Проф. д-р арх. Борислав Борисов: Сътрудничеството ни с КСБ е традиционно, ползотворно и измеримо във всяко отношение

Наследили сме здравата традиция да готвим кадри конкретно за практиката

Прочетена: 80

Георги Сотиров

Проф. Борисов, приемете най-сърдечни поздрави от екипа на в. „Строител” за избирането Ви за ректор на ВСУ „Любен Каравелов”. Благодарим Ви, че предпочетохте изданието на КСБ за първото си интервю като ректор, за да представите приоритетите си. Надяваме се с Вашата работа да затвърдите още повече авторитета на вис­шето училище, както и контактите с КСБ и в. „Строител”. Нека да започнем интервюто с това, че Вие сте първият представител на архитектурната наука, който е избран за ректор на ВСУ. Сам по себе си този факт е достатъчно основание за надежди и промени. Какъв е Вашият коментар?

Наистина се оказа, че съм първият представител на архитектурните среди, който е избиран за ректор не само на ВСУ „Л. Каравелов“, а изобщо в България, като изключим само един-единствен случай – това е арх. Станчо Белковски, който през учебната 1942/1943 г., веднага след основаването на Висшето техническо училище, става преподавател в него и поставя основите на катедра „Наука за сградите и проектиране“, а през 1945 г. е първият избран ректор на училището. Той е завършил образованието си в Германия. Като дипломиран архитект също в Германия – „Баухаус“, гр. Ваймар, аз съм закърмен с едно убеждение, че архитектурната професия, както и професията на строителния инженер, са неразривно свързани в едно единно цяло. Дори ако се върнем много назад във времето, в античността или в Средновековието например, както и в нашето Възраждане, ще видим, че тогава не се е правила никаква разлика между архитекта и инженера, които са се разделили и оформили като отделни професии много по-късно. Творците на сградата се считали за архитекти. Самата дума „архитект” на старогръцки означава „главен строител” – „арх” идва от пръв или главен, а тектониката, това е терминът, означаващ строеж или знанието за строителството. Естествено не мога да не бъда удовлетворен, че професионалната колегия на архитектурната наука и практика в мое лице има своя първи представител като ректор на висше училище в България, но това по-скоро ме задължава и натоварва с очаквания и отговорности.

Случайно или не Вашият избор съвпада по време с важни политически промени в нашата страна. Неизбежни и очаквани са оценките за направеното досега, включително и като изходна база за последващо развитие. Как оценявате състоянието на ВСУ, като се има предвид и отговорната позиция, която заемахте и заемате като декан на Архитектурния факултет?

Да, като че ли има надежда за промяна към по-добро, към повече сигурност, към повече неща, които да бъдат измерими като реален напредък… Всъщност струва ми се, че това е сред основните мотиви колегите от Общото събрание при избора на ректор да предпочетат моята платформа и моята визия за развитието на училището. Аз наистина положих усилия да поясня, че дори и в днешните кризисни условия, в които се намира страната ни и нашето училище конкретно, шансовете ни за едно положително и успешно развитие са налице. Има предпоставки, има достатъчно аргументи, че при едно по-ефективно управление по отношение на учебния процес и на научноизследователската дейност, както и при адаптирането на тези две основни дейности към нуждите на практиката – строителна, проектантска, консултантска, така и с по-добро административно обслужване от публичната администрация можем да имаме повече оптимизъм. Ето защо се надявам в бъдеще на по-добри резултати.

Обикновено когато има избор, мотивите могат да бъдат обосновани и по отношение на оценка на досегашното положение, но и като очакване за бъдещо развитие. Относно сегашното състояние колегите вероятно са имали предвид определени показатели. Необходимо е устойчиво да работим по отношение на приема на студентите, които кандидатстват в нашето Висше строително училище „Л. Каравелов“. През последните години се очертаха някои негативни тенденции. Естествено това е свързано с демографската ситуация в страната, както и с възможността младите хора да се учат навсякъде по света. Държавните протекции за развитието на висшето образование у нас обаче могат да бъдат по-сериозни, за да имаме шанс да задържим по-голяма част от абитуриентите, които се колебаят къде да учат – да се насочат към българските висши училища. Това също има много измерения – финансирането на висшето образование, средата, в която младите хора получават подготовката си, и най-вече възможностите след дипломирането си те да се реализират в практиката. Безспорно е, че европейският пазар на труда е много по-голям отколкото този в рамките на нашата страна. Това обаче означава, че държавата и нейната политика към университетите, както и те самите заедно и поотделно трябва да направим така, че повече студенти да желаят да учат в България и след това да се реализират тук, в родината си. Това ще има и огромен социално-икономически ефект за развитието на страната като цяло. Анализите на професионалистите показват, че една от причините да се намираме на последните места в Европа по редица основни показатели е, че сега реално нямаме достатъчно специалисти, млади хора, които да приложат уменията си в практиката. Да дават тласък в развитието. Висшето образование е ключов елемент в този аспект. Как ще се развива успешно страната ни, при това и с бързи темпове, ако за това няма подходящи хора със съответната професионална квалификация?

Ректорската длъжност е достатъчно тежка и отговорна в личен план. Затова законът и традициите са предвидили и редица колективни и помощни органи в управлението на висшето училище. Как виждате отговорностите на Общото събрание, на Академичния съвет и останалите колективни органи през Вашия мандат?

Ректорската длъжност наистина е еднолична отговорност, но и слава Богу, че има достатъчно на брой и надеждни като академичен състав колективни органи. С разписаните си правомощия, права и задължения те реално са в основата на управлението на всяко висше училище. Това естествено са Общото събрание, Академичният съвет и Контролният съвет на училището. Общото събрание приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище, обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на училището. Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който определя неговата образователна политика. Контролният съвет е орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище. Тук можем да добавим и ролята на Съвета на настоятелите, чиято функция ясно е регламентирана в Закона за висшето образование. Той подпомага осъществяването на ефективно и прозрачно управление и допринася за предоставяне на качествено образование. Можем да разширим отговора на въпроса с това, че всеки факултет в училището има своето Общо събрание, Факултетен съвет и декан, всяка Катедра има Катедрен съвет и ръководител Катедра. Съществуват и много други помощни органи, които съдействат за доброто управление на учебната, научноизследователската и художествено-творческата дейност на училището. Тази структура на висшето ни образование в държавните училища е надежден механизъм за успешно обучение на студентите и докторантите. Той в добрия смисъл на думата е консервативен и традиционен механизъм от векове за получаване на висше образование не само в България, но и навсякъде по света.

Тук само ще допълня, че по смисъла на Закона за висшето образование всички подобни учебни заведения се наричат висши училища, включително и университетите. Дали едно висше училище е университет, или е специализирано висше училище не би трябвало да се отразява върху качеството на обучението.

Университетите обаче имат много по-широк кръг от специалности, по които могат да обучават и повече студенти?

Да, така е в големите университети, както и в УАСГ, където имат всички възможни специалности – и бакалавърски и магистърски, които са в направление „Архитектура, строителство и геодезия”. Затова те имат повече факултети и катедри. Традицията на тясната специализация при нас е много силна и тя ни прави различни, разпознаваеми и, надявам се, търсени. ВСУ „Л. Каравелов“ е приемник на създаденото с царски указ училище от 1938 г., т.е. – 4 години преди възникването на Висшето техническо училище, за което стана дума по-горе и на което наследник сега е УАСГ. Нашето училище е създадено като специализирана военна школа за подготовка на трудови офицери, нещо, което е съществувало като разпространена практика в Европа. Тези кадри са се оказали впоследствие изключително ефективни при изграждането на редица строителни обекти в страната – жилищни и обществени сгради, пътища, мостове, различни съоръжения, т.е. от нашето училище се е формирала една много мощна строителна организация, каквато бяха Строителните войски. Тук не мога да не направя паралел с античния период в историята – Римската империя например. Тогава главните, основните строители на новите градове са били войските с техните специализирани поделения. Световната традиция на симбиозата между военните и строителното дело не е странно, чуждо или непознато явление. Сега, разбира се, ние сме в коренно различен период. Факт е, че вече нямаме Строителни войски и нямаме такъв тип специфично обучение. Но сме наследили една здрава традиция да готвим кадри конкретно за практиката с умения веднага да могат да започнат да работят след дипломирането си. И тази специфика във ВСУ „Л. Каравелов“ е видима и осезаема. В добрия смисъл на думата има наследени традиции в учебната дисциплина, в училищния ред, в синтеза на обучението с общежитията, спортната база и парковата среда, което, струва ми се, че не е характерно за всички.

Да продължим още малко тази тема… Вие наследявате и една прекрасна база – като аудитории, лаборатории, библиотеки, компютърни центрове, а така също и като общежития, спортни терени и прочие, където студентите могат да учат и живеят, без да се изкушават от „възможностите” на Студентския град.

Да, притежаваме един истински кампус. В моята платформа и визия за развитието на ВСУ направих анализ, от който се виждат предимствата на нашето училище в много отношения. Като площ и конфигурация на материалната база и на територията, където са разположени учебните сгради, спортните площадки и зелените части, ние сме с уникални възможности и с това превъзхождаме много други университети. Това е така, и то в сравнение с такива авторитетни университети като СУ, УАСГ, Варненския свободен университет и прочие. Варненският икономически университет например разполага с площ на поземления си имот в центъра на града толкова, колкото е площта само на нашите студентски общежития. Само парковата ни зона е по-голяма от територията на целия Софийски университет. С други думи, потенциалът на нашето училище е изключително голям и може да бъде използван като уникална база, която съчетава на едно място паркова и спортна зона, общежития, учебни корпуси и други сгради и съоръжения, което дава възможност на ВСУ да се разглежда като кампус.

И сега е логично да коментирате спада в приема на нови студенти във висшите училища в страната, както и във ВСУ. Какви са Вашите идеи в тази насока, включително и през призмата на пазарната ориентация в подготовката на строителни инженери и архитекти?

Условията в нашето училище наистина предразполагат към един добър прием на нови студенти. Констатираме от нашите анализи, че има много млади хора, които декларират, че ще кандидатстват да бъдат студенти само при нас. Причините, които посочват освен добрия учебен процес, са наличието на общежития, паркова и спортна зона. Разговарял съм с родители на кандидат-студенти и те откровено споделят, че държат децата им да учат в нашето училище, което е с изграден авторитет и респект към професионалната подготовка и учебната дисциплина по време на следването.

Родителите се чувстват спокойни, че техните деца тук наистина ползотворно ще учат и няма да си губят времето… Преди повече от 10 години в училището се създаде и Архитектурният факултет. С тази престижна в обществото професия той формира определен допълнителен интерес. С откриването му, освен за архитектурната магистърска програма, ние получихме акредитация и по една нетрадиционна за България, но много разпространена в Европа бакалавърска специалност по „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения” (САСС). Студенти от САСС станаха носители на отличието „Студент на годината“. Впоследствие започна обучение по магистърска програма „Опазване на архитектурното наследство“, а отскоро имаме акредитация и по магистърски програми за „Урбанизъм“ и за „Дизайн“.

Къде биха се насочили да работят след дипломирането си тези Ваши възпитаници?

Можем да разглеждаме специалността САСС като първа по рода си и създаваща потенциал за развитие. Затова всички завършили бакалавърската степен продължават в магистърските програми. Студентите тук имат правото да направят избор – или да се насочат към архитектурната, или към инженерно-строителната професия. Уникалното на тази специалност САСС е, че тя създава напълно реални възможности за тези, които завършват бакалвърската степен, както да продължат специализацията си по архитектура, така и да станат строителни инженери. Някои от нашите студенти продължават да учат и в двете направления, т.е. те се дипломират като магистри архитекти и строителни инженери. Сама по себе си всяка от тези две специалности е много тежка и ако се задълбочиш в едната, то не стигат времето и силите да се специализираш на най-високо професионално ниво едновременно и в другата. Това обаче не означава, че дипломиралите се и в двете направления няма да бъдат в състояние да получат пълна проектантска правоспособност както в КАБ, така и в КИИП и практически да работят като архитекти и инженери.

Какви са Вашите намерения относно развитието на научно-преподавателския състав и в частност – за привличането на млади висококвалифицирани кадри към тази дейност? За тяхното заплащане?

ВСУ „Л. Каравелов“ разполага с много добре подготвени преподаватели във всички специалности. Това важи както за подготвителния стадий, първите една-две години, когато студентите учат информатика и общообразователни дисциплини като физика, математика и други, а в специалността САСС и „Архитектура” – „Моделиране”, „Рисуване” и „Графичен дизайн“, така и за специалните дисциплини в по-горните курсове. Трябва да спомена и една специфична особеност. Имаме една професионална сплав, една прекрасна симбиоза между много добри преподаватели с десетилетен опит и много млади колеги. Създаваме успешно приемственост между поколенията, за да може преподавателският състав да бъде устойчив във всяко едно отношение. При създаването на Архитектурния факултет преди годни със съдействието на КАБ и на „Международната академия по архитектура“ в него също бяха привлечени като преподаватели професионалисти с много голям практически опит. И този свой опит днес те преподават на своите студенти, които са доволни от обстоятелството да могат ежедневно да общуват с преподавателите си. Ръководители на водещи проектантски бюра са споделяли, че са впечатлени от подготовката на дипломиралите се вече наши възпитаници – архитекти и инженери, които те са приели на работа. Разбира се, ниското заплащане е една от причините преподавателската дейност във висшите училища, и то не само във ВСУ, да не бъде достатъчно привлекателна. Особено при престижни професии, където творческата реализация в практиката може да доведе до много добри възнаграждения… Изведнъж трудовото възнаграждение на един асистент се превръща в преграда. Какво установяваме? Преподавателите, които се задържат устойчиво в училището и продължават да работят с ентусиазъм, по-скоро прие­мат като своя кауза работата с младите хора. Те гледат на студентите като на най-голяма ценност и не превръщат заплащането в проблем, по който да се водят спорове или да го поставят като единствено условие за работа в бъдеще.

Какви са Вашите намерения относно сътрудничеството със сродни висши училища както в страната, така и в чужбина?

Най-интензивно работим и ще работим с УАСГ. Надявам се да намерим нови допирни точки, така че нашето сътрудничество да бъде оценено положително както от студентите, така и от преподавателите. Поддържаме връзки с ВСУ „Черноризец Храбър”, с НБУ, с Пернишкия университет, ЮЗУ в Благоевград, Химико-технологичен и металургичен университет, Минно-геоложки университет и много други. Имаме опит в сътрудничеството и с редица университети в Европа.

В последните години ВСУ в сътрудничество с КСБ организира и провежда изнесено обучение по няколко магистърски програми. Ще продължите ли в тази насока?

Сътрудничеството ни с Камарата на строителите в България е традиционно, ползотворно и измеримо във всяко едно отношение. И тази традиция за мен ще бъде изключително важно не само да я запазя, но и да я развия в бъдеще. В разговор с председателя на УС на Камарата инж. Николай Станков получих неговото съгласие той да се включи в Съвета на настоятелите на нашето училище.
Изнесеното обучение по магистърски програми в Пловдив ни дава основание да продължим да работим в тази посока.

Вие бяхте и ръководител на работната група за подготовка на предложенията за изменение на ЗУТ. Изготвени бяха три законопроекта, които уреждат взаимоотношенията в сектор „Строителство”, които обаче не бяха приети. Как ще коментирате?

Неотдавна попаднахме в една уникална ситуация, при която се съюзиха три основни, много важни за икономиката на държавата камари – строителната, на инженерите в инвестиционното проектиране и архитектурната, които в други условия често са спорили по различни казуси. И успяхме да подготвим три законопроекта, да ги обсъдим в своите професионални среди и те да получат подкрепа, да ги синхронизираме с европейското законодателство, заради което бяха проведени много професионални срещи със специалисти в Германия, бяха преведени немските закони в сферата на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.

Аз координирах работата на екипа, който се зае с подготовката на тези законопроекти – за териториалното устройство и регионалното развитие, за градоустройството, и третият -за строителството. Една такава законодателна реформа ще допринесе за намаляване на административната тежест и за облекчаване на инвестиционния режим и за всичко, което е обект на критики в действащото сега законодателство. Всичките наши намерения бяха продиктувани от възможностите за по-добро бъдеще. Аз не съм песимист, че тези законопроекти не бяха приети. Причините бяха няколко. От една страна – не стигна времето на тогавашното НС, а от друга – липсата на единство в политическите сили в НС и на други управленски равнища. Такова разединение в България в нашия професионален сектор практически липсва. Строителството не може да бъде ляво или дясно, патриотично или непатриотично, и затова аз се надявам на професионален, конструктивен диалог. Прави впечатление, че когато се стигне до сериозни дебати по много важни законопроекти, времето на законотворците все не достига. Цялата голяма законодателна реформа, която е предвидена в тези три законопроекта, е вторият радикален и основен етап на бъдеща реформа в нашия сектор. Първият етап бяха по-лесните, бързи промени, голяма част от които се реализираха в ЗУТ.

Много се радвам, че моторът при инициирането на тези законопроекти беше КСБ заедно с КИИП, КАБ и САБ. Затова тук искам да благодаря на в. „Строител”, който ни даде трибуна, публикува законопроектите и голяма част от обсъжданията. Това е нещо много важно! Просто се възхищавам на това, което Вашият вестник успява да направи за своите читатели – колегите от строителния бранш.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.02.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.