Кармену Вела: КСБ може да бъде ключов партньор

Богатият опит на Камарата в сектора ще помогне на компетентните органи в България да вземат информирани решения по стратегически инвестиции

Прочетена: 62

Свилена Гражданска

Г-н Вела, планът „Юнкер“ работи повече от година. Как си взаимодейства той със средствата, предвидени за околна среда през този програмен период, така че да се постигне общ напредък в по-слабо развитите части на Европейския съюз?

Досега почти една трета от парите по Инвестиционния план са насочени в проекти за опазване на околната среда. Голяма част от тях касаят енергийния сектор, който е много важен – повечето предложения са или за възобновяеми енергийни източници, или за енергийна ефективност. Други 5% обхващат сферата на околната среда и ефективното използване на ресурсите.
Изпълнението върви по план. Широка гама от предложения се финансират, включително в части от ЕС, които спешно се нуждаят от развитие. Има много примери, които могат да бъдат дадени – от нови кредити за малки и средни предприятия и компании със средна капитализация, които се фокусират върху околната среда и ефективността на ресурсите в Хърватия, до проекти за кръгова икономика – рециклиране на хартия в Испания и модернизация на стоманодобивен завод в Италия.

В бъдеще бих искал да видя Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да се фокусира повече върху устойчиви вложения в сектори, които допринасят за постигане на целите по споразумението за климата в Париж – COP21, и помагат за прехода към кръгова и нисковъглеродна икономика. През септември 2016 г. Европейската комисия предложи най-малко 40% от ЕФСИ проектите по инфраструктура и иновации да допринасят за действия по климата в съответствие с целите на COP21. Това е едно чудесно начало. Ограничаването на промените в природата например ще допринесе за намаляване на загубата на биоразнообразието. Комисията предлага също така Европейският консултативен инвестиционен хъб да даде допълнителна подкрепа за подготовка на проекти, щадящи климата.

Каква е Вашата визия за развитието на екологична физическа инфраструктура в Европейския съюз?

Строителният сектор има ключова роля за постигане на екоцелите преди всичко поради обхвата си. Той осигурява почти 10% от БВП и 20 милиона работни места в ЕС. Но още по-важното е, че всички ние обитаваме сгради – в които живеем или работим, и типът и качеството им имат значение. Те засягат нашето здраве и портфейла ни, тъй като ресурсно ефективните здания са по-евтини за поддръжка или наем. А въздействията са огромни. Изчислено е, че почти половината от потреблението на енергия в ЕС и използването на материали, както и една трета от потреблението на вода са от страна на строителството на сгради и обитаването им.

По-голямата част от фокуса в индустрията към днешна дата е върху енергийната ефективност. Това е само начало, но ние трябва да видим голямата картина. Подходът на кръгова икономика ще намали цялостното въздействие на промишлеността и хората върху околната среда. Но за това се нуждаем от един метод, който обхваща целия жизнен цикъл на сградите, като се използват надеждни и съпоставими данни.

Зеленият строителен пазар е спъван от липсата на общоприет метод за зелена оценка. Има ясна необходимост от насоки за това как да се включат по-широки аспекти на кръговата икономика и екологични показатели при вземането на решения. Ето защо работим много тясно със сектора през последните няколко години и подготвяме рамка от основни показатели, които могат да оценят екологичното изпълнение. Това ще развие бизнеса още повече, както и ще повиши конкурентоспособността.

Вестник „Строител“ е издание на Камарата на строителите в България. Как бихте си сътрудничели с една от най-престижните браншови организации у нас?

Партньорството е много важно, тъй като основен преход като преминаване към по-кръгова икономика например може да се случи само с широк кръг заинтересовани страни. Необходимо е финансирането от частния сектор да е насочено към новите възможности, създадени от кръговата икономика. И се нуждаем от предприемачи, които да се съобразят с предизвикателството и да го превърнат в реалност.

Камарата на строителите в България може да бъде ключов партньор. Ние разчитаме на нея да поддържа активен диалог с българските компетентни власти, заинтересовани страни и широката общественост. Богатият опит на КСБ в строителния сектор ще помогне на компетентните органи в страната да вземат информирани решения по стратегически инвестиции.

Също така бих препоръчал на Камарата на строителите в България да се включи в наскоро създадената платформа Европейска кръгова икономика, която трябва да заработи до есента на 2017 г. Нейната цел е да насърчи обмена на най-добри практики в различни области. Заинтересованите страни ще се срещат на специализирани форуми и ще повишават информираността за междусекторни възможности и инициативи за кръгова икономика, идващи от общините, регионите и държавите членки. Скоро трябва да има покана за изразяване на интерес към нейната работа и за участие в координационната група. След това ще бъде направен уебсайт за обмен на най-добри практики и за национални сттратегии/планове за кръгова икономика. Приносът на Камарата ще бъде високо оценен.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.04.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.