Дом, резиденция или сграда с много драма, политика и романтика

Прочетена: 788

Автор Красимир Ненчев

Ако цените архитек­турните шедьоври и минавате от Софийския университет по посока Орлов мост, неголяма двуетажна сграда с изящен силует ще прикове вниманието ви. Може би дори ще спрете за момент, прехласнати от красивата фасада. Още по-вълнуващо е, че съдбата на тази стара къща, като впрочем на всеки шедьовър, е свързана с драматични събития, романтични истории и мистериозни слухове. Сградата е построена в далечната 1903 г. от известния виенски архитект Фридрих Грюнагер за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев.
Кой е доктор Сърмаджиев?
Роден е през 1860 г. в Болград, Бесарабия. Харалампи е второто от десетте деца на български емигранти. След като завършва средното си образование, заминава за Букурещ и става бакалавър на правните науки в тамошния университет. Там работи в кантората на братята Евлоги и Христо Георгиеви и е секретар на Българската добродетелна дружина. Продължава образованието си в Сорбоната в Париж. Завършва с отличие и златен медал. През 1891 г. се връща в България и постъпва в Министерството на външните работи, където е юрисконсулт и главен секретар. На 31 години се жени за красивата Елена от известния карловски род Пулиеви, от който са братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и Христо Ботев. Харалампи и Елена имат една дъщеря и четирима синове. Между 1895 и 1902 г. Сърмаджиев е бил дипломатически агент в Белград и Виена. И като такъв е награждаван с много български, италиански, персийски, австрийски и турски ордени. През 1902 г. се връща в София като адвокат на частна практика. Тогава среща арх. Грюнагер и му поръчва да построи представителен дом. В строежа влага част от солидната зестра на жена си.
Семейството живее там само 5 години.
През 1908 г. Харалампи умира и оставя вдовица. Елена получава и друг удар от съдбата – съвсем млада умира дъщеря й. И така през 1914 г. вдовицата напуска красивото жилище на бул. „Цар Освободител” заедно с четиримата си синове. От 1914 г. бившият дом на Сърмаджиеви е нает от турското правителство за резиденция, а през 1916  г. имотът е купен от Турция. Почти век се използва от турските дипломати – първо като посолство, после като резиденция. Красивата двуетажна къща съчетава модерния за началото на миналия век стил виенски имперски барок с елементи от рококо и средиземноморски ренесанс. Има впечатляващи фасади, а на ъгъла – кула с плосък покрив и тераса. Носещите стени са тухлени, има дървен гредоред, дървена е и покривната конструкция с мансарден покрив. Дървените жалузи и обшитата с ламарина мансарда подсилват естетическото въздействие. Сградата играе важна роля за европейското оформяне на уличните силуети в София. Съвременниците на д-р Сърмаджиев наричат дома му „палат“, който краси столицата на новоосвободена България. Тогавашната общественост високо оценява работата на австрийския архитект. В сградата Фридрих Грюнагер влага цялото си професионално умение и резултатът е наистина впечатляващ. Неслучайно 10 години по-късно австриецът си
строи в Залцбург дом, който е близнак
на Сърмаджиевата къща, но се нарича „Вила Хедвиг”. От малък двор се влиза в преддверие с витражи. След него има луксозно, богато подредено фоайе с френска камина и керамичен шкаф с позлата. От фоайето, където посреща бюстът на Кемал Ататюрк, се влиза в трапезарията и в големия салон за приеми. От двете му страни са разположени два по-малки салона, като единият е свързан с обширната трапезария. Тя продължава със зимна градина, която гледа към ул. „Кракра”. Друга врата от преддверието води към кабинет, превърнат в своеобразен музей на Ататюрк. И тук идва място за романса, който също е наситен с драматизъм.
През 1913 г. Мустафа Кемал Ататюрк е назначен в София за военен аташе. Тогава той е на 32 години и е с чин майор. Чаровният и елегантен дипломат среща дъщерята на българския генерал Стилиян Ковачев – Димитрина Ковачева, известна в хайлайфа тогава като Мити. Госпожица Мити е доста образована за времето си българска жена. Когато се запознава с Кемал, тя вече е завършила литературно и музикално образование в Швейцария. Именно това прави впечатление на турския дипломат. За Мустафа Кемал тя била образец на съвременна и образована жена, съчетаваща в себе си висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтаел да види след време и в Турция. Кемал два пъти искал ръката на любимата си, но генерал Ковачев отказвал. Той прибързано я сгодява за инженер от Русе. На годежа тя припада и връща пръстена, но в крайна сметка се подчинява на волята на баща си и се разделя драматично с Ататюрк. Кемал никога не забравя Мити и по-късно често споделя, че е оставил завинаги чувствата си в България.
А иначе кабинетът му и днес е обзаведен с тежко дъбово бюро, инкрустирана дървена маса и богата библиотека. Масивно дървено стълбище води към втория етаж. Мебелите в салоните са в стил „Людовик ХV” и са закупени в Истан­бул през 30-те години на миналия век. Оригиналната мебелировка е запазена до днес. Има много ценни предмети и мебели. Салоните са с позлатени кристални полилеи, много вази от кристал на известната френска фирма „Бакара”. Килимите са от Турция, както и голяма част от произведенията на изкуството. Паркетът в големия салон е от различни видове дърво в сложни шарки стил рококо, често такъв се среща в много европейски дворци.
Благодарение на това, че почти век е била резиденция, сградата е избег­нала превратностите на съдбата на своите първи собственици и в момента е най-добре запазената работа на Фридрих Грюнагер в София. Целият външен вид на къщата, както и вътрешният й комфорт разкриват изискания вкус и голяма култура не само на семейство Сърмаджиеви, но и на следващите стопани на жилището – турските дипломати, които го запазват в автентичния му вид за поколенията.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.06.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.