Домът на българското право

Прочетена: 151

Съдебната палата в София е една от най-представителните сгради в столицата и същевременно – един от обектите с най-дълга проектантска и строителна история.
Непосредствено след Освобождението със създаването на новата администрация се появява необходимостта от построяване на „една централна сграда в столицата, в която да се помещават Министерството на правосъдието и всички съдебни учреждения”. Още при разглеждането на държавния бюджет за 1881 г. се предвиждат средства за строителство.

Първият проект за строеж на съдебната палата е изработен през 1884 г. от Строителната дирекция на Министерството на земеделието и търговията. На следващата година Министерството на правосъдието предвижда в бюджета си сумата от 200 000 лв. за строеж на своя сграда и нейните основи са положени на мястото на бившето казино в Градската градина (към ул. „Гурко”). Събитията около Съединението на България променят дневния ред на младата държава и строежът остава на заден план.
През следващите години се търси по-подходящ терен за Съдебната палата, достатъчен, за да удовлетвори нарасналите нужди на третата власт. Мястото на днешните Градски хали; градинката пред църквата „Св. Седмочисленици”; градинката пред Военния клуб; петна около бившата Държавна печатница са едни от предлаганите площи.
Конкретни действия се предприемат едва през 1906 г. Обявен е първо вътрешен, а след това международен конкурс. Но големината на предложения терен отново ражда спорове и започва пак да се търси място.
През 1911 г. с постановление Министерският съвет решава да отчужди за строеж на Съдебната палата площта между ул. „Алабин”, „Лавале”, „Позитано” и бул. „Витоша”.
Националният въпрос отново се намесва и Балканските войни забавят процесите по реализацията. През 1914 г. на реален вече по размери терен се обявява международен конкурс. Той е спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но определени обществени обстоятелства не позволяват той да осъществи проекта си.
Едва през 1928 г. на арх. Пенчо Койчев се възлага да направи работен проект за Съдебната палата. През 1929 г. започва изграждането на днешната сграда, която е завършена окончателно през 1940 г. – 60 години след възникването на необходимостта от построяването на сграда на съдебната власт. Този продължителен период между възникването на идеята и реализацията й има една положителна страна – избистряне на вижданията и създаване на изключително представителна сграда със съвременно функционално решение.
Сградата е с площ от 8400 кв. м. При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.
Проектантът успява да намери максимално уплътняване на ограничения терен. Единствената възможност за цялостно възприемане на обема дава бул. „Витоша” като главна градска артерия. Проектантът изтегля сградата от съществуващата улична линия и ориентира към нея главната фасада.
Външният облик на обекта респектира със своята монументалност и строги класически форми. Сградата е облицована изцяло с камък, украсена е с каменна резба около рамките на арковидните прозорци.
Съдебната палата има седем етажа – един под земя, приземен и още пет.
Подземният етаж е предназначен главно за видовете инсталации. Той има различна дълбочина в зависимост от предназначението. Най-дълбоко е котелното помещение – повече от 6 м. Средната дълбочина е 4 м.
Приземният етаж е на ниво терен и е с височина
3,5 м. Външно той е отделен от останалите етажи чрез сиенитната си облицовка. Към този етаж се влиза през два служебни входа откъм ул. „Лавеле”, които осъществяват връзките с осемте вътрешни двора.
Към партерния етаж води главната вът-решна стълба откъм бул. „Витоша”. Чрез пет диференциални стъпала се влиза в просторно преддверие, а от него – във вестибюл, от двете страни на който се извисяват стълбите за горния етаж. Като продължение се явява огромният партерен хол. След него следва голям бюфет – чакалня за публиката. От двете й страни са вторите стълби за създаване на връзка между етажите.
Заседателните зали са наредени около хола. Зад тях минават дълги, широки и добре осветени коридори, които водят до канцелариите. Етажите са свързани чрез галерии и обединени главни помещения.
От галерията на четвъртия етаж се излиза на огромна тераса на 33 м от нивото на терена, от която се разкрива великолепна гледка към софийския ландшафт и към околните планински масиви.
В изграждането на интериора участие вземат едни от най-големите български архитекти, художници и строители. Не са пестени средства както в обемното изграждане, така и при избора на материалите и художественото оформяне.
Вестибюлът е застлан със сиенитни плочи. От него се преминава в партерния хол, широк 20 м,
дълбок 54 м и висок над 9 м. Стените и колоните са изцяло облечени с травертин в цвета на слонова кост. Таванът е гипсов, касетиран. Холът в дъното завършва с перистил.
Със същото градиране на пространствата, но с друг детайл и цветово съчетание е решен вторият хол, свързващ II, III и IV етаж. Той е заобиколен от 16 монолитни колони в тъмнозелен мрамор. Над тях минава галерия със същия цвят и месингов парапет. Таванът е решен с цилиндрични арки в светли тонове, които носят три купола. Целият таван е касетиран с шестоъгълни клетки в бежов цвят. Светлината минава през прозорци със стъклопис. Цветовата хармония се допълва от полирания сиенитен под и бронзови релефни групи с мотиви от правосъдието с височина над 2 метра. Те са дело на скулптора Любомир Далчев.
Много интересно е решен вестибюлът – атриум на IV етаж, играещ ролята на по-малък хол, обиколен от аркада, поддържана от наситено червени двойки колони. На белия мраморен под е било замислено да се поставят имената на загинали във войните служители.
Целият интериор е пищен, представителен и вдъхва респект. Вътрешното оформяне се осъществява под ръководството на архитектите Г. Папазов, П. Загорски и други с участието на художниците Л. Далчев, Дечко Узунов, Шиваров и др.

Статията е изготвена по материали на Националния институт за недвижимо културно наследство и Съдебната палата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.10.2010. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.