Елена Маркова: Промените в Търговския закон са с цел превенция на кражбите на фирми

Лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, както и възложителите по чл. 7 от ЗОП нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в електронния регистър БУЛСТАТ

Прочетена: 809

Ренета Николова

Г-жо Маркова, как оценявате изминалата 2016 г., кои бяха най-важните неща, които Агенцията по вписванията (АВ) релизира?

Изминалата 2016 г. бе изключително тежка за Агенцията по вписванията по отношение на натовареността и работата. Мисля обаче, че това не можа да се разбере в обществото, защото 504-те служители на територията на цялата страна в 113 офиса се справиха изключително добре и много успешно със задълженията си, за което искам да им благодаря, както и на всички деловодители в Имотния и в Търговския регистър, на всички длъжностни лица по регистрация, на цялата администрация, на ръководството – на зам. изпълнителния директор и на главния секретар, за добрата организация, която беше създадена. Ние успяхме да изпълним всички задачи и да се справим с всички предизвикателства, които бяха поставени от законодателя, така че Агенцията по вписванията да отговори адекватно на очакванията на бизнеса и гражданите, като предостави услуги качествено и в срок.

Това, което кампанийно бе усетено от обществото, бе, че до 30 юни 2016 г. бяха подадени около 390 хил. годишни финансови отчета (ГФО), като за първи път срокът 30 юни бе задължителен за всички търговски дружества. Прави впечатление, че всяка изминала година все повече документи се подават по електронен път и все по-малко на гише. През миналата година над 73% са подадени по електронен път, което показва, че освен че системата работи, българският търговец отдавна вече държи да си спестява време и чакане на опашки. Само 26,5% от заявленията са подадени на гише.

През 2016 г. парламентът прие промени в Търговския закон, в Закона за особените залози и в този за юридическите лица с нестопанска цел, така че това, което
очаква Агенцията по вписванията (АВ) през настоящата и следващата година, е едно много сериозно предизвикателство. Агенцията трябва да приеме още два регистъра и да усъвършенства така системата, че това да е удобно на гражданите и на бизнеса и да има публичност на информацията и яснота по отношение на работата и сроковете, които трябва да съблюдава администрацията.

Казахте 390 хил. подадени ГФО, но регистрираните търговски дружества са много повече. Какво се случва с неподалите отчети?

Регистрираните търговски дружества у нас са близо 840 хил. За някои от тях няма изискване да се публикуват годишните финансови отчети. За всички онези, чиито отчети подлежат на публикуване, а не са ги подали в срок, АВ до юли месец с.г., съобразявайки се с изискванията на закона и споразумението с Националната агенция по приходите (НАП), изпрати информация за неподадени ГФО до НАП. От тук нататък правомощията за предприемане на съответните санкции са на приходната администрация.

Електронният регистър БУЛСТАТ вече е факт от 1 май 2016 г. Какво показва статистиката, как функционира?

Системата работи безотказно. С изцяло електронния регистър БУЛСТАТ постигнахме основната цел – намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Отпадна изискването за издаване на идентификационни карти на регистрираните лица, тъй като информацията за тях е публична и електронно достъпна на страниците на регистъра. Изключително важен елемент с положителен ефект е, че ако е посочен ЕИК по БУЛСТАТ, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, както и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в електронния регистър БУЛСТАТ. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 7 от Закона за обществените поръчки. При нарушение на това задължение виновните длъжностни лица ще се наказват с глоба от 100 до 500 лв.

За пълната електронизация на регистър

БУЛСТАТ спомогна успешното изпълнение на два проекта по Оперативна програма „Административен капацитет“ – „Надграждане на национален регистър БУЛСТАТ и реализиране на технически решения за свързаност между централните системи за електронно управление за целите на комплексното административно обслужване“ и „Усъвършенстване на съществуващите и внедряване на нови електронни услуги, предоставяни от Национален регистър БУЛСТАТ“.

В края на годината бяха приети промени в Търговския закон, с които да се препятства т.нар. кражба на фирми. Какви са финалните текстове и ще отговорят ли те на необходимостта адекватно да се защитят интересите на бизнеса, като същевременно той не бъде затруднен?

Въз основа на постъпили в Министерство на правосъдието (МП) сигнали за т. нар. кражби на фирми чрез използване на неистински документи в Търговския регистър, които водят или до промяна на собствениците, или до смяна на управител на дружество, от междуведомствена работна група към МП е предложено изменение в Търговския закон по отношение формата за валидност на протоколите от решенията на общите събрания на дружествата с ограничена отговорност, както и по отношение на договорите, с които се прехвърля собствеността на дружествата (договори за прехвърляне на търговски предприятия и дружествени дялове).

Въвежда се по-строга форма за валидност – едновременно удостоверяване на подписи и съдържание, подобно на пълномощните за разпореждане с недвижими имоти, при която форма на нотариално удостоверяване задължително остава екземпляр от документа при нотариуса. Това, от една страна, би действало като превенция срещу съставяне на неистински документи, които стоят в основата на подобни измамни схеми, а от друга страна, тази форма ще улесни доказването при евентуален спор или ще улесни наказателното преследване, защото оригинал на оспорения документ ще се съхранява при нотариус.

Писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, се предвижда за решенията на общото събрание на съдружниците и на едноличния собственик на капитала при:

1. приемане и изключване на съдружници, както и при даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
2. вземане на решения за намаляване и увеличаване на капитала;
3. вземане на решение относно избор на управител;
4. вземане на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Превенцията се осъществява чрез въвеждане на задължения за допълнителна проверка от страна на длъжностните лица по регистрацията в Търговския регистър в информационната система на Нотариалната камара относно наличието и липсата на съответния документ.

Тъй като посочените изменения могат да доведат до увеличаване на административната тежест по отношение на дружествата с ограничена отговорност – чрез допълнително време и разходи за провеждането на събранието и документиране на взетите решения – в Закона се допуска възможността за регламентиране в дружествения договор на обикновена писмена форма, в която да се съставят протоколите от заседанията. В този случай обаче възможността за неправомерни действия чрез използване на неистински документи остава и рискът за това ще се понася изцяло от собствениците на дружествата въз основа на взетото от самите тях решение.

Промените в ТЗ отменят ли ангажимента на АВ за SMS оповестяването за настъпили промени по партидите на дружествата?

Категорично – не. Промените не отменят ангажимента, който има АВ да оповестява чрез SMS за настъпилите промени по партидите на търговските дружества и в Имотния регистър. И отново искам чрез авторитетна медия като в. „Строител” да апелирам за това, че при наличие на 840 хил. търговски дружества безплатните SMS оповестявания са само 8302, а тази услуга българската държава предоставя безвъзмездно и безплатно. Изисква се едно много просто усилие – представителят на фирмата да се регистрира на сайта на АВ или да посети един от офисите на Търговския регистър. Същото се касае и за Имотния регистър. При наличие на много собственици – безплатните SMS оповестявания са само 3782. Това е вид сигурност и вид гаранция както за юридическите, така и за физическите лица, за да могат да получат информация при движение в документите им в електронната система.

Определят изминалата 2016 г. като много успешна за имотния пазар, но какво показва Вашата база данни – от вписванията на актовете по сделките можем ли да кажем,че е имало бум или не?

През 2014 г. общият брой отбелязвания, които включват вписвания и заличавания, вдигане на ипотеки и всякакви други действия, са 677 хил. А през 2015 г. са 710 хил. Очаква се през 2016 г., защото все още статистиката не е направена докрай, да бъдат около 750 хил. Забелязва се една тенденция от 40 – 50 хил. сделки, вписвания и заличавания, които са повече през изминалата година. Но както казах, вписванията и заличаванията не са само покупко–продажби, така че по отношение на това дали е увеличен процентът на сделките не мога да твърдя, че е забелязан бум, мога само да споделя статистика, която е видна и на сайта на Агенцията по вписванията.

В началото на 2017 г. какво предстои в дневния ред на Агенцията?

Една от най-важните задачи, която ни предстои, е, че до 8 юни 2017 г. взаимното свързване на регистрите на държавите членки на ЕС трябва да стане факт. Съгласно публикувания Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/884 на Комисията Агенцията по вписванията през тази година трябва да осигури тази взаимна свързаност и да приведе системата на Търговския регистър в съответствие с изискванията на Регламента. Срокът ще бъде спазен.

На 20 декември 2016 г. Народното събрание прие Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Това означава, че Централният регистър на особените залози ще се води от Агенцията по вписванията. Въвеждането на възможността за ползването на електронни услуги по отношение на Регистъра за особените залози ще доведе до намаляване на административната тежест и спестяване на значителен организационен и финансов ресурс при изпълнение на законовите процедури. Със създаването на възможност за електронен достъп до информацията се доразвива въведеният принцип на публичност на Централния регистър на особените залози.

Ще се повиши качеството на административното обслужване, пълноценно ще се използват организационният и техническият ресурс на Агенцията по вписванията.

Измененията в ЗЮЛНЦ бяха приети и обнародвани в Държавен вестник през м. септември 2016 г., но ще се прилагат едва от 1 януари 2018 г. През това време имаме задача и ангажимент да надградим информационната система на Търговския регистър за безпрепятственото функциониране на новия регистър.

Прехвърлянето на регистрацията на ЮЛНЦ към Агенцията ще премахне съществуващите тежки и скъпи процедури по регистрация на ЮЛНЦ в различни институции, ще спомогне за уеднаквяване на практиката по прилагане на ЗЮЛНЦ и ще осигури по-голяма прозрачност на дейността на сдруженията и фондациите. Възможността за подаване на документи и по електронен път с електронен подпис към Агенцията (в това число заявления за първоначално вписвания, за промяна в обстоятелствата и за обявяване на актове), както и все по-честото й предпочитане от страна на заявителите ще подобри достъпа и ще ускори процедурите. Лицата с нестопанска цел запазват правоспособността и статута си в частна или в обществена полза.

Осемнадесет нови служители ще бъдат назначени в Агенцията, за да обезпечат новата дейност по регистрация на юридическите лица с нестопанска цел, която вече няма да се осъществява по съдебен ред, а изцяло по административен.

Предстои надграждане на информационната система на Търговския регистър във връзка с влизането в сила на промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По отношение на Търговския регистър кандидатстваме с проект по новата оперативна програма „Добро управление“. Очакваме същата възможност и по отношение обновяването и надграждането на Имотния регистър.

Стартира и кампанията за подаване на годишните финансови отчети. Какво бихте посъветвали фирмите?

Би било добре търговските дружества, чиито годишни финансови отчети подлежат на публикуване, да започнат от сега процедурата. Между другото вече има подадени 369 годишни финансови отчета, което значи, че има търговски дружества, които са успели да се организират. А за успокоение на всички търговци искам да кажа, че е в напреднала фаза проектът за т.нар. единна входна точка, в която само и единствено ще се подават годишни финансови отчети, тя ще се намира в НСИ. Оттам по електронен път информацията ще постъпва в Търговския регистър и в НАП. Най-вероятно проектът ще стартира през 2018 г. и ще бъде поредното облекчение за българските търговци.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.02.2017. Категория Законът, Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.