Камелия Георгиева: Одобрихме проектите за пилотната програма за минералните води

Преосмисляме инициативата ни за внедряване на мерки за ЕЕ в публичните сгради с цел по-голяма резултатност

Прочетена: 118

Свилена Гражданска

Г-жо Георгиева, кои са основните приоритети, по които работи в момента Националният доверителен екофонд (НДЕФ)?

НДЕФ работи основно за опазването на околната среда. Това е мисията ни и дейностите ни са изцяло съсредоточени върху изпълнението на политиките на България в тази сфера. Към момента са актуални няколко програми. Едната е свързвана с подобряване на енергийната ефективност (ЕЕ) на обществени сгради. Това е Инвестиционната програма за климата (ИПК). Тя работи със средства, генерирани в ранните търгове на Европейската схема за търговия с емисии, и е своеобразно продължение на Националната схема за зелени инвестиции. Бенефициенти по програмата са главно общини, но също така университети, държавни училища, държавни институции. Обектите по тази програма са училища, детски градини, спортни зали, читалища, театри, музеи, университетски и административни сгради.

В момента много активно работим за преосмисляне на инвестиционната програма в посока подобряване на нейната ефективност, т.е. по-голяма резултатност на публичните средства, които се влагат в обектите. Върнали сме се към първоначалните дискусии как да допринасяме за намаляване на емисиите за парникови газове чрез понижаване на енергопотреблението. За нас стои важният въпрос – колко са устойчиви тези инвестиции и по-какъв начин включваме самите ползватели на енергия. Ние акцентираме не само върху инвестициите, но и във въвличане на хората с цел пестене на енергия. Не е достатъчно само да смениш дограмата, важно е дали държиш отворен прозореца, докато парното е пуснато на максимална степен. В Европа и в България съществуват практики за спестяване на енергия. Тези теми са важни и на европейско ниво.

Безвъзмездните публичните средства за инвестиции стават все по-малко и това ни кара да търсим от една страна и други източници на финансиране, но и да залагаме по-голяма резултатност. Тук бих дала за пример обновяването на уличното осветление. То е много важно и трябва да му обръщаме все по-голямо внимание. Необходимо е да се върви към комбинирано финансиране – привличане на частни средства под формата на ЕСКО договори, кредити. Това са много бързо откупуващи се вложения. Безвъзмездните средства, които ние осигуряваме по проектите, трябва да служат само за компенсиране на евентуално удължения срок на откупуване на инвестицията. Бенефициентите по тази бъдеща схема ще са общините. След като се модернизират уличните лампи, те много бързо генерират спестявания, защото разликата в енергопотреблението е много голяма между тази на конвенционалните крушки и съвременните. Като се прибави и употребата на модела за умно осветление, инвестицията се изплаща с още по-добри темпове. Не трябва да забравяме, че има и мерки при обновяването, които не генерират печалба – като подмяната на стълбовете и подземните кабели. Именно те удължават срока на откупуване, за което ще се погрижи грантовото финансиране.

Иновативните модели за финансиране на проекти за подобряване на енергийната ефективност трябва да се експериментират също и в някои сгради, които са енергоемки, като например болниците, университетите, общежитията и др.

През изминалата година стартирахте пилотната схема за закупуване на електрически превозни средства.

Инициативата насърчава използването на електроавтомобили, като през 2017 г. ще се изпълнява за втора година. Тя стартира пилотно през 2016 г., но това стана на практика едва през втората половина на годината. Научихме си уроците от нейното начало и от многото срещи с нашите бенефициенти, които са основно общините, държавните ведомства и техните регионални клонове. Според тях трябва да разширим видовете превозни средства, които са допустими за безвъзмездно частично финансиране. През 2016 г. имахме само два. Самите бенефициенти ни подсказаха какво очакват за тази година. Вече сме обявили възможността за кандидатстване. Сега видовете превозни средства са четири, сред които малки електромобили, които са за товари или други – за поддържане на паркове и градини. Общините проявиха сериозен интерес и към микробусите, които не знам доколко ще навлязат, защото производството им все още е ограничено. Не трябва да забравяме, че това е начинаеща индустрия.

Резултатите от миналата година за нас са положителни, защото се реализираха няколко проекта. Одобрихме повече, отколкото се изпълниха впоследствие, защото обявихме много късно самата схема и на институциите и общините, които искаха да си купят, им беше трудно да си преустроят бюджетите. Инициативата е такава, че ако местните власти са отделили пари за конвенционална кола, ние им отпускаме грант, за да допълнят средствата и те да им стигнат, за да си вземат електрическа. Затова започнахме отрано да подготвяме кампания 2017 г. и още в началото на януари съобщихме на местните власти, че и през тази година продължаваме, за да заложат в бюджета си необходимото съфинансиране.

Друга програма, която стартирахме през миналата година, е тази за минералните извори. Тя започна с бюджет от 3,5 млн. лв. Средствата са от приходите по Закона за водите. Допустимото финансиране е до 50% от стойността на предложенията. За тези общини, които ще вземат кредити за останалите 50%, НДЕФ покрива стойността на лихвите. Това ще стане с последния транш за плащане на строителните работи. В рамките на приема кандидатстваха девет проекта и всички са одобрени. Те са на общините Минерални бани, област Хасково, Полски Тръмбеш, Сапарева баня, Панагюрище, Бургас, Разлог, Берковица, Велинград и Септември. Очаквахме, че ще има по-малко участници, защото се основавахме на предварително задълбочено проучване, което направихме за готовността на общините да стартират. То показа, че могат да стартират шест проекта, и бяхме приятно изненадани от другите три. Всичките 9 са за по-малко от 3,5 млн. лв. Очакваме да минат тръжните процедури, за да потърсим решение от Управителния съвет как ще продължи програмата. В момента работим по предварителния контрол на деветте инвестиционни проекта.

Това, което ни различава от другите програми, е всъщност, че постоянно сме с нашите бенефициенти. Повечето процедури, които се наричат предварителен контрол, всъщност са съвместна дейност. Нашите инженери проверяват лист по лист всеки проект, гледат съответствие между различните части, търсят, ако има недокрай изписани спецификации. Когато се изчистят тези неща на предварителния етап, проектът се реализира качествено. Разглеждаме и тръжните документи и участваме в комисиите за избор на изпълнители. Това дава възможност да споделяме отговорността.

Почти няма жалби на решенията в търговете, обявени по нашите програми.

Какво представляват проектите за минералните води на общините?

Те са за ремонт или изграждане на елементи на общинската инфраструктура за минерални води – различни са в зависимост от нуждите. В подкрепените проекти имаме строителство или рехабилитация на помпена станция, водопровод, събирателен резервоар и т.н.

Целта на програмата за минерални води е общината да даде своя принос за това инвеститорите да могат да влагат парите си там. Задължение е на местните власти да направят централен водопровод и да го поддържат. По този начин ще се намалят загубите на ценния ресурс. Когато тези съоръжения са в ръцете на общината и са реализирани както трябва, водата ще се използва за най-различни цели, най-вече за развитие на сектор „Туризъм“, но може и за отопляване на публичните или частните сгради, на оранжерии и т.н. Така например ще се помогне за развитието на Сапарева баня и ще надградим предишен наш проект по Националната схема за зелени инвестиции, по който финансирахме достигането до осем общински обекта на тръбопровода. По него не тече минерална вода, а е поставен топлообменник на извора. Така водата се загрява и достига до сградите. Ще се захранват обществени бани и плувни басейни в редица общини.

Една от целите на инициативата е да окуражи общините малко по-добре да си събират парите по Закона за водите, защото те все още са инертни по темата и не успяват да извлекат цялата полза от това, че са им предоставени изворите от държавата. Някак не се вижда възможността да се спечели от тях, затова направихме схемата консервативна и подкрепяме проектите само с 50% от необходимите средства. Изискваме бизнес план, който да докаже, че за 10 години нашата инвестиция ще се изплати.

С колко средства разполагате в НДЕФ за тази година?

Общото финансиране е около 25 млн. лв. 1,5 млн. лв. са отделени за схемата с електромобилите, а 3,5 млн. лв. са за програмата за минералните извори. Останалите са за проекти за енергийна ефективност. Различни са източниците на финансиране. Преди една година приключихме работата си по Националната схема за зелени инвестиции. Средствата по нея се осигуряваха от продажбите на предписани емисионни единици по Киото протокола на Република Австрия. Сега парите за ЕЕ и електромобилите са от ранните търгове на емисии на парникови газове. За минералните води вече Ви споменах, че са от Закона за водите.

В момента имаме и образователна програма. Вече трета година работим по нея с финансиране от страна на германското министерство на околната среда. Целта й е да променим поведението на ползвателите на енергия. В момента програмата се прилага в четири училища с тенденция да увеличим бройката. Финансираме инвестиционните мерки за промяна на поведението на учениците. Там те мерят температурата, проверяват доколко е осветено и дали не може част от лампите да се изгасят и т.н.

Лесно ли кандидатстват бенефициентите при Вас?

Участието по програмите на НДЕФ е сравнително опростено в сравнение с много други програми. Документите, които изискваме, са наистина само тези, които са необходими. Това са енергийните обследвания и инвестиционните проекти. Формулярите за кандидатстване нямат елементи, в които трябва да се впишат аргументации за бъдещите цели, и т.н. Стараем се да облекчим процеса на кандидатстване. Начинът за оценяване е изключително обективен. Свалени са всички възможности за субективна преценка на когото и да е от комисията.

Покрай оценката на предложенията научихме много неща за инвестиционния процес. Научихме какви грешки и неточности се допускат в самите инвестиционни проекти – как на чертежа пише 5, а в количествено-стойностната сметка – 7 за един елемент и ако по време на тръжната процедура никой не зададе въпроса как после се изпълнява и как се плаща, става интересно. Ние не коментираме проектантските решения, защото всеки проектант си носи съответната отговорност. За нас е важна връзката между енергийното обследване и инвестиционния проект и резултатите, които ще се получат. Когато се изпълняват, ние ходим на обектите.

Разкажете ни повече за схемата Ви за обновяване на сградите.

Тя е без прекъсване. В момента имаме обекти, които се завършват, други стартират, на трети се избраха преди дни изпълнителите и т.н. Взе се решение на УС малко да отложим разглеждането на нови предложения с цел да преосмислим ефективността си, но не сме спрели програмата. Интересът е изключително голям. Средствата никога не са достатъчни. Може би ще имаме преосмисляне на критериите за финансиране по посока допустимост на кандидатите и обектите по други програми. Направихме анализ през изминалата година, който показа, че има видове обекти и населени места, които са „бели петна“, защото никъде не могат да кандидатстват за безвъзмездно финансиране за ЕЕ. Малките населени места в големите общини, като например Бургас, Варна и т.н., са сред тези бели петна. Областните градове са допустими по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, но малките не могат да кандидатстват нито по „ОПРР 2014 – 2020“, нито по Програмата за развитие на селските райони. Член на УС на НДЕФ е г-жа Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България, което ни помага в дълбочина да навлизаме в проблемите на общините.

За тази година бе заделена определена сума приоритетно за лечебни заведения. За тях все още ни е много трудно да намерим начин да осигурим средства, защото попадат в режим на държавни помощи и дори по de minimis ние не можем да помогнем. Те са търговски дружества, сградите са актувани в техните активи. А парите, които постъпват при нас, са предвидени за обекти, които са общинска и държавна собственост. Намират се и такива лечебни заведения, които не са актували зданията. Интересът на болниците към нас е голям, защото те никъде не са допустими за финансиране заради казуса със сградите.

Работим за прилагане на един нов модел на протокол за оценяване на енергийната ефективност на такива публични инвестиции. Той се изпълнява по международен проект от няколко държави, нас ни потърсиха като партньор. Ще се възползваме от техния опит в два обекта, в които още от началото до края ще се заложат много стриктни критерии за ползването на вложенията и за експлоатацията на обектите. Това отнема много усилия от страна на собственика на обекта, но ще опитаме. По този начин ние се обособяваме като ресурсен център и на иновативни практики в тази сфера, а не просто през нас да преминават средства.

Какъв е социално-икономическият ефект от проектите, които финансирате?

Опитваме се и това да проследяваме. Социално-икономическият ефект е в няколко посоки. Първо, най-обща е тенденцията за създаването на работни места по време на строителството, защото това директно отива в българските семейства – на строители, проектанти, надзорници и т.н. На второ място се спестяват средства, след като бъде завършен обектът. Те се използват например от училищата за подобряване на учебния процес. Някои от тях си обновиха физкултурните салони, други си правят извънкласни занимания, за които обикновено не достигат средства. Има детски градини, които отвориха нови групи с парите. Когато подпомагаме училища в малки населени места в планинските райони, където има много деца, това е инвестиция в бъдещето.
Няма как да не спомена, че проектите за по-доброто осветление спомагат за намаляване на престъпността.

Как работите с Камарата на строителите в България?

Сега, като ми задавате този въпрос, се замислих, че ние нямаме някакви специални контакти. Ще потърсим среща с ръководството на Камарата, защото всъщност изпълнители на строителството в нашите проекти са членовете на Камарата, а КСБ е най-сериозната браншова организация в сектора. В Камарата има експертния потенциал, който да ни е от полза. Би било полезно сега, когато обсъждаме промяна на критериите за енергийна ефективност в нашата програма, да привлечем като партньор КСБ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.03.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.