Да погледнеш към звездите

Прочетена: 18

Когато зимата вече си отиде, а лятото все още е далеч, идва най-подходящото време за посещение на онези места в България, които ни обогатяват и ни карат да се гордеем, че сме българи. Избираме Родопите, планината, която омагьосва с музика, съхранена през вековете. Там обаче впечатляват не само приказните гледки и космическите гласове. Има и едно място, което наистина те отвежда в космоса, и това е Националната астрономическа обсерватория „Рожен” към Института по астрономия при БАН – най-голямата в цяла Югоизточна Европа. Разположена на връх Рожен, на 1750 м надморска височина, тя се намира на около 15 км от Пампорово. Открита е официално през март 1981 г., но работата по научни програми започва близо половин година по-рано. В Националната астрономическа обсерватория „Рожен” се извършват наблюдения както на тела от Слънчевата система, така и на извънгалактически обекти. Тя е оборудвана с 4 телескопа, най-атрактивен от които безспорно е двуметровият. Към нея е изграден и посетителски център, снабден с 18-сантиметров демонстрационен телескоп. При подходящи метеорологични условия и при предварителна заявка с него се правят нощни наблюдения от желаещите.
Това е най-мащабната еднократна инвестиция  на България в научна инфраструктура, категорични са специалистите. Кулата, където е монтиран 2-метровият телескоп, е висока 35 м. Куполът й тежи 200 тона. През 2009 г. техническото оборудване в обсерваторията е изцяло обновено.
Провокирани от чествания наскоро половинвековен юбилей от първия полет на човек в космоса, решаваме да я посетим. Посреща ни Сунай Ибрямов, 22-годишен студент по астрономия от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Младото момче всъщност е един от големите изследователи на космическото пространство, доказателство за което са намерените наскоро от него два нови астероида. Откритията си е направил с телескоп на Хаваите, в рамките на проекта на НАСА – „Пан-старс”, за търсене на нови астероиди. „Те са официално признати от Центъра за малки планети в Харвард. Временните им обозначения са 2011 FY16 и 2011 FU88. Съобщенията за потвърждение на научните ми открития получих съответно на 31 март и 11 април от проф. Патрик Милър от университета „Хардин-Симънс” в Абълийн, щата Тексас. И двата астероида са част от основния астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер и обикалят на разстояние около 450 млн. км от Слънцето”, разказа той за в. „Строител”. Тепърва предстои небесните тела да бъдат наблюдавани, заснемани и изучавани. Процедурата е дълга и трае между 3 и 6 години. След като приключат тези изследвания, според правилата на Международния астрономически съюз, Сунай ще има правото да даде имена на откритите от него астероиди. След като ни разказа всичко интересно за обсерваторията, той ни изпраща до параклиса, построен в двора й, с което посещението ни приключва. Пожелаваме му успех и продължаваме по пътя си.
В подножието на върха
са поляните, на които се провежда прочутият Роженски събор.
Той има повече от 100-годишна история. Началото е поставено през 1898 г. по идея на отец Ангел Инджов – свещеник в
с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат светиите на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и турската империя е минавала през връх Рожен. По тези места се събирали жителите на трите разделени села – Проглед, което било в пределите на България, Момчиловци и Соколовци, разположени тогава от турската страна на границата. Постепенно през годините тук започват да прииждат певци и инструменталисти от всички краища на България. Така от среща на родове съборът се превръща в едно от най-значимите фолклорни събития у нас. На роженските поляни през 1961 г. се ражда и прочутият гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, който е истинско явление в българската музика. От Рожен „излита” и песента „Излел е Дельо хайдутин”, за да „кацне” на борда на космическата станция „Вояджър” в търсене на чужди цивилизации. Тя намери място сред 27-те изпълнения, включени в 90-минутния подбор, редом с произведения на Бах, Моцарт и Бетовен. Песента е изпята от Валя Балканска, а съпроводът е на гайдаря от село Гела Дафо Трендафилов. Записът е направен на връх Рожен, защото както обичал да казва бай Дафо, „гайдата иска простор – да звучи отвисоко, та да се чува нашироко.” Съборът се провежда на всеки 4 години и през лятото трябва да се състои поредното му издание. Все още обаче няма яснота дали това ще се случи, съобщиха от община Смолян.
Следващата ни цел е Широка лъка, китно селце, разположено между Девин и Пампорово, по поречието на река Широколъшка. Заради съхранения си възрожденски облик то е обявено за архитектурно-етнографски резерват и е част от стоте национални туристически обекта. 90 сгради тук са признати за паметници на културата.
Най-старите постройки в Широка лъка са изградени още в началото на XIX век.
Непременно трябва да се види църквата „Успение Богородично”, построена през 1834 г. Преданието разказва, че тя е издигната само за 38 денонощия. Предполага се, че иконостасът й е изрисуван от Димитър Зограф – брат на Захари Зограф. В Широка лъка се намира и Националното училище за фолклорни изкуства, дало на България едни от най-забележителните таланти в областта на фолклора.
Само на седем километра по криволичещ нагоре път е село Гела – магнетично кътче на България, в което сякаш времето е спряло. Според една от легендите това е родното място на Орфей, който е слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволско гърло. Всяка година на Илинден тук се провежда надсвирване с гайди. През 2004 г. Гела стана известно с това, че тогавашната кметица Калинка Драганова не допусна английски туристи в селото. Причината е полученият по-рано отказ от британското посолство да издаде визи за Великобритания на местния фолклорен ансамбъл. Протестът е успешен и в крайна сметка певците и музикантите заминават за фестивала в Лангулен, Уелс, където печелят сребърен и два бронзови медала.
Вече се свечерява и ние отново поглеждаме към звездите. Този път не през погледа на астрономите от Рожен, а със собствените си очи. Небето е ясно и грее с онази светлина, която може да се види само със сърцето…

Сподели в социалните мрежи

Автор на 29.04.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *