БСК: Задлъжнялостта на фирмите е хронична

Прочетена: 220

„Задлъжнялостта на фирмите е хронична, въп­реки че през 2010 г. тя се увеличава с по-бавни темпове спрямо предната година”, заяви изп. директор на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той заедно със зам.-председателя на УС на организацията Камен Колев представиха традиционното икономическо изследване на БСК. Тенденцията на увеличение на задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката продължава и през 2010 г. В края на годината те са надхвърили 157 млрд. лв. и в сравнение с 2005 г. са по-големи с 91 млрд. лв., или 2,4 пъти. Спрямо 2009 г. прирастът е 8,945 млрд. лв. Междуфирмената задлъжнялост към 31 декември 2010 г. е 104,2 млрд. лв., или бележи ръст със 7,2% спрямо предходната. Данните показват, че 48,4 млрд. лв. са нетните задължения на бизнеса към данъчните, а за осигуровки – 5 млрд. лв. Анализът на работодателската организация е изготвен на база официалните финансови отчети за 2010 г. на фирмите към Националната агенция по приходите (НАП) и Националния статистически институт (НСИ). Същевременно нараства и броят на фалитите. Към днешна дата 2300 фирми са в процедура по несъстоятелност, посочват от БСК. „Ще настояваме за промени в нормативната база за по-бързото извършване на действията за обявяване на фалит”, заяви Божидар Данев. Според данните структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията продължават да растат. Темпът им на повишение спада поради силно свитата инвестиционна активност, сочи още проучването. Тревожен факт е, че по-голямата част от предприятията са счетоводно декапитализирани, т.е. задълженията на всички в края на 2010 г. са със 72% по-големи от собствения им капитал.


Прогнози

– Очертаващата се стагнация в развитието на икономиката, намаляващите продажби на вътрешния пазар и затрудненият достъп до финансиране няма да създават условия за намаляване задлъжнялостта на предприятията.
– Влияние върху финансовото им състояние ще оказва и постепенното намаление на износа като фактор за икономически растеж на страната.
– Нарастването на броя на фалитите, както и на случаите с фактическа неплатежоспособност, бавните процедури по несъстоятелност, влошаващото се обслужване на кредитите ще водят до нарастване на задлъжнялостта.


„Голямата дилема е дали дълговете ще блокират дългосрочно растежа, или растежът ще намали риска от свръхзадлъжнялост”, обясни Данев. Според него и през следващите години производствената активност на предприятията няма да осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията. Съществува опасност от възпроизвеждане на тези дългове при слаб растеж на икономиката. По думите на Данев високата задлъжнялост, продължаващата декапитализация на предприятията и обезценяването на активите ще създават натиск върху банковата система. Според данните се наблюдава увеличение на дела на задълженията към финансови предприятия. Към края на 2010 г. в сравнение с 2005 г.  те са нараснали с 31,6 млрд. лв., или 3,2 пъти.  Има намаление на дела на данъчните задължения близо два пъти през 2010 г. в сравнение с пет години по-рано. Редуцирани са и задълженията към доставчици от 27% на 19,1%. Значително е увеличението на дълга на предприятията от група и свързани с асоциирани и смесени предприятия – от 20% на 23,5% през 2010 г. Кредитната експанзия на банките намали своя темп през 2008 г. спрямо 2007 г. След спада на лошите и преструктурирани кредити на нефинансовите предприятия през 2007 и 2008 г. досега те непрекъснато нарастват – до 10% в края на 2009 г., до 19,4% в края на 2010 г. Към октомври 2011 г. техният размер вече е 23,4%. „Само при стабилна икономическа ситуация можем да очакваме банките да намалят лихвите за бизнеса”, подчерта изп. директор на БСК. През последните години настъпиха изменения и в структурата на задълженията в зависимост от срока на тяхната изискуемост. Дългосрочните достигнаха 82,6 млрд. лв. Те съставляват 53,4% от всички задължения. В сравнение с 2009 г. са с 6,6 млрд. лева, или с 8,7% повече.

Към финансовите предприятия те са 46,5 млрд. лв., което е с 1,1 млрд. лв. (5%) повече спрямо края на 2009 г. Тези задължения са преди всичко инвестиционни, което е индикация за повишена активност на банките през този период в посока на инвестиционно кредитиране на реалния сектор. В края на 2010 г. задълженията по облигационни заеми са 2,157 млрд. лв., което е със 109 млн. лв., или 5,3% повече спрямо 31 декември 2009 г.
Краткосрочните, възникнали за покриване на разходите за оборотни средства, са 75,1 млрд. лв. Това  е с 2,4 млрд. лв. (3,3%) повече спрямо 2009 г.
В края на 2010 г. краткосрочните данъчни задължения са 3,664 млрд. лева. В сравнение с края на 2009 г. те са повече с 343 млн. лева, или 10,3%.
През 2010 г. продължават да се увеличават задълженията към персонала, основно вследствие нередовно изплащане на заплати. Към края на 2010 г.  работодателите дължат на работниците 1,9 млрд. лева. Това е със 126 млн. лв. (7,2%) повече спрямо 2009 г. Около 9% от тези задължения са с продължителност над 1 година.
Държавата и общините и през 2010 г. продължават да генерират междуфирмени задължения, но в по-малка степен в сравнение с 2009 г. Балансите на нефинансовите предприятия към 31 декември 2010 г. показват, че от ведомства, държавни и общински предприятия имат вземания за изпълнени, но неразплатени поръчки на стойност 482 млн. лв. Данъците за възстановяване са 2,2 млрд. лв. Тази сума съставлява 2,1% от междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия към края на 2010 г.   
В края на 2010 г. просрочените задължения на държавата са 431,5 млн. лв., от които 237,2 млн. лв. на държавния бюджет и 194,3 млн. лв. на общините. Тенденцията на увеличение продължава и през 2011 г. Към 30.09.2011 г. просрочените задължения са 457 млн. лева, от които за централната и местната власт съответно са 254,7 млн. и 202,3
млн. лева.







Инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ:

Европейската директива за плащанията ще намали задълженията на държавата

Близо 1/3 от фирмите в ЦПРС са с обем продукция, равен на нула


Автор: Красимир Кирев


Инж. Бойков, според колегите ви от БСК строителният бранш се нарежда на трето място по задлъжнялост. Каква е реалната ситуация?
Не съм сигурен колко достоверна е методиката, по която колегите изчисляват. Освен това данните са от 2010 г. Тогава задълженията към нас бяха много, но впоследствие държавата плати 450 млн. лв. към бранша. В момента задълженията на държавата към строителите са текущи и варират около 100 млн. лв. Общините ни дължат около 120-130 млн. лв.

Продължава ли да расте междуфирмената задлъжнялост?
На всеки е ясно, че тези суми генерират проблем между фирмите. Освен това се забавят заплати, има дори задължения към НАП. Междуфирмената задлъжнялост се генерира от липсата на плащане. Има Европейска директива, която трябва да влезе в сила в България през 2013-2014 г. Тя се отнася именно за задълженията на държавата по нейните договори. Този нормативен документ ще въведе строги наказателни лихви при неизпълнение на споразумения с бизнеса. В момента нивото на задлъжнялост е в средни граници. Има установена финансова дисциплина да не се поръчва повече, отколкото може да се плати. Съгласно Закона за държавния бюджет нищо не може да започне, без да има осигурено финансиране. Тази точка обаче не се спазва от години.

Колко фирми реално са заплашени от фалит?

Ако се спазва Търговският закон, би трябвало голяма част от фирмите да са в технически фалит. Неплащане повече от 20 дни означава проблем със състоятелността на компаниите. Имаме индикации, че около 30% от дружествата, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), имат обем, равен на нула.

Все повече строителни работници остават на борсата…

Работодателите предпочитат да задържат работниците с аванси, отколкото да ги освобождават. Една фирма – това са хората, а не машините, кирките и лопатите. Стремим се да задържаме специалистите си, колкото е възможно. Но след като няма приходи, нещата стават сложни. Вече 120 хил. души са освободени от 2009 г. насам. И тази тенденция, за съжаление, продължава.

Какви са прогнозите и очакванията за сектора през 2012 г.?
Новата година ще бъде поне толкова лоша, колкото 2011 г. Бюджетът на държавата и европейските фондове не предвиждат увеличаване на средствата за строителство. Обектите, които се изпълняват, са големи и престижни, но ангажират малък брой фирми. Надяваме се, че ще тръгнат проектите във водния сектор, където има заложени сериозни обеми. Годината, в която ще тръгнем нагоре, сигурно ще бъде 2013 или 2014 г. Тогава приключват европейските проекти и се очаква ударно усвояване на средства.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.01.2012. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *