Илия Караниколов: Финансовите инструменти предполагат по-голяма частна активност

Очакванията ни са да разполагаме с 606 млн. евро през програмния период 2014 – 2020 г.

Прочетена: 183

Свилена Гражданска

Г-н Караниколов, какво представлява „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД?

Това е еднолично акционерно дружество, като собственик на капитала е министърът на финансите. То е създадено с цел управление на финансовите инструменти по всички програми за програмния период 2014 – 2020 г. Целта му е да предоставя експертиза в структурирането и управлението на инструментите. Държавата взе това стратегическо решение, за да обособи екип на национално равнище, вместо да го създава в управляващите органи (УО) на всички оперативни програми и да подготви страната ни за периода след 2020 г., когато средствата, предвидени за този тип финансиране, ще бъдат доста повече. Инструментите имат едно особено качество, с което се отличават от безвъзмездните субсидии, а именно допълнително привличане на пари от частния сектор и, разбира се, последващо рефинансиране, защото те се възстановяват. Те се инвестират по някакво условие, след това се връщат и отново се влагат.

Какво успяхте да свършите от създаването си до този момент?

Направихме страшно много неща, въпреки че не бяхме публични през по-голямата част от времето. Разбира се, началото бе свързано със структурирането на дружеството, което функционира реално от около близо година. Първата стъпка беше да преминем етап на сертифициране на вътрешните системи за финансово управление и контрол, които ни дават увереност, че отговаряме на всички изисквания за финансиране на проекти с европейски средства. С тази цел беше извършена доста сериозна проверка от органа за акредитация Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. Бяха одитирани всичките системи, като някои от тях бяха допълнени. След което започнахме с набирането на персонал, т.е. запълването ни със специалисти от различни области съгласно организационната структура, която беше подготвена с участието и подкрепата на международни финансови институции – Световна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие и Европейска инвестиционна банка. Като приключи този етап, стартирахме преговорите за прехвърляне на възлагането на изпълнението на финансовите инструменти от страна на управляващите органи към дружеството. Това беше сериозно изпитание, защото трябваше да се изготви не само финансовото споразумение, но и бизнес план, инвестиционна стратегия, в която се посочват основните инструменти, които се възлагат под управление на Фонда.

Първият договор беше подписан в средата на май 2016 г. с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР). През август сключихме споразумение и с ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). В средата на ноември подписахме и с ОП „Региони в растеж“ (ОПРР). На 10 януари парафирахме контракт и с ОП „Околна среда“ (ОПОС) за сектор „Отпадъци“.
Към настоящия момент извършваме основната дейност на Фонда, а именно подготовката на инструментите, заложени в инвестиционните стратегии. Правим пазарни проучвания в съответствие на Закона за обществените поръчки. Първата процедура е практически готова. Тя е за микрокредитиране със споделяне на риска по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Предоставят се основно заеми – инвестиционни и оборотни, за микро и социалните предприятия. По нея могат да кандидатстват бенефициентите по програмата. Самият инструмент представлява споделяне на риска с финансови посредници. „Фонд мениджър“ осигурява до 70 – 80% от необходимите средства. Събирайки финансирането с пазарната лихва, която ще ни бъде дадена от посредниците, всъщност очакваме значително подобряване на условията към крайните получатели.

С колко средства ще разполагате до 2020 г.?

Очакванията ни са за общо 606 млн. евро. В тях се включват обаче и средствата по сектор „Води“ по „ОПОС 2014 – 2020“, но още не е подписано споразумението. Очакваме и още две програми – Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство, които също да предоставят ресурси, определени за финансови инструменти. За съжаление имаме предварителна оценка само по ПРСР, но все още нямаме инвестиционна стратегия. След като тя бъде подготвена от Министерството на земеделието и храните и ни бъде предоставена, ще пристъпим към финализиране на разговорите и съответно подготовка на инструмент.

Разкажете ни какви са възможностите по ОПИК за компаниите.

В нея са включени различни видове инструменти – както дългови, така и капиталови. Тя е най-сложната ОПИК и ще подкрепя както микро, малки и средни предприятия, така и големи компании. В себе си съдържа капиталови инструменти, от които три са стартирали, или 80% от средствата, отделени за целта. Това са „Фонд за технологичен трансфер“, „Фонд за ускоряване и начално финансиране“, „Фонд Мецанин/Растеж“. Четвъртият – венчър капитал фонд, предстои да стартира през второто тримесечие на 2017 г. Те засягат целия жизнен цикъл на едно предприятие – от идеята за създаването му до развито дружество, което бихме подпомогнали за излизането на нови пазари, за разработване на продукти и т.н. Чрез дълговите инструменти предлагаме и заеми и гаранции, които ще се предоставят на финансовите посредници. Те ще бъдат насочени както за микро, малки и средни фирми, така и за големи компании. Ще може да се участва за тях например за подобряване на енергийната ефективност на дружествата, в сферата на иновациите и др. В момента се провеждат обществени обсъждания на стартиралите три фонда. Целта на дискусиите е да проверим пазарното настроение към настоящия момент с оглед на това да представим продукт, който е търсен, защото предварителната оценка е от 2014 г. Интересът от страна на финансовите посредници е голям. Имаме проведени над 25 – 26 интервюта с тях.

„Фонд Мецанин/Растеж“ е с бюджет 40 млн. евро от „ОПИК 2014 – 2020 г.“, като се очаква да бъде привлечено частно финансиране от близо 27 млн. евро. Той ще инвестира в малките и средните предприятия (МСП) с потенциал за растеж и в зряла фаза на развитие, предимно чрез дялово и квазидялово участие. Чрез „Фонд Мецанин/Растеж“ ще се обърне особено внимание на укрепването на управленския капацитет, корпоративното управление и системите за отчетност на финансираните предприятия с цел повишаване конкурентоспособността, предвид предизвикателствата пред бизнеса в световен мащаб.

Стартиралият пазарен тест чрез дискусии цели оптимизация на структурата на „Фонд Мецанин/Растеж“, за да отговаря на пазарните нужди, и е насочен към заинтересовани страни като например фонд мениджъри, инвеститори, потенциални крайни получатели и други. Предложения и коментари по индикативната техническа спецификация могат да се изпращат в срок до 13 април 2017 г.
„Фонд за технологичен трансфер“ е с бюджет 30 млн. евро от ОПИК. Бюджетът по програмата за „Фонд за ускоряване и начално финансиране“ (ФУНФ) възлиза на приблизително 107,5 млн. лв. В допълнение се очаква да бъде привлечено частно финансиране от 10% до 40% от общия размер на ФУНФ. Средствата ще бъдат използвани за създаването на един или няколко инвестиционни фонда с цел подкрепа на стартиращи предприятия.

За какви проекти ще могат да кандидатстват фирмите?

Те могат да участват с различни по вид предложения – от иновации, които са структурирани около стратегията за интелигентна специализация, до проекти за енергийна ефективност.
Един от инструментите, които касаят строителния сектор, е този по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“.
Тук имаме един инструмент с три фонда за градско развитие. В себе си те съчетават много особена амалгама от няколко възможни сектора за инвестиции, като се започне от градска среда, зона за потенциал за икономическо развитие, спортна и културна инфраструктура, интегриран транспорт и енергийна ефективност за еднофамилни жилища и за студентски общежития. Втората голяма група от проекти са в сектор „Туризъм“ – обекти от национално и световно значение. Трите фонда са определени на регионален принцип – София, Северна България и Южна България. Те са за 370 млн. лв., но като към тях се добавят 30% минимални частни средства от финансовите посредници, които се изискват, ще се получат над 500 млн. лв.

Има условие и за кофинансиране на инициаторите на проектите до 15%. То може да бъде намалено до 5%, когато има съществен принос към постигане на индикаторите на програмата. За някои предложения на общини, за които не може да бъде предоставено кофинансиране, може процентът да е нула, но това е по решение на посредника и ще зависи от инвестиционната му стратегия и от възможностите на иницииращата страна. Важно е да се знае, че съществува възможност при три от секторите да се направи комбинация между безвъзмездна помощ и финансов инструмент. Това са регионален туризъм, енергийна ефективност в студентски общежития и културна инфраструктура. Така може да се достигне нормална норма на възвръщаемост на проекта, която да привлече частния капитал да влезе в него. Ще има възможност да бъде изчислявана справедлива норма на възвръщаемост и да се търси паричният недостиг, който да бъде покрит чрез безвъзмездна помощ директно чрез управляващия орган.

Ние се постарахме с УО на ОПРР да разработим модел на едно гише, т.е. бенефициентът ще подава проекта си пред финансовите посредници, които ще го оценяват и ще изчисляват колко е недостигът. Инициаторът на проекта ще следва да подаде предложение в модула ИСУН 2020 за разликата в сумата, която се търси от програмата. След като получи решението за безвъзмездна помощ, бенефициентът ще изпълнява два договора едновременно. Ясно е, че това трябва да става или за отделни разходи, или за един тип, но сборът да прави общата разходна единица. Така например, ако едно нещо струва 10 лв. или трябва парите да са от единия източник, или да е ясно, че 5 лв. са по единия, а останалите 5 са от другия.

С финансовите инструменти е възможно да се финансира и ДДС за разлика от това, че тази операция е недопустима по безвъзмездната помощ. Така че според нас комбинацията на двата типа през програмния период 2014 – 2020 г. би способствала за създаването на повече жизнеспособни проекти, по-качествени и по-устойчиви.

Кога ще могат бенефициентите да подават проектни предложения?

Трябва да приключат пазарните консултации. След това се подготвя анализ на това проучване. Ние предвиждаме в средата на април да проведем дискусионна маса, на която ще съберем потенциални бенефициенти, финансови посредници, консултанти, управляващи органи и т.н., за да могат да бъдат обсъдени всички възможни въпроси, които касаят изпълнението на такъв тип проекти. Целта е първо бенефициентите да придобият представа какъв тип са предложенията и какъв е начинът на финансиране по фондовете. Знаете, че през настоящия програмен период са допустими 39 града за разлика от JESSICA, по която допустими бяха само 7, т.е. имаме една голяма група нови, които имат да добиват увереност и опит по такъв тип проекти. Консултантите подготвят проектите, тръжните процедури. Строителите също имат въпроси, които евентуално биха искали да поставят на дневен ред. Разбирайки темите, които вълнуват финансовите посредници, ще могат да изготвят инвестиционната си стратегия, защото от нея зависи кандидатстването. От наша гледна точка ще разберем какви са очакванията на всички участници в процеса, какво е състоянието на пазара в момента – лихвени нива, условия за финансиране, обезпечения и т.н. Ще подготвим инструмент, който ще се опита да отговори на очакванията на бенефициентите и да подкрепим финансовите посредници.

Споменахте, че договорът Ви за ос „Води“ по „ОПОС 2014 – 2020“ все още не е подписан. Но какво се случва с другата ос „Отпадъци“?

Започнахме разработването на задание на избор на финансови посредници, като стратегията определя сравнително тесен кръг от възможности, ограничени до гаранции за финансиране на центрове за рециклиране. Целта е да се отговори на очакванията за намаляване на нивата на депонирани отпадъци. Могат да се реализират центрове за рециклиране на техника, различни системи за събиране, както и такива за поправка на предметите и връщане отново в употреба. Например вие си закупувате мебелно оборудване, старото може да бъде занесено на това депо и там да бъде поставена нова дамаска, пружини и може да бъде изкарано за повторна употреба.

Очакваме бенефициенти да са предимно фирми. Възможни са и публично-частни партньорства (ПЧП), които отговарят на бизнес стратегиите.

Има ли интерес към финансовите инструменти у нас?

България има вече своя опит, който натрупа през предишния програмен период 2007 – 2013 г. по JESSICA и JEREMIE. Страната ни в голяма степен преживя първия етап – разпознаване на това какво представляват финансовите инструменти. Разбра се как функционират. Фирмите очакват да им се предоставя такава услуга, защото след себе си тя води до съответни ползи за изпълнителите на такива проекти – по-добри условия за финансиране и за обезпечение, по-дълги срокове за връщане на средства.

Освен тези планове, които споменахте, какво предстои до края на годината пред Фонда?

Поставили сме си за цел да бъдат стартирани шест инструмента, по възможност да бъдат и подписани договорите с финансовите посредници. Надяваме се да започне и набирането на проектите в различните инструменти – фондовете за градско развитие и фонда за микрокредитиране и споделяне на риска. Ако успеем да се справим и със сектор „Отпадъци“, ще стартираме процедурите и по него.

Водим разговори с Европейската инвестиционна банка за структуриране на инструмент с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Европейските структурни и инвестиционни фондове. Към настоящия момент не сме постигнали окончателно решение. Продължаваме разговорите. По време на проучванията си се допитваме до финансовите посредници доколко това се струва уместно за нашите условия. Все още нямаме категорично потвърдено становище от тях. Те все още предпочитат да ги разглеждат като две възможности, още повече че голяма част от тях разполагат с ЕФСИ пари.

Как можете да си взаимодействате с Камарата на строителите в България?

Финансовите инструменти предполагат по-голяма частна активност. Компаниите могат да бъдат както инициатори на проекти, включително и чрез ПЧП, така и изпълнители на предложенията – строително-монтажни дейности, доставки, услуги и т.н.

Нашето разбиране за Камарата на строителите в България е, че това е още един канал за комуникация на възможностите, които предоставя дружеството за финансови инструменти. Инициативата е в частни ръце и ние очакваме фирмите да са активни и те да търсят инструментите, за да реализират проектите за просперитета на държавата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.04.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *