Проф. д-р инж. Иван Марков: С 3 млн. лв. ще бъде извършено цялостно обновяване на старата сграда на Ректората

Очаквам обявяването на поръчката за ремонт на университета в началото на следващата година

Прочетена: 89

Невена Картулева

Проф. Марков, измина почти година от избирането Ви за ректор на най-старото висше техническо училище у нас. Какви бяха задачите, които си поставихте, заемайки поста?

Още преди встъпването ми в длъжност, преди изборното събрание, съвместно с екип от университета изготвихме програма за работа, която в случай на успешни избори да приложим в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Впоследствие тя беше доразширена, приета от Академичния съвет и пристъпихме към нейната реализация. Програмата отчита особеностите на мандата, а именно – влошеното финансово състояние на университета. Причина за това е намаленият брой студенти, а той се дължи на няколко фактора. Единият от тях е демографският срив в България. Тоест числеността на випуските е далеч по-малка. Спрямо около 120 хил. души през 1989 г. сега имаме випуски от 60 хил. души.

Вторият фактор е спадът на интереса към инженерните направления в световен мащаб. Младите хора се насочват повече към социални и икономически науки, психология. Това води до известен спад в броя на студентите при нас, независимо от това, че в разговорите ми с представители на бизнеса те ме уверяват, че се отчита недостиг на инженери, и то не само в строителството, а и в останалите области на производството.

Вероятно има и субективни фактори, убеден съм в това. До миналата година не сме популяризирали достатъчно професиите на архитекта, строителния инженер и геодезиста. Затова младите хора не са запознати с техните предимства. От тази година започнахме да разпространяваме сред учениците в горните класове информация за обучението в УАСГ. Когато аз завършвах училище, за едно място в университета кандидатствахме по 9 – 10 души. 8 от тях не ставаха студенти. Въпреки това в училищата ни посещаваха известни преподаватели, които ни запознаваха с професиите, подготвяни в тогавашния ВИСИ (днес УАСГ). Възобновихме този модел, за да преодолеем някои от субективните фактори.

Друга съществена задача, която сме си поставили, е постоянното актуализиране на учебните планове и програми с оглед на това да се осъвременяват и модернизират курсовете, предлагани на студентите. Целта не е да измисляме нови наименования, курсове и дисциплини. А съществуващите лекционни и практически курсове да бъдат изпълнени с по-модерно съдържание. Разбира се, в реализирането на този процес се изисква особено внимание. Образованието е консервативна система и резките движения водят до влошаване на подготовката на студентите, а за съжаление този резултат може да се види след 15 – 20 години. В този смисъл изключително предпазливо анализираме и предлагаме нови програми. Наша задача е също стабилизирането и укрепването на финансите чрез постоянен контрол и дисциплина.

3Как се подготвяте за честването на 75-ата годишнина от създаването на университета?

Подготвяме различни инициативи. Важно е да осигурим финансиране за честване на годишнината. А още по-важното е да използваме юбилея за популяризиране на професиите на архитектите, строителните инженери и геодезистите. Започнахме активна кампания, включваща посещения в професионалните и езиковите гимназии, за да запознаем средношколците с нашата работа. Популяризираме специалностите и в чужбина, представяме ги в съседни и близки страни като Турция, Македония, Сърбия и Молдова. Запознаваме нашите студенти с лидерите в строителния бранш, за да видят, че има много преуспели хора, които са завършили УАСГ и се развиват добре – било то като бизнесмени в строителния отрасъл или като експерти в отделни направления. Една от формите това да се случва е, като каним специалисти да изнасят лекции и презентации пред студентите. Другата са телевизионни предавания, които подготвя екип на университета.
Във връзка с юбилея започнахме преиздаване на наши печатни издания – годишника на УАСГ например. Направени са и първите стъпки да го популяризираме зад граница, за да могат хората да се запознаят с научните изследвания на колегите.
Тече и подготовка на международна научна конференция за 75-годишнината на университета. Това изисква предварителна работа – покана на гост-лектори, които да изнесат основните пленарни доклади, запознаване на колегията със събитието, за да подготви научните доклади. Целта е чрез тази 75-годишнина да покажем на обществеността нашите постижения и полезността на професия-
та ни.

Споменахте демографската криза. Мислите ли, че ефектът от нея може да се компенсира с представянето на УАСГ зад граница?

Частично може да се компенсира. Но въпросът не е само в това. Университетът има изграден потенциал – научно-преподавателски и изследователски. Подчертавам, че никой от нас няма намерение да се разделя с тези хора. А за да не се разделим, е нужно да увеличим броя на студентите. Един изследовател и преподавател се готви за много години и не бива да си позволяваме да го загубим като специалист само заради временната липса на студенти.

Подписахте меморандуми за сътрудничество с КСБ и
в. „Строител“. Какви инициативи планирате да реализирате съвместно?
Първите ми срещи, след като бях избран за ректор на УАСГ, бяха с ръководствата на КСБ и на в. „Строител“. През изминалата една година от тогава бавно, но много уверено възобновихме отношенията с браншовата организация, които по неизвестни за мен причини бяха охладнели. Сега поддържаме чудесен диалог, работим заедно. Камарата ни помага в решаването на редица задачи. Ние от своя страна осигуряваме експертен ресурс по въпроси, касаещи строителния бранш и КСБ. За сътрудничеството с в. „Строител“ мога да кажа, че е повече от добро.
Чудесни са отношенията ни и с други браншови организации. Ръководствата ни са в постоянна връзка, работим по общи задачи и проблеми. Решаваме ги и може би това е пример за ефективна съвместна дейност.
Използвам случая да поздравя новото ръководство на КСБ и да им пожелая ползотворна и успешна работа в строителния бранш и преди всичко в неговото обединяване. Несъмнено нашата съвместна работа ще бъде успешна.

Според Вас дали чрез тази съвместна работа би могъл да се преодолее недостигът на кадри за строителния бранш?

Това е един от пътищата. Само с него няма да стане. Но без него – също няма да стане. Целта ни е хората, които не са в нашия бранш, да видят лидерите и водещите специалисти в професията. В противен случай ще бъдем затворена общност, която никой не познава.

Какво се случва с инициативата за промяна на системата на финансиране за строителните ВУЗ-ове, която започнахте с другите инженерни университети и която бе подкрепена от КСБ?

Имаме няколко инициативи за финансиране на инженерните специалности. Те бяха обявени за приоритетни съгласно нормативната база в България. От това не последваха особени плюсове, а само морална подкрепа. След това ректорите на висшите технически училища изготвихме обосновка за цената на обучението на един студент – бъдещ инженер. Внесохме тези документи в компетентните органи – Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на образованието и науката. Цената, на която подготвяме един инженер, е доста по-висока от субсидията, която получаваме. Нашият Академичен съвет също изпрати подобна позиция. Към момента все още чакаме отговор от институциите. Не знам кога ще го получим, но действаме по тези въпроси и отново ще обосновем необходимостта от повече средства за техническото образование в България. Субсидията, нужна за студент, е тази, която сега получаваме, умножена по две. В момента е около 2900 лв. годишно на студент. Поискахме и увеличаване на капиталовите разходи. Не мога с лаборатория от 1942 г. да обуча някого как да бъде добър специалист. Изискват се инвестиции, които едва ли някой университет може да си позволи със собствени средства. В момента сме на ръба на оцеляването и това не е добре. То не съдейства за качественото образование.

Другата инициатива, по която работим и засега не срещаме достатъчно разбиране, са т.нар. защитени професии. Има специалности, към които интересът е слаб. В УАСГ това са „Хидромелиоративно строителство“ и „Хидротехническо строителство“. Те обаче са важни за икономиката на страната. За съжаление често сме свидетели на аварии на водни съоръжения, водещи до големи беди и жертви. А няма специалисти инженери по хидротехническо, както и по хидромелиоративно строителство, които да поддържат язовирите. Ето защо искаме тези специалности да бъдат обявени за защитени, както и да бъдат отпускани допълнителни стипендии за тях.

Необходимо е държавата да влезе в ролята си и да използва инженери в съответните направления. Няма как човек, който не е инженер по хидромелиоративно строителство, да се занимава с експлоатация и поддръжка на язовири. Примерите за това могат да бъдат фрапантни – срещат се икономисти, фризьори и други отговорници за водните съоръжения, завършили двумесечни курсове. Рискът е за всички нас. Аз самият съм инженер, но не бих се наел с експлоатацията на язовир, защото не съм специалист по водно строителство.

Тази година беше одобрен проект на УАСГ за ремонт на стойност 3 млн. лв. Разкажете повече за него. Какво включва обновяването, кога ще бъдат обявени процедури за кандидатстване за изпълнение на дейностите по проекта и какви са сроковете за подаване на оферти?

Проектът на стойност 3 млн. лв. е финансиран по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Той е за ремонт на сградата на Ректората на университета. Сформирал съм екип, който работи по подготовката на реализацията. Колегите стигнаха до извода, че можем да си позволим да обновим именно старата сграда на УАСГ, защото изискването на програмата е всичко да бъде реновирано, а новите сгради на висшето училище са по-големи и средствата няма да стигнат за техния цялостен ремонт. Затова се спряхме на зданието, в което се помещава Ректоратът. Ще бъде ремонтирана и лаборатория, която се намира в него, както и физкултурен салон в двора на университета. Той ни е изключително нужен, защото студентите няма къде да спортуват и сега се налага да плащаме високи наеми за зали и игрища, за да могат все пак да се провеждат занятия. Ще дадем нов вид и на градинката пред входа на УАСГ на бул. „Христо Смирненски“.

В момента подготвяме тръжната документация. Според работния проект тя ще включва доставка и монтаж на окабеляване – за изместване на централните сървъри в старата сграда, защото ще купим нови за модернизиране на комуникационната техника. Другата част от поръчката ще бъде за изпълнение на инженеринг на строително-ремонтните работи. Очаквам да бъде обявена в началото на следващата година.

Как протече кандидатстудентската кампания през 2016 г. – първата за Вашия мандат?

Премина добре с популяризирането на университета в средните училища и с допълнителните мерки, които въведохме на фона на това, че сега кандидатстват учениците, родени през 1997 г., когато е отбелязана най-ниската раждаемост за страната. Общият спад на броя на студентите при нас започна преди 2 – 3 години. Но сега независимо от негативните фактори имаме само 8 студенти по-малко от миналата година. Но не са ни достатъчни. Липсват още 300 – 350 души, които трябва да приемаме годишно, за да вървят добре нещата. На този етап спряхме свободното падане на университета. Това костваше известни усилия.

Да очакваме ли нови магистърски и други образователни програми през 2017 г.?

На 14 декември ще се проведе заседание на Академичния съвет, на което предстои да гласуваме предложенията за нови учебни програми. Засега са в идейна фаза. Обмисляме въвеждането на специалност по ландшафтна архитектура. Ще бъде различна по форма и съдържание от тази в Лесотехническия университет. Другата специалност е „Инженерна екология”. В целия свят тя се изучава именно в строителните университети. Разполагаме със специалисти в сферата, така че сме обезпечили воденето на курса. Факултетът по транспортно строителство предлага въвеждане и на специалност по организация и безопасност на движението. Това е изключително важно направление. Струва ми се в тази сфера са нужни и хора, които да имат понятие и от строителство. В Академията на МВР се провежда обучение на тази тема, но само като магистърска програма. При нас е замислено като курс за бакалаври.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.12.2016. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.