Искрен Веселинов: Сред основните ни приоритети е опростяването на правилата в инвестиционния процес

На следващото си заседание ще поканим представители на КСБ

Прочетена: 107

Свилена Гражданска

Г-н Веселинов, поздравления за избирането Ви за председател на парламентарната Комисия по регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление в 44-ото Народно събрание. Какви ще бъдат основните Ви законодателни приоритети в ключовата за строителния бранш комисия?

Благодаря Ви! Осъзнавам отговорността, свързана с тази позиция. Смятам да запазя позитивната практика в комисията и тя да е надпартийна, така че да откликва на онези важни за обществото проблеми, които са присъщи за дейността й. Регионалното развитие може би включва около 70% от политиките в дадена държава – строителството на пътища, ВиК сектора, икономически и демографски аспекти. Тези теми трябва да са във фокуса на комисията. Законодателните инициативи ще бъдат в няколко посоки. За мен основен проблем в страната продължава да е изключително неравномерното развитие на отделните територии. Факт е, че десет години след влизането ни в Европейския съюз драстично се увеличават различията между регионите.

От началото на този век икономическата тежест на Югозападния район нарасна от близо една трета до около 50% от брутния вътрешен продукт. До голяма степен това се дължи на неуспешната регионална политика. Тя концентрира публичния ресурс в столицата и свързаните с нея територии и на практика лиши от възможността за развитие други зони, които се превърнаха едва ли не в периферия на държавата. Този въпрос беше дискутиран при сформиране на мнозинството. Следва да е и основна тема през следващите десетилетия. Дори оперативните програми, които са съставени и с визията за намаляване на различията в развитието на регионите, у нас се превърнаха в допълнителна причина именно за тяхното нарастване. През пред­ходния програмен период 2007 – 2013 г. Оперативна програма „Транспорт“ се изпълняваше в съотношение 1:6 за Северна към Южна България, а през настоящия е 1:30. Според мен планирането на държавно ниво способства за задълбочаване на различията. Необходимо е това да бъде преодоляно. Северна България, полупланинските и планинските райони трябва да получат нужната грижа от държавата, както и финансов ресурс, ако не искаме няколко големи града да се превърнат в единствените места в страната, където може да се живее.

Във връзка със законодателните инициативи, касаещи работата на строителния бранш, ние безспорно трябва да се ориентираме към опростяване на правилата за инвестиции. В рамките на 43-тото Народно събрание в друга комисия се сблъсках с проблемите, които изпитват фирми и граждани, за да се присъединят към ЕРП и да получат електричество за обектите си. Правихме нарочни заседания, за да намерим решение и ЕРП-тата да опростят правилата си, както и да намалят срока за извършване на услугата. Зададохме си следния въпрос: Дали не е нормално дружествата оператори на различни комунални услуги да поемат тежестта по съгласуване на проектите, и по този начин дадена инвестиция да бъде разтоварена от тежката административна процедура? Ще работим за опростяване на правилата в инвестиционния процес.

Комисията е изградила доста добър модел на взаимодействие с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Смятам да го следваме. За нас продължава да бъде важна задача финансовата децентрализация на местната администрация. Нейното постигане обаче не касае само регионалната комисия, макар че що се отнася до нас – ще осигурим подкрепа на местните власти.

С какво ще се заемете първоначално през следващите седмици?

В краткосрочен план ни предстои да разгледаме отчетите на няколко институции, включително и на омбудсмана Мая Манолова. Към момента в дневния ред на комисията все още няма законодателни инициативи. Както знаете, в началото на работата на всяко новосформирано Народно събрание има вакуум на законопроекти. След това обаче не смогваме да разглеждаме постъпилите предложения.

Предвиждате ли да проведете работни срещи с представители на Камарата на строителите в България (КСБ) и на други браншови организации?

Планираме на следващото заседание на регионалната комисия да поканим официално за участие представители на КСБ, НСОРБ и други организации, които имат отношение към дейността ни. Очаквам те да направят представяне на своите намерения за работа с парламента в един обозрим срок и да изградим ефективен модел на взаимодействие.

Кои ще бъдат основните теми на дискусията Ви?

По-скоро очаквам браншовите организации да зададат темите, за да можем ние да се подготвим и да настроим работата си спрямо тях.

КСБ заедно с другите браншови организации, които са част от инвестиционния процес, изготвиха три законопроекта – за устройство и регионално развитие, за градоустройството и законопроект за строителството. Ще разгледате ли подготвените от експертите предложения за улесняване на инвестиционния процес?

Както знаете, законодателната инициатива принадлежи или на Министерския съвет, или на отделен народен представител. С удоволствие ще чуем и ще дадем възможност на КСБ да представи своите виждания в сферата.

По време на първото си заседание изслушахте приоритетите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.

Срещата беше изключително ползотворна – особено на фона на политическото злободневие към онзи момент. Преди всичко искам да кажа, че за мен настоящият министър е попадение в администрацията на третия кабинет „Борисов“. Николай Нанков безспорно е наясно със ситуацията в сферата, за която отговаря. Той представи цялостен поглед за развитието на всички сектори, попадащи в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Започна от пътната инфраструктура, където пак с удовлетворение трябва да отбележа, че Нанков се фокусира върху необходимостта от развитие на Северна България и изобщо – на по-изостаналите райони. Обърна внимание на реформата във ВиК сектора, която ще бъде основната задача в сферата на регионалното развитие и благоустройството през мандата на правителството и парламента. Представи дейността и мерките за развитие на кадастъра и работата на ДНСК. Настоящият министър прави впечатление на изключително подготвен и оперативен човек. Надявам се доброто представяне от първата ни среща и от изказването му в рамките на заседанието на комисията да се утвърди във времето и да имаме градивен диалог между изпълнителната и законодателната власт.

Споменахте, че ВиК реформата е основната Ви задача.

Трябва да изпълним докрай изискванията на ЕК. Очакваме сериозна инвестиция, която да гарантира на българите да пият качествена вода и да има устойчивост на ВиК сектора. Вероятно отново ще се постави на дневен ред възможността за отделен нормативен акт, който да регламентира ВиК услугите и изваждането им от Закона за водите. Това ще е една от темите в работата на комисията през следващите месеци.

Какво е според Вас състоянието на строителния сектор?

Фирмите в пътния сектор имаха работа предвид големите инвестиции, които направи държавата в него. Основният проблем беше начинът на провеждане на обществените поръчки и критерият „Най-ниска цена“. Той често изкривява търговете и води до съревнование, което се печели само заради стойността, а качеството на изпълнение невинаги е на ниво. По време на мандата на 43-тото Народно събрание приехме изцяло нов Закон за обществените поръчки. Ще търсим усъвършенстване на нормативната база в сферата.

По отношение на високото строителство основното, с което можем да помогнем, е с преразглеждане на законодателството, регламентиращо инвестиционните процеси. Главни аспекти ще бъдат неговото опростяване и скъсяването на различни срокове, доколкото това е възможно.

При избирането Ви за председател на комисията казахте, че подкрепяте промяна в Закона за устройство на територията. В какво ще се състои тя?
Дейността ни ще бъде насочена към облекчаване на процедурите за издаване на строителни разрешения и изцяло за улесняване на инвестиционния процес.

Като специалист какво смятате, че трябва да се направи за увеличаване на безопасността на пътищата. Как може регионалната комисия да помогне за това?

Говорим преди всичко за безопасността от гледна точка на самия път. Поради системно нефинансиране имаме трасета, които са с пластични деформации, т.нар. коловози – от порядъка на 10 или повече сантиметри. Това е недопустимо. Такива примери има по коридор №9 от Велико Търново към родния ми град Русе. Очевидно трябва да бъдат насочвани средства към неврологични участъци, защото в тях има голяма концентрация на пътнотранспортни произшествия, и то с множество жертви. Нужно е ремонтите на такива пътища да бъдат приоритетни за Агенция „Пътна инфраструктура“.

Има и редица мерки, които не се извършват – най-вероятно заради недофинансиране, а са пряко свързани с безопасността. Сред тях е например поддържането на крайпътното озеленяване, което особено по третокласните участъци по това време на годината е под всякаква критика. Високите треви, храсти и дървета пречат на откриването на необходимата видимост за водачите.

В тази посока трябва да бъдат предприети действия – преди всичко от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“, за които ние като парламентарен контрол ще следим.

Заявихте, че ще работите за децентрализацията на общините. Какви са основните трудности пред местните власти и как ще работите за тяхното преодоляване?

Общините непрекъснато са товарени с отговорности, без да са финансово обезпечени за тяхното изпълнение. Всъщност проблемът на всяка местна власт е липсата на достатъчно средства и поради тази причина – на възможността да формулира визия за дългосрочно планиране. По темата водещ е министърът на финансите с неговата политика за държавния бюджет. От страна на регионалната комисия ще има ясен и позитивен сигнал в посока на това, че задълженията, които вменяваме чрез различни закони и наредби на общините, трябва да кореспондират с тяхното обезпечаване с необходимия ресурс.

Някои местни власти изпитват затруднения с поддържането на качествено административно обслужване, което често затруднява инвестиционния процес.

Според мен броят на общините на територията на страната е твърде голям. Има административни зони, които са с малък обхват и чиито кметства не разполагат с достатъчен административен капацитет.

Говорейки теоретично по темата, тъй като не са провеждани обсъждания на работно ниво, може да се върви по подобие на модела във Франция. Там е бил предложен механизъм за поощряване сливането на общини. Предлагали са се финансови бонуси за малките администрации, които са се решавали да се обединят в една по-голяма. Това е възможна хипотеза, която можем да коментираме.

През този десетгодишен период, в който България е член на Европейския съюз, по направлението „Административен капацитет“ се вложиха доста средства. Остава обаче въпросът за ниските възнаграждения в сектора на обществените услуги, не само в общините. Но това за съжаление е извън правомощията на регионалната комисия. Увеличението на възнагражденията би довело до привличане и задържане на квалифицираните кадри.

Какво трябва да се направи, за да се избегне дисбалансът в растежа на районите в страната?

На първо място това, което държавата може да стори, е свързано с развитието на инфраструктурата. Безспорно за Северна България приоритет трябва да бъде изграждането на АМ „Хемус“ и магистралата Русе – Велико Търново. Имаше идея той да свърже балканските столици, за да се улесни икономическият обмен между тях. Нужна е и реализация на скоростния път Видин – София, който на практика ще обезпечи натоварването на Дунав мост 2 и ще увеличи икономическите възможности в най-изостаналата част на България.

Нека не забравяме, че в предишния мандат се стигна до идеята за обособяване на фонд, който да повиши икономическите възможности в тези зони. Той остана предимно пожелателен. Финансовият ресурс така и не беше осигурен. За тези най-изостанали части на страната – визирам не само Северозападна България, но и Странджа, Сакар и части от Родопите, би следвало да има специален инструмент. Той едва ли ще доведе до драматични изменения на ситуацията, но във всеки случай може да я облекчи, като стимулира инвестициите. Факт е, че държавата обособи няколко индустриални зони в Южна България, и то в София, Пловдив и Бургас, където бе вложен солиден публичен ресурс. Те са позитивен пример за икономическо развитие. А в изостаналите части на страната няма много желаещи да инвестират. В Силистра на глава от населението има 900 по-малко пъти вложения отколкото в София. Силно се надявам от Министерството на икономиката да излязат с предложения как да стимулираме инвестициите във всички райони на страната.

Как ще работите с колегите си в комисията и какво си пожелавате за следващите месеци?

Отново ще кажа, че комисията трябва да запази духа си на надпартийност при вземането на решения. Членовете й са експерти, които имат опит в общините или в сферата на регионалното развитие и благоустройството. Като специалисти трябва да дадем най-доброто от себе си, за да може законодателните инициативи и решенията, които вземаме, да са на най-високо ниво.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.06.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.