Български банкер дава дом на френската легация

Прочетена: 187

Автор Красимир Ненчев


През 20-те години на ХХ век столичната улица „Оборище” е в центъра на тих жилищен квартал, в който генерали, банкери и търговци демонстрират богатство и вкус с къщи по последна европейска мода. Районът е престижен и днес, като повечето от сградите са в справочниците по градска архитектура. Към кръга на щастливите обитатели се присъединяват и много чуждестранни легации.
Резиденцията на френския посланик в София не прави изключение. Една от най-забележителните сгради в столицата е построена през 1928 г. като фамилен дом на директора на Френско-белгийската банка Ангел Куюмджийски. Мащабната постройка привлича вниманието на всички. Творческото решение е на известното архитектурно бюро „Златев и Коев”. Изискванията на банкера Куюмджийски са къщата да отговаря на положението му. Арх. Тодор Златев избира като концепция необароковия стил, въпреки че по това време сецесионът все още е най-актуалната архитектурна мода в България. Приятелите на банкера смятат, че сградата е демоде. Чудят се защо е избрал този стил в епохата на ар нуво (ново изкуство) и сецесиона. Богаташът бързо я продава на управляваната от него банка и си построява друга, по-модерна, съвсем наблизо, на съседната улица „Велико Търново”.
Новият дом вече отговаря на модните изисквания, но Куюмджийски живее в него до 1940 г., когато емигрира и продава собствеността си на Съединените щати. Сега това е домът – резиденция на американския посланик в София.
Въпреки архитектурата си или може би заради нея, необароковата къща на улица „Оборище” 27 има абсолютно сходна съдба. През 1934 г. тя е наета от правителството на Франция за тяхна легация в София. Къщата се оказва много подходяща и удобна и през януари 1936 г. е откупена от белгийската банка и остава резиденция на френския посланик до днес. По същото време френската държава купува и съседната сграда, където сега е посолството. По ирония на съдбата тя е образцов представител на сецесиона. Построена през 1908 г., къщата е типично произведение на другото знаменито архитектурно бюро – „Фингов и Маричков”.
Така френските дипломати, които до неотдавна са работели зад Руската църква в малка сграда, която вече не съществува, се сдобиват с елегантен комплекс в най-луксозния квартал на София. Това не е случайно, защото някогашната къща на Куюмджийски е със силно изявени индивидуални качества и се намира сред ансамбъл от обявени за паметници на културата сгради, където се пресъздава градската атмосфера на луксозните жилища през годините до ден днешен.
Самата тя е един от най-характерните елементи от столичния силует, допринасяща много за естетическата характеристика на околното пространство. Сградата е ситуирана навътре от уличното пространство в голям парцел. Напълно запазена е оригиналната ограда откъм ул. „Оборище”, изкусно изработена от ковано желязо с много красиви детайли. Дворното място е оформено така, че е запазена структурната и функционалната автентичност. Плановото решение е много богато. Вестибюлната схема се повтаря по етажите с оригинално функционално зониране. Вертикалните връзки са дублирани, като е запазена автентичността на плановата структура. Обемът като цяло е компактен и четирите фасади са добре оформени с пестеливо приложение на мотиви от необарока: ъглова рустика, апликирани елементи, масивен корниз, над който се издига мансардата. Главният вход е оформен подчертано представително. Пространственото решение на постройката е с много висока стойност. Именно заради това е запазен първоначалният архитектурно-художествен образ.
Строителната технология е традиционна за избраната конструктивна система, а използваните материали са типични за богатото градско жилище от този период. Има гладка външна мазилка, фугирана е в ъглите, а мансардата е с ламаринена обшивка тип „рибени люспи”. Дограмата е оригинална, прозорците са с дървени щори. Фасадата е със семпла външна украса от гипсови орнаменти, допринасящи за общото художествено въздействие на архи­тек­турното решение. Мраморните камини в салона и кабинета играят важна роля в организацията на интериорното пространство, а красивата еднораменна дървена стълба му придава монументалност в стила на необарока.
Домът на българския банкер Ангел Куюмджийски вече 65 години е резиденция на първия дипломат на Франция в България.
Двуетажната къща на „Оборище” 27 с мансарда е истинска съкровищница на френското изкуство. Мебели и картини от ХVIII и ХIХ век, изящни статуетки от севърски порцелан, старинни сребърни предмети, разкошни стенни гоблени и лампиони красят този малък дворец. Преди години посолството изпраща за реставрация в Париж една от картините си – „Къпещите се” на Вато от ХVIII век, но… оттам вече не я връщат, защото Лувърът я взема за колекцията си. Подобна съдба има друга „потънала” оттук във Франция ценност – пиано „Блейел”.
Вляво от главния салон се намира една от малките приемни, разположена с изглед към улицата. Това кътче се превръща в любимо място на повечето посланици. В главния салон на почетно място виси портретът на Леге, вицеконсул на Франция в България в последните години на османското робство. Той защитава горещо правата на българите и достойно е заслужил на негово име да бъде кръстена улица в центъра на София. Интериорът в резиденцията почти не е променян от самото начало, защото Франция държи на традициите. Традициите намират своето потвърждение и във великолепната библиотека от кестен, използван и за стилните дървени ламперии по стените на дома. От дясната страна на главния салон се намира трапезарията, сцена на историческата дисидентска закуска, дадена от Франсоа Митеран на 19 януари 1989 г. На нея присъстват 12 български дисиденти, един от които е бъдещият президент Жельо Желев. През 1994 г. на същата дата френският държавен глава закусва повторно в посолството с вече бившите дисиденти, а Жельо Желев го посреща като президент на България. Митеран е бил настанен в министерския апартамент на резиденцията, който се намира на втория етаж, отреден само за високопоставени гости. Тук няколко години по-късно ще спи и вдовицата му Даниел Митеран.
По инициатива на бившия посланик на Франция Етиен дьо Понсен се извършва основен ремонт на сградата. Градината е напълно преаранжирана, закътана във вътрешен двор с високи стени, обвити с бръшлян и дива лоза, тя е чудесно място за приеми на открито. Друга негова идея е резиденцията да бъде отворена за посетители при специални поводи като празника на Франция, който е на 14 юли…
Дали тази традиция  ще бъде продължена зависи от новия посланик на Франция у нас Н.Пр. Филип Отие. Преди да поеме дипломатическия пост в София, г-н Отие е бил директор по бюджетните и финансови въпроси в Министерство на външните работи на Франция. От 2000 г. до 2004 г. той е първи съветник в посолството на Франция във Вашингтон (2000-2004 г.), а преди това- първи съветник на мисията в Сеул (1997-2000 г.).
Посланик Отие има диплома от ESCP Европа, възпитаник е на Националното училище по администрация. Освен всичко това той е и Кавалер на Националния орден за заслуги и Кавалер на Почетния легион.


Сподели в социалните мрежи

Автор на 17.06.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.