Радостин Радков: Очаквам, че ще бъдат осигурени средства за ремонта на бившата сграда на СРС и тя ще стане новият ни дом

Във всички административни съдилища ще функционира единна деловодна система

Прочетена: 118

Ренета Николова

Г-н Радков, първо да Ви поздравя с преизбирането за втори мандат като председател на най-големия административен съд в България и най-натоварения. Какви са основните проблеми пред съда и какви ще бъдат приоритетите Ви за следващите 5 години?

Административният съд в София-град е най-големият в страната от съществуващите 28 структури. Тази година се навършиха 10 години от създаването на административните съдилища в България. Съответно подобаващо и тържествено съдът отпразнува това събитие. Той, както отбелязахте, е най-натовареният, но заедно с това е и може би най-малък като материална база.
Съдът работи в изключително тежки условия. Под всякакви изисквания и норми за здравословни и безопасни условия на труд. И така е на практика от 2008 г., когато е настанен именно в тази сграда. Първоначално, разбира се, положението не е било толкова тежко, защото съдиите, които са работили, и съдебните служители са били значително по-малко. Към днешна дата обаче положението е наистина нетърпимо.

Най-големият проблем за съда е липсата на зали. Те са 6 на брой – крайно недостатъчно. Съдиите всъщност имат възможност да влизат само веднъж на две седмици на заседание по много стриктно спазван график. Ако по някаква причина се наложи той да се наруши, се обърква поредица други заседания. Това е най-големият проблем за съда, както и фактът, че съдиите са принудени да работят по 3-ма – 4-ма в кабинет. Делата при нас са с огромни приложения, които няма къде да се разположат, понякога дори по пода няма място. Това налага някои съдии да предпочетат да работят вкъщи, което не е съвсем редно. Така че в най-общи линии главният проблем за съда е битовият.

На следващо място е изключително голямото натоварване, неимоверно спрямо всички останали административни съдилища. През последните години положихме значителни усилия – някои от които за радост успешни, да разтоварим, доколкото е възможно, АССГ, съответно – да се натоварят повече останалите административни съдилища.

Постигнахме, разбира се, през законодателя една промяна на чл. 133 от АПК, касаеща местната подсъдност, която доведе до това да могат жалбите срещу актовете на изпълнителната и общинската власт да се разглеждат по седалището и по адреса на жалбоподателя. Това, от една страна, помогна за разтоварване на съда, макар и незначително – в рамките максимум до 5% от общия брой дела. Но всъщност предизвика друг по-важен ефект – а именно приближи правосъдието до хората.

В концепцията, с която кандидатствахте за административен ръководител за втори мандат, заложено ли е решаването на проблема със сградата на съда?

Решаването на въпроса със сградата и битовото устройване на съда е поставено на първо място в моята концепция. Добрата новина, която се радвам да съобщя на Вашите читатели, е, че има развитие. ВСС взе решение за преместването ни в старата сграда на Софийския районен съд (СРС) на бул. „Драган Цанков“ и вече е започнала процедура за проектиране на нейното преустройство и реконструкция. Знаете, че в момента сградата е в състояние, в което не може да бъде използвана. Тя се нуждае от основен ремонт. Това беше и причината дълги години съдиите от районния съд да протестират и съвсем основателно да претендират за подходящи условия за труд. Слава Богу, тяхната битка по този повод приключи успешно и те вече имат нов дом. Но за да се превърне старата сграда на СРС в съвременна съдебна сграда, има нужда от сериозни СМР. Още повече че ние посрещаме редовно гости от страната и делегации от други европейски държави, защото работата на българското административно правосъдие няколко последователни години е давана като добър пример и е поставена на второ място по бързина в класациите на ЕК. В докладите на Комисията по механизма за сътрудничество административният процес не се споменава с негативи, а напротив. Отчитат се само положителни факти за нашата работа, така че много колеги искат да дойдат, да видят как е организиран съдът. Питат, интересуват се. Не е без значение в какви условия ще бъдат посрещани.

Разглеждаме и дела, които изискват видеоконферентни връзки. Тук са и делата по жалби на мигранти и бежанци, използват се симултанни преводи. Всички те изискват специална техника и е несериозно, ако сега проформа, само за момента се направи някакво устройване на съда, вместо въпросът със сградата да се реши с перспектива. Защото на АССГ му предстои разширяване, очаква се отпускане на допълнителни щатове както за съдии, така и за служители. Това е неизбежно, тъй като посоката, в която се върви по отношение на ВАС, е той да стане само касационен. В момента той е първоинстанционен и касационен – състояние, което не е нормално за един върховен съд в която и да било европейска държава. Още от създаването му е тръгнало така и това положение не е променено повече от 20 години. Едни и същи съдии влизат в тричленни, петчленни, седемчленни състави на ВАС. Сами контролират актовете си. Това във всички случаи ще се промени в най-близко бъдеще, което означава, че 28-те административни съдилища в страната ще бъдат натоварени допълнително с нови материи и производства, които да разглеждат.

Какви са другите приоритети, към които ще насочите своята дейност като председател?

Друг приоритет, който е изключително важен и вече работим по него, е въвеждането на елементи от електронното правосъдие. То е заложено в приоритетите на Министерството на правосъдието при всяко правителство. Говори се за него, прави се нещо в тази посока, но се бави. Като първа стъпка, възможна за реализиране с не много разходи за бюджета и с големи ползи съответно за самото правораздаване и страните по делата, смятаме да въведем електронното призоваване. Има опит в това отношение в някои съдилища в страната. Има и софтуер, който работи. Във всички административни съдилища ще функционира единна деловодна система (ЕДС), създадена по проект на ВАС. Тя ще свързва деловодните програми на административните съдилища с тази на Върховния съд и ще позволява адаптиране към софтуера за електронно призоваване. Предимствата са безброй. Много икономии ще се направят, ще се постигне бързина, служителите ще се разтоварят, ще отпадне стресът от прекия контакт с гражданите при връчването на призовките.

На следващо място проблем на всички големи съдилища винаги е била разнопосочната съдебна практика. Нелепо изглеждаме, когато произвеждаме различни съдебни актове по едни и същи казуси. Естествено това съвсем резонно предизвиква съмнения в обществото не само за качеството на правораздаването, но и за неговата справедливост. В тази посока работим отдавна. С двамата зам.-председатели на съда редовно следим предложенията за промени в закони, касаещи работата на АССГ. За съжаление се получава абсурдна ситуация, при която например правната комисия в парламента или Консултативният съвет по законодателство в Министерството на правосъдието, работейки по изменение в материален или процесуален закон, който е свързан с нашата работа, не намират за необходимо да поканят и представители на административните съдилища. Т.е. органите, които трябва да прилагат съответното изменение или да правораз­дават в тази област, не участват в дебатите по промяната. Това често води до, меко казано, комични резултати.

Съответната промяна на практика остава да виси във въздуха – или не е работеща, или не е достатъчно ефективна. Или е толкова абсурдна и в такава степен затруднява нашата работа, че се чудим дълго време как да се реорганизираме, за да изпълним волята на законодателя.

Какво сочи статистиката за миналата година?

През 2016 г. в съда са постъпили нови 13 087 дела. Общо са разгледани с останали от предходни години 18 014 дела. По щат съдиите са 68, но реално работещи през годината са 62-ма. Имаме командировани колеги във ВАС и в отпуск по майчинство. Средната натовареност, при която един съдия е работил, е 41 дела на месец, изключително висока. В съда работят три отделения, с приблизително равен брой съдии в тях. Във всяко отделение има водеща материя и съпътстващи такива. Първо отделение на АССГ е с водеща материя – дела по Данъчноосигурителен процесуален кодекс. Тези дела са най-много на брой. Тук се разглеждат и делата за бежанците, които в последните години значително нараснаха.

Второ отделение е с водеща материя Закон за устройство на територията и Закон за кадастъра и имотния регистър и съпътстващи материи – патенти, марки, конфликт на интереси.
Трето отделение се създаде сравнително скоро, през 2015 г. Създаде се, защото се наложи, пак заради законодателни промени, свързани с местната подсъдност. Започнахме да гледаме делата по закона за енергетиката, които не са малко и са доста сложни. Започнахме да гледаме и делата по закона за управление на европейски средства, касаещи европейските структурни и инвестиционни фондове, които дотогава не бяха подсъдни на АССГ. И се наложи да сформираме трето отделение, което да разглежда тези изцяло нови материи за съда.

Тук искам да кажа, че административните съдии работят с 3-те най-променяни закона – ГПК, НПК и ДОПК. И познанията, и компетентността, които трябва да имат, са огромни. Необходимо е постоянно да четат, за да могат да актуализират своите знания.

Вие очертахте различни проблеми, но нужни ли са някакви промени за подобряване на законодателството, които биха помогнали на Вашата работа?

Дълги години ние се опи­тваме да променим нещо основно. Това е подсъдността по Данъчноосигурителния процесуален кодекс. И преди мен са правени такива опити, и аз съм правил, и председателят на ВАС е правил. Стигнахме до обсъждане в правна комисия преди две години. Какво е в момента състоянието? От създаването на административните съдилища до настоящия момент делата по ДОПК се разглеждат от пет административни съдилища в България – в София, Пловдив, Варна, Бургас и във Велико Търново, т.е. по седалищата на регионалните данъчни дирекции. Съответно тези пет съдилища са най-натоварените в страната. Ако се промени местната подсъдност – делата да се разглеждат в съда по седалището или по адреса на жалбоподателя, то тогава данъчните дела ще се разпръснат и всички 28 административни съдилища ще ги разглеждат. Това страшно много ще облекчи работата не само на АССГ, но и на колегите от останалите 4 съдилища, които разглеждат в момента тези дела. Това ще помогне също и на достъпа до правосъдие, ще отпадне необходимостта на страните да пътуват до далечен съд, да правят разходи по тези дела. Така че ефектите биха били много, в различни посоки и само полезни.

Следващата промяна – аз вече Ви казах малко по-рано, която очакваме, е в момента, в който ВАС стане само касационна, тълкувателна инстанция – тогава със сигурност ще се наложат законодателни промени, които ще натоварят много нашата работа, но това е неизбежно. Трябва да стане така. Ние го осъзнаваме, приемаме го. Едно от нещата, които съм заложил в концепцията си, е изпреварващ анализ на законодателните промени – т.е. не да чакаме нещата да се случат, а да ги предвиждаме, да предупреждаваме навреме и да осигурим необходимото финансово обезпечение на тези законодателни промени, както и материално-кадрово обезпечение. В противен случай е много голяма опасността един съдебен орган да бъде блокиран, и да бъде докаран дотам да е невъзможно да върши работата си. Или, както да кажем сега, имаме една подредена относително бърза процесуална работа в АССГ, всяко такова сътресение би довело дотам съдът да се върне в изходната позиция от създаването си.

Споменахте Второ отделение, което е свързано със строителството. Кажете ни нещо повече за неговата работа.

Тук се контролират поредица от актове по ЗУТ, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, Закона за обществените поръчки, разглеждат се жалби срещу ПУП-ове, разрешения за строеж, незаконни строежи и т.н. Интересен факт е, че през миналата 2016 година като брой първоинстанционни дела те имаха най-малко – 3345.

Как си го обяснявате?

Има връзка между състоянието на държавата и строителството. Когато държавата е в някаква икономическа криза, рецесия – строителството замръзва. Съответно и жалбите намаляват и работата на съда в тази сфера – също. През 2016 г. проектите по европейските програми още не бяха стартирали. Едва в последно време се наблюдава някакво съживяване на строителния фронт и съответно започва да има движение и при жалбите срещу различните актове, свързани със строителство и контрол върху строителството. Тъй като не може всеки да разбира от всичко, ние имаме специализация на съдиите в съответните отделения. Колегите, които гледат дела, свързани със строителството, работят с материята от 2007 година. Опитни съдии са. Справят се отлично.

Практиката на Второ отделение на ВАС, което е каса­ционна инстанция, е може би най-богата от всичко, което Върховният административен съд е произвел. Общо взето, ние нямаме затруднения по тълкуването и прилагането на закона в тази посока. В областта, която е свързана със строителството, нещата са много по-консервативни от която и да е било друга част на административното право. Ние нямаме проблеми в работата със ЗУТ. Имаме добра комуникация със Столичната община, нейните органи, главния архитект, дирекцията за контрол по строителството.

За да завършим това интервю, какво си пожелавате да постигнете в края на втория петгодишен мандат?

Ако в рамките на тези 5 години съдът успее да се нанесе в такава нова сграда, каквато заслужават хората, работещи тук, а те заслужават много, това ще бъде една важна цел, която съм постигнал. За последните 10 години се построиха такива нови и модерни сгради в страната, в които колегите работят в прекрасни условия, говоря за административните съдилища, че ние съвсем добронамерено им завиждаме. Само този столичен съд – най-големият, най-натовареният, най-незаслужено е игнориран, изваден от плановете. Разчитам, че ще бъдат осигурени средства за ремонта на бившата сграда на СРС и тя ще стане новият ни дом. Пожелавам си и да съхраним атмосферата на професионализъм, колегиалност и взаимно уважение, която сме изградили в АССГ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.03.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.