Виолета Булц: Близо 700 млрд. евро са необходими, за да се завършат приоритетните TEN-T коридори до 2030 г.

Българските власти си сътрудничат тясно с ЕК и съм убедена, че те ще намерят приемлив за всички страни вариант за изграждане на лот 3.2 на АМ „Струма“

Прочетена: 76

Свилена Гражданска

Г-жо Булц, какви са приоритетите на Европейската комисия (ЕК) в областта на транспорта за 2017 г.?

Основната ни цел е подобряване на ефективността на единния транспортен район на ЕС и увеличаване на свърза­ност­та с ключови международни партньори. Стратегията ни е изградена около няколко приоритета – декарбонизация, дигитализация, глобално лидерство, политика, насочена към хората, както и че всичко трябва да се основава на инвестиции и иновации. В този контекст ние продължаваме да търсим нови начини за финансиране на транспорта и насърчаване на чиста, дигитална и фокусирана върху хората мобилност.

Освен за вложения 2017-а трябва да бъде и „Морска година“. Затова аз призовах да се преразгледа политиката на ЕС в областта на морския транспорт и Съюзът да работи за устойчив сектор, който е в крак с дигиталната епоха. Надяваме се да постигнем осезаеми резултати и да гарантираме дългосрочното представяне на европейската система за морски транспорт като цяло в полза на всички други икономически сектори и на крайния потребител. Една от най-важните ни цели през тази година е пътната безопасност. В Малта с транспортните министри на държавите членки одобрихме т.нар. декларация от Валета по пътна безопасност. Доволна съм, че се ангажирахме да засилим мерките, необходими да се намали наполовина броят на тежкоранените в ЕС между 2020 и 2030 г. Ще има сериозни промени в тази насока в сектора, които ще бъдат предложени през май. Те трябва да направят отрасъла конкурентен, както и социално и екологично отговорен.

Същевременно продължаваме да работим по авиационната стратегия за насърчаване на иновациите, за да се даде възможност на европейската авиация да процъфтява в световен мащаб. Например Регулация 868 ще бъде реформирана. Ще се приемат нови правила за Европейската агенция за авиационна безопасност. Ще разработим регулация относно използването на дронове в нашето въздушно пространство, което очаквам да привлече сериозно внимание.

Планът „Юнкер” работи повече от година. Как си взаимодейства той със средствата, определени за транспорт, така че да се постигне общ напредък в по-слаборазвитите части на ЕС?

Инвестиционният план има голям успех. Предложихме да се разшири Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) с вече известния ЕФСИ 2.0. Целта е да се мобилизират поне 500 млрд. евро до 2020 г. Радвам се, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) одобри до март 36 транспортни проекта по ЕФСИ, привличайки 15 млрд. евро инвестиции. Сигурна съм, че има голям брой добри предложения на кандидати, които са подходящи за Инвестиционния план на ЕС и отговарят на възможностите за съчетаване на средствата в кохезионните страни. Започваме да виждаме увеличаване на броя на проектите в кохезионните страни, включително ПЧП и чисти транспортни инвестиции.

Предложенията се нуждаят от реалистичен технически и финансов инженеринг и предварителна подготовка, преди да влязат във фазите на изпълнение и финансиране. За да запознаем частните вложители с тези условия, през миналата година за първи път организирахме инвестиционна конференция в рамките на „TEN-T дни“ в Ротердам. Започнахме кампания с ЕФСИ семинари, за да информираме правителствата за финансовите възможности. Такава регионална конференция за инвестиции се проведе и в София.

Колко важен е транспортът за по-нататъшното развитие на общия пазар и за по-нататъшното повишаване на конкурентоспособността на ЕС? Каква е Вашата визия за развитието на инфраструктурата в Съюза? На форум в Братислава през миналата година Вие казахте, че са необходими близо 700 млрд. евро.

В рамките на Европа моят фокус е върху единния пазар. Транспортът е възможно най-ефективното средство. Той е предпоставка за развитието на икономиката, а не пречка. За да може Европа да постигне целите си, инвестициите са от съществено значение. И както споменах в Братислава, необходими са близо 700 млрд. евро само за да се завършат приоритетните коридори по Трансевропейската мрежа (TEN-T) през 2030 г. Тази инвестиция е от ключово значение за ефективността на вътрешния пазар на ЕС, за нашата конкурентоспособност и водеща позиция. В последната ранглиста за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум се забелязва спад по отношение на транспортната инфраструктура на ЕС, по-специално в най-развитите страни. Транспортът е предпоставка за развитието на регионите в ЕС, както и за благополучието на бизнеса и на гражданите. Поради тези причини програмата на TEN-T е ключов елемент на политика на ЕС и ние имаме няколко инструмента на разположение като например Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Такива субсидии и финансови инструменти има и от ЕИБ (включително чрез ЕФСИ); чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове; чрез Хоризонт 2020 за научни изследвания. В допълнение, с ЕИБ сме създали Европейски консултативен инвестиционен хъб, който да подпомага подготовката на проекти и финансов съвет за структуриране – безплатен за публични органи.

И накрая, взели сме мерки за подобряване на регулаторната среда като например намаляване на капиталовите разходи за застраховки и банки, които инвестират в дългосрочен план в инфраструктурата, или изясняване позициите на ПЧП в националните бюджети. Имаме желание да видим напредък в тази област на ниво държави членки.

Как се справя България, каква е Вашата оценка за изпълнението на първия програмен период в нашата страна? Къде трябва да се съсредоточат усилията за подобряване на процеса? Как върви реализацията на проектите от текущия период?

България има много силно планиране в железопътния сектор, т.е. модернизацията на хоризонталната ос на Orient-East/Med транспортен коридор. Чрез TEN-T програми и МСЕ по време на целия период 2007-2013 г. бяха финансирани 38 проекта с обща субсидия в размер на 376,6 млн. евро. Въпреки усилията в жп сектора другите инвестиционни области изостават. Ние окуражаваме България да даде нов фокус върху модернизацията на коридорите. Ниският дял на финансиране на TEN-T 2007-2013 г. на България се дължи най-вече на факта, че страната се е възползвала и от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), което доведе до по-висок процент на съфинансиране.

Държавата трябва да обърне внимание на програмирането на действията си след 2020 г., като постави допълнителен акцент върху премахване на затрудненията по вертикалната ос на коридора Orient-East/Med. Научените уроци от периода 2007 – 2013 г. допринесоха за успешното кандидатстване на България по първите покани по МСЕ в периода 2014 – 2015 г. с проектни предложения в област­та на железопътния транспорт и вътрешните водни пътища. Страната Ви има одобрени за финансиране три важни проекта за развитие на жп линията София – Септември.

Един от основните проекти не само за България, но и за региона е изграждането на лот 3.2 на АМ „Струма“. Какво се случва с него, и по-конкретно с лот 3.2?

Автомагистрала „Струма“ е проект по TEN-T, който се реализира в няколко обособени позиции. Лотове 1, 2 и 4 са били финансирани през изминалия програмен период 2007 – 2013 г. Лот 3 – около 62 км, който остава да бъде изграден, е най-сложният. Причината е, че трасето преминава през така нареченото Кресненско дефиле, което е обект на Натура 2000. Знам, че през годините са разработени и разгледани над 10 различни технически алтернативи за лот 3.2. Българските власти си сътрудничат тясно с Комисията и аз съм убедена, че те ще намерят приемлив вариант за всички страни.

ЕС инвестира в младите хора и тяхната мобилност. Ще ни разкажете ли повече за това.

Европейската младежка мобилност е наистина важен въпрос и е в основата на нашата програма за тази година. Темата е в съответствие с два основни приоритета на ЕК – да се обърне сериозно внимание на младежите в Европа и да се улесни мобилността на гражданите на ЕС.

През 2017 г. започна да работи и Европейска доброволческа служба. Чрез тази структура младите хора могат да участват в доброволчески проекти в чужбина в области, свързани с културни дейности, социални грижи или опазване на околната среда. До 2020 г. възнамеряваме да видим първите 100 000 регистрирани млади европейци. По същия начин 300 000 души използват Interrail билети всяка година.

Искам да подчертая, че тази година се отбелязва 30-ата годишнина на „Еразъм“, която предлага вече на 5 млн. млади европейци възможност да се сдобият с нови преживявания и да разширят хоризонтите си, като отидат в чужбина.

В транспортния сектор само преди дни стартирахме и инициативата Move2Learn, Learn2Move. Тя предлага една нова възможност на поне 5000 младежи да пътуват до друга страна от ЕС. Искаме да им дадем шанс да открият Европа, да придобият собствен опит от първа ръка и да пътуват по най-устойчив начин отделно или заедно със своя клас. При тези пътувания ще бъдат взети под внимание емисиите на CO2. Аз ще продължа да подкрепям мобилността на младите европейци.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.04.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *