Искра Михайлова: Изключително важно за строителния бранш и за местните власти е да стартират обществените поръчки от новия програмен период

Третата конференция за кохезионната политика, която организираме заедно с КСБ, ще бъде насочена към възможностите, които дават финансовите инструменти и Фондът за стратегически инвестиции

Прочетена: 124

Ренета Николова

Г-жо Михайлова, първо, честито за избирането Ви за втори мандат за председател на Комисията за регионално развитие (КРР) на ЕП. Кои ще бъдат основните Ви задачи през следващите месеци?

Много благодаря за уважението, засвидетелствано от вестник „Строител“. Това, че и през втората част на мандата ще имаме председател на комисия и това е КРР е успех за България. За мен е чест да работя с колегите от Комисията. Но ни предстоят отговорни задачи. Още през тази година имаме няколко сериозни досиета. Започнахме с преговори между Парламента, ЕК и Съвета по новата програма за подкрепа на структурни реформи. Достигнахме до финал в триалога и очакваме пълния, редактиран от юристите текст, който да влезе в пленарна зала. Заедно с комисар Домбровскис, вицепрезидент на Комисията, работихме усилено. Аз съм убедена, че това е много важна програма, въпреки че не е много скъпа – 143 млн., които обаче ще отидат в страни, нуждаещи се от подкрепа за реализирането на структурни реформи. България е една от тези страни. Ние бихме могли да се възползваме от възможностите на новата програма, която благодарение на усилията на Комисията още в средата на годината ще бъде оперативно действаща. Второ, в момента работим по ревизията и промените в сегашната многогодишна финансова рамка на ЕС. В нея се правят някои корекции във финансовото управление до 2020 година. Важно досие, много тежко, включени са всички комисии в ЕП. Води се от Комисиите по бюджет и бюджетен контрол. Ние обаче имаме изключителни компетенции, когато става въпрос за общата рамка в политиката по сближаване. Надявам се до средата на годината да приключим с това досие. Работим и по законодателно досие, предложено от ЕК, за промени в общата регулация, които да позволят на страни членки, пострадали от природни бедствия, да прехвърлят средства от оперативните програми по структурните фондове за възстановяване, реконструкция и реставрация в някои случаи на исторически паметници, но като цяло за възстановяване на инфраструктура след такива природни бедствия. Поводът, за съжаление, е много лош – земетресенията в Италия. Но позицията ни е, че това може да се случи във всяка една страна член и е важно да имаме по-гъвкав механизъм, по който да се възстановяват последствията от такива природни бедствия.

Очакваме предложенията на ЕК за бъдещата финансова рамка след 2020-а. Тези предложения ще дойдат към края на годината, но още през юни се очаква т.нар. Кохезионен форум. Той се организира от ЕК. На него за първи път ще бъдат изложени различните виждания за бъдещата кохезионна политика след 2020 година. Преди това се надявам, че КРР ще е завършила работата си по един специален доклад за визията на ЕП за това каква да бъде бъдещата кохезионна политика на Съюза. Този доклад се готви от колега от Германия. Очаквам, че още през март ще имаме извънредно заседание, за да може да обсъдим документа и да бъдем готови със своя позиция. Така че програмата на регионалната комисия е доста сгъстена, ангажиментите й са сериозни, но заедно с това започваме и важния дебат за бъдещата кохезионна политика между политическите групи. Заедно с Комитета на регионите и организации, които обединяват други типове региони, например отдалечените, с местните и регионалните власти, с европейските градове ние се срещаме, работим и обсъждаме бъдещето на кохезионната политика.

Казахте бъдещето на кохезионната политика. Много са различни вижданията в момента. Бихте ли очертали основните тенденции, които се очертават и обсъждат в ЕП?

Наистина вижданията са много различни. Има категорични позиции, че трябва да бъде запазен принципът на досегашната политика на сближаване, който предполага участие на всички региони в Обединена Европа – и тези, които са по-развити, и тези, които изостават в развитието си и имат проблеми с инфраструктурата. Примерно организациите на регионите застъпват тази теза, че всички трябва да имат право да участват в кохезионната политика. Има обаче виждания на отделни страни и това са обикновено страните донори по политиката на сближаване, които считат, че е по-удачно да се правят конкретни програми за подкрепа на конкретна страна. Имаме такива примери – програми за Кипър, програми за Гърция, които се оказаха успешни и дават резултат. Може би има логика в това, тъй като приоритетите на различните региони са коренно различни. Ако в България имаме за приоритет да наваксаме с изграждането на инфраструктура, която да ни помогне след това да говорим за конкурентоспособност, то има региони в Северозападна Европа, които търсят подкрепа само за проекти в сферата на иновациите, новите технологии, инвестиции в конкурентното производство. Те нямат проблем с инфраструктурата, но пък имат с предизвикателствата, пред които е изправен ЕС като цяло. Те трябва да изградят инфраструктура за бежанци. Ние трябва да изградим инфраструктура за гарантиране на външните граници на ЕС. Трябва да се подкрепи граничната брегова охрана на ЕС. Има доста нови направления, които досега не са били на дневен ред и за тях също трябва да се помисли. Така че съществуват различни позиции. Аз съм убедена, че България трябва да следва принципа на своя национален интерес. Ние имаме нужда от подкрепа в точно определени области. Бихме могли да участваме в хоризонтални програми на ЕС чрез нашите научни институти. Но когато става въпрос за инфраструктура – ние ще трябва да договорим вариант за подкрепа на българската инфраструктура.

Вие казахте, че през юни ще има среща, на която ще се обсъжда кохезионната политика. Очакват ли се корекции и ще бъде ли засегната България по някакъв начин?

Едва ли ще се коментират някакви корекции. Сегашният принцип на политиката за сближаване е споделеното управление. Страните членки са подписали партньорски споразумения и трудно може да очакваме, че някоя страна член ще се откаже от партньорското споразумение. Това, което аз очаквам, обаче е неусвоените средства, които за съжаление не са били инвестирани в проекти в изминалите вече три години от плановия период, да не бъдат оставени някъде замразени да чакат някога да бъдат усвоени, а да бъдат използвани за другите предизвикателства, които стоят пред ЕС. Преведено на обикновен език, това означава – каквото не сме инвестирали през тези години, няма да ни чака да бъде инвестирано в последната година от плановия период.

Споменахте за новата програма за структурни реформи, която беше Ваша инициатива. В кои сфери България би могла да се включи в нея?

Когато водихме преговорите с Комисията и Съвета, това беше един от най-тежките въпроси – в кои сфери. Ние, гледайки от страната на политиката за сближаване, казахме това, което е посочено в предварителните условия. За България те са доста. Ние имаме предварителни условия в образованието, в здравеопазването, в обществените поръчки, във водния сектор. 11 от тях не сме изпълнили. Така че има за какво да търсим подкрепа. Но ЕК и Съветът бяха много прагматично настроени и обвързаха нещата с прагматичните препоръки по Европейския семестър. Така отвориха вратата за подкрепа на реформи в банковия сектор, в сектор „Правосъдие” и в други, които не са изрично посочени в нашите предварителни условия, но които дават отражение за провеждането на политиките на ЕС във всяка страна член. Така че възможностите са много. Ако България пожелае подкрепа, може да поиска за провеждането на такива реформи.

Вие имате наблюдение върху общата картина как протича изпълнението на оперативните програми на ниво ЕС, каква е актуалната ситуация и къде се намира България?

Буквално преди две седмици на последната сесия в Страсбург имаше дебат и бе приета резолюция за забавянето на изпълнението на оперативните програми в ЕС. Преди това обсъдихме темата и с комисар Корина Крецу. В парламента сме притеснени, в ЕК също. Страните членки изостават. Комисията докладва, че изпълнението, което означава разплащане, е за 20% от програмите при вече три години завършени от плановия период. Остават 4 години, в които трябва да се изпълнят 80%. Това не е добре. Когато говорим за България – 7% е изпълнението. Имаме по-висок процент договаряне – 30, доколкото чувам от докладите на вицепремиера, който отговаря за европейската структурна политика, Малина Крумова, но изпълнението е само 7%. Иначе договарянето средно в Европа е над 50%, което малко ни обнадеждава. Трябва да се вложат усилия дори и заради това, че предстои разговор за бъдещата политика на сближаване. Страните, които зависят от тази политика, а България е сред тях – над 70% от инвестициите в страната идват по линия на структурните фондове, трябва да докажат, че кохезионната политика е важна, което може да стане чрез инвестиране на средствата по нея. У нас имаме забавяне. Изключително важно е да тръгнат проектите, обществените поръчки. Това е важно не само за строителния бранш, но и за регионалните и местните власти. Това е важно като цяло за политиката на сближаване, за да защитим позицията, че искаме тя да продължи и в бъдеще.

Наскоро стана ясно, че ЕК спира ОПНОИР. Какви са причините и какво е нужно да се направи, за да бъде възстановена работата й?

Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е нова за България. Както всяка нова оперативна програма, според сега действащия регламент, трябваше да се премине през един етап на оторизация или сертифициране, на признаване на структурите и органите, които ще управляват тази програма. Кой ще бъде Управляващият орган, кой ще бъде Комитетът за наблюдение, кой ще стои начело на Комитета за наблюдение, кой на Управляващия орган, кой ще я изпълнява, верифицира, одитира, кой ще изпраща исканията за плащанията – цялата тази верига. Мога да кажа, че другите оперативни програми в България се справиха. Новата оперативна програма беше доста по-бавна. Логично може би защото е нова и няма опит, но се забави много, направени бяха и редица грешки. Абсолютно недопустимо е наистина този, който отпуска ресурса, за да се изпълни нещо, да осъществява мониторинга върху изпълнението. Никога, по никакъв начин това не е било приемливо за ЕС. Ако ние сме се опитали да предложим такава структура, естествено тя не е била приета. Трябва да си оправим структурата за управление на програмата. Когато я подредим съобразно изискванията, програмата ще бъде възстановена.

Никой не очаква, че след 2020 г. кохезионната политика ще бъде същата, но какъв според Вас ще бъде акцентът, който ще е водещ в нея?

Няма да е същата просто защото светът се променя. Европа се променя. Ние се променяме също, колкото и да не ни се иска и да предпочитаме всичко да бъде постарому. Има много нови проблеми пред Обединена Европа. Сблъскваме се със страни, които излизат от Съюза. Очакваме преговорите за Брекзит, искаме да видим какви ще бъдат резултатите. Предстоят избори във Франция, в Германия в рамките на тази година. Има поредица от инициативи в рамките на ЕП за това как да изглежда в бъдеще Европа, съответно и политиката на сближаване. Мога да кажа само, че няколко неща са ясни още отсега. Първо, че Европа, европейските институции ще настояват пред страните членки бюджетът на ЕС да бъде по-гъвкав. За да може да отговаря на предизвикателствата, които се случват понякога за дни, понякога за месеци, но те са различни във всяка една година. Ние сме планирали настоящия бюджет на ЕС за програмния период до 2020 година през 2012 г. Сега сме 2017 година. Толкова неща се случиха от 2012-а до 2017-а. Ако бюджетът е закован – тези пари ще стоят замразени. Имаме толкова за селскостопанска политика, толкова за регионална, толкова за друго и почти никакъв резерв. С какво да реагира ЕС? Т.е. първо, бюджетът ще бъде гъвкав. Това означава, че всички програми, които са свързани с този бюджет, ще трябва да бъдат много по-гъвкави. Дадох примера с предложенията за средства за реакция при природни бедствия. Трябва да има механизми от тези пари, които са определени за дадена страна, ако не дай Боже, нещо се случи, тя да може да ги насочи за възстановяване на щети. Логиката е същата. Ако излезе ново предизвикателство пред ЕС, да може да реагираме. Второ – задължително ще има подкрепа за градските ареали и градските райони на Европа. Има виждане за това каква част от жителите на Европа живеят в градските ареали. Знае се, че те са най-тежко атакувани от вълната от бежанци. Знае се, че в градовете има най-големи проблеми с околната среда, с транспорта, със социалните жилища, с гарантиране на услуги, здравеопазване, образование, най-много културни мероприятия се провеждат там, и други. Това са средища, в които живеят повечето европейски граждани. Ще има подкрепа за развитието на градовете, такава е общата позиция и аз ще работя, за да има такава подкрепа.

Гордея се, че бях автор на доклад за териториалното сътрудничество, все повече и повече ще говорим за сътрудничество между територии, граници, които ни обединяват. Трудно е това да се каже сега, защото има граници, по които строим стени. Но тези граници стоят по средата на едни територии, които са европейски територии. Ако ние приложим логиката на интелигентната специализация спрямо един граничен район, чрез трансграничните програми може да направим така, че този граничен регион да достигне централните региони в развитието си. Това мога да кажа, че със сигурност ще бъде акцент в следващата кохезионна политика. За останалото ще спорим, преговаряме, работим и това ни предстои.

При избора на новия председател на Европейския парламент ЕНП и АЛДЕ създадоха проевропейска коалиция за реформиране на Европа. Какво следва от това?

Да, така беше. Групата АЛДЕ имаше свой кандидат – нашият председател Ги Ферховщад. Той се отказа от кандидатурата си, въпреки че имаше шансове. Но се отказа в името на това да се създаде една проевропейска коалиция, която си постави за цел реформиране на Европа. Идеята на тази коалиция, която всички ние споделяме и подкрепихме, е в това, че Европа не трябва да прилича на „сбръчкана бабичка”. Това ни го каза папата, когато беше в ЕП. Той беше болезнено откровен. В Европа има много млади хора, в Европа има много потенциал. Да, тя има стара култура и може би достолепието на една възрастна дама, но обликът й трябва да е друг. Това може да се постигне чрез реформа на общите европейски институции. От руините на Втората световна война след концентрационните лагери, както казва г-н Юнкер, се създава една общност, която да работи за просперитета на цяла Европа. Моделът е уникален, но никой не е казал, че той трябва да стои закован такъв, какъвто е измислен преди 40 години или променен преди 10 години. Ние имаме потенциала да го направим по-работещ. Това е идеята на тази коалиция.

Имахте среща с председателя на КСБ инж. Станков и с изп. директор инж. Бойков в един конструктивен дух както обикновено. Обсъдено беше провеждането на третата поред съвместна конференция. Накъде ще бъдат насочени акцентите този път? Какво ще бъде новото, което ще кажем на бранша?

Разговорът ни беше много интересен, защото е истинско удоволствие да разговаряш с единомишленици. И ние сме единомишленици в едно. Ако искаме в бъдеще в България да има инвестиции, ако искаме строителният бранш да се развива успешно, то трябва да направим така, че недостатъчният публичен ресурс да бъде разширен с частни инвестиции. И ние говорихме за това основно. Към него ще бъде насочена и срещата, която организираме за трета година за бъдещето на кохезионната политика в България. Как да използваме Фонда за стратегически инвестиции, който предполага и частни инвестиции, или така известния план „Юнкер”, как да привлечем частен капитал, как да балансираме между структурните фондове, които са ни познати, и частните инвестиции, как да използваме колкото се може повече финансови инструменти. Опитваме се да бъдем модерни, искаме да бъдем модерни. Освен това аз много се надявам, че след този форум Камарата на строителите в България ще предложи на европейските институции своето виждане за бъдещата политика на сближаване. И аз с удоволствие ще бъда посредникът, който ще предостави това становище на членове на ЕК, Европейския комитет на регионите, на Европейския икономически и социален съвет, на комисиите в парламента. Това ще бъде мое удоволствие и мисля, че е прекрасен завършек на конференцията, която подготвяме.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.03.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.