Хубавата къща на доктор Функ

Прочетена: 564

Автор Красимир Ненчев

Обликът на следосвобожденска София в края на ХIХ и началото на ХХ век в по-голямата си част представлява кални улици, файтони и каруци. Така е изглеждал и бул. „Княз Дондуков” в отсечката от ул. „Раковски” до днешния мост „Чавдар”. Отдалечеността на тази част на булеварда от центъра на града, според мащабите на София отпреди един век, обуславят и характера на неговото застрояване.
Там преобладават жилищните постройки пред тези с търговско-занаятчийски функции. Липсват или много по-слабо са представени банковите сгради, представителните хотели и популярните увеселителни заведения в сравнение с по-централната част на тогавашния бул. „Княз Дондуков”.
Но през 1904 г. на мястото, където днес се пресичат булевардите „Дондуков” и „Васил Левски”, израства една нова сграда с красива и
модерна за времето си европейска фасада, която буквално изумява столичани.
Бързо всички научават, че това е акушеро-гинекологичната клиника на доктор Адолф Лауе Функ. Това е и първата сграда в стил сецесион в столицата. В началото на ХХ век сецесионът вече е на мода в Европа. Пренесен от Виена, Париж, Мюнхен и Брюксел, той се разпространява бързо чрез творчеството на голяма група архитекти от т.нар. второ поколение. Силно импресивен, динамичен, изпълнен с изящество и душевност, стилът за кратко време се превръща в културно-архитектурно явление, което променя бързо облика на елитната софийска къща.
Нито един от действащите тогава столични архитекти не остава безучастен
към него, а всички сгради от периода 1900 – 1920 г. носят стиловите му белези.
Автор на проекта е големият български архитект Киро Христов Маричков (1875 – 1922). Дядото на популярния днес музикант Кирил Маричков е завършил средно специално училище в Чехия, а по-късно се е дипломирал като инженер-архитект в Политехниката в Германия. Завръщайки се в България, 25-годишният специалист бързо спечелва доверието и симпатиите на австрийския лекар Функ, който му възлага строежа на своята клиника. По това време младият Киро Христов Маричков е близък приятел на Александър Божинов, Елин Пелин, Александър Балабанов, Пенчо Славейков, Сава Огнянов.
Мястото, което доктор Функ избира, се намира почти на края на тогавашна София. Но предимствата му са чистият въздух и вековните широколистни дървета. На същото мнение е и младият архитект. Според него точно на такъв терен трябва да бъде разположена една частна клиника.
Две години Маричков строи
сградата сам.
През 1903 г. талантливият архитект се съветва за обзавеждането и довършителните работи по фасадата на къщата със своя съдружник Георги Фингов. Много са нещата, които свързват двамата ни бележити архитекти. Освен че заедно основават проектантското си бюро през 1902 г., те имат общи виждания, вкус и талант, и двамата са родени в Калофер, произхождат от известни възрожденски родове.
Завършената през 1904 г. постройка е истинска сензация, като прави и невероятен фурор в стара София. Столичани започват да я наричат „хубавата къща на доктор Функ”.
До нея се правят дълги разходки, специално за да бъде видяна.
Около сградата се изгражда широк път, постлан с павета. Външната архитектура е раздвижена с еркери, балкони, полутавански етаж и изящна малка кула – лантерна. А интериорът е не по-малко впечатляващ от външния й вид. Необичайно е разположението на стълбата към втория етаж, която не е в оста на симетрията, а е перпендикулярна към нея. На първия етаж са били кабинетите за първоначални прегледи. Вторият е бил за лежащо болни жени и за родилки, а третият за персонала. Таваните са високи цели 4 метра.
Твърде скоро обаче д-р Функ е принуден да се върне в Австрия. Докторът продава клиниката на бившия македонски комита и богат търговец по това време Спас Тюфекчиев (1864 – 1916). Той пък я дава под наем на банкера и тогавашен министър на вътрешните работи Атанас Буров.
Фамилията Тюфекчиеви е известна в София. Но след кончината на бащата синът Александър Тюфекчиев, столичен бохем и бонвиван, проиграва сградата на хазарт. Така през 1927 г. се сбъдва мечтата на известния български акушер-гинеколог д-р Борис Тричков да закупи сградата, която вече не функционира като клиника, а като частен дом. Два милиона лева е цената, която докторът е трябвало да заплати на Тюфекчиев-младши, еквивалентна на сумата, загубена само за една нощ. Когато това най-сетне се случва, докторът, белгийски възпитаник, е на четиридесет години и работи като наемен лекар в други частни клиники и e главен асистент в „Майчин дом”. Известният гинеколог бърза да основе своя собствена клиника, защото една четвърт от имота е закупил със заем срещу ипотека, която трябва да изплаща с денонощна работа там. И остава непреклонен пред молбите на Атанас Буров да му отстъпи сградата. Молбата на един влиятелен министър е отхвърлена. Къщата отново е клиника. Новият стопанин не я променя вътрешно, но я оборудва със съвременна, модерна медицинска техника, внесена от Виена.
След 9 септември 1944 г. къщата е национализирана и предадена за ползване от Българския червен кръст, а през 1989 г. е върната на трите дъщери на д-р Борис Тричков. Две от тях вече не са между живите, а третата – юристката Цвета Тричкова, живее при сина си, който е хирург в Германия. А сега там се намира централният офис на застрахователно дружество „Алианц България холдинг”.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.11.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.