социалното си положение.
Свидетелите на строежа не са единодушни за това дали майсторът е имал предварителен план, или не. Според някои той е разполагал с необходимите чертежи за моста, други казват, че е направил модел на съоръжението от восъчни свещи, а трети, че е работил само с една рулетка в ръка и е управлявал работата с тояга в ръка.
Покритият мост над р. Осъм имал шест отвора, всеки един от тях с дължина 11 м. Стълбовете му били каменни, а горната му част – дървена. За по-голяма здравина някои от основите му били подложени на дъбов сантрач с дълбочина от 2 до 3 м. Те били иззидани с едри, масивни, ломени и плочести камъни и вар с хидравлични свойства, а зидарията над тях – на варов разтвор с гладко дялана каменна облицовка. Дебелината на стълбовете била 3,5 м.
На около 2 м височина над основите те били масивни, а на 2,5 м – кухи. Кухината била широка 1,5 м. На предната си част тя имала два отвора, а на задната – един с двойна квадратура. Това спомагало за свободно изтичане на водата по време на наводнение.
Долната част на мостовата дървена конструкция била направена от здрав дъбов материал, а горната – дюкяните и покривът – от буков. Тя била смесена система от греди и конзоли. Дървената конструкция се състояла от дъгообразни греди (25/25 см), краищата на които падали върху зазиданите в стълбовете подпори. Те замествали сводовете, подпрени в краищата с конзоли. Върху дъгообразните били поставени водоравни греди, които се опирали на издутата им част. По този начин главните греди се подпирали на дъгообразните, които предавали налягането и тежестта с краищата си върху стълбовете.
При всеки отвор имало по 5 главни дъгообразни греди на разстояние 1,35 м една от друга. Всичко било свързано с нарочно издялани дървени клинове (дюбели). Желязо и скоби не били употребявани никъде.
Върху дървеното дъбово дюшеме бил поставен калдъръм, настлан с трамбуван чакъл. Широчината на моста била 10 м,
от които 5 м шосе и от двете му страни дюкяни с по 2,5 м дълбочина. Магазините били повдигнати от пътя на около 60 см. Тяхната широчина била 2,5 м. Дюкяните от двете страни на моста се издавали в еркери върху конзолите от всяка страна по на 1 м. По този начин мостът отдолу бил широк 8 м, а отгоре ставал 10.
Кепенците на магазинчета били доста интересни. Те се състояли от две дъсчени половини, от които едната се вдигала нагоре и се закрепвала в хоризонтално положение посредством дървени куки, та се образувала част от тавана на дюкяна. Другият край на кепенците слизал надолу и образувал пода на част от магазина и върху него купувачите сядали. Когато търговските съоръжения били затворени, от двете страни на шосировката оставали дъсчени пътеки за пешеходците, широки около 70 см. За осветяване и вентилиране на моста и дюкяните по цялата дължина от двете страни на покрива имало кръгообразни отвори. Всяко магазинче имало по едно или две прозорчета. За лекост покривът отгоре бил обкован с ламарина. За да създаде разнообразие, майсторът изградил дюкяните в средата малко издадени.
Според изследователи Никола Фичев показал своя български патриотизъм, като е скулптирал на всеки от мостовите стълбове различни фигури – български лъв; руски двуглав орел; бича на османския надзирател, с който той е биел българските повиничари, за да работят на моста в празничен ден; своята тояжка, с която се е подпирал, ходил и мерил материалите за строежа.
За съжаление тези скулптурни изображения били отнесени заедно със стълбовете им при едно от наводненията през 1897 г.
Покритият мост на Никола Фичев над р. Осъм в Ловеч изгорял през 1925 г.
На негово място през 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост от арх. Ст. Олеков и инж. Цветков. Той разполагал с три отвора и 40 дюкянчета, а между тях минавал асфалтиран автомобилен път.
През 1982 г. мостът е реконструиран по проект на арх. Златев, без да бъде спазен първоначалният му образец. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която са подредени 14 магазинчета и две сладкарници. Дължината му е 106 метра.
Днес мостът е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с региона.

*Статията е изготвена по материали от Козаров, Г. „Майстор Никола Фичев”, С., Наука и изкуство, 1953, и И. Любенова, „Старите мостове в България”, С., Техника, 1984.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.11.2010. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.