Водна суша за строителите и през 2012 г.

Прочетена: 252

Дълго чаканото строителство на водна инфраструктура няма изгледи да тръгне на пълни обороти и през 2012 г. Компаниите обаче могат да се подготвят за участие в обществените поръчки, поне по около десетина общински проекта. Така интензивното изграждане на пречиствателни станции се изтегля за последния възможен момент 2014 – 2015 г., като строителите ще трябва отново да показват чудеса от храброст и умения, за да се вместят в съкратените срокове.

Това показва изпълнението на Оперативна програма „Околна среда”, по която за сектор води са отпуснати 2,5 млрд. лв. Половината от тях вече са договорени с общините, но едва стотина милиона лева реално са стигнали до строителите досега.
Практиката показва, че държавата и общините не извлякоха поуките си от предприсъединителната програма ИСПА. Вод­ните проекти по нея бяха спасени с невероятни усилия в последния момент, съкратени срокове за изграждане, намаляване на обема на работата и благоволението на Европейската комисия да отпусне още една допълнителна година заради кризата. Средно около шест години бяха необходими за реализирането на един воден проект по ИСПА. Оставащото време за усвояване на средствата по „Околна среда” обаче е по-малко – четири години. Затова предизвикателството ще бъде огромно.
Бичът на финансовите корекции
Натрупаният опит по приключилите 12 водни проекта досега показа, че бичът за голяма част от тях се нарича „финансова корекция“. Санкциите за общините възлязоха на повече от 20 млн. лева, като сред потърпевшите са Сопот, Белослав, Хисаря, Казанлък, Каварна. Ефектът за строителите е, че без да са виновни, вече повече от година не могат да си получат парите за свършената работа. Така компаниите може би се превърнаха в изкупителна жертва на чиновническо безхаберие. Или може би станаха съучастници в предварително нагласени търгове, за което сега плащат цената.
Причината за налагане на финансова корекция на общините най-често са дискриминационни условия в обществената поръчка за избор на строител. Така поне твърдят от управляващия орган на ОП „Околна среда”, която налага поправките. Други често срещани грешки са неспазване на изискванията за публичност при провеждане на процедурите, по-лек режим за избор на изпълнител – като събиране на три оферти или разделяне на поръчката.
Например индикативната стойност на обекта е 15 млн. лв. В същото време изискването за оборот е 100 млн. лв. за последните три години. Или пък строителят да има изградени 10 пречиствателни станции с капацитет над 2000 жители в България и ЕС и най-малко една с капацитет от 25 хил. жители. Това прави избора предопределен.
Въпреки че се третира като дискриминация, опитът показва, че именно избраните по този начин компании са се справили успешно със строителството на водните проекти и обектите са приключени в срок, твърдят от управляващия орган.
Механизмът на финансовите корекции беше въведен през лятото на 2010 г. Причината е, че когато сама открие нарушенията и наложи санкция, България не губи средствата, а те отиват за други проекти.
Тъй като някои общини понесоха прекалено големи санкции, без да имат вина за допуснати нарушения, ресорният министър по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев искаше да се направи държавен компенсационен фонд, с който да се покриват сумите. Така проблемът с неразплатените задължения на общините към фирмите поне частично можеше да бъде решен.
Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков обаче беше категорично против, защото според него не е редно да покриваш допуснати нарушения. В крайна сметка Дянков надделя и така минусът остана да тежи на сметката на общините. Те пък от своя страна продължават да трупат дългове към строителите, които по последни данни на Камарата възлизат на около 100 млн. лв. Все пак не всички от приключилите 12 водни проекта са с корекции. Без забележки са тези на общините Вълчидол, Главиница, Бургас, Приморско, похвалиха ги от управляващия орган на програмата.
Смяна на правилата забави строителството
Смяната на правилата в крачка също забави прекалено много изпълнението на оперативната програма. Първото нещо, с което се зае новото ръководство на Министерството на околната среда и водите след смяната на властта през 2009 г., беше да ревизира водните договори, подписани при тройната коалиция. Това беше направено по настояване на Брюксел заради прекалено високите цени по някои селски проекти. То беше задължително условие, за да продължи програмата напред. За съжаление обаче преработката на проектите отне твърде дълго време – около две години.
Така редица първи коп­ки се случиха едва в края на 2011 г. във Велико Търново (45 млн. лв.), Ябланица (10 млн. лв.) и Тунджа (4 млн. лв.). Други все още са в процес на избиране на изпълнители като Руен (3,6 млн. лв.), а трети като Търговище (16 млн. лв.) пък едва през тази година ще избират строителите. Окончателно бяха прекратени водните договори на Дулово (36 млн. лв.), Своге (17 млн. лв.), Каолиново (22 млн. лв.), Кърджали за село Бойно (1,5 млн. лв.) и Горна Оряховица за село Първомайци (9 млн. лв.).
Единственият спрян проект, който се преработва наново, е на Сливен, със стойност 52 млн. лв. Това стана по искане на Брюксел заради подписано рамково споразумение за избор на строител от предишния кмет Йордан Лечков.
Нова мода – строителни донори
Заради тежката финансова криза и липсата на пари в малките общини те въведоха нова мода при избора на строител за водните проекти. Едно от условията, за да спечелиш търга, е компанията да може да финансира авансово част от строителството на обекта.
При някои случаи сумата достигна драстичните 40%. Това стана за водния проект с пречиствателна станция в село Люляково, община Руен, с прогнозна цена от 3,6 млн. лв. Финансовите условия са с 80% тежест в оценката за избор на изпълнител. Половината от тях се дават за възможността фирмата да предостави аванс за изпълнението на проекта, а останалите са цената. Другите  20% от оценката на офертата са за техническите изисквания, като половината са за срока на изпълнението на обекта, а останалите за гаранционния срок. Въп­реки това кандидати не липсваха.
За разлика от пътните търгове, където цената досега беше водещ критерий при избора на изпълнител, при водните тя не е от решаващо значение. Като цяло общините, по препоръка на управляващия орган на оперативната програма, залагат на организацията и изпълнението на поръчката, която има 50% тежест в крайната оценка. На цената обикновено се дават около 30%.
Обжалванията на търговете бавят строителството
Една част от водните проекти не могат да тръгнат заради обжалване на проведените обществени поръчки. При липсата на работа е съвсем разбираемо, че загубилите ще пробват и последната възможност да спечелят поръчката чрез съда. Натрупаният опит показва, че понякога това може да отнеме повече от година и сериозно да застраши изпълнението на обектите.
Именно заради обжалвания на процедурите се бави строителството на двата най-големи водни проекта на Враца (123 млн. лв.) и Габрово (117 млн. лв.). Местната власт и управляващият орган се надяват изграждането да започне най-после напролет.
Във Враца има избрани изпълнители по първия етап за реконструкция на ВиК мрежата и модернизацията на пречиствателната станция. В Габрово обаче в момента тече процедурата за избор на изпълнител за ремонта на пречиствателната станция, като офертите могат да се подават до 10 февруари.
Другите големи водни проекти са на Добрич (113 млн. лв.) и Пловдив (124 млн. лв.). Те бяха внесени в управляващия орган на програмата в края на 2011 г. По думите на зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева двата проекта бързо ще бъдат одобрени от управляващия орган, след което се очаква ЕК да даде положителен отговор в рамките на тази година.
В най-добрия случай по тези проекти строителите могат да разчитат на обществени поръчки в края на 2012 г., и то ако общините решат да ги пуснат, преди да изчакат финалното одобрение на Брюксел. Предвид многото предварителна работа, която трябва да се свърши, и поръчките, свързани с управлението и одита на проектите, както и натрупания досегашен опит, то най-вероятно строителните поръчки за Пловдив и Добрич ще останат за 2013 г.
Без видим прогрес по обектите на „гола поляна”
След смяната на правилата от конкурентен подбор на пряко договаряне с общините през 2011 г. управляващият орган на „Околна среда” успя да сключи общо 18 водни договора за около 700 млн. лв.
От тях само четири споразумения – на Варна за изграждане на пречиствателна станция в Златни пясъци (48 млн. лв.), на Балчик за пречистване на водите на комплекса „Албена” (32 млн. лв.), на Трявна (13 млн. лв.) и Тервел (17 млн. лв.), имат готови инвестиционни проекти.
Тях може да ги наречем сигурните обекти за строителите поне по отношение на провеждането на обществени поръчки. Към момента все още нито една от четирите общини не ги е обявила, което показва, че не са готови тръжните документи.
Тежко е положението с останалите 14 водни договора, т.нар. на „гола поляна”, защото по тях няма инвестиционни проекти. Тук се изисква провеждането на серия от обществени поръчки за избор на консултант по управление на проекта, одит, техническа подготовка и т.н., преди да се стигне до търговете за строителство. Инвестиционните проекти пък трябва да бъдат подготвени от избраните консултанти в рамките на 6 до 9 месеца. Това означава, че строителството може да започне в най-добрия случай през лятото на 2013 г., а по-реалистичният план е пролетта на 2014 г.
Причината е, че към момента от 14 общини единствено Чирпан е избрал консултант, който да подготви инвестиционния проект в рамките на следващите 9 месеца.  Водният проект на града е един от най-големите за 42 млн. лв. и трябва да прик­лючи през януари 2015 г.
Най-трагично е положението с проекта на Разлог. Това беше първият воден договор, сключен при управлението на ГЕРБ през февруари 2011 г., като лично премиерът Бойко Борисов отиде до Разлог за подписването му. Местните хора му се радваха, защото по думите им дотогава премиер не бил стъпвал в техния град, всички предпочитали съседно Банско.
Общинската власт, която също е от управляващата партия, обаче тотално се изложи въпреки премиерската подкрепа. За близо една година тя не е пуснала нито една обществена поръчка по проекта и работата е замразена. Ако малко се разбърза все пак, има шанс да го изпълни, твърдят от Министерството на околната среда и водите.
Поръчки за избор на консултанти все още не са обявили и областните градове Пазарджик (50 млн. лв.), Разград (35 млн. лв.) и Смолян (41 млн. лв.), показва регистърът за обществените поръчки. Техните договори обаче бяха сключени през есента на 2011 г. И се очаква да направят това през първото тримесечие на годината.
За сметка на големите, малките градове се оказаха по-подготвени и всички провеждат необходимите процедури. В момента тече подаването на оферти и избор на консултанти за подготовка и управление на проектите на Елин Пелин, Айтос, Дряново, Радомир, Левски, Попово, Тутракан и Бургас за кв. „Сарафово”.
В Ихтиман пък процедурата ще бъде повторена отново заради дискриминационни условия в първия търг.
Ако няма обжалвания, през 2012 г. инженерите ще могат да подготвят инвестиционните проекти, за да може поне от лятото на 2013 г. да започне строителството. В повечето от случаите то трябва да приключи през 2015 г., като за Радомир е даден последният възможен срок 31 декември 2015 г.

 

Автор Лилия Христова

 

 

 

България закъснява с поетите евроангажименти за пречистване на водите

Изграждането на пречиствателните станции и ВиК инфраструктурата е в топ три на приоритетите на правителството. Другите два са магистралите и електронното управление. Въпреки това обаче страната ни изостава драстично и не изпълнява поети ангажименти към ЕС, залегнали в договора ни за присъединяване.
До края на 2010 г. България трябваше да е изградила 87 пречиствателни станции в населените места с над 10 хиляди души. Към този момент напълно са изградени едва 16, а 31 имат частично пречистване на отпадните води. В края на 2014 г. пък  трябва да е осигурено пречистването на водите и в градовете, и в селата с над 2000 души. Въпреки неизпълнението на поетия ангажимент, засега Европейската комисия не е започнала наказателна процедура срещу страната ни. В края на 2011 г. делегация, водена от трима министри – по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, на околната среда и водите Нона Караджова и на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, имаше тежък разговор с еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан в Брюксел по темата. Българската позиция е била, че страната ни е поела ангажименти, които не може да си позволи да не изпълни и е обещала да изгради съоръженията. ЕК обаче не вярва на сълзи и иска да види резултати. Затова следващите две години ще бъдат от изключителна важност как изпълняваме поетото обещание. Иначе ни грози загуба на евросредства и налагане на санкции.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.01.2012. Категория Анализи, Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.