Томислав Дончев: Искам съвместно с Камарата да търсим решение на проблема с необоснованите обжалвания по ЗОП

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради ще претърпи промени

Прочетена: 140

Невена Картулева

Г-н Дончев, за втори път заемате поста вицепремиер – поздравления. Кои са направленията, за които ще отговаряте в третия кабинет на премиера Бойко Борисов? Остават ли европейските средства основен фокус във Вашата работа?

Еврофондовете остават като ангажимент, но има и много други – енергетиката, образованието. И най-вече осигуряването на по-адекватно взаимодействие между министерствата. Защото няма как някои теми да са в правомощията само на една институция. Пример за това е административната реформа. Тя включва много звена – и такива в Министерския съвет, и Държавна агенция „Електронно управление“, и самите ведомства – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството през Министерството на вътрешните работи и всички останали.

Темата за т.нар. приобщаващо образование също е един от акцентите. Предвиждаме да въведем положителни и дори санкционни мерки, за да може всички деца – и по-малките, и по-големите, да бъдат по класните стаи. Първата голяма битка е основният курс с обхват върху всички деца. Специалният акцент са тези от етнически малцинства. Това не е задача само на Министерството на образованието и науката. Ангажимент по темата имат и министерствата на труда и социалната политика и на вътрешните работи. Успоредно с това стои въпросът и за намаляването на отпадащите от образователната система, за професионалното обучение. Има много какво да се направи и в сферата на висшето образование.

Най-важните приоритети касаят еврофондовете. Намираме се в зряла фаза на изпълнение на програмния период. Мислим за пари, но мислим и за резултати. Както неведнъж съм казвал – трябва да си поставяме цели от по-високо ниво и освен разходването на средства да имаме предвид и ефекта.

Нека отново се върнем към административната реформа – малко уморен термин, но пък изключително важен. По нея работим в две посоки. Опитваме се да уредим вътрешната обмяна на информация между администрациите. Целта е да намалим случаите, в които на гражданите се налага да носят удостоверения от едно до друго ведомство. На няколко вълни ще успеем да принудим администрациите да обменят данни по служебен път. Успоредно с това се фокусираме върху болните места. Там, където самото обслужване е бавно, тромаво, трудно и губещо време на гражданите, и където услугите са лоши.

Започнали сме със столичния КАТ и КАТ изобщо. Приоритет са ни и услугите по Закона за устройство на територията. След това ще влезем на конкретно ниво и в други администрации. Има малки стъпки, с които можем да подобрим процесите. Някои от ведомствата все още нямат функциониращ уебсайт. Други не разполагат с адекватни условия за заплащане на услугата. Каква е таксата, е отделна тема. Трети не са поставили указателни табели къде каква услуга могат да получат гражданите.

Пред нас стоят големи предизвикателства и в енергетиката – газовата инфраструктура, запазването на стратегическата роля на държавата ни при транзита на синьо гориво. Необходимо е да решим тежкия въпрос за съдбата на двата изработени ядрени реактора за АЕЦ „Белене“. Отворени са и въпросите за либерализацията на газовия пазар.

Това включва ли и темата за бъдещето на АЕЦ „Белене“?

Да, и първото, което ще се направи, е организирането на конкурентна процедура, с която ще се опитаме да привлечем частен инвеститор за реализация на проекта. Така вероятно ще се покрие малка част от нуждите на българския енергиен пазар. Те до голяма степен са задоволени и ще се мисли за експорт на електроенергия в региона. Говоря за чиста, прозрачна, конкурентна процедура, включваща реакторите плюс площадката.

Ако се окаже, че няма интерес, макар че не една компания е заявила такъв, има и друг сценарий – продажба на единия реактор, инсталиране на другия в АЕЦ „Козлодуй“. Третият вариант е препродажба на реакторите. Получихме и предложения да участваме с тях като съинвеститор в строящи се ядрени електроцентрали. По приоритетност сценариите са подредени така, както ги изброих.

Проектозаконът за концесиите беше одобрен на първо четене от 44-тото Народно събрание. Какви са измененията спрямо предходния вариант, върху който бе наложено президентско вето? Ще спазим ли срока за въвеждане на директивите на ЕС в националното ни законодателство чрез нормативния акт?

Не съм забелязал в България да се прави нещо добро и то да не е понесло критики. Новият Закон за концесиите не е изключение. Защото много от коментарите дойдоха от хора, които не го бяха чели. Още по-лошо – не бяха чели и стария закон, за да могат да сравняват.

Новите текстове не само подобряват контрола, но и категорично отварят възможности – включително в сферата на строителството. Този път законът е внесен от народни представители. Базиран е, разбира се, на стария текст, за да не се губи време и да не рискуваме задействането от страна на ЕК на наказателна процедура заради нетранспонирани директиви, чиито текстове се въвеждат в националното ни законодателство именно със Закона за концесиите. Има промени в сегашния вариант, но те не развалят концептуалното ядро на закона. Дали има нужда от него? За мен темата е затворена.

Старият закон показа какво може. Ние концесионираме само услуги, и то не особено успешно. В някои случаи отдаваме публична собственост – пак не особено успешно. Нямаме нито една голяма концесия за строителство. Макар че в България има достатъчно и финансови оператори, и добри строители, и според мен потенциални обекти, където би могла да се изпълни една успешна концесия по схемата BOT (Build–operate–transfer/Строителство-управление-прехвърляне). Убеден съм, че всички възможности, които съществуват за публично-частно партньорство в новия закон, могат да бъдат оползотворени. Голяма част от коментарите – и по отношение на плажовете, и по отношение на природните богатства, са нелепи, защото тези ресурси са извън обхвата на закона. Което още веднъж показва, че текстовете не са четени от онези, които ги критикуват.

Срокът за транспониране на директивите на ЕС беше април 2016 г. Закъснели сме с повече от година. Затова законът трябва да се приеме бързо – най-малкото за да не влизаме в тежка и скъпа наказателна процедура. Но за мен по-важният аргумент за въвеждането му е, че такъв закон ни е необходим.

Какво следва, ако отново бъде наложено вето върху закона?

Надявам се, ако екипът на г-н президента има въпроси, да поддържа контакт с парламентарната Комисия по правни въпроси и всички неясноти да бъдат изчистени. Ако законът не бъде приет до края на лятото, със сигурност влизаме в наказателна процедура.

Съвместно с Камарата на строителите в България (КСБ) през годините работите по въвеждането на типови договори за отделните сегменти в сектора. Какъв е напредъкът по изготвянето им?

Ще продължим работа не само по типовите договори за сектор „Строителство“, а и по други теми, по които можем да си бъдем взаимно полезни. Това за мен е един от най-добрите модели на адекватно сътрудничество между държавата и браншова организация. Не веднъж съм изразявал съжаление, че в други сфери от бизнеса нямаме партньор като Камарата, който да може да представлява интереса на частния сектор. В някои сектори са създадени по 3 – 4 и повече организации, представляващи съответния бранш, които често се карат помежду си. Понякога ни предоставят три взаимно изключващи се позиции, които затрудняват нашата работа. При КСБ знаем, че щом излиза със становище, то огромна част от строителите в България стоят зад него и това улеснява нас. Сътрудничим си не само за типовите договори. Нека напомня, че с изменения в стария Закон за обществените поръчки направихме Камарата звено за служебна проверка на фирмите – чрез Централния професионален регистър на строителя. Мислим промените в тази посока да продължат.

Каква е визията на правителството за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в дългосрочен план?

Програмата трябва да се промени. След месец ще стане ясно как. Към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сформирана работна група, ангажирана с отстраняването на дефектите в програмата, които са давали поводи за критики досега. Говоря за конструктивните критики. Програмата трябва да продължи, но с някои промени.

ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ претърпя критики от страна на ЕК. Преодолени ли са пропуските и забавянето по нея?

Програмата има много проблеми. Първо е забавена. Тя като финансово изпълнение далеч не стои добре, особено спрямо другите програми.

Налице е и структурен проблем, генериран във времето. Според колегите от ЕК няма достатъчно доказателства за пълната независимост на Управляващия орган. Една от спецификите на програмата е, че основните бенефициенти са звена в самото Министерство на образованието и науката (МОН). Те ползват парите и в същото време УО е част от същото ведомство. Не забравяйте, че това не е просто програма, която трябва да харчи пари. Тя целенасочено трябва да инвестира и в образованието, и в науката, да носи реформи. Екипът на МОН получава пълно съдействие от моя страна, от страна на правителството, за да се справи с тези проблеми.

На какъв етап е изпълнението по двете оперативни програми с най-голям бюджет – „Региони в растеж“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“?

Големите инфраструктурни програми се представят по-скоро добре. Ако сравним резултатите към днешна дата с референтна от предходния програмен период, ще видим, че сега договаряме и плащаме повече. Близо 42% от общия ресурс за 2014 – 2020 г. са договорени. Това са 7,5 млрд. лв. Тоест, половината пари са задвижени.

До момента плащанията са 10% от общата сума, което е значително повече от това, което сме успели да заплатим на същата дата от началото на предходния програмен период. До 2023 г. има време, но не може да се чака последният момент, за да се обслужат всички плащания. Поставили сме си годишни цели и трябва да се работи така, че да се избягва рискът от загуба на средства. А най-важното е, че кохезионната политика ще претърпи значими промени. Парите, с които разполагаме, трябва да бъдат използвани по най-добрия начин, защото нямаме никакви гаранции, че сферите, които се финансират в момента, ще продължат да се подкрепят със същата интензивност и по същия начин след 6 години.

КСБ в партньорство с в. „Строител“ организира Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Възможностите за използване на финансовите инструменти и ПЧП“, която ще се проведе на 20 юли. Вие пот­върдихте участие във форума. Какви очаквате да бъдат акцентите на дискусиите?

Има много какво да говорим по темата. Промените ще бъдат значителни. България участва в дебата за бъдещето на кохезионната политика. Той започва сега и ако в предишни години въпросът е бил да се постигне адекватен баланс между нетните донори и тези, които дават средствата – съответно двете групи в ЕС – Friends of better spending и Friends of the Cohеsion, сега нещата са много по-сложни.

Предвид процесите в Европа, излизането на Великобритания от общността и други линии на известно напрежение адекватното позициониране на България и намирането на най-добрата кройка за кохезионната политика не е лесна задача. Тя се простира много отвъд националния контекст колко средства ще получим. Въпросите са: Какво се случва в Европа? Какви цели гоним?

Имаме очаквания за промени, които вероятно ще бъдат предложени – някои от тях, макар и лансирани неофициално. Резервирани сме по отношение на много от тях. При всички случаи по време на  Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. и след това ще тече зрялата фаза на дебата за кохезионната политика заедно със свързаните с него теми за бюджета.

След 2020 г. със сигурност ще има дял на финансови инструменти, но не може да се очаква те да покриват всичко. Тук големият въпрос е кои сектори финансираме? Предходният програмен период 2007 – 2013 г. беше обвързан със стратегията EU2020. Сега разговорът включва и темата „Сигурност“ – тя е нова и досега е оставала отвъд обхвата на кохезионната политика. Намаляването на различията между регионите също стои като ракурс. Спорно е кои са мерките, които най-много доближават страните – в социалната сфера, в образованието, инфраструктурата. В същото време има направления, обект на общностна политика, за които не може да няма финансиране – например околната среда. Дебатът ще бъде сложен.

Кои са приоритетите на правителството в областта на инфраструктурата?

Първият е лот 3 на АМ „Струма“. Миналата седмица с ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) посетих трасето по единия склон на Пирин, за да се запозная със ситуацията на място. Сагата със „Струма“, която продължава повече от десетилетие, трябва да бъде затворена. Пътната връзка през Кресненското дефиле в този си вид е изключително опасна, застрашаваща живота на хората, флората и фауната. Когато се изяснят въпросите с документацията, трябва да започне скоростно изграждане на това стеснение по автомагистралата. Ако догодина не сме започнали да работим на терен, няма да ни стигне времето за завършване на обекта с европейски средства.

Логиката на ЕК е, че парче магистрала не е магистрала. И са прави. При АМ „Струма“ една отсечка в средата на пътя блокира трафика и той губи функциите си на магистрала.
Друг приоритет е АМ „Хемус“. Ако искаме областите в Северна България да се развиват добре, трябва да им осигурим поне същата транспортна свързаност, каквато има и на юг. Затова каквото е необходимо – включително и средства от националния бюджет, ще бъде осигурено, за да върви строежът на магистралата.

Списъкът продължава с транспортен коридор №9 – от Русе в посока Велико Търново, както и с коридор №4 – от Видин към София. На дневен ред е и преминаването през Стара планина с тунела под Шипка. Това е за пътната инфраструктура. По отношение на железопътната – трябва да се довърши бързата връзка между София и Бургас, т.нар. жп магистрала.

С подобни темпове, както в предишните години, ще текат и инвестициите във ВиК сектора – за подмяна на тръби и канализации, за пречист­вателни съоръжения.

Надявам се с въвеждането на ТОЛ системата да се осигури достатъчен ресурс не само да се изградят големите транспортни връзки, които изброих, а и да се поддържат в добро състояние по-малките пътища. Само когато имаме справедливо таксуване на преминаващите – тук имам предвид на първо място тежкотоварния трафик, който най-много уврежда пътната инфраструктура, ще разполагаме с пари за строителство и за ремонти.

Но това не е всичко. Трябва да се възстановят разговорите с Румъния за изграждането на още един мост над р. Дунав. Ние сме две държави членки на ЕС, съседни, добре работещи, търгуващи заедно, а сме изградили само две мостови съоръжения. Необходимо е още едно. Дали ще е при коридор №9, дали при Силистра – колкото по-добре сме свързани с нашите съседи, толкова повече шансове има и за търговия, и за туризъм. Опитът ми от Дунав мост 2 показва, че прогнозите за трафика се надвишават многократно. Дори при условие, че трасето по коридор №4 между Видин и София не е с параметрите на пропускливост, с които ми се иска да бъде, преминаващите автомобили са много повече от очакваното.

Според Вас кой от споменатите проекти може да се осъществи чрез новия Закон за концесиите?

Мостът при Силистра, категорично. Според мен това би било отлично съоръжение, за което може да се мисли в режим на публично-частно партньорство. Когато се появи сериозен инвеститор и строител, той може да изгради моста, а държавата да му позволи да събира таксата за определен брой години, в които да изплати вложението си, и когато концесията приключи, той ще предаде съоръжението обратно на държавата – както се прави в целия цивилизован свят. Нима тунелът под Ламанша е направен от Франция или Англия? Той е построен от частен инвеститор, а периодът на концесията е 99 години.

В България сме по-рестриктивни и вероятно ще бъдат заложени по-кратки срокове. Но според мен мостово съоръжение е един от обектите, които могат да се изградят със сигурност в рамките на Закона за концесиите.

Какви са инициативите, по които бихте работил в диалог с Камарата и през сегашния си мандат?

Искам да повдигна стара тема. Това е Законът за обществените поръчки (ЗОП) и обжалванията по него. Необоснованите обжалвания с елемент на изнудване са факт, всички го знаем. ЗОП отразява логиката на европейското законодателство и не можем да ограничим обжалванията, защото по този начин възпрепятстваме достъпа до правосъдие. Но много ми се иска, когато говорим за силна вътрешнобраншова регулация, от Камарата да помислят по какъв начин КСБ може да бъде полезна, ограничавайки необоснованите обжалвания. Знам от колеги от други страни в ЕС, че ако представител на уважавана камара със задължително членство и т.н. си позволи да изнудва свой колега в рамките на обществена поръчка, обжалвайки и злоупотребявайки, той ще бъде изключен веднага.

Има неща, които държавата или не може да свърши по най-добрия начин, или не може да свърши изобщо. Но браншът, регулирайки сам себе си, би могъл да постави такива вътрешни правила, че да е от полза за всички. И за самите почтени строители, които искат честно състезание, и за възложителя, който иска максимално бързо да има избран изпълнител.

Има фирми, които не строят, нямат капацитет или ако са ангажирани, то е само с леки ремонтни работи. Какъв тогава е статутът им в КСБ? Според европейското законодателство, дори и компанията да няма опит и персонал, тя може да наеме и служители, и техника. Но у нас е налице повтарящ се случай на изключително активни фирми, които рядко печелят, много обжалват, а не знаем да са построили нещо.

Има други, които се борят да спечелят поръчка с надеждата да я превъзложат – това също не е добра практика. Един събира печалбата, а другите работят.

Възможно ли е преодоляване на този проблем с увеличение на таксите за обжалване?

Трябва да бъдем много внимателни с този механизъм. Високите такси са вид бариера пред злоупотреба, но могат и да се явят фактор за затруднен достъп до правосъдие. Тук няма просто и еднозначно решение, но както казах – това е тема, по която искам да търсим решение съвместно с КСБ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.06.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *