Арх. Здравко Здравков: Изключително опасно е спекулирането с израза „мораториум върху строителството“

Коментирахме с КСБ възможностите за публично-частни партньорства с акцент изграждане на подземни паркинги в терени общинска собственост

Прочетена: 166

Свилена Гражданска

Арх. Здравков, измина първият месец от 2017 г., но да Ви върна към предходната година. Как ще запомните 2016 г., кои бяха приоритетните задачи, с които се заехте, след като станахте главен архитект на София? И какво успяхте да свършите?

Гордея се с това, че стартирах промяната в Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община (СО). Това беше и основната ми задача, за която ми гласуваха доверие журито и кметът на София Йорданка Фандъкова. Най-вече започна промяна в начина на работа и на репутацията на НАГ. Реформите тепърва стартират. Те ще продължат и през настоящата година. Мога да се похваля с редица неща, които успяхме да свършим през 2016 г. Изцяло бе променена структурата и визията на сайта на НАГ. Заработи порталът, който е към ГИС и дава информация за границите на имотите и регулационните планове. Продължаваме действия по отношение на оцифряването и стандартизирането на документи между отделните райони. През изминалата година привлякохме екипа на световно известния архитект Ян Гел за анализ на градските пространства, който ще бъде направен след одобряването на Визията за развитието на София до 2050 г. Изключително съм горд, че приобщихме арх. Гел към нашата задача. Припомням Ви, че Столичният общински съвет (СОС) ми възложи създаването на Визията за развитието на София до 2050 г. Вече е готова методологията, която ще спомогне да продължим изпълнението на тази задача.

Съумяхме да уеднаквим всички административни актове в 24-те района на СО с една нова система. В момента я тестваме и през следващите дни ще стартира работата й в цялата община.
Срещнах се с редица проблеми, които трябваше бързо да реша, идвайки от частния сектор. Смятам, че влязох с летящ старт в ролята на администратор и овладях предизвикателствата през първите няколко месеца.

Сблъскахте се с протести и спирането на строежи заради недоволството на граждани. Това обаче влияе негативно на инвестиционната среда в СО. Какво правите да не се стигне до отдръпване на вложители?

Считам, че единствено с разумен диалог може да разрешим това предизвикателство. Не може едва сега да се казва, че някои хора са против застрояването в междублоковите пространства, след като вече е разработен подробен устройствен план (ПУП). ПУП-ът е вид граждански договор, който е сключен между собствениците на реституираните имоти и собствениците в блоковете. Самите планове са достатъчно стабилен акт, който дава възможност градът да се развива правилно и да се спазват съответните правила при застрояване. Но ако започнем наново да преработваме ПУП-овете, трябва да е ясно, че всички собственици, които са участвали в процеса на възстановяване или имат вече върнати имоти, ще се включат отново в целия механизъм на разработване на ПУП. Така ще имат възможност да се преборят за застрояването на парцели, които не са били с подобно предназначение. Може да се получи така, че след години, ако ние преработим отново плановете, ще попаднем в ситуация, при която терени, които сме отредили за озеленяване първоначално, вече са определени за жилищно застрояване. Много е трудно да кажеш на един инвеститор, който е закупил даден имот и е дал огромна сума пари, че той не може да изгражда, защото срещу неговия терен има недоволство от страна на гражданите. Общественото напрежение трябва да се изразява в процеса на изработване на ПУП. Той трябва да събере тази негативна енергия на хората и вече самият план да бъде стабилен административен акт. А ПУП-овете са влезли в сила след 12 обсъждания. Те седят повече от осем години на електронната страница на НАГ и чак сега в процеса на строителството някой казва: тези планове не ни харесват. Но те вече са административен акт и са единственият начин за правилното развитие на града.

След 1998 г. в България протече един процес на възстановяване на имоти в реални граници. Той не премина по много правилен начин, защото не беше отчетена придадената стойност на имотите. Те се възстановиха в жилищни територии с изградена инфраструктура – вода, канал, с довеждащ транспорт. Не се даде възможност на общината да отчужди част от терените, защото плановете, които трябваше да се разработят по чл. 16 на Закона за устройството на територията, в общия случай не бяха процедирани. А тези документи за преструктуриране на комплексите са процедирани по общия ред. И в момента общината е длъжна да изкупува от собствениците имотите, които са отредени за озеленяване, за публични пространства, обществени нужди и т.н. Този процес на възстановяване на земя в комплексите заложи тази тиктакаща бомба. Единственият начин за решаване на проблема е чрез ПУП-овете. Когато са факт и ние след осем години кажем, че не сме съгласни, тогава какво искаме – наново да започнем цялата процедура и да включим двете страни в противоборство при условие, че вече има такъв граждански договор.

Заговори се за мораториум върху строителството в район „Младост“.

Изключително опасно е спекулирането с думата „мораториум“. Причината за фокусирането на инвестициите от страна на фирмите в „Младост“ е, че общината през последните пет години изгради пет метростанции. Няма друг район с пет, в „Люлин“ са три и т.н. Обнови се бул. „Александър Малинов“, както и огромен обем инженерна инфраструктура. Предстои пробивът на бул. „Копенхаген“ към кв. „Горубляне“. Всичките вложения на СО насочват фокуса на инвеститорите към тази територия. А ние да кажем в един момент, че искаме да сложим мораториум на района, който е в процес на развитие, при условие че строителният сектор след 2008 г. до 2015 г. беше в изключителен застой, според мен е много опасно.

Кои са основните Ви приоритети през следващите месеци и накъде ще бъдат насочени Вашите усилия?

Целта ми е да довършим задачата ми, възложена от СОС по Визията за развитие на София до 2050 г. Изключително ще е интересна работата с екипа на арх. Гел за анализа на публичните пространства. Очаквам диагнозата му за нашия град. Възложих на екипа си създаване и разработка на система от буферни паркинги по обхвата на трасето на третия метролъч. Продължаваме работата по изменението на ПУП-овете и на Общия устройствен план (ОУП). Преработката на ОУП ще започне, след като се възприеме Визията за развитие на София до 2050 г. Така че опитвам се да изляза извън дребните проблеми, които ежедневно заливат администрацията, и да мога да свърша нещо разумно от концепцията, с която спечелих позицията за главен архитект.

Как протича работата на звеното за инвестиционни проекти?

То се структурира и в момента се занимава изключително с проектите за т.нар. зони 2 и 4. Припомням Ви, че зона 2 включва ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Солунска“, ул. „6 септември“, ул. „Ген. Паренсов“, ул. „Цар Шишман“, пл. „Славейков“, пл. „Джузепе Гарибалди“, пл. „Патриарх Евтимий“ и градинката пред храма „Св. Седмочисленици“. В зона 4 влизат градинката „Кристал“, пл. „Народно събрание“, бул. „Цар Освободител“, бул. „Васил Левски“, пл. „Васил Левски“, ул. „Московска“, ул. „Г. С. Раковски“, пл. „Александър Невски“, ул. „Париж“, ул. „Оборище“, ул. „Дунав“, ул. „15 ноември“, ул. „11 август“, ул. „6 септември“ и зелените площи около храм-паметника „Св. Ал. Невски“ и храма „Св. София“, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов. Звеното в момента се занимава с подготовката на документите. Идеята ми е то да работи по проектите от стартиране на идеята до крайната реализация на продукта. Екипът подготвя и конкурси за „Топлоцентралата“ при Националния дворец на културата и за пешеходни преминавания или пасарелки на Околовръстния път, като целта е да създадем единна визия на тези обекти. Възложихме конкурс за задание за площад „Света Неделя“. Така че звеното започна пълноценно да функционира и да изпълнява вече основни задачи, които са част от инвестиционната програма на СО, като зони 2 и 4 и част от визията за развитие на града. Натоварено е с функции и постепенно го обезпечаваме и с хора.

Разкажете ни повече за конкурса за „Топлоцентралата“.

Това е сграда, която е общинска собственост. Тя е била изградена с цел да обслужва нуждите на НДК като топлоцентрала. Идеята е там да се създаде център на изкуствата, който да приюти свободните театри. Нашето желание е да подготвим национален архитектурен конкурс, с който да привлечем български архитекти, които да дадат предложения за реализирането на идеята. Целта е да приключим с процедурата до средата на тази година, за да можем да стартираме строителството и сградата да бъде довършена до края на 2018 г. Работим в доста ускорени темпове. Конкурсът ще бъде обявен през следващите дни. Вече се проведоха няколко обсъждания за заданието. Съгласува се с професионалните организации. Публикувано е на сайта на НАГ, като има и собствена електронна страница. Всичко по изготвянето на този конкурс е съвсем публично и прозрачно. В журито ще бъде включен и международен екип. Очаквам положителни резултати и да достигнем до една добра идея за реконструкция на това пространство.

Кога площад „Света Неделя“ ще има нова визия?

Имаме яснота за археологическите ценности, които се намират под нивото на площада. Желанието ни е да подготвим задание за проектиране. Възложихме социологическо проучване, което ще бъде направено през следващите дни, след което нашето желание и това на кмета Йорданка Фандъкова е да привлечем световно име в архитектурата, на което да възложим работата по пространството.

Докъде стигна работата Ви със зам.-кмета с ресор „Транспорт и транспортни комуникации“ Евгени Крусев за велотрасетата?

Последният вариант на веломрежата е разработен от „Софпроект“ и е качен на сайта на Дирекция „Транспорт“ към СО. Има го и на страницата на нашето направление. Трябва да Ви кажа, че „Софпроект“ направиха възможния вариант за развитие на трасетата в следващите три години. Това е една малка стъпка към крайната реализация. Тя наистина не е достатъчна, но е крачка в правилната посока. Дава възможност между фрагментите от веломрежата, които са изградени до момента, да се получи обвързаност. Имаше доста критики, че не са разработени всички трасета. Ние търсихме възможности да направим една реална програма, която да бъде реализирана през следващите три години. За моя радост всеки ден виждам повече хора на колела. Когато се изградят велотрасетата и те се почистват през зимата, аз не виждам пречка да се използват дори и в снежно време.

В сградите все повече внимание се обръща на велосипедите. Последното задание, което одобрихме на Експертен съвет към НАГ за обект в Бизнес парка, включваше доста места за паркиране на велосипеди, а на последното ниво са предвидени душове за колоездачи. Самите инвеститори и обществото започват да осъзнават, че насищането с автомобили ще доведе до претоварване на кръвоносната система на града, защото пространствата в София са оскъдни. Велосипедите и развитието на масовия градски транспорт са две възможни решения на проблема. Все повече инвеститорите и политиците стигат до правилното разбиране на проблематиката. В ПУП-овете също обръщаме внимание да бъдат обезпечени трасета за колела – да бъдат направени качествено, а не само да са боядисани с боя на асфалта. Промяната в начина на мислене ще доведе до изменение и на транспортния модел. Единственият вариант да накараме хората да слязат от автомобилите е, когато им предложим два фактора – цена и време, т.е. когато те отиват на работа с велосипеда по-бързо и по-безопасно, те ще го предпочитат. Същото нещо е и с градския транспорт. Когато прецени, че с колата поддържа скорост от 25 км в час до работа, а с метрото – 37 км в час, и има удобна връзка от мястото, където живее до метростанцията, човек постепенно ще смени своите приоритети. Необходимо е да се работи постоянно по тези задачи.

Ще има ли промяна в транспортната схема?

Да, с изменение на ОУП. В момента се изработва от Дирекция „Транспорт“ интегриран план за градската мобилност. Въз основа на него най-вероятно гръбнакът на промяната ще бъде „Метрополитена“ ЕАД и програмата за развитие на пътен възел „София“ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Така че промяната ще започне от най-консервативния транспорт, за да може върху изградения гръбнак от метрото и влаковете да се разгледа схемата на останалите довеждащи връзки. Необходимо е при изменението на ОУП да се преразгледа системата на масовия градски транспорт на базата на новостите в градския организъм, настъпили вследствие развитието на метрото – специално първата и втората линия.

Една от постоянните теми е опазването на сградите паметници на културата.

Съхраняването на тези обекти не става с репресии. Това го показа досегашната практика. Ние в Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) имаме всичките механизми да налагаме санкции. Глобите са изключително големи – до 100 хил. лв. Виждате, че и за къщата на арх. Фингов и за Захарна фабрика са наложени доста тежки санкции, но въпреки това безстопанственото поведение от страна на собствениците им продължава. Необходима е промяна в начина на мислене. Когато ти притежаваш такава сграда – тази историческа ценност трябва да се възприема като огромен потенциал, защото ние се намираме в европейски град и миналото ни е точно това, което ние трябва да съхраним. Това е нещото, което ни прави интересни пред света. Не сме като други държави, в които се създава изкуствено история. Когато ние си я унищожим, единственият начин да я възвърнем е да я създадем бутафорно – да си направим стиропорни елементи, псевдотавани и стълбища. Имаме си оригинални и трябва да ги пазим.

Историята е тази, която създава чара на нашия град. Отношението на собствениците към тези сгради трябва да бъде променено. Единственият според мен вариант е да се показват добрите примери. Хубаво е да се помисли за някакви законови промени по отношение на точно този механизъм, по който собствениците на оставени безстопанствено здания да бъдат принуждавани да ги ремонтират. В момента имаме модела, при който паметникът е оставен да се руши, а СО да го възстановява със собствени средства. Но много е трудно после да съберем парите от собствениците. Трябва да се помисли за промяна, защото когато общините тръгнат да инвестират средства, те са на всички граждани. Като оправяте една сграда в „Оборище“, Вие влагате средствата на хората от „Нови Искър“. Много е трудно с парите на всички ни да обновяваме частна сграда и да решаваме нечий проблем.

Отивате в Мюнхен, Германия, в една бирария, където Ви разказват, че Моцарт е пил бира, по-късно и Хитлер е държал реч и т.н. В същото време сградата е три пъти изгаряна и един път е събаряна от съюзниците. Но тази история продължава. Всеки път бирарията е била възстановявана с оригиналния гредоред по начина, по който е била нарисувана с всичките грешки на строителството от XV в. А ние сме склонни да унищожим историята си и да направим една стъклена сграда и мислим, че ще шашнем света. Стъклените сгради са по бюджета на богатите държави. Нямаме техния неограничен финансов ресурс, за да си направим една качествена такава.

Един от добрите примери за опазване на сгради паметници на културата е тази на Българската банка за развитие, а другата е гарата в Бургас. Има редица обекти, които показват какво трябва да е реалното отношение. Считам, че чрез добрите примери може да се създаде едно ново отношение към сградите. Държавата и общините като собственици трябва да покажат на частните инвеститори как би трябвало да се отнасят към тези здания. Мисля, че е труден процесът, защото повечето здания са били реституирани, а когато са били възстановени, те са препродадени. На новите собственици им липсва каквото и да е лично отношение към постройката. Те виждат само градоустройствените показатели. Сградата за тях е една пречка и правят всичко възможно да бъде унищожена. Но е хубаво, че самото общество се променя и се създаде значително гражданско отношение към тези паметници. Това говорене за защита на нашите исторически ценности създава постепенна промяна и в инвеститорите, които осъзнават какво притежават.

Нищо не може да пресъздаде една хилядолетна история. Хубаво е, че в София има абсолютно всички пластове – като тръгнем от римска, византийска архитектура, през останалите исторически епохи, достигаме до тази на социализма, която макар и леко отричана, ще бъде оценена във времето. Това е нещото, което ни прави интересни. Хората идват в София не да ги шашнем с модерна архитектура като в Дубай, а да видят част от нашата история. Много от моите приятели и гости от чужбина идват точно заради архитектурата на комунизма и искат да видят точно такива сгради. Не виждам нищо лошо и тази част от миналото ни да бъде запазена и експонирана, защото ние сме преживели този процес.
Атмосферата на нашия град се създава благодарение на разнообразието от здания.

Кога ще има София своето сити?

То започна само да се оформя без всякакви административни механизми – с изграждането на метростанцията на Интер Експо Център и със строителството на буферния паркинг за 1500 места, с близостта до метро и до бул. „Цариградско шосе“. Считам, че временните търговски обекти от тази територия лека-полека ще изчезнат. Хубаво е, че високите сгради намират своето място там, където е изградена инженерната инфраструктура. Моето голямо желание е да се овладее процесът на строителство на високи сгради, защото зоната за смесени функции дава възможности при спазване на показателите плътност от 60% и коефициент на интензивност от 3,5 да се построи здание без ограничение във височината. Единствената рамка са изискванията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Това считам, че е изключително опасно, защото може да започне едно хаотично пръскане на такъв тип сгради във всички зони със смесени функции. Ако имате една територия с площ от 10 дка при 3,5 коефициент на интензивност, Вие можете да построите сграда с габарити от 35 хил. кв. м. При една площ на етажа – примерно 700 – 1000 кв. м, можете да направите здание от порядъка от 35 до 50 етажа при средна височина от 3 – 3,5 м и може да изградите сграда 150 – 200 м. Моето голямо желание беше с промени в ЗУЗСО да регламентираме високите сгради над 75 м, като изисквания за автомобилен достъп, като цялостно отношение към градската среда и т.н. Но за съжаление не минаха на второ четене в Народното събрание. Ще продължим с разработването на промени в ЗУЗСО до сформирането на новия парламент. Хубавото е, че събрахме общественото мнение и това на професионалните организации по отношение на текстовете от нормативната уредба.

Как работите с Камарата на строителите в България и какви инициативи предстоят?

Скоро имахме среща с ръководството на браншовата организация. Коментирахме възможностите за публично-частни партньорства с акцент изграждане на подземни паркинги в терени общинска собственост. Възложил съм на екипа си да проучат възможните парцели, разположени до метрото, с цел създаване на система от буферни паркинги, за да накараме хората да слязат от колите и да ползват системата от масовия градски транспорт.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.02.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *