Христо Алексиев: Очаквам апликационната форма за лотове 3.1 и 3.3 и тунел „Железница“ от АМ „Струма“ да бъде подадена за одобрение до края на март

Подготовката на лот 3.2 е другият важен въпрос, който аз и колегите ми следим ежедневно. Ключовият елемент тук е завършването на екологичната оценка

Прочетена: 309

Десислава Бакърджиева

Министър Алексиев, какви ще са приоритетите Ви в рамките на мандата на служебното правителство?

Като част от служебния кабинет ние имаме ясно определени приоритети. Основната и най-отговорна задача пред нас е да организираме и проведем честни и прозрачни избори. Имам регулярни срещи с представителите на „Информационно обслужване“ АД. Дружеството е в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и е ангажирано с изборния процес.

Паралелно с това работим по подготовката за предстоящото първо Българско председателство на Съвета на ЕС. Провеждането на събития по време на Председателството на Съвета на ЕС по транспорт и телекомуникации в периода януари – юни 2018 г. е безспорно едно от големите предизвикателства от гледна точка на осигуряването на координация и подходяща организация. Предстоят и разговори с неправителствените организации и бизнеса, тъй като домакинството на подобни прояви е възможност и за демонстрация на достиженията на родната индустрия.
Конкретно в областта на транспорта стабилизирането на БДЖ безспорно е един от приоритетите на нашия екип. Компанията е в много лошо състояние и от нас зависи да не допуснем ескалация на критичната ситуация, в която се намира.

Развитието на основния пощенски оператор също е належаща тема. В момента се работи по Стратегията за развитие на „Български пощи“ ЕАД и Плана за нейното изпълнение. Основна цел е да бъде увеличен делът на историческия пощенски оператор на пазара на електронната търговия и да се оптимизира предоставянето на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна.

Как смятате да запазите темпа и да ускорите изпълнението на проектите по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“?

Нужна е мобилизация от всички страни и най-вече от бенефициентите, които са основните инициатори и изпълнители на проектите. Напредъкът зависи в най-голяма степен от тях. До момента са договорени близо 43% от общия ресурс на програмата, които възлизат на над 1,6 млрд. лв. Те включват договорите за изграждане на третия метродиаметър в София, участъци от АМ „Струма“, Западната дъга на СОП, чието строителство приключи, и др. Проектите, за които са подписани контракти за БФП, както и споразумения с изпълнители са на обща стойност 1,3 млрд. лв., или 36% от общия ресурс на програмата. Следва да се отбележи обаче, че има такива, за които все още не е подписан договор за БФП, но имат избрани изпълнители. Ако включим и тях, процентът на сключените търговски договори е близо 43%.

Предстои до средата на тази година да бъдат одобрени от Управляващия орган на ОПТТИ и изпратени в Европейската комисия апликационните форми на двата големи железопътни проекта Елин Пелин – Костенец и втора фаза на Пловдив – Бургас, както и на лотове 3.1 и 3.3 и тунел „Железница“ от АМ „Струма“.

Проектът за изграждане на железопътния участък от Елин Пелин до Костенец преминава през сложен терен и за да бъдат постигнати заложените скорости, следва да се направи промяна в трасето на няколко места, както и преминаване през хълмистите части посредством тунелни съоръжения.

Изграждането на лот 3 от АМ „Струма“ е другият важен въпрос, за който са мобилизирани усилия от всички ангажирани институции, в т.ч. Управляващия орган на ОПТТИ, както и АПИ, МРРБ, МОСВ и др.

Именно това е следващият ми въпрос – ще бъде ли във фокуса на вниманието Ви лот 3 от АМ „Струма”?

Безспорно, да. И това е напълно естествено, защото АМ „Струма“ е основният проект в пътния сектор, който следва да бъде завършен в този програмен период. Колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ в момента финализират апликационната форма за лотове 3.1 и 3.3 и тунел „Железница“. Очаквам до края на март тя да бъде подадена за одобрение от УО на ­ОПТТИ и след това ще бъде изпратена за последващи действия към Европейската комисия. В началото на февруари се състоя среща в Брюксел с представители на МТИТС, АПИ и ЕК, на която те поставиха въпроса за ускоряването на този процес.

Подготовката на лот 3.2 е другият важен въпрос, който аз и колегите ми следим ежедневно. Ключовият елемент тук е завършването на екологичната оценка, която да представи влиянието върху околната среда на различните маршрути, включително и т.нар. Източен вариант, при който има разделяне на двете посоки на движение. Важно е също на национално ниво да бъде гарантирано строителството на магистралата, в т.ч. осигуряване на дофинансиране, ако е необходимо, както и структуриране на добър експертен и управленски екип за изпълнение на проекта.

Какви са амбициите Ви по отношение на Механизма за свързване на Европа?

Договарянето на проекти от българска страна по този финансов механизъм върви с много добри темпове. Както е известно, кандидатстването по МСЕ се осъществява на конкурентен принцип и проектите от всички страни се съревновават помежду си. Критериите за оценка са релевантност към целите на ЕС, зрялост, влияние върху транспортната свързаност с другите страни от общността и качество на предложението. В този смисъл съм много доволен, че по първите две покани за набиране на проектни предложения страната ни има одобрени седем транспортни проекта на обща стойност 294 млн. евро, от които приблизително 285 млн. евро са за железопътни проекти.

На 7 февруари изтече срокът за подаване на проекти по третата покана. България подаде общо четири транспортни проекта и се очаква в средата на тази година да стане ясно кои от тях са одобрени. Кандидатствахме със следните проекти – изграждане на жп възел Пловдив, изграждане на участък от АМ „Калотина – Софийски околовръстен път“ и две проектни предложения, свързани с оптимизация на услугите за контрол на въздушния трафик.

Тези инвестиции са изключително важни, защото те допълват средствата, които са алокирани за България по „ОПТТИ 2014 – 2020”, и с това допълнително финансиране ще успеем да надградим заложените приоритети в областта на транспорта.

В края на март организираме съвместно с Европейската комисия регионална конференция за насърчаване на инвестициите в транспортния сектор. На събитието ще присъстват представители на ЕК, включително еврокомисарят по транспорт Виолета Булц, вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка, който отговаря за сектор „Транспорт“ – Пим ван Балеком, европейските координатори Карла Пейс и Катрин Траутман. До момента присъствие са потвърдили 6 европейски министри на транспорта, като очакваме да се включат и други.

По време на форума ще бъде представена публикуваната от ЕК на 8 февруари 2017 г. покана за предложения, чрез която се предоставят 1 млрд. евро като допълнение към частни инициативи, насочени към ключови транспортни проекти. Целта е 1 млрд. евро от европейските фондове да бъдат обединени с други алтернативни източници на финансиране, за да се стимулират частните инвестиции в проекти от обществен интерес.

Доскоро заемахте ръководен пост в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Ще се опитате ли да решите някои от проблемите на структурата?

В НКЖИ бяха прекратени т.нар. Рамкови споразумения за поддръжка и аварийни ремонти на железния път и съоръженията. Тези услуги занапред ще бъдат възлагани по Закона за обществените поръчки. Това ще гарантира една лоялна конкуренция към кандидатстващите фирми, като се очаква да доведе и до спестяване на финансов ресурс.
Три са приоритетите, по които се работи в НКЖИ. На първо място това е управлението на движението на влаковете. Това приоритизиране има за цел да се предостави една коректна и по-качествена услуга на клиентите на компанията – на железопътните превозвачи. Осигуряването на движението на влаковете трябва да е на първо място, а след това да бъде поставено подаването на т.нар. прозорци за извършване на строителни дейности.

Другият приоритет е изпълнението на проектите, финансирани с европейски средства. Приключването на тези от стария програмен период и стартирането на новите, за които споменах вече по горе.
Третият приоритет е да се правят целеви инвестиции с парите от държавния бюджет, които влизат в компанията. Изготвихме 5-годишна програма за тези инвестиции по направленията, които не са включени в проектите, финансирани с европейски средства. Предвижда се да бъдат рехабилитирани линиите, по които преминават основните бизнес товари, например: Карнобат – Синдел, Русе – Варна, Варна – София. За този петгодишен срок се предвижда още около 30 – 40 млн. лева да бъдат инвестирани в изграждането на нови връзки към индустриалните мощности. Това ще допринесе в бъдеще ползи не само за железопътната инфраструктура, но и за железопътните превозвачи.

Какво можете да направите през следващите месеци за БДЖ?

Предприехме много сериозни мерки за стабилизиране на БДЖ. С радост мога да отбележа, че първите положителни резултати са вече факт. Изпълнението на Графика за движение на влаковете беше застрашено. За 3 седмици изпълнението се подобри от 77% на 92%. Закъсненията на влаковете на база денонощие са намалели от 2500 минути на 680. И тук е мястото да отбележа, че това беше постигнато чрез по-добри организационни мерки без изразходването на допълнителен финансов ресурс, дори мога да отбележа, че такъв бе спестен на дружеството.
Другата важна задача е рефинансирането на заема, тъй като дружеството плаща наказателни лихви в размер на 8%, което е много. Вече работим по този въпрос, за да може да дадем глътка въздух на БДЖ и по този начин дружеството да започне да изпълнява своята инвестиционна програма.

В тази връзка тук е мястото да отбележа, че миналата седмица получихме официално инвестиционно намерение от най-големия производител за железопътен подвижен състав в света – Китайската корпорация за железопътен подвижен състав (CRRC, China Railway Rolling Stock Corporation), която е и един от най-големите индустриални концерни в световен мащаб.

В инвестиционното намерение са посочени решения за стратегическо съвместно сътрудничество, включващи предоставяне на пакет от високи технологии, финансиране, инвестиции, обучение и услуги. Като то включва три основни точки:

• Рефинансиране на старите задължения на „Холдинг БДЖ“ ЕАД в размер на 130 млн. евро и финансиране на доставка на нови електрически и дизелови мотрисни влакове в размер на 170 млн. евро.

• Доставка на нов подвижен състав в съответствие с европейските стандарти и българските изисквания за сертификация. Подвижният състав ще бъде доставен своевременно спрямо спешните нужди на БДЖ и с високо съотношение цена – производителност.

• Инвестиция в нов завод за асемблиране на електрически и дизелови мотрисни влакове в България.

Следващата крачка в двустранните ни отношения е сформирането на работна група с участието на представители на МТИТС, БДЖ, CRRC и китайски финансови институции.
Основният ни приоритет в БДЖ е подобрението на предлаганата от националния железопътен превозвач услуга.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.03.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *