Необходима е нова държавна политика в областта на градоустройството

Прочетена: 196

Доц. арх. Йордан Търсанков е завършил УАСГ със специалност „Архитектура”, а през 1980 г. специализира „Урбанизъм” във Франция. В катедра „Градоустройство” при Архитектурния факултет в УАСГ преподава „Градоустройство”, „Управление в архитектурата и градоустройството”, „Урбанизъм и законодателство”. Работил е като проектант в областта на общите и устройствените планове, жилища, административни и търговски сгради.

„Регламентирането на принципите при изграждането на селища е започнало от най-дълбока древност, въпреки че първоначално не е било документирано със съответните планове. То се осъществява с т.нар. обичайно право, което си е неписано право. Хората смятат, че когато владеят имот, имат абсолютно цялото право върху него, а това не е точно така, защото имотът се намира в определена среда. И върху собствеността има ограничения, защото тя е част от селищната среда, която си има свои принципи на изграждане, формирани под формата на обичайно право, което е било дори по-задължаващо от днешните закони, защото е представлявало част от ценностната система на хората.” Така доц. арх. Йордан Търсанков от катедра „Градоустройство” в Архитектурния факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) обяснява възникването на регламентирано изграждане на селища.
По думите му, докато производството е било ограничено до занаятчийство, то не е било проблем съчетаването на различни функции върху една и съща територия. Било е допустимо, защото производството е дребно и не е особено замърсяващо. Единствено занаятчии като кожарите са били изнасяни в периферията на селищата, но пак са оставали в границите на населеното място. Когато започва индустриалната революция, производствените предприятия се окрупняват и се минава на принципа на промишленото производство – възникват проблеми с енергопроизводителите на базата на парната машина и каменните въглища, които са силно замърсяващи природната среда. Технологичните процеси също не са били насочени към намаляване на вредните емисии, а единствено към по-ефективно производство. В зората на техническата революция, когато се появяват първите големи предприятия, липсва масов градски транспорт. Това създава необходимостта и от изграждане на жилища в непосредствена близост до предприятията. Когато е построена първата българска фабрика в Сливен, в нейния двор са изградени още две здания – пансионат за работничките и къщата на собственика. На този принцип в развиващите се индустриални градове в Западна Европа започва да се изгражда смесена структура от производствени сгради и жилища около тях.
Производството е създавало изключително тежка екологична обстановка за живеещите край заводите, но те пък са можели да стигат до работните си места пеша, допълва доц. Търсанков. Към първата четвърт на XX век, когато се развиват системите за масов градски транспорт, се появява идеята за раздалечаване на обитанието от местопроизводството. Така се ражда концепцията за строгото функционално зониране на селищната територия, предложена на първия конгрес на Международния съюз на архитектите в Атина. Документът е известен като Атинска харта.
Принципите за структуриране на селищната територия съобразно основните жизнени функции – труд, обитаване, отдих, обслужване и комуникации, са залегнали в модерното градоустройство на ХХ век.
„Ако разгледаме законодателството в България, от Освобождението до наши дни, средно на 20 години се актуализират законите в областта на градоустройството в страната. Явно е, че това е пределният период, в който се натрупват нови потребности на обществото, изчезват други, променя се икономическата, социалната, демографската обстановка. Практиката показва, че градоустройствените планове не правят изключение и техният живот е между 15-20 години, дори по-малко. Но за да се удължи животът им, западноевропейската практика възприе да се създават планове, които не регламентират конкретното застрояване, а принципите и нормите на застрояване, които са по-устойчиви, отколкото старите устройствени планове, които бяха с конкретно предвиждане на застрояване, а то почти никога не може да се реализира във вида, в който е предвидено”, обяснява доц. Търсанков. Според него обаче на настоящия етап държавата се е отказала от ангажимента да формира своята урбанистична политика. „Няма философия за планиране на бъдещото развитие, а за това са необходими научни институти, специализирани проектантски структури към общинските администрации. В Западна Европа например по-голямата част от жилищните територии са общинска собственост. Това улеснява общините да провеждат своята устройствена политика. Такова тотално отказване от градоустройствена политика, каквото в момента има в България, няма никъде по света”, допълва още той. Дава пример с Дубай, където е бил на работно посещение преди 15 години. Първото място, където го водят местните управници, е Агенцията по урбанизъм. Доц. Търсанков отбелязва като изключително важна необходимостта от създаването на структури към държавните и местните органи за управление, които да формират и да осъществяват политиките в градското развитие, и затова посочва нуждата от нова държавна политика в областта на градоустройството.
„Кметовете трябва да разберат, че основната им работа е градоустройственото развитие на селищата и че кучетата не са най-важният проблем, а следствие. Сега дори липсват достатъчно кадри, които да се занимават с градоустройство, защото много от добрите специалисти вече са на възраст, а ново попълнение все още няма. Изготвените и влезли в сила устройствени планове не могат да решат проблемите на населените места и техните обитатели, защото са само предпоставка. Тяхното решаване може да стане с реализирането на необходимото количество инвестиционни проекти, разбира се, и със съответните инвестиции. За да се реализира едно намерение, е необходимо да се премине през петте основни етапа на управлението: планиране, организация, ръководство, мотивация и контрол. Устройствените планове са в самото начало на етапа планиране. Трябва да се изгради система за приложението им. За градоначалниците на европейски градове с население над 150 хиляди жители в някои страни се изисква магистърска степен по урбанизъм. В ЗУТ е написано, че всяка година кметовете трябва да дават отчет за реализирането на общия устройствен план (чл. 127, ал. 8 от ЗУТ). Досега обаче не съм чул за подобен отчет. В понятието „градоустройство” е заложено разбирането за динамични процеси, които непрекъснато се осъществяват в селищата. Все още не може да се осъзнае напълно и съществената разлика между устройственото планиране и инвестиционното проектиране. За съжаление и в ЗУТ тази разлика липсва и устройственото планиране и инвестиционното проектиране са поставени под един знаменател, но това е тема за отделен разговор, защото се отнася до осъзнаване на смисъла и съдържанието на устройственото планиране и неговото нормативно уреждане”, изброява още от проблемите, свързани с устройството на територията в България, доц. Йордан Търсанков.


Професията урбанист

Специалност „Урбанизъм” в УАСГ се изучава от 7-8 години. Студентите от тази дисциплина учат архитектура в областта на градоустройството и много неща, които формират културата на урбаниста, като икономика, управленски дисциплини, социологии, законодателство, разказва доц. Търсанков.
Градското планиране обхваща множество дейности и обединява поне още толкова различни други професии. Но основните акценти при планирането са насочени към пълноценното използване на земята и организацията на транспортните системи с цел да се подобри социалната и градската среда, в която живеем. Регионалното планиране се занимава горе-долу със същото, само че на макрониво. Т.е. разглежда нещата по-общо, а не в детайли.
Друга ключова роля на планирането е градското обновяване и „съживяването” на изоставените или занемарените пространства в града.
В повечето развити държави планирането стои на доста почетно място в йерархията на професиите. В някои случаи дори е над професията на архитекта. Планирането има няколко аспекта. Първият от тях е
естетиката
Още в зората на урбанизма повечето градове са се планирали от естетическа гледна точка с поглед към природата и максималното й използване с цел по-добър начин на живот. Пример в това отношение са т.нар. градове градини, които се е предполагало, че трябва да са рай за обитателите им. Трябва да се търси балансът и между постоянно растящото население на градовете и планираните нови територии за усвояване, защото някои от най-красивите градове са плод на обмислени решения в миналото. Естетиката в един град може да се дължи на еднаквите сгради, кривите улички, еднородния материал на сградите, липсата на различни фасади и т.н.
Другият аспект на планирането е безопасността
В миналото под „безопасност” се е разбирало градът да бъде максимално защитен от вражеските атаки. Днес под безопасност се разбира жизнената среда вътре в самия град. С увеличаването на мобилността и автомобилите става все по-опасно за пешеходеца. Чували сте за „войната по пътищата”, нали? Е, именно това се опитват да решат урбанистите чрез разделянето на автомобилното от пешеходното движение, пресичането им на различни нива – подлези, надлези и др.
Задача на урбаниста е с планове и стратегии да върне към пълноценен живот по-западналите територии, присъс-тващи във всеки град.
Преустройството и обновяването включват доизграждането на улици, сгради, водопроводи и на други комунални съоръжения. Особено актуален аспект след Втората световна война, когато повечето градове е трябвало да се подложат на подобно преустройство, за да про-
дължат да функционират. В днешно време също има нужда от преустройство и обновление. Нужни са нови улици, разширяването на стари, обновяването на амортизиран сграден фонд.
Субурбанизацията
е процесът на заселване в крайградските територии за сметка на градските. За едни е проблем, за други не е, но е факт, че в днешно време тенденцията е за развитие на компактен град, защото не може вечно да се усвояват територии. А да не забравяме, че след като хората се преместят край града, мястото, което те преди са обитавали, се превръща в мъртва зона. Голяма отговорност за урбаниста е, когато планира да предвиди максимално запазване на зеленината в града, а по възможност и да я увеличи.
Изготвянето на един план трае доста време, изисква големи усилия и компромиси. В същото време, за да види крайния резултат от усилията си, урбанистът може да чака години наред, а и никога няма гаранция, че това, което е планирал, ще бъде 100% реализирано.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.02.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.