Халил Летифов: Ще разчитаме на Камарата на строителите в България за експертно мнение

Надявам се с промените в Закона за движение по пътищата да успеем да спасим много човешки животи

Прочетена: 107

Десислава Бакърджиева

Г-н Летифов, какви ще бъдат основните законодателни приоритети на оглавяваната от Вас парламентарна комисия?

Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения (КТИТС) към Народното събрание (НС) се занимава с трудни и важни ресори и по принцип е доста натоварена. Законът за движение по пътищата (ЗДП) е в обхвата на работата на КТИТС. Изключително сериозна тема, свързана с човешкия живот, с жертвите от пътнотранспортни произшествия (ПТП) и с всички семейства, засегнати по някакъв начин от войната по пътищата. В последните години ЗДП е един от най-дискутираните закони в парламента, а промените в този нормативен акт са над 70. Това обаче е работа на парче, губи се цялостната визия на закона и в някаква степен резултатите, които трябва да постига. Преди седмица 44-ото НС гласува и прие на второ четене поредни изменения в ЗДП, свързани с премахването на пътния знак Е24, който указва къде се извършва контрол с автоматизирани технически средства или системи. Нов момент е и прекратяването на регистрацията на автомобил, управляван от неправоспособно лице, за период от шест месеца до една година. Съвсем наскоро имаше трагичен случай с непълнолетен шофьор, който не притежаваше свидетелство за управление на моторно превозно средство. Той уби себе си и няколко бежанци. Надявам се с тези корекции в ЗДП да успеем да спасим много човешки животи. Усилието си заслужава дори той да бъде само един.

Тенденцията за жертви по пътищата се засилва, като статистиката се увеличава не само в България, но и в по-развитите европейски държави. За съжаление страната ни води тази класация и даваме най-много жертви при пътнотранспортни произшествия. Във всяка държава практиките са различни и въпреки това цифрите са негативни навсякъде. Това говори, че трябва да се търси генезисът на този проблем, да го ограничим и спрем в зародиш. В крайна сметка зад всяко число от статистиката стои един загубен човешки живот или пострадал при катастрофа, а всяка жертва има семейство, за което също има последствия.

Споменахте, че поправките в Закона за движение по пътищата са частични, а от трибуната на НС коментирахте, че с последните промени не се решават най-важните проблеми, защото продължава да липсва превенция.

При мои срещи, в качеството ми на пред­се­да­тел на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с експерти в областта на пътната безопасност, висококвалифицирани университетски преподаватели и академични светила коментирахме генезиса на проблема. Според тях той се корени в обучението в училище. Оказва се, че има едно диаметрално разминаване. Ние не обучаваме децата така, че те сами да пазят себе си и околните на пътя, да имат необходимата обща култура по безопасност на движението.

Има заповед на министъра на образованието от 2003 г., в която е записано, че годишно подрастващите трябва да имат 24 часа обучение по пътна безопасност. Това означава, че на месец и половина учениците имат един или два часа занимания по темата. По-късно през 2013 – 2014 г. се прие наредба за вътрешното уреждане на часовете, което сведе това обучение до 10 – 15 минути в часа на класния ръководител. Това е крайно недостатъчно. Специалистите посочват, че заради липсата на достатъчно занимания в основното училище 9 от 10 деца, когато пресичат на пешеходна пътека, поглеждат първо надясно вместо наляво. Няма как да създадем добра транспортна култура на бъдещите участници в движението, ако неглижираме този процес. Смятам, че трябва да обърнем по-сериозно внимание и на превенцията.

По време на второто заседание на КТИТС министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски представи екипа си и очерта главните цели и задачи на оглавяваното от него ведомство. Съвпадат ли те с тези на Комисията?

Да, сред представените приоритети от министър Ивайло Московски бяха оздравяването на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, развитието на „Летище София“ ЕАД и, разбира се, успешното изпълнение на проектите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020”). Най-големите са лот 3 на автомагистрала „Струма“, завършването на железопътния транспортен коридор от сръбската граница през Пловдив до Бургас и до турската граница и разширението на метрото в София.

Като контролен орган КТИТС ще следи изпълнението на всички проекти и особено напредъка по лот 3 на АМ „Струма“, който среща затруднения. Министър Московски увери членовете на парламентарната комисия по транспорт, че ако лот 3 от автомагистралата не може да бъде реализиран успешно, средствата от оперативната програма ще бъдат пренасочени за довършването на АМ „Хемус“ или за тунела под Шипка. Ще бъдем критични, за да не се допусне неусвояване на средства от Европейския съюз и не само за тези по „ОПТТИ 2014 – 2020“, но и за парите по Механизма за свързване на Европа. КТИТС не само ще наблюдава работата на министерството, но ще бъде и максимално полезна и ще подпомага в рамките на правомощията си дейността на ведомството.
Надявам се с приемането на Закона за концесиите, който Комисията подкрепи, да се намери формула, с която да решаваме всички нужди на транспортната мрежа в страната. Инфраструктурните проекти са много, средствата от ЕС са недостатъчни, а държавните пари никога не стигат. Развитието на пътния и жп транспорта е ключов не само за икономиката на страната, но и за всеки български гражданин. Трябва да имаме качествено изградени, добре регулирани и безопасни пътища.

Заявихте, че ще следите изпълнението на проектите по „ОПТТИ 2014 – 2020“. В тази връзка проблемният лот 3.2 на АМ „Струма“ ще бъде ли обект на по-строг контрол от страна на КТИТС?

Всички дейности, свързани с разходването на държавни или европейски средства за транспортни проекти, са във фокуса не само на КТИТС, но и на парламента. Проектът за лот 3.2 на АМ „Струма“ не прави изключение. Той определено е много сложен и труден. Комисията ще бъде в ролята си на контролен орган и ще следи отговорно развитието му, но без да възпрепятства по някакъв начин изпълнението на лот 3.2 и работата на транспортното министерство, свързана с него. Няма да създаваме излишно напрежение по проекта.

На едно от заседанията на КТИТС депутати изразиха доста отрицателни мнения относно отдаването на големи инфраструктурни обекти в страната на концесия. Споменаха се летище София и интермодален терминал Пловдив. Какво е Вашето виждане за този вид алтернативно финансиране на транспортни проекти?

Напълно подкрепям този вид финансиране на проекти в случите, когато концесията е с добри условия, в полза на държавата и обществото, и не оставя сянка на съмнение, че не е защитен публичният интерес. Всички знаем за проблемите и задълженията на Българските държавни железници. Длъжни сме не само да изчистим тези дългове, но и да модернизираме БДЖ, за да сме адекватни на пазара. В момента БДЖ няма как да привлече инвестиции или интерес от потребители, за да реализира повече приходи. Затова трябва да търсим варианти, с които да се осигурят постъпления и те да се разходват целесъобразно. Отдаването на летище София е един от инструментите, с който може да набираме средства за БДЖ, които не са заем и съответно няма да се плащат лихви по него.

Положително е и че при концесиите част от приходите се инвестират в обекта. Аз съм застъпник на идеята по-голям процент от концесионните такси да остава в общините и с тях да се възстановяват пораженията, които концесионерът нанася на територията им – по инфраструктурата или други. По-малките общини изпитват големи финансови затруднения, за да се справят сами с последствията от дадено публично-частно партньорство. Надявам се да успеем да променим това между двете четения на Закона на концесиите.

Какво друго успя да свърши КТИТС в първите си заседания?

За изминалото твърде кратко време Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения проведе пет заседания. В първото уредихме вътрешните правила, по които да работи КТИТС. Както стана ясно, на второто заседание поканихме министър Ивайло Московски за блицконтрол. Последваха съвещания, на които приехме на първо четене двата закона, които споменах – за движение по пътищата и за концесиите. На последното се занимавахме с второто гласуване на Законопроект за изменение на Закона за движението по пътищата.

Тепърва ще работим по други теми, които ще постъпят. Надявам се Комисията да бъде активен участник в законодателния процес. Доколкото това зависи от мен като председател на КТИТС, ще правя всичко възможно народните представители в Комисията да са ангажирани и да дават максималното от себе си, за да постигнем положителна промяна в законодателството, а и във всички институции, които имат допир до КТИТС. Процесите, свързани с ресора на транспортната парламентарна комисия, ще бъдат следени и ще работим изцяло в полза на обществения интерес.

С какво ще се заеме КТИТС до предстоящата лятна ваканция на депутатите?

Това зависи от работата на Народното събрание и от заявените приоритети на всички парламентарни групи. Надявам се до ваканцията да успеем да започнем работа по предложението за разделянето на Закона за движение по пътищата на три нови закона, което се подготвя от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Иска ми се да имаме достатъчно време за обсъждане, за да огледаме добре тези нормативни актове и да се направи широк дебат с всички заинтересовани страни – неправителствени организации, народни представители, компетентните органи. Чрез диалог ще получим един продукт, който да удовлетворява обществото и да дадем пример на цяла Европа. При добро желание и воля от всички можем да го постигнем. Разделянето на ЗДП ще е голямата тема за Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и се надявам да имаме решение по нея в рамките на годината.

Друга топ тема за транспортния сектор е търгът за изграждане и внедряване на ТОЛ система, който беше многократно спиран заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията.

Наистина изключително важен въпрос. Тепърва предстои да видим какво ще предложи кандидатът, който ще заяви желание да внедри ТОЛ системата. Факт е, че пътните такси в Европа са по-високи спрямо нашите. В същото време транзитният трафик през България е сериозен. Той оказва своето негативно влияние на пътищата, които не са в добро състояние, а държавата трудно се справя финансово с поддръжката на транспортната мрежа.

Полагат се усилия за подобряването на пътната инфраструктура, но в крайна сметка винаги се стига до проблема – недостиг на пари. ТОЛ таксите ще решат трудностите с поддръжката по най-натоварените направления, които се използват от тежкотоварните камиони. В момента обременяваме само българските водачи на леки автомобили с винетни такси, защото нямаме система за събиране на средства от тези, които нанасят най-сериозни разрушения по пътните настилки. Трябва да има справедливост. Различни са мненията и тезите по този въпрос, но той трябва да бъде решен.

Комисията ще направи всичко по силите си да активизира дебата за въвеждането на ТОЛ системата, за да отговори на обществения интерес. За мен ТОЛ системата трябва да бъде на дневен ред.

Камарата на строителите в България отправи покана към КТИТС за работна среща. Какви теми за дискусия бихте искали да поставите на нея? Как може да Ви е полезна КСБ?

Камарата на строителите в България има голям експертен потенциал и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще го използва по всички актуални теми, които коментирахме с Вас. Тази експертиза ни е необходима, защото невинаги разполагаме с нужните специалисти в законодателната работа.

При евентуална среща, която ще се случи, след като обсъдим с колегите ми от Комисията какъв ще е форматът й и кога ще я проведем, ще помолим Камарата на строителите за едно активно участие. КСБ е достатъчно информирана, за да се включи във всички процеси, касаещи работата на Комисия по транспорт, а и на Народното събрание.

Освен че сме членове на КТИТС, ние сме и депутати и като такива работим и по всички останали приоритети на 44-ото Народно събрание. КСБ може да ни бъде полезна не само по темата транспорт, но и в дебата по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, в решаването на проблемите, свързани с незаконното строителство. Всички тези въпроси пряко касаят българското общество и те не са еднозначни. Експертизата е най-добрият вариант за намирането на правилните решения. Ще разчитаме на Камарата на строителите в България за експертно мнение.

Кое е най-голямото предизвикателство за председателя на една парламентарна комисия?

Предизвикателството да си председател на една парламентарна комисия е същото като това да си народен представител – да оправдаваш общественото доверие. Ще работя неуморно и само за публичния интерес, за да заслужа доверието, което ми беше гласувано като председател и като депутат.

Смятам, че с ниския рейтинг, който има институцията Народно събрание и респективно народният представител, нямаме друг вариант, освен да работим много повече и да бъдем изцяло отдадени на задачите си, за да върнем полученото доверие. Това е големият проблем в нашата работа, че не получаваме достатъчно обществена подкрепа. Затова, ако през настоящия мандат оставим впечатление в българските граждани за добре свършена работа, аз лично ще бъда удовлетворен.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 29.06.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.