Свято и страшно място

Прочетена: 483

На Учредителното народно събрание през 1879 г. е взето решение Великите народни събрания на Княжество България да се свикват във Велико Търново, а Обикновените – в София. Но в новата българска столицата няма подходяща сграда за парламент

Първоначално заседанията на законодателния орган на възстановената държава се провеждат на различни места из града. Някои от тях са Офицерският клуб, използван и за театрални представления, унищожен след пожара през 1882 г.; във Военното училище (бивша турска болница, където по-късно е построен Военният клуб); в новопостроената Софийска гимназия (на улиците „Московска” и „Дунав”).
Сградата на българския парламент е строена на три етапа: 1884-1885, 1896-1899, 1925-1928 г. През първия от тях е изграден централният корпус с главния вход от пл. „Народно събрание”.
През февруари 1884 г. Министерският съвет взема решение за построяване на сграда за Народно събрание и възлага на Тодор Икономов, министър на обществените сгради, земеделието и търговията, да подготви план за строителството на здание, което да може да се използва и за обществени развлечения. Предложено е на Константин Йованович, виенски архитект с български произход, да проектира сградата, която да бъде „красива и здрава, но лека и евтина… без излишни украшения отвън”. Той е авторът и на Сръбската скупщина (1891-1892). През май същата година проектът е готов.
На 4 юни 1884 г. е тържественото полагане на основния камък. Министерският съвет подготвя текст, зазидан в основите на сградата. На него са записани имената на тези, които имат заслуги за строежа, както и това, че „построената сграда трябва да послужи за увековечаване на свободата и равноправността в България и за прослава на българския народ”. Актът завършва с молитва новото здание да бъде „източник на мир, любов, съгласие и народно благоденствие”.
Строителството се извършва под контрола на комисия, начело с австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Голяма част от необходимите материали за изграждането и вътрешното оформление са доставени от Виена. В общи линии строителството завършва за по-малко от половин година.
Тържественото откриване става на 25 ноември 1884 г. в присъствието на Княз Александър I Батенберг, министър-председателя и министри, народни представители, дипломати, много граждани. След освещаването митрополит Климент произнася реч. В нея очертава значението на това „ново, свято и страшно място”, в което ще се решават съдбините на българския народ. На следващия ден в новата сграда е проведено 26-ото заседание на първата редовна сесия на Четвъртото обикновено народно събрание.
Сградата на Народното събрание е построена на място, подарено от Софийското градско общинско управление, което тогава е в покрайнините на града. Площта му първоначално заема 450 кв. м. Близо до него обаче е и Княжевският дворец – преустроеният бивш турски конак. Строителите на младата столица планират и започват изграждането на новия център именно в тази част на града.
Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени в София. Тя носи белезите на Ренесанса. Линиите й са изчистени, опростени, без излишна декорация и детайли. Основните елементи – заседателна зала, кулоари, канцеларии, са обединени в стегната композиция при симетрична главна фасада. Входът е със засводени отвори, оформящи красива тройна аркада. В горната част на фасадата е поставен държавният герб, а по-късно и девизът „Съединението прави силата”.
Представителното влизане в сградата става през тройна входна аркада на изнесен към площада входен вестибюл. След главния кулоар, разположен напречно на оста на симетрия, е централната заседателна зала с базиликално осветление.
В центъра на сградата внушително се издига заседателната зала с места за народните представители, официални лица, журналисти и гости. По проект е оразмерена за 320 работни места и 600 души публика. Банките за депутатите са наредени радиално, а редовете са във форма на дъги. Залата доминира над изградените в по-ниски обеми странично разположени кулоари и канцеларии. Вътрешната и външната пластична декорация са решени пестеливо в неоренесансов стил. До заседателната зала е разположено просторно фоайе, приспособимо и за сцена.
Довършителните работи от първия етап на строителството продължават и през следващите месеци. През есента на 1885 г., по време на Сръбско-българската война, зданието се превръща в лазарет.
В първите години след построяването си освен за парламентарни заседания то се използва и за важни обществени събития, концерти и изложби.
През 1896-1899 г. по проект на арх. Йордан Миланов е построено двуетажно северно крило на сградата с помещения за администрацията.
През 1925-1928 г. е направено разширение. По проект на арх. Пенчо Койчев към северната страна е пристроена масивна триетажна пристройка. Тя има отделен вход, голямо фоайе, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети, библиотека. Новата част е решена добре от функционална гледна точка. Запазен е и духът на старата част. В известна степен обаче е нарушена общата обемно-простраствена композиция на сградата, а именно изящното съчетаване на различните помещения около главното тяло – заседателната зала.
През 1938 г., когато след четиригодишно прекъсване Народното събрание възстановява работата си, сградата е основно подновена. Девизът, изписан над входа, е променен – „В единението е силата”, но по-късно е върнат старият. Заседателната зала е радиофицирана, банките за народните представители са намалени на 160. Фоайето, разположено зад нея, е преустроено в читалня. За да се следят пленарните дебати и от гражданството, са поставени високоговорители на фасадата.
По време на бомбардировките през януари-март 1944 г. зданието на Народното събрание е частично разрушено. Но на следващата година е ремонтирано и възстановено.
Реконструкции се извършват и през следващите години. Голяма част от тях са под ръководството на арх. Павел Николов. През 1962 г. частично е преустроена заседателната зала – нова покривна конструкция, оригинален гипсов таван, ламперия. През 1977 г. са оформени двете зали на втория етаж – „Изток” и „Запад”. Преустройства се правят и до днес, без да се нарушава въздействието на една от най-красивите сгради в София, която е с голяма строителна и историческа стойност, обявена за паметник на културата.
Статията е изготвена с помощта на Народното събрание на Република България.


Архитект Йордан Миланов е роден на 26 декември 1867 г. Между произведенията му са сградите на Централната поща в София, Синодалната палата на пл. „Ал. Невски”, главните сгради на Александровската болница и на Червения кръст, малката сграда на Дома на журналиста, сградите на Богословския факултет, на Търговската гимназия в София, на Българската търговска и на Земеделската банка, на Чиновническото застрахователно дружество.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.11.2010. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.