Арх. Любомир Георгиев: Визията за София трябва да е готова за Деня на столицата през 2018 г.

Прочетена: 107

Росица Георгиева,
Ренета Николова

Арх. Георгиев, Вие сте ръководител на екипа, участващ в подготовката на методиката, по която ще бъде съставена Визията за развитието на София. Моля, разкажете повече за себе си.

Роден съм в София, но почти половината си живот съм учил и работил на различни места по света. Средното си образование завърших в Шотландия. Станах бакалавър по архитектура във Венеция (IUAV), а магистър – в Делфт, Холандия (TU Delft). Проектантска практика съм натрупал както в Италия, Холандия и България, така и в Китай. Имам опит като ръководител на мултидисциплинарни екипи и изключително много вярвам в съвместната работа.

Представете идеята за изготвяне на Визия на София. За първи път ли се подготвя подобен документ за развитието на столицата? От добрите практики на кои страни ползвахте опит? На базата на какви приети за града стратегически документи ще изграждате Визията?

Целта на нашия екип (съставен от 7 души с опит в различни сфери) бе да направим споделени още първите стъпки по съставянето на Визия. Тоест, процесът да бъде открит и общ в самото му начало. И в него да бъдат включени както различни експерти, така и неспециалисти, изследователи, активисти, администратори, политици, предприемачи и т.н. Градът е общо благо и всички ние имаме интерес той да е в добро състояние. Затова и непрестанно повтаряме, че Визия за София не е градоустройствена, икономическа или друг вид профилирана визия. Това трябва да е споделена идея за бъдещето на града.

Това, което направихме, е да дадем отговор на въпроса „Как да съставим визия?“ С решение от есента на 2016 г. Столичният общински съвет постановява създаването на такава Визия, но не посочва нито как, нито от кого, нито с какъв бюджет ще бъде изготвена. И ние направихме това по поръчка на гл. арх. на София Здравко Здравков. Описахме стъпките за създаването на Визията, участниците, времевия и пространствения обхват, бюджета, необходим за съставянето, темите, които да бъдат основа за широк обществен разговор, принципите, които да бъдат следвани при изработването на Визията, и т.н. Цялата тази работа извършихме открито: всичко, което сме събрали, анализирали, кореспонденцията ни е споделено онлайн в папка на адрес tinyurl.com/viziaZAsofia

Визия се прави за първи път в София. Има различни градоустройствени документи (ОУП, ИПГВР, ОПР и др.), които съдържат визионерски елементи. Проучихме тях, както и много други, видими в споделената папка. Но такива документи са или географски, или професионално специфични. Единственото изключение, за съжаление изоставено в процеса на създаването му, е Стратегия за София, направена в периода 2000 – 2003 г. Една от целите на Визия за София е да изпълнява обединяваща роля между многото стратегии и планове, които Столичната община има и които невинаги са координирани.

В процеса на нашата работа се свързахме с хора от няколко града, в които са били съставяни подобни документи: Виена, Бостън, Ню Йорк, Хелзинки, Ротердам, Лондон, Антверпен, Барселона, Копенхаген и Гьотеборг. От този контакт разбрахме, че няма рецепта за съставяне на визия, всеки от тези градове е следвал собствен път. Разбрахме, че няма и общоприета дефиниция на визия, всеки от тях се е стремял към нещо различно. От изследването, което направихме, събрахме идеи за методи за работа по съставянето на Визията.

Какво е извършено до момента и какво предстои? Разкажете за методиката.

В периода декември 2016 г. – януари 2017 г., когато подготвяхме методическите насоки, нашият екип извърши следното:

– проучи и синтезира различни документи, касаещи дългосрочното развитие на София и крайградските територии;
– проучи и описа наличните бази данни и обмена на информация и комуникация между общинската администрация и нейните търговски дружества и предприятия;
– организира работни срещи;
– осъществи комуникация по мейл;
– направи мониторинг на коментари в онлайн пространството;
– проведе онлайн анкета;
– проведе разговори с представители на различни звена на общинската администрация;
– проучи начините, по които други градове са съставили своите визии.

Основната логика на методическите насоки, които подготвяхме, е процесът по създаването на Визия да бъде включващ и споделен. Ключовата дума е взаимодействие: открито, активно, продуктивно. В правенето на планове, както и в тяхната адаптация и реализация могат да участват всички: администрация, политици, граждани, бизнес, експерти, университети и институти и т.н.

Финалният вариант на нашето предложение е видим от този линк: tinyurl.com/ViziaNasoki

Заложили сте на широк кръг от експерти, какво очаквате да постъпи като идеи от тях? Има ли внесени конкретни предложения?

Предложения ще започ­нат да се включват според различните стъпки от процеса. Първата работа на експертите ще е да „преведат“ предложените теми на Визията така, че да може да започне широк разговор по тях. Това значи всяка тема и подтема да бъдат подплатени с наличната информация и тя да е поднесена по разбираем начин. Целта е включването на неспециалистите, които не могат (а и не им е работа) да знаят, и да разбират от всяка тема, както и да говорят на езика на специалистите.

Стъпките в процеса са поредица от моменти на експертна работа, следвани от моменти на масови кампании и отново експертна работа и т.н.

Досега са внесени различни идеи по различни теми. Това, което виждам и на което много се радвам, е, че много хора искат да допринесат. И това е добре. Колкото повече се включат с мнение, с действие, със знание, толкова по-успешен ще е процесът. Надявам се този ентусиазъм да продължи, но и да се развие в следващите стъпки.

Проведе се и онлайн анкета за това какви са приоритетите в развитието на града според неговите жители. Какви са резултатите от нея – как хората виждат бъдещето на нашата столица?

Получените данни онлайн съвпадат ли с информацията по време на проведените работни срещи?

Основните заключения от анкетата сме оформили в няколко изображения. Можем да кажем, че това, което интересува хората най-много, съвпада и с темите, които бяха дискутирани на работните

На следващите етапи определено трябва да се достигне до много повече хора.

Какви са основните теми, които ще залегнат във Визията?

Темите, които са залегнали като основа за разговора, са сфери на интерес, които определихме на базата на работните ни срещи, както и през анализ на документите, за които бях споменал. Темите са Хора, Идентичност и култура, Транспорт, Природа, Градска среда, Икономика, Управление и администриране, Територии. Всяка от тях има и подтема. Пълното им описание е видимо в методическите насоки. Тези теми не са финални, а даже обратното. Те са основата, на която да започнем по-широкия диалог.

Камарата на строителите в България е най-голямата браншова организация. Как виждате нейното участие в процеса на подготовка на Визията за София? Кои са другите организации и личности, на които ще разчитате?

Много се радвам, че КСБ се включи с коментар по предложените от нас стъпки. Виждам желание за обща работа, което е ключово за успеха на инициативата. Визията ще е полезен и припознат документ, ако тя е консенсус между различни мнения и интереси. Камарата представлява много и различни фирми и тя е ценен партньор за постигането на такъв консенсус.

Кога прогнозирате, че документът ще бъде готов и представен пред СОС и широката общественост?

Предвидили сме 19 месеца за изработването на Визията. Тоест, ако всичко върви по план, тя трябва да е готова за Деня на София през септември 2018 г. Това време може би изглежда много, но то е базирано на стъпките, които сме описали (видими в насоките), както и на изследване на чуждия опит. Повечето градове, които проучихме, са работили над 20 месеца по своята визия.

Преди да започне същинската работа, обаче е необходимо Столичният общински съвет да одобри предложените стъпки. Ангажиментът на местната власт във всеки един момент от процеса е жизнено важен.

Какви са другите проекти, по които работите в момента? Знаем, че имате идеи за преобразяване на пространства в УАСГ.

Точно така. Другата голяма задача, с която съм се занимал, е организирането на събития по повод честването на 75-годишнината на УАСГ. За мен, но и за ръководството на университета това е възможност за преосмисляне на ролята, която той (може да) играе в съвременния свят. Основна идея в предложените събития е отварянето на университета: към града, към обществото, към външния опит. През 2017 г. УАСГ ще се отвори както към специалистите, така и към непрофесионалистите. Основен метод за това отваряне е използването на различни пространства на университета, като например фоайето и вътрешния двор. Ще бъдат организирани различни работилници, изложби, презентации и други. Целим и превръщането на фоайето в дневна на УАСГ. Много ще се радвам, ако КСБ и в. „Строител“ помогнат в този процес.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.02.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.