Трябва да се мисли за повече практика в образованието

Прочетена: 639

Йордан Шулев е на 24 години. Роден е в София, но е израснал във Велико Търново, откъдето са родителите му. Средното си образование завършва през 2006 г. в Природо-математическа гимназия „Васил Друмев”. Интересът към проектиране и строителство е създаден от дядо му, чиято професия наследява. Тази година Йордан завърши специалността „Строителство на сгради и съоръжения”, профил „Конструкции” в УАСГ. Той е първенецът на випуска с най висок успех – 5,90.


Неговият дипломен проект „Проектиране на стоманена носеща конструкция на административна сграда на Столичната община“ печели няколко първи награди.
Казва, че приема избраната професия като поле, на което предизвикателствата на реалността се срещат със знанията, таланта и упоритостта.

 

Как се чувства отлич­никът на випуска в УАСГ и лесно ли е да се постигне най-високият успех?
Със сигурност не е лесно да си първенец на випуска, но значително по-лесно е, когато имаш стимул. А именно през годините на следването трудът ми беше оценен не само от преподаватели, но и от „Баумит България” ЕООД и КИИП – София, чрез съответно I награда в конкурс и стипендия. Има ли някой да забелязва и да цени това, което вършиш, всичко е по-леко. Може би е прекалено рано да заключа това, но засега се чувствам удовлетворен от професията си, а това е най-важното.

Какво работиш в момента? Кой беше първият ти проект?
В момента се занимавам с проектиране на строителни конструкции на отделни обекти като частна практика, разбира се, под надзора на строителен инженер с пълна проектантска правоспособност. Но въпреки това не спирам да търся и постоянна работа с развитие в дългосрочен план. Първият ми проект беше стоманена конструкция на млекопреработвателно предприятие с площ около 900 кв. м, което в момента се строи.

Разкажи за дипломния проект, който спечели няколко награди, и за самите отличия.
Радвам се, че имах удоволствието да разработя своята дипломна работа към катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции” (МДПК). Темата е: „Проектиране на стоманена носеща конструкция на административна сграда на Столичната община”. Дипломен ръководител ми беше доц. д-р инж. Стефан Цачев, а рецензент – проф. д-р инж. Димитър Даков. Благодарение на основата, която получих в УАСГ, и разбира се, на труда от моя страна, тя беше отличена с I място в националния конкурс „Кольо Фичето” за най-добър дипломен проект на абсолвент „строителен инженер” към Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ) и с номинация в катедрения конкурс към университета.
В резюме, сградата е обществена – шестетажна, в която ще се помещава администрацията на Столичната община. Най-високата секция е с височина 24 м над кота ±0,00. Застроената площ на етажите е между 2100 и 3200 кв. м. Сградата е със стоманен носещ скелет и стоманобетонни плочи. Основен акцент в архитектурно и конструктивно отношение е наличието на покрит със стъклен покрив правоъгълен атриум с размери 24,50 на 20,00 м, в който се разполага засадено дърво. Решена е така, че да използва максимално дневната светлина и естествената вентилация. Това я прави и екосграда. Модерната визия и екопосланието, което носи със себе си, биха я направили основен акцент в една развиваща се европейска столица.

Как избра точно тази тема?
Избрах тази тема, воден не само от чисто професионалните си интереси в сферата на металните конструкции, но и провокиран и вдъхновен от личните си впечатления относно значимостта на това как обществените сгради изграждат визията на един град, определят атмосферата му и частично допринасят за създаването на последните акценти от имиджа на съответната институция, която се помещава в тях. В проекта вложих много време, труд и креативност и смятам, че крайният резултат съчетава в себе си удобство, функционалност и естетика. Радвам се, че беше подобаващо оценен.

Смяташ ли, че образованието, което дава УАСГ, е конкурентно на това в Европа?
Защо не?! Не са малко примерите за наши доказали се инженери с големи постижения и зад граница. Мисля, че по отношение на теоретичната подготовка, която ни дава университетът, сме достойни конкуренти на нашите европейски колеги. Може би едно от техните предимства пред нас е, че са по-добре подготвени за практическа и екипна работа веднага след напускане на университета. В европейските университети имат по-значително субсидиране и се отделя по-специално внимание на научноизследователската дейност.

Добра ли е според теб българската система на обучение и мислиш ли, че нещо в нея трябва да се промени?
Българската система на обучение като цяло е добра. Знанията от средното образование и от университета по принцип са много добра основа. Що се отнася до нашата професия, нейният характер е практически и мисля, че трябва да се обърне по-специално внимание на този аспект по време на обучението. Другата промяна, която според мен е наложителна, е внедряването на екипната работа в курсовото проектиране. Последните 2 години започна да се практикува това, което е радостно.

Имаш ли любим преподавател в университета и кой е той?
Много уважавам преподавателите, които държат на вникването в материята, ценят положения труд и те учат да мислиш. Тези, които са ме мотивирали и насърчавали. А те не са малко и ако започна да ги изреждам, трябва да спомена всички. Бих изказал специална благодарност на доц. д-р инж. Стефан Цачев (дипломния ми ръководител) и на ас. инж. Чавдар Пенелов, без които не мисля, че щеше да се получи толкова добър дипломен проект.

След студентската скамейка накъде?
В практиката. Опитът се добива с работа по проекти. Имам много идеи, готов съм да работя за реализирането им и ще се радвам, ако дам своя принос в изграждането на една модерна, комфортна и красива градска среда, която да позволява не само моите мечти, но и тези на много други млади хора да се осъществят тук. Някой ден може и да се завърна в академичната общност. Нищо не се знае.

Смяташ ли, че младите кадри имат реализация у нас. Мечтаеш ли за развитие в чужбина?
Повечето младежи напускат страната ни поради това, че не им се предлага развитие. В това няма лошо, но би било добре след получените знания и практика зад граница тези кадри да се върнат и да дадат нещо от себе си за страната, която им е дала основата. Все пак реализация има за този, който я търси. Бих работил за чужда компания. Това със сигурност би ме обогатило и би подобрило квалификацията ми, но след време, както казах преди, искам да дам своя принос тук, в България.

Какво извън професията ти доставя удоволствие?
Бих казал, че съм от щастливците, за които личните и професионалните интереси до голяма степен съвпадат. И все пак, извън професията нещата, които ме зареждат, запълват живота ми и го правят по-приятен, са любимите хора, добрите приятели и хубавата музика. Също така изключително много ми харесва да използвам свободното си време, за да пътувам из страната.

Имаш ли вече в главата си сградата на мечтите ти?

Мечтите и целите на човек се променят, видоизменят и израстват заедно с него, това се случва и с моите. Не е важно каква точно е сградата, тъй като всеки проект е едно отделно предизвикателство, но все пак бих се радвал някой ден да съм построил нещо наистина значимо. За мен винаги е било необходимост да развивам и обогатявам уменията си. Не мисля и да спирам.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.01.2012. Категория Анализи, Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

2 коментара по Трябва да се мисли за повече практика в образованието

  1. Стоян Иванов

    Усех и за напред!!!

  2. Мария Георгиева

    I място в националния конкурс „Кольо Фичето” за най-добър дипломен проект на абсолвент „строителен инженер” към Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ) ????
    Ех ех ех това са пълни глупости 🙂
    За най-добър дипломен проект е избран др. Проекта е разработка на инж. Михаила Гюрева от ВСУ „Любен Каравелов“ на тема: Спортна зала, което вкл. не само стоманена конструкция на купол /само 56 м :)?!?/, а и една прилежаща стоманобетонна конструкция, която е уникална за България!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *