Корина Крецу: КСБ представлява строителния бизнес, който е един от двигателите на икономиката

Секторът е ключов за изпълнението на кохезионната политика

Прочетена: 45

Свилена Гражданска

Г-жо Крецу, какви са приоритетите на ЕК в областта на регионалната политика за 2017 г.?

Ние сме в повратна точка на програмния период 2014 – 2020 г., в която държавите членки трябва да се съсредоточат върху прилагането на новите програми – по бърз и стратегически начин, докато успешно довършват предишния период. Ние също ще се фокусираме върху рамката след 2020 г. и върху бъдещето на кохезионната политика. Тя е доказала способността си да създава работни места и растеж. Политиката по сближаване се е превърнала в пълноправна инвестиционна инициатива, но има още място за подобрение. Трябва заедно да гледаме как да я опростим. Това означава по-малко бумащина, по-малко бюрокрация за малките предприятия, когато попълват заявления, за да се възползват от средствата. Ние работим върху това. Също така трябва да погледнем заедно как да направим инвестициите по-производителни и политиката по-гъвкава, по-отзивчива към проблемите на гражданите на ЕС.

В средата на програмния период 2014 – 2020 г. – как върви изпълнението му? Има ли опасност средствата да не бъдат усвоени? Какви мерки предприемате това да не се случи? Как се справя България?

България се справя добре до момента по отношение на изпълнението и се надявам тази инерция да продължи. Една трета от Кохезионния фонд 2014 – 2020 г. и Европейския фонд за регионално развитие вече са ангажирани с конкретни проекти по места.

За периода 2014 – 2020 г. инвестициите в България са насочени към областите, които е най-вероятно да създадат работни места и растеж: подкрепа на малките предприятия; стимулиране на научните изследвания и иновации; подпомагане на младите хора да изградят бъдеще, предотвратяване изтичането на квалифицирани кадри; подкрепа на основните инфраструктурни и транспортни връзки. За да се засили въздействието на средствата на място, силно приветствам амбицията на българските власти да продължат с използването на финансови инструменти и да се възползват от нови възможности за опростяване.

Каква е Вашата оценка за изпълнението на първия програмен период от страната ни? Къде трябва да съсредоточим усилията си, за да подобрим процеса на реализация?

В последните две години на програмния период 2007 – 2013 г. българските власти предприеха всички възможни мерки, за да се ускори изпълнението на проекти по кохезионната политика с подкрепата и опита на работната група за по-добро изпълнение, успешно достигайки максималната скорост на усвояване.

Връщайки се назад във времето, основната причина за първоначалните ниски темпове на усвояване при Вас в началото на предходния програмен период беше липсата на солиден административен капацитет, към какъвто е необходимо да се стремим непрекъснато. България трябва сега да ускори договарянето, да се съсредоточи върху изпълнението на качествени зрели проекти и да осигури координация на всички нива в реализацията им.

Преговорите за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. вече започнаха. Грантове или финансови инструменти ще са акцент? Един от основните въпроси е опростяването на кохезионната политика.

Действително нашето отражение върху бъдещата кохезионна политика е започнало и опростяването е важна тема.

Ние се ангажираме да се опростят правилата колкото е възможно. Създадох група на високо равнище по темата, за да направи конкретни препоръки за това как можем допълнително да опростим правилата – справяне с прекалените разходи, използване на по-прости начини за възстановяване на средствата или увеличаване на употребата на онлайн процедури. Предложения за опростяване вече са представени заедно с междинния преглед на многогодишната финансова рамка (MФР) през септември 2016 г.

Друг ключов аспект на нашите размишления е фактът, че днес кохезионната политика облагодетелства всички региони, навсякъде в ЕС. Тя подобрява качеството на живот на гражданите, като се занимава с техните специфични потребности и им предоставя средства за изграждане на талантите им. Искам да Ви уверя, че и в бъдеще никой в Съюза няма да се чувства изоставен и че всеки ще получава шанс да се възползва от помощта на ЕС.

Какво бихте пожелали на Камарата на строителите в България и на читателите на вестник „Строител“ за 2017 г.?

Политиката на сближаване е основният източник на публични вложения в България, която помага икономиката на страната да стане по-конкурентоспособна и привлекателна за чуждите и частните инвестиции. В същото време средствата са от решаващо значение да се подобри качеството на живот на българските граждани, особено чрез изграждането на основната инфраструктура. Камарата на строителите в България представлява строителния бизнес, който е един от двигателите на икономиката и е ключов за изпълнението на кохезионната политика. Ето защо аз желая на Камарата и на вестника успех тази година в планирането и изпълнението на проекти за пряка полза на българската реална икономика и на обществото.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.02.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *