Ивайло Московски: Наближава критичен момент за лот 3.2 на АМ „Струма“ и ако не започне строителство, може да загубим средства

Камарата е основен партньор на държавата в дискусиите за развитието на транспортната инфраструктура

Прочетена: 198

Десислава Бакърджиева

Г-н Московски, за трети път заемате поста министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Кои ще са приоритетните Ви задачи през този мандат?

Като министър винаги съм се стремял да водя последователна политика. По отношение на транспорта приоритет остава развитието на инфраструктурата като част от Общоевропейската транспортна мрежа. Знаете, че благодарение на стратегическото ни географско положение през България преминават пет транспортни коридора.

В коалиционната програма, която изготвихме с нашите партньори, са заложени ясни и прагматични цели. Конкретно за транспортния сектор ще търся баланса между отделните видове превоз, както и привличане на повече частни инвестиции за развитие на инфраструктурата.

В секторите „Информационни технологии“ и „Съобщения“ акцент ще бъде интернет управлението и подпомагането на старта на интернет имената на кирилица; участието в създаване на нови правила в европейския цифров пазар и устойчивото развитие на основния пощенски оператор – „Български пощи“ ЕАД.

Кога ще бъде готова последната жп отсечка от Септември до Стамболийски, изпълняваща се по ОП „Транспорт 2007 – 2013“? Има ли други дейности по ОПТ, които все още не са финализирани?
Да, на практика това е последната незавършена отсечка от големите жп проекти, които финансирахме през програмен период 2007 – 2013 г. Тя е част от трасето Септември – Пловдив, като участъкът Стамболийски – Пловдив вече е пуснат в експлоатация. В момента завършваме изграждането на системите за сигнализация на трасето от Септември до Пловдив и телекомуникациите за това от София до Пловдив. Очакваме целият проект да приключи през август.

За изграждане на обходния път на Габрово усвоените средства по програмата са около 50 млн. лв., което е приблизително половината от стойността му. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) има ангажимент да го завърши изцяло до края на 2018 г. и тогава ще го докладваме пред Европейската комисия (ЕК) като приключен.

Проектите, които бяха прехвърлени от ОПТ към ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ (ОПТТИ), са за изграждане на 3 тягови подстанции по жп линията Пловдив – Бургас и 4 надлеза по жп линията Септември – Пловдив. И по двата имаме подписани договори и са в процес на изпълнение. Станциите Ямбол и Бургас ще бъдат завършени до средата на годината, след което ще започне изграждането на съоръжението в Карнобат. Предвиждаме проектът да приключи до октомври т.г.

До края на годината се очаква Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) да завърши и четирите надлеза, които попадат в обхвата на проекта Септември – Пловдив. Тук следва да отбележа, че по всички направления, които рехабилитираме, изграждаме модерни съоръжения за безопасно преминаване на пешеходци над или под жп линиите. Моят апел е хората да ги използват, за да не подлагат на риск своя живот и този на околните.

Ще форсирате ли работата по лот 3 на АМ „Струма“? Това ли е единственият рисков проект по ОПТТИ?

Относно АМ „Струма“ – обектът е разделен на две части и при нас подлежат на одобрение две отделни апликационни форми. Едната е за лот 3.1, лот 3.3 и тунел „Железница“, а другата – формуляр за кандидатстване, е за лот 3.2 на магистралата. Това е частта от аутобана, която преминава през най-тежкия участък. Преди дни Управляващият орган на ОПТТИ одобри финално формуляра за кандидатстване за лотове 3.1, 3.3 и тунел „Железница“ и предстои да го изпратим за одобрение към ЕК. Междувременно изграждането на лот 3.3 „Кресна – Сандански“ върви с добри темпове и напредъкът по него е около 20%. Евентуално забавяне може да се получи заради археологическите находки, които откриха строителите, но мисля, че ако има малки забавяния, ще бъдат компенсирани за сметка на сроковете за одобрение на документите. До момента са открити 5 или 6 археологически обекта в този участък.
Изпълнителят все още проектира лот 3.1 и се очак­ва строителството да стартира до август.

Ситуацията с лот 3.2 обаче не е никак добра – там забавянето е изключително голямо. Моите притеснения са, че наближава критичен момент, в който, ако не се намери окончателно решение на казуса и не започне изграждането на участъка, можем да загубим огромна сума пари. По тази причина, акo ce oкaжe, чe cpoкoвeтe минaвaт pиcкoвaтa гpaницa и има дори най-малка вероятност дa зaгyбим пapи, биxмe финaнcиpaли peзepвни пpoeкти нa АПИ.

Забавяне отчитаме и в изпълнението на големите железопътни проекти в участъците Елин Пелин – Костенец, София – Волуяк и Костенец – Септември. Ще следя ситуацията за изпълнението им, като очаквам в най-кратки срокове да има резултат и за тях.

Ще възобновите ли спряната процедура за отдаване на летището в София на концесия? Какви ще са последиците от това забавяне на обществената поръчка?

Един от основните предизборни ангажименти на ПП ГЕРБ е привличането на повече инвестиции в транспортната инфраструктура. Това може да се случи чрез механизма на концесията – успешен модел, използван в целия свят. Тя е подходящ инструмент, при който собствеността остава публично-държавна и притежателят не се сменя. Като приоритет в програмата на правителството е заложено концесионирането на летище София и сме планирали процедурата да бъде отново стартирана в рамките на 3 до 4 месеца. Преди това е необходимо да бъде избран консултант, като това предстои през юни. В момента водим разговори по темата със Световната банка, с Европейската банка за възстановяване и развитие и c Европейската инвестиционна банка. Предложилият най-добри условия ще бъде избран за консултант за концесията и по този начин ще гарантираме защитата на обществения интерес.

Кога ще станат ясни резултатите от третата покана за набиране на проектни предложения по Механизма за свързване на Европа, сектор „Транспорт“? Очаквате ли да получим оставащия свободен ресурс и как се развиват вече одобрените по МСЕ проекти?

Резултатите от оценката на проектните предложения по третата покана трябва да станат ясни в рамките на юни. Очак­вам, че подадените проекти ще получат одобрение, защото отговарят на условията за финансиране по този инструмент.

За вече одобрените най-голям напредък отчитаме при жп проекта София – Елин Пелин. През ноември миналата година беше подписан договорът с изпълнителя и в момента тече подготовка на техническия проект. Очак­ваме строителството в участъка да започне до края на годината.

Все още се подготвят тръжните процедури за другите два проекта с бенефициент НКЖИ. Те са за модернизация на жп участъците София – Волуяк и Костенец – Септември.

ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ е бенефициент по проект FAIRway Danube, за който имаме обявени две тръжни процедури – за покупка на кораб за специализирани измервания и за маркиращ кораб. И по двете в момента комисиите оценяват подадените предложения.

Какви проекти се изпълняват в областта на пристанищната инфраструктура и развитието на корабоплаването по река Дунав с европейско финансиране?

ДП „Пристанищна инфраструктура“ и ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ в момента изпълняват няколко проекта с европейско финансиране, насочени към подобряване на условията за корабоплаване по море и река.

Преди няколко дни приключи внедряването на географска информационна система за мониторинг на Черно море. Проектът се финансира от Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014 в рамките на програмата „Иновации в зелената индустрия“, а бенефициент е ДП „Пристанищна инфраструктура“. Основната му цел е създаването на ГИС базирана информационна система за мониторинг на състоянието на различните параметри на околната среда, морските пространства, крайбрежните зони, пристанищната инфраструктура и др.

В УО на ОПТТИ е подаден за разглеждане и одобрение формуляр за финансиране на проекта „Териториално разширяване на обхвата и допълване на функциите на Информационната система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS) – Фаза 4“. Той е насочен към подобряване управлението на корабоплаването и безопасността в морските пространства на България чрез териториално разширяване на обхвата и допълване на функциите на Информационната система за управление на трафика на плавателните съдове.

ДППИ са в процес на подготовка на проект, чиято цел е преглед на всички съществуващи пристанищни съоръжения и идентифициране на нуждите от въвеждане в експлоатация на нови такива. Целта е да се постигне устойчиво развитие на българските пристанища по отношение на околната среда и информационното обслужване на корабоплаването.

В рамките на регионалната конференция, която се проведе през март в София и чиито домакини бяха ЕК и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), бе обсъден проект за изграждането на автомагистрала между Украйна, Румъния, България и Гърция. Ще има ли развитие по темата?

Да, в рамките на конференцията е обсъдена възможността за изграждането на автомагистрала между Украйна, Румъния, България и Гърция. Направлението е част от регионалната транспортна мрежа на „Източно партньорство“ и се явява продължение на Трансевропейската транспортна мрежа към източните съседи на ЕС. Очаква се скоро да се проведе среща на четирите страни, с участието на представители от Европейската комисия, за разглеждане на възможностите за реализация на проекта.

Ще приключат ли преди крайния срок строителните дейности на естакадата, която ще свързва Терминал 2 на летище София и бул. „Брюксел“ в столицата?

С оглед осигуряване на добра транспортна свързаност по време на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС през 2018 г. за нас е изключително важно завършването на пътната връзка с Терминал 2 на летище София преди края на годината. В тази връзка МТИТС изиска от изпълнителя актуализиран график на строителството с краен срок на реализиране 30 ноември 2017 г. Изпълнителите се ангажираха да завършат обекта до тази дата и към момента строителството върви в срок. Средният напредък по проекта е около 55%.

МТИТС обяви, че ще организира поредица събития като част от календара на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Бихте ли разказали какво предстои и на какъв етап е подготовката на инициативите на ведомството?

Безспорно едно от най-големите събития ще бъде конференцията „Цифрова асамблея“, организирана съвместно с Европейската комисия. В нея ще участват представители на ЕК на високо политическо ниво, на държавите членки, на бизнеса от ЕС и страните, които са в процес на преговори за присъединяване, както и от Европейската икономическа зона. По време на конференцията в рамките на различни паралелни семинари и кръгли маси ще бъдат обсъдени стратегически теми от дневния ред на ЕС, тъй като по време на Българското председателство ще бъде даден значителен тласък в развитието на Цифровия единен пазар. В рамките на председателството българските компании от сектора на информационните технологии и телекомуникациите ще имат възможност да представят своите ИКТ достижения, както и да създадат партньорства с други европейски фирми и организации.

По време на председателството ще се проведе „Европейски морски ден“. Този форум традиционно събира заинтересовани лица от всички сектори на морската икономика и има за цел обсъждането на възможностите и предизвикателствата пред различните региони в Европа.

Как ще продължи работата Ви с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Камарата е основен партньор на държавата в дискусиите за развитието на транспортната инфраструктура.

Изказвам своята благодарност към КСБ за огромната подкрепа, която оказват на жителите на Хитрино след трагичния инцидент, който те преживяха. Доволен съм, че благодарение на усилията на правителството на премиера Бойко Борисов хората усетиха подкрепата на институциите и възстановяването на щетите върви с добри темпове.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.06.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.