Искаме да наложим нов стил в работата на етичната комисия

Прочетена: 119

Инж. Розета Маринова е родена в Троян. Образованието си завършва във ВИАС със специалност „Промишлено и гражданско строителство” и веднага получава разпределение за работа в ЗСК „Крум Бъчваров” – гр. Видин. От 1982 г. работи във фирмата, която управлява сега – „Стройпродукт” – Плевен.
„В строителството попаднах случайно, но с годините се оказа, че градивната и творческа дейност, постоянното доказване на личността и силата на изявите, присъщи на строителния сектор, ми допадат”, казва инж. Маринова.
В миналото тя е била председател на Областното представителство на Българската строителна камара в Плевен за два мандата. Участва в създаването на днешната Камара на строителите в България, където е член на Управителния съвет , на изпълнителното бюро и за още един мандат председател на ОП  Плевен. През юли 2010 г. единодушно е избрана от Управителния съвет за председател на комисията по етика към Камарата.


Инж. Маринова, разкажете ни за дейността на комисията по етика в КСБ. Какви са отговорностите ви в качеството на неин председател?
В избраната от УС комисия по етика влизат колеги от различни региони на страната. Така, като екип, постигаме по-широк обхват на мнения и становища за проблемите, засягащи строителния бранш. По право в нея членува и председателят на Контролния съвет към КСБ.
Дейността се урежда с правилник, приет от УС, за който ще предложим промени в нейната ангажираност по отношение на разглежданите сигнали и проблеми. В първото ни заседание, след моето избиране за председател, от всички членове беше изразено становището да излезем от рамките, визирани от Кодекса по професионална етика, като разглеждаме и даваме отговор на всички жалби и сигнали за нарушения, подадени до нас. В новия правилник сме записали: „В случаите, когато жалбите не касаят принципите и нормите, залегнали в Кодекса по професионална етика на строителя, но отразените в тях факти и материали засягат интересите на участниците в строителния процес, комисията има право да поиска проучването им, като уведомява за това председателя на КСБ, а по негова преценка и Управителния съвет на КСБ.” По този начин ние искаме да наложим нов стил на работа, каквото беше и посланието на УС, на заседанието, на което бях избрана за председател.
Стремежът на  комисията и представителите в регионалните структури ще бъде да помиряваме страните, при възникнал конфликт, като решаваме споровете извън съдебно.
В досегашната си работа следваме принципите – разглеждаме всички сигнали, като се обръщаме с искане за разяснение или становище от всички засегнати страни. Задължително изпращаме материалите до областното представителство, от който регион е сигналът. Търсим отговор от институции, които са страна.

На какви сигнали сте реагирали досега?
Досега сме отправили писма до ЧЕЗ, КЗК, НОИ и МРРБ. В резултат се получиха последващи действия за решаване на поставените проблеми. С укрепването на Камарата, с нейното утвърждаване в обществото приетият от нас Кодекс по професионална етика на строителя трябва да получи друго признание и ние имаме потенциала и заряда да работим за това. Понеже „етика” като понятие е „нравствени начала, които определят поведението на членовете на някаква обществена група, тоест нейния морал”, ние трябва да насочим нашите усилия КСБ да разшири сегашния и да наложи приемане на общ кодекс за професионална етика на целия строителен бранш.

Отношението ви към нереалните условия в търговете е много остро. Кои са най-честите практики за нелоялна конкуренция? Може ли да посочите фрапантен пример от практиката, илюстриращ ситуацията?

В условията на глобалната криза, в която работим, острото отношение към нелоялно проведен търг е нормално за всеки, който се занимава с бизнес. Когато се бориш да оцеляваш, да съхраниш екипа и фирмата си, като инвестираш в тях, за да постигнеш по-добро европейско ниво, не можеш да си безучастен, ако си декласиран от тръжни процедури с предложени дискриминационни условия. За никого не е тайна, че мнозинството от колегите са убедени, че търговете се решават предварително. Аз не мисля така и с моя екип участваме във всички търгове, които представляват интерес за нас, и това ни помага да преодоляваме кризата.
Намирам за положителна тенденция това, че в тръжните процедури все по-рядко се среща като единствен показател за избор на изпълнител „най-ниската цена”. В същото време обаче се засилват субективните критерии за оценка, срещу което трябва да се реагира категорично и навреме. Например в някои тръжни книжа се дава тежест около 40% на „техническото предложение” на участниците – критерий, който трудно може да се обжалва.
Продължава стремежът на някои колеги да предлагат крайно ниски цени за труд и като цяло нереални цени за СМР. Възползвам се от правото си на председател на комисията по етика да апелирам за по-разумна фирмена политика в тази насока. Смятам, че през двете години на криза – 2009 и 2010, дейността на много колеги пострада поради невъзможността да покрият преките си разходи. Много подизпълнители от реалния сектор са потърпевши от отказ за разплащане на главния изпълнител. Значително е количеството на жалбите до комисията по етика точно в тази насока.
На срещата в Хисаря се обърнах към председателите на областните представителства на КСБ с предложение да бъдем по-критични към държавните и общинските структури, които инвестират, и да излагаме на показ всяка тръжна процедура, която не е проведена по правилата. Амбициите ни са областните структури на Камарата да се обединят срещу нелоялната конкуренция.
В тази връзка ще си говорим и на предстоящата среща на комисията в Троян с председателите по етика към областните представителства на КСБ (Виж стр.8).

Какви са правомощията на КСБ и етичната комисия за прекратяване на тези лоши практики?
Правомощията на КСБ и ЕК са определени от нашия устав и Кодекса по професионална етика на строителя. В тях са регламентирани нормите за професионално поведение, за отношенията с възложителите, за взаимоотношенията между строителите. Когато установим, че някой е нарушил тези правила, комисията го наказва или предлага на Управителния съвет да приложи наказанието „изключване от КСБ”, според степента на нарушението. В дейността си Камарата винаги е защитавала интересите на своите членове, доколкото законодателството в страната позволява това.
Ръководството на КСБ – председателят, изпълнителният директор и изпълнителното бюро, провеждат срещи с ведомствата, изготвящи тръжните книжа, и този постоянен диалог ни дава възможността да предлагаме коригиращи действия и становища по тръжни условия, да предлагаме промени по типовите договори в процедурите и т.н.

Бихте ли коментирали как журналистическите разследвания на вестник „Строител” ще подпомогне процеса?

Безспорен факт е, че комисията по етика и вестник „Строител” си сътрудничат отлично.Всяка информация, отразена във вестника, получава нужното обсъждане и разглеждане от всички, към които е адресирана. Нашият вестник се разпространява в цялата страна и се следи освен от нашите членове и от всички общини, министерства, агенции и др. Убедена съм, че се чете от тях, така че ефект ще има.

Има ли добро сътрудничество между Камарата, общините и министерствата за овладяване на проблемите?
Ако имате предвид
сътрудничество по проблемите на ЗОП и неговото приложение – има, но не е достатъчно. Трябва да се приеме принципът в комисиите по търговете да участват представители на КСБ. Тогава може да се говори за сътрудничество. В общини, в които това е направено, процедурите са прозрачни, избран е най-подходящият изпълнител и реализацията на обектите е добра.

Комисията, която ръководите, само по сигнали ли работи, или има право да се самосезира?
Комисията по етика разглежда освен външни жалби, подадени до нея, и такива от решения на УС на КСБ – предложени от председателя, или най-малко от двама от членовете на Камарата. Това гласи чл. 4, т. 2 от предложения правилник.

Какво мислите за поръчките ин хаус?
КСБ вече излезе със становище по въпроса и аз го подкрепям. С поръчките ин хаус се нарушава принципът на конкуренцията и затова сме против.

Какви според вас са най-необходимите проекти за законодателни промени, които Камарата трябва да подкрепи?
В момента най-активно се работи за оформяне на предложения за новия ЗОП и тяхното отстояване. Смятам, че това трябва да е приоритетно за нас.

Как се роди „Стройпродукт” ЕООД и какво развитие претърпя впоследствие? Кое ви помогна най-много, докато израствахте, и какви са най-сериозните трудности, с които се сблъскахте през годините? С кои от реализираните проекти се гордеете най-много и защо?
Фирмата, която управлявам – „Стройпродукт” Плевен, е правоприемник на Строителен район на СМК-Плевен, като от 1998 г. е приватизирана частна фирма. От създаването си досега дружеството, заедно със своя екип, изпълнява цялостно изграждане на сгради и съоръжения. Оборудвани сме със складова база, подготвителни цехове, бетонов възел, транспортни машини и висококвалифициран ръководен инженерно-технически и работнически персонал.
Развиваме своя потенциал, така че да сме конкурентни на пазара, като от 2009 г. внедряваме и прилагаме система за управление на качеството, а от 2010 г. – интегрална система за управление на околната среда, здравословните и безопасни условия на труд.
Дружеството срещна сериозни трудности в периода на кризата през 2002-2004 г. и по време на настоящата, заради забавени плащания по завършени договори от частни инвеститори и от държавата. Но това са проблеми на целия бранш.
Гордеем се както с миналото на фирмата, така и с настоящето. Построени от нас са знакови сгради в града и региона: от миналото – плевенската Панорама, телевизионната кула, драматичният театър; от настоящето – сградите на ДСК в региона, Евангелската църква, паметникът на ген. Скобелев, сградата на ОДП-Плевен, мелничните комплекси в Червен бряг и Обнова, административни и производствени сгради на фирми в Плевен и региона, жилищни блокове и др.

С какво бихте се занимавали, ако не бяхте станали строител?
Никога не съм се замисляла по този въпрос, а нямам и време за това. Допада ми работата на архитектите. Със сигурност зная, че лекар не искам да бъда и точно така попаднах във ВИАС – насочих се там, защото бях много добър математик, а моите родители искаха да кандидатствам медицина. Сега съдбата реши така, че моите две дъщери избраха точно тези две професии – едната е лекар офталмолог, а другата – архитект.


От нищо нещо

Етичният кодекс трябва да се чете и между редовете

ИВАН РАЧЕВ

Чл. 5. (1) Строителят изпъл-нява професионалните си задължения при строго спазване на законодателството в Република България.

(2) Строителят е длъжен да познава и спазва нормативните документи, които регламентират неговата дейност.

Чл. 18. (1) Колегиалността изисква отношения на доверие и сътрудничество между строителите в интерес на потребителя и за избягване на ненужни конфликти, както и въздържане от всяко поведение, което вреди на репутацията на професията. Колегиалността не може при никакви обстоятелства да бъде причина за противопоставяне интересите на професията на интересите на потребителите и обществото.
(2) Строителят трябва да се отнася към другите строители с уважение и учтивост.

Чл. 23. (1) Ако възникне личен спор от професионален или друг характер между строители, те трябва да положат усилия за неговото колегиално уреждане. При неуспех те следва да потър-сят съдействие на посредник измежду представителите на строителния бранш и в крайна сметка на комисията по чл. 27.

Чл. 27. Контролът за спазване на нормите от настоящия кодекс се осъществява от Комисията по професионална етика към КСБ.
Какво се крие зад тези няколко реда, е известно: желанието на КСБ да се пребори с явления като нелоялна конкуренция, конфликт на интереси, картелни споразумения, въвеждане в заблуждение. Или казано с думи прости – чрез подливане на вода и прецакване на „другарчето”, да забогатеем веднъж и завинаги.
Но за най-голяма изненада на широката публика Комисията по професионална етика към КСБ е обречена да се занимава и с „неща”, за които обикновеният чиновник (без значение откъде си получава заплатата – от държавата или от частна фирма) обикновено няма никакво време за губене.
В края на октомври м.г. в Комисията постъпва писмо от Георги Христов Милев, в което накратко е описан спорът между две строителни фирми, членуващи в КСБ. Поводът за „разправията” е банален: Георги Милев трябва да излезе в пенсия, но не може, защото не е ясно коя от двете фирми, наследили пасивите и активите на бившия соцгигант „Софстрой”, е длъжна да удостовери трудовия му стаж от… 1964 г. насам. „Хартиената война” между Комисията по професионална етика и т.нар. съответни ведомства и инстанции продължава само три седмици и приключва в полза на бъдещия (по онова време) пенсионер Георги Милев.
Така преразказана, историята звучи толкоз делнично, че наистина граничи с дребнотемието. И понеже, каквото и да напишем оттук нататък, никой няма да ни повярва, ще цитираме становището на комисията, с което тя би трябвало да стопира всички по-нататъшни опити за заобикаляне на закона в полза на… работодателя, който и да е той:
„На 25 октомври 2010 г. в КСБ постъпи писмо от Георги Христов Милев. В него той ни запозна с възникнал спор между „Промишлено строителство – Холдинг” ЕАД и „Строител интест” АД относно съхранението и обработването на разплащателните ведомости на предприятието СУ-1 (и бившите строителни райони, включващи се в него) – част от „Софстрой”. Към писмото на г-н Милев беше приложено писмо на „Строител интест” АД, изразяващо становището на дружеството и обяснение относно невъзможността на „Строител интест” АД да издаде исканите образци за положения от г-н Милев трудов стаж.
Документите бяха разгледани в Комисията по професионална етика на КСБ. В тази връзка бе установено следното: правоприемник на предприятието СУ-1,
като част от „Софстрой”, е „Строител интест” АД. С оглед решение на Министерския съвет от 1987 година…”.
Ако на някой строител (във физическия смисъл на думата, а не в корпоративния „такъв”) му се е изпарило желанието да намери липсващите си две или три години за пенсия, хич да не се притеснява. Просто трябва да сезира КСБ и Комисията по професионална етика, след което… проблемът му ще бъде решен. Не за друго, а защото пътеката вече е отъпкана. С финалните няколко реда от становището на КСБ по случая „Георги Милев”, изпратено до управителя на НОИ Христина Митрева:
„Уважаема г-жо Митрева, считаме, че възникналият спор между двете строителни дружества е по-скоро административен и касаещ точно прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.  
Въпреки горното, имайки предвид, че съществуването на подобен спор между две дружества (независимо от техния предмет на дейност) засяга изключително голям кръг граждани, като се засягат техните граждански права чрез създаване на пречки за удостоверяване на положения от лицата труд, то с настоящето писмо се обръщаме с молба към Вас…”
От десетина дни, поне по документи, Георги Милев вече е „бодър пенсионер”.
Така че никой и по никакъв повод не трябва да изпитва съмнение във възможностите на Комисията по професионална етика. Тъкмо обратното…

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.02.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.