Малина Крумова: Амбицията ни е целият бюджет на оперативните програми да бъде договорен през 2017 г.

Инициативата на Камарата за възстановяване на с. Хитрино показва хуманно и социално отговорно отношение, което се надявам все повече браншови организации да имат

Прочетена: 125

Невена Картулева

Г-жо Крумова, европейските фондове не са нов ресор във Вашата работа. Имате дългогодишен опит в сферата. Но какви са Вашите отговорности като вицепремиер?

Отговарям за същия сектор и теми, за които и в качеството си на директор на Дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет. Новото е нивото, което ми позволява да имам по-широк поглед върху всички програми и да поддържам системата. За мен е ключово в този период да се запази приемствеността в нея, както и устойчивостта й, да няма сътресения. Обикновено при смяна на правителства в България най-много страдат системите, които са критични и добре работещи. А в тази на европейските фондове зъбните колелца са добре напаснати, действат активно и интензивно. Затова всяко едно сътресение се усеща на много нива. Така че в настоящата ми позиция за мен е водещо да съхраня системата, като запазя градения с години капацитет в нея. Имаме важна задача – от една страна, на 31 март приключва програмен период 2007 – 2013 г. и трябва да се представят отчети, чието изготвяне никак не е лесно. От друга, имаме отговорността да запазим темпа на подготовка на проектни предложения, на усвояване и на разплащане на средствата. От трета страна, ангажимент са и предварителните условия, поставени от Европейската комисия (ЕК) към страната ни за настоя­щия програмен период. Отбелязахме напредък по едно от тях – тематичното условие относно риск от бедствия, с което се изпълнява и специфичното условие за „селските райони“. То беше договорено и затворено от страна на ЕК.

Изключително важно за мен и за целия ми екип е страната ни да гарантира устойчивостта на вече реализирани проекти. Преди дни постъпиха сигнали за нарушения при изпълнението на проект „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежа – първи етап, и изграждане на ПСОВ – гр. Кнежа“ от 2012 г. Ето защо разпоредих пълна проверка на документацията, касаеща случая. Оказа се, че УО на ОП „Околна среда” неколкократно е давал указания и препоръки на община Кнежа за отстраняване на проблемите и въпреки предприетите действия от страна на общината, проверката за устойчивост на 31.10.2016 г. отново установява, че състоянието на ВиК мрежата е лошо. УО констарира, че влошеното физическо състояние на изпълнената инвестиция представлява нарушение на принципа за устойчивост на резултатите и репутационен риск за Европейския фонд за регионално развитие. И ако общината веднага не предприеме действия за привеждане на инвестицията в добро физическо състояние, УО ще пристъпи към последващи действия и мерки в съответствие с принципите за добро финансово управление на средствата на ЕС. В края на 2016 година бенефициентът уведомява УО, че голяма част от констатираните дефекти по мрежата са отстранени и навлизането на чиста вода в канализацията е преустановено. По отношение постигане параметрите на ПСОВ – общината има сключен договор с акредитирана лаборатория за осъществяване на ежемесечен мониторинг на канализационните води. Данните се проследяват, като същевременно се предприемат мерки за достигане на допустимите показатели. Надявам се, че община Кнежа ще продължи да следи за ненарушаване устойчивостта на резултатите по проекта. И използвам случая да благодаря на жителите на Кнежа за активността, защото целта на всички ни е да използваме предоставените ни средства максимално ефективно и в услуга на хората.

Този казус обаче повдига един доста сериозен въпрос по отношение на качеството на изпълнението на проектите, които се финансират със средства от ЕС. Устойчивостта е важна за всички инвестиции, извършвани с публични средства, но когато са засегнати европейски финанси, недобросъвестно отношение на изпълнителите може да доведе до връщане на всички пари, платени по проекта. Важно е, от една страна, изпълнителите да спазват всички стандарти и условията на поръчката, но от друга, е важно при нарушение на договора възложителите да си търсят правата и да защитават интересите си.

Как бихте определили напредъка на България в работата по програмен период 2014 – 2020 г. към момента?

2015 и 2016 г. бяха изключително активни по отношение на съставянето на правилните условия за изпълнението на оперативните програми в настоящия планов период. Одобрението на програмите се забави поради късния старт на целия програмен период и приемането на законодателния пакет от ЕС. През 2014 – 2020 г. характерното е, че има много делегирани и прилагащи актове на ЕК, както и редица насоки и указания. Те трябваше да бъдат приети, за да се конкретизират правилата, разписани в регламентите. Върху част от указанията все още се работи. Целият обем от нормативната документация и указанията е над 7,5 хил. страници.

За 2015 и 2016 г. ключово беше и приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. На национално ниво той регулира и прави средата по-устойчива, по-предвидима – както за управляващите органи, така и за бенефициентите. Не трябва да отричаме, че когато се приема нов законодателен акт със съвсем различен характер и на съвсем различно ниво от предходните, регулиращи определени обществени отношения, е необходимо известно време на напасване. Управляващите органи трябваше да пригодят правилата, които бяха разработили, към изискванията на Закона и подзаконовата нормативна уредба. Това направи 2016 г. активна по отношение на обявяването на процедури за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Въпреки факторите, които могат да се третират и като забавящи процесите, сме с добро ниво на договаряне към настоящия момент. Според справка от 17 февруари по всички оперативни програми са сключени контракти на стойност 37% от общия им бюджет. Това е добър процент и в сравнение с резултатите от изпълнението на предходния програмен период в България, и на база напредъка на останалите държави – членки на ЕС.

Данните показват, че сме започнали и реалното изпълнение на проектите. Изплатените средства по програмите са над 7,6%. Това ми дава убедеността да твърдя, че беше свършена много работа. Да, разбира се – винаги можем да очакваме и искаме повече. По отношение на Програмата за развитие на селските райони договарянето е 17,45% от общия бюджет, реално изплатените средства са 6,62%. Но на фона на всички предизвикателства за страната ни, включително комбинирането на два програмни периода – затварянето на 2007 – 2013 г. и стартирането на настоящия, смятам, че са изпълнени много, много задачи за 2015 и 2016 г.

Какво се случва с ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР)? Наскоро съобщихте, че има забавяне по програмата.

ОПНОИР е една от програмите, които бяха предмет на превантивен одит от страна на ЕК. Проверяващите са установили пропуски в организацията на системата и работата на Управляващия орган, на базата на които са изготвени препоръки. Те бяха комуникирани с българските власти чрез писмо, което стана популярно в медиите, макар че все още не сме виждали одитния доклад.
Препоръките идват в правилния момент, защото ни дават възможност да отстраним проблемите и системните пропуски, преди да се представят каквито и да било заявления за плащания пред Комисията. Така няма да се допусне неправомерно платени суми да бъдат представени в ЕК за възстановяване, което ще предотврати бъдещи намалявания на разходите. В същото време според мен този въпрос се политизира прекалено много. Необходимо е да се даде възможност на експертите и на техническите лица да си свършат работата. Това ще стане в активна комуникация с ЕК – както винаги сме работили, защото решението не е еднозначно.

В цитираното писмо не е изнесена фактологията, на която Комисията стъпва, за да стигне до съответните заключения. Нейната интерпретация подлежи на дискусия. Засега очакваме да получим доклада и максимално бързо да отстраним допуснатите слабости. Ще направим всичко възможно в рамките на мандата на служебния кабинет да бъде изработен планът за действие, необходим за изпълнение на препоръките. В зависимост от това какви точно са те е възможно въвеждането на мерките да продължи и след изтичане на мандата.

2016-а бе година на подаване на проекти. Можем ли да очакваме 2017-а да бъде пикова за обявяване на обществени поръчки от страна на бенефициентите?

Логиката на процеса показва точно това. Обикновено нашите бенефициенти не се възползват от възможността да обявят обществени поръчки преди подаването на проектните предложения, а чакат тяхното одобрение, за да проведат процедурите. Миналата година бяха подадени над 7 хил. проектни предложения. В изпълнение на всички тях бих очаквала ръст на обявените обществени поръчки във всички сектори. Амбицията на управляващите органи е целият бюджет на програмите да бъде договорен през 2017 г. В момента са сключени контракти за близо 40% от ресурса на програмите, но остават около 60 на сто. Това е тежък процес, който трябва да приключи своевременно – за да не се получава същото, което стана в предходния програмен период: фокусиране на разходване на средства в последните две години.

Цифрите показват, че сега се движим по-напред. Договарянето и плащанията са двойно по-добри спрямо същия период на 2007 – 2013 г. Това ни дава основание да мислим, че можем да се справим по-ефективно с по-балансирано разходване на средствата в рамките на оставащото време до 2023 г. Практиката и в другите държави членки, и в България показва, че има сериозен ръст на разплащането в първите години след реалното изпълнение на програмите. При нас това са 2017 и 2018 г. После очаквам балансирано разплащане на по-скоро равно ниво и накрая усилията да се фокусират върху отчитане на изпълнените дейности.

Президентът Румен Радев наложи вето върху Закона за концесиите, изготвен от екипа на предишния вицепремиер Томислав Дончев. Според Вас необходимо ли беше спирането на нормативния акт и защо? Възможно ли е това да доведе до забавяне на страната ни да транспонира директивите на ЕС за концесиите и какви биха могли да са последствията?

Законът за концесиите е абсолютно необходим. Предходният беше прекалено консервативен и с дълго прилагане, без да е ревизиран съществено, а старият Закон за публично-частното партньорство (ПЧП) беше ограничен в обхвата и предмета си. И двата не отговаряха на актуалните нужди, защото не даваха възможност за ефективно използване на публичен и частен ресурс за постигане на общи цели. Законът за концесиите е важен не само от гледна точка на спазването на сроковете за транспониране на директивите, но също и за да създаде рамката, която да позволи на бизнеса и публичните органи да работят заедно.

Считам, че нормативният акт отразява в пълна степен изискванията на законодателството, но не мога да коментирам какви са били мотивите на президента Румен Радев да наложи вето. Сигурна съм, че той има своите аргументи. Задача на служебния кабинет е да подготви проект на закона, който да бъде внесен в следващото Народно събрание. Към момента ЕК не е стартирала наказателна процедура заради забавяне с въвеждането на директивите, но със сигурност би могла да го направи. Налице е предварителна процедура – част от досъдебната фаза на наказателната. Имаме комуникация с ЕК, обяснили сме каква е ситуацията и се надяваме Комисията да не реши да внесе наказателна процедура. Но това не отменя задължението на страната ни да транспонира директивите.

Вече са готови стандартизираните документи по „ОПОС 2014 – 2020”, които бяха изработени от екипа на програмата и експерти на КСБ. Ще продължите ли работа в тази насока и предстоят ли срещи с браншовите организации по темата?

Стандартизацията на обществените поръчки е двояк въпрос. Тя е добро решение, дава възможност за минимизиране на различни грешки, които възложители с недостатъчен капацитет и експертиза биха могли да допуснат поради незнание. Тоест елиминира административни пропуски. Но в същото време трябва да се внимава със стандартизацията. Защото тя може да се прилага до определено ниво. Би било доста спекулативно да кажем, че всичко може да се унифицира. Най-малкото защото обществените поръчки се правят, за да се даде цена за нещо специфично. В определена степен всяка една процедура има своята особеност и каквато и стандартизация да се изготви, е необходимо тя да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различия. В противен случай може да се получи обратен ефект. В Закона за обществените поръчки ясно е записано, че критериите за избор на изпълнител, методиката за оценка на офертите трябва да бъдат съобразени с предмета и спецификата на поръчката. Конкретно на въпроса – ние подкрепяме подобен подход и работим в тази посока. Стига това да се случва в активен и конструктивен диалог със съответните браншови организации, заинтересованите лица от бизнеса, тъй като те разполагат с капацитет, както и с опита на своите членове – изпълнители по поръчките. Те могат да кажат какви проблеми и ограничителни условия са срещали, за да съставим механизми да бъдат избегнати в бъдеще.

Стандартизацията на документите не може да бъде разглеждана като еднократно упражнение. Няма как да се обхванат всички възможности, сектори, предмети и специфики, за да се типизират. Колкото и добър да е един закон – какъвто е настоящият ЗОП, винаги могат да се допуснат изменения, в процеса на работа възникват нови хипотези. Затова виждам унифицирането като постоянен процес, а не като еднократен акт. Започнали сме с „ОПОС 2014 – 2020”, документацията е подробна, стъпва на най-добрите практики. Изключително благодарна съм на КСБ, че участва активно и конструктивно в разработването й, и считам, че говоря и от името на Управляващия орган на ОПОС, както и на целия бранш, ангажиран с ВиК проекти.
Агенцията по обществени поръчки изготви стандартизирани договорни условия по отношение на трите предмета на обществените поръчки – доставки, услуги и строителство. Има и технически спецификации, свързани с електромобили. Това е процес, който изисква непрекъсната работа.

43-тото Народно събрание прие промени в Закона за професионалното образование и обучение, с които въведе възможността за дуално обучение. В същото време КСБ отчита недостиг на специализирани кадри и предприема мерки за подготовка на строители. Как биха могли държавата и бизнесът да си сътрудничат в тази посока?

Дуалното обучение създава условия за професионална подготовка на кадри, за която не се изисква непременно висше образование. За големи сектори от обществото това е ефективен механизъм за получаване на ранна заетост, осигуряване на ранни доходи. Така се решава проблемът с младежката заетост и се позволява кадрите да бъдат наети директно от фирмите, които са ги обучавали – разбира се, ако се справят добре. Същевременно се решават и проблеми с липсващи специалисти в определени сектори. Дуалното обучение става в активен диалог между образователната система и бизнеса. Ключово е в случая да има компании, желаещи да приемат в екипите си деца за времето на тяхното обучение в 4-годишния гимназиален курс. Фирмите трябва да обучават и квалифицират младежите. Интересът на бизнеса е водещ.

Дуалното обучение се реализира добре, когато има заинтересовани компании, отчитащи ползите от подобен род инициативи. Тук е ролята на браншовите организации да имат информираща и убеждаваща функция. Когато една организация – като например КСБ, идентифицира недостиг на кадри, дуалното обучение може да бъде един от начините да се подготвят специалисти в средносрочен и дългосрочен план, които след това да захранят нуждите на бизнеса.

Вие сте член на Работната група на високо ниво за опростяване на кохезионната политика към ЕК. Разкажете повече за нейната дейност.

Работната група е изготвила седем тематични препоръки. Те са публикувани в интернет портала на ЕК за опростяването (https://ec.europa.eu/futurium/en/simplify-esif). Документите включват конкретни теми, свързани с финансови инструменти, подкрепа за малки и средни предприятия, одитни мерки, опростяване чрез електронизация, чрез използване на опростените правила за разходи. Прави впечатление, че много от предложенията на работната група влязоха в предложенията на ЕК за междинен преглед на многогодишната финансова рамка и на законодателния пакет по кохезионната политика. В момента се разглеждат в Съвета на ЕС. Това е добър знак, защото показва, че има политическа воля за промяна. Категорично не може да се твърди, че процесът е приключил. Напротив, сега фокусираме работата си върху следващия програмен период. Едно от основните послания, които бенефициентите отправиха, когато споделяха опита си с нас, беше, че не е целесъобразно и разумно да се предприемат сериозни промени в законодателството в средата на програмния период. Мога да се съглася с това и на база собствения си опит. Усилията на работната група са насочени след 2020 г. и визията ни е, че за този период са необходими сериозни реформи по отношение на кохезионната политика – опростяване, но също промяна на правилата, за тематичната концентрация на кохезионните средства. Трябва да се фокусираме върху постигането на целите на ЕС, отчитайки конкретните регионални специфики, предвид, че кохезионната политика е насочена към намаляване на различията между регионите, а не между държавите. Така че нашата работа тепърва предстои. Следващото заседание на работната група е на 7 март.

Тогава ще представя обобщен доклад за бъдещето на кохезионната политика. Излизат интересни, революционни идеи и след като бъдат съгласувани в групата, ще бъдат публикувани отново на страницата на платформата за опростяване на кохезионната политика.

КСБ откри дарителска сметка за преодоляване на щетите в с. Хитрино, като внесе в нея първите 50 хил. лв. Фирми – членове на Камарата, ще изградят безвъзмездно 11 къщи. Какви са европейските финансови механизми, по които може да се подкрепи възстановяването на общината?
Случилото се в с. Хитрино е огромна трагедия, чиито последствия ще продължат дълго във времето. Подобни инциденти не трябва да се повтарят. За съжаление колкото и средства да вложим, те няма да върнат човешки животи. Инициативата на Камарата за възстановяване на с. Хитрино е изключително добра. Тя показва хуманно и социално отговорно отношение, което се надявам все повече браншови организации да имат.

Към настоящия момент тече процедура по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Тя стартира на 16 януари и ще продължи до 16 март. Приемът по нея е конкретно за община Хитрино по мярка 7.2. Общият размер на подкрепата, която ще бъде предоставена, е 10 млн. евро. Община Хитрино ще може да кандидатства за строителство, реконструкция и рехабилитация на улици и тротоари. За справяне с щетите от взрива общината ще може да подаде и заявление за подпомагане, реконструкция и ремонт на общинска образователна инфраструктура – училище и детска градина.

Отделно през тази година предстои обявяване на „Подкрепа за водено от общностите местно развитие” (ВОМР). Предполагаме, че местната инициативна група също ще подаде заявление за подпомагане за стратегия за развитие, по която ще могат да се ползват средства както от ПРСР, така и от други инструменти. Тези стратегии могат да бъдат финансирани от общо четири оперативни програми – „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Околна среда“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“. Разбира се, общината може да кандидатства и по всички останали мерки, по които е допустим бенефициент.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.02.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.