Искра Михайлова: 2017 и 2018 г. трябва да са ударни за договарянето по оперативните програми

Темата за финансовите инструменти в подкрепа на строителния сектор ще е акцентът на третата съвместна конференция с КСБ

Прочетена: 569

Ренета Николова,
Брюксел

Г-жо Михайлова, за трета поредна година заедно с Камарата на строителите в България и в. „Строител” организирате конференцията „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020 г.”. Тази година темата е: „Гъвкав европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Какви ще са основните акценти на форума?

За мен е чест, че вече трета поредна година заедно с КСБ организираме годишна конференция. Надявам се, че тя ще бъде точно толкова иновативна, интересна и ползотворна, както и предишните две. Тази година сме се постарали да наблегнем на новите моменти в кохезионната политика в контекста на общата инвестиционна политика на Европейския съюз. Затова специални гости на конференцията ще са зам.-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, който отговаря за инвестиционната политика на ЕС, и зам.-президентът на Европейката инвестиционна банка г-н Вазил Худак, който отговаря за инвестиционната политика и връзката с кохезионната политика на ЕИБ. Двама души, които в момента водят процесите за инвестиции в ЕС и които са лично отговорни за проектирането на бъдещето на инвестиционната политика на Съюза след 2020 г. Надявам се техните презентации да бъдат интересни. Очаквам много ползотворна дискусия, защото КСБ може да допринесе с идеи и предложения за по-ефективна политика в сферата.

Европейският парламент гласува преди дни Резолюция за бъдещето на политиката за сближаване. Около какво има консенсус и какво ще се променя в нея след 2020 г.?

Ние гласувахме специален доклад, който бяхме подготвили в Комисията по регионална политика. Той се прие в пленарна зала, но и при последното гласуване имаше различия. Това е основната тенденция в момента. Ние трябва да изгладим тези различия. Буквално дни преди гласуването в Малта се проведе срещата на министрите, отговорни за регионалната политика. Там отново дискутирахме бъдещето на кохезионната политика и отново се видяха различията. На 26 и на 27 юни в Брюксел се проведе Седмият кохезионен форум, на който стотици представители на правителствата на страните членки, на местните власти, на неправителствения сектор, на организациите на бизнеса обсъдиха бъдещето на кохезионната политика. Това е един процес, в който ние трябва да избистрим виждането си за периода след 2020 г. в контекста на случващото се в Европа в момента.

Сега действащият пакет на политиката на сближаване е моделиран през 2012 година. Тогава предизвикателствата, с които се сблъскваме днес, просто не съществуваха. Нямаше такъв проблем с бежанците, с миграционната вълна. Нямаше проблем с осигуряването на сигурността на гражданите на ЕС. 2012 година все още не знаехме какво ще се случва в големите градове и какво предизвикателство е да се гарантира сигурността на европейските граждани. Точно затова от изключително значение е бъдещата политика на ЕС, в това число и кохезионната, да бъде достатъчно гъвкава, за да може да реагира на нови предизвикателства.

Ще Ви дам пример. Случиха се земетресения, за съжаление много тежки, в Италия през миналата година. Разрушиха всичко – къщи, обществени сгради, културни паметници, водопроводи, пречиствателни станции. На нас ни трябваха повече от 6 месеца, за да можем да позволим на страните членки да използват част от Структурните фондове, като препрограмират бързо и пренасочат средства за възстановяване след природни бедствия. 6 месеца е много дълъг период за хора, които живеят в палатки, за региони, в които няма вода, за места, където гражданите очакват проява на солидарността на ЕС. Сега обаче имаме тази промяна. За съжаление буквално в деня, в който дискутирахме въпроса в залата в Страсбург, се случи последното голямо земетресение в Западна Турция, което засегна и Гърция, и България. Слава Богу, няма жертви, Слава Богу, няма големи щети. Но важното е, че вече имаме инструмент, който ни помага да използваме парите от

Структурните фондове. Давам го като пример. Така трябва да може да действаме, но не за 6 месеца, а за много по-кратко време.

Бъдещата политика за инвестиции трябва да бъде много гъвкава. Това е първото, около което има консенсус.

Второто – тя ще бъде осигурена с по-малко пари. За съжаление. Има една причина, която е очевидна, и това е Брекзит. Една от вноските на страните донори просто ще отсъства от бюджета на ЕС. Ще имаме по-малко приходи и по-малко пари за преразпределение. Това поставя въпроса за добавената стойност на проектите, които ще бъдат подкрепени от европейската политика на сближаване. И това е основен акцент – не просто проекти, които да ни позволят да усвоим едни пари, а проекти, които ще доведат до истински резултати. Проекти, които ще създават работни места, проекти, които действително ще изравняват разликите между регионите, които ще позволяват да имаме по-голяма конкурентоспособност, това е абсолютно изискване. То се подкрепя от всички – и от ЕК, и от страните членки, и от ЕП, и е безспорно. Това са две насоки на бъдещата политика, за които има консенсус – да бъде по-гъвкава и да бъде с абсолютна добавена стойност.

Третото, по което имаме пълно съгласие, е, че тя трябва да бъде и по-опростена. Да не стигаме до крайностите, които водят до нежелание на местните власти, на регионалните власти да участват. Заради усложнените процедури малките и средните предприятия казват – по-добре да вземем кредит, отколкото да се занимаваме с тази бюрокрация. Опитваме се да постигнем опростяване и се надявам, че то ще бъде по-ясно изразено след 2020 г.

Ето три теми, по които нямаме никакъв спор. И от тук започват споровете. Тематичната концентрация, която е типична за сегашния планов период, се подкрепя като че ли от всички. Само че има един такъв момент – има страни членки, членове на парламента и представители на ЕК, които казват: тематична концентрация е много хубаво нещо, но нека да бъдем по-близо до хората. Нека политиката да бъде свързана със спецификата на дадената територия, да бъде разбираема за хората, защото не може да я обясним иначе. Това е тема, по която много се говори, но има различни мнения. Единият вариант е централизирано да определим темите, които са важни. Другият вариант е да слезем близо до територията и да дадем възможност на страните и на регионите да определят важните за тях теми. Аз съм привърженик на втория. Трудно ще бъде. Много по-лесно е да кажеш – ето 12 теми и всички ги следвайте. Но Европа е много пъстра, в единството си сме много различни. Така че е по-добре да бъдем близо до хората, да дадем възможност на страните да определят приоритетите си.

Второто, по което има много сериозни спорове, това е връзката между икономическия растеж, икономическите показатели на страните членки и инвестициите, връзката между изискванията на Европейския семестър и изискванията към страните членки. Една голяма част от страните донори са убедени, че не може да се инвестира в една страна, която години наред отказва да проведе реформи. Ние сме го минали вече. Ако няма реформа в здравеопазването в България, какъв е смисълът да инвестираме пари в здравеопазване? Трудно защитаваме всеки един проект. Трудно доказваме ефективността, добавената стойност на проекта. Имаме много добри проекти в здравеопазването, но те са на отделни места. Свързани са със Спешна помощ, която е безспорна, онкологията, която е безспорна като нужда в България. Но ние нямаме проекти за детско здравеопазване, за превенция – нямаме такива, защото нямаме реформирана политика къде се лекуват децата примерно, без да съм специалист в сферата. Така че това е една от темите, по които имаме различия. Има страни от донорите като Франция, които не искат да се прави връзка между едното и другото, защото това означава Франция също да проведе реформи. Но пък сега Франция има нов президент, който говори основно за реформи. Така че може да се очаква някаква промяна в позицията й – ще видим.

Другото, по което имаме спорове, е одитът. В позицията на Германия за бъдещето на кохезионната политика е написано, че трябва да има два модела на одит. За тези, които показват, че нямат проблеми в последните години – облекчен модел. За тези, които показват, че имат проблеми в последните години – задълбочен многостепенен одит. И тук се сблъскват двата интереса на европейските граждани и на данъкоплатците, които дават тези пари за проблемите на страни като България, например с обществени поръчки, грешките в изпълнението, съмненията за измами. Т.е. ние не сме в категорията на тези с бъдещ облекчен одит. Ще трябва да се борим за еднаква съпоставимост на страните членки и на управляващите органи. Това са най-големите спорове.
Сред общите неща мога да посоча и това, че градовете ще бъдат много важни, защото европейците живеят основно в градовете. Териториалното сътрудничество ще бъде приоритет. Надявам се да има увеличение на бюджета за трансграничните програми, на транснационалните програми, на програми, които са за кооперация. Защото има много възможности. В момента не може да правим съвместни проекти с Холандия или Финландия, тъй като нямаме общи граници с тези страни.

Кога трябва да има яснота по всички тези различия и общи позиции?

В края на 2020 завършва сегашният планов период. 2021 трябва да започне новият. Трябва да има бюджет, финансова рамка и регламенти какво правим. Нека да броим от там-насам – 2020 – 2019 – 2018. Сега сме средата на 2017. ЕК по регламент в края на тази година трябва да представи проекта за многогодишната финансова рамка за след 2020. Вече ни предупредиха, че няма да я представят. Първоначално се говореше, че ще бъде есента на следващата година, но последно комисар Йотингер обещава да представи рамката през пролетта на 2018. Т.е. ЕП ще има време от една година – от пролетта на 2018 до пролетта на 2019, когато пък са изборите за ЕП, за да работи по регламентите.

Ще може ли ЕП да ги приеме в този срок?

Няма да можем да ги приемем за една година, но поне да ги подготвим, за да може бъдещият ЕП през 2020 да ги приеме. В противен случай няма да бъдем готови за 2021 година. Но ако рамката бъде представена в края на 2018, тогава пък съвсем нищо няма да може да направим. Последно се опит­ва­ме да изразим становището на ЕП, че рамката трябва да бъде представена в началото на 2018, за да можем да работим по нея през 2018 и началото на 2019 година. Това са сроковете. Тогава, когато имаме рамка, ще знаем за какви пари става дума, ще сме си изяснили малко тези неща с концентрацията, одита, връзките с европейския семестър, препоръките, реформите и всичко останало. Надявам се, че ще достигнем до добро решение. Засега това, което мога да кажа, е, че с изключение на отделни колеги в ЕП, няма нито една страна членка, която да казва „нямаме нужда от политика за сближаване”. Всички подчертават необходимостта от тази политика.

Има ли яснота в бъдещата политика за какво ще се отделят повече средства – за инфраструктура, за трансгранични проекти или нещо друго, като например иновации?

Иновации, първо. Трябва да има добавена стойност. Въпреки че много обнадеждаващо бе изказването на комисар Йотингер, давайки пример пред Комисията по бюджет какво означава добавена стойност, той каза, че една магистрала в България носи висока добавена стойност, защото това е разширяване на транспортните връзки на Европа. Това е достъп до по-отдалечени места и заради използването на технологиите, машините и целия процес на работа, това е принос за компаниите в Германия също. Аз се радвам, че той даде този пример, тъй като безспорно много висока е добавената стойност на един иновационен проект за нова облицовка на сгради предложен от университетска лаборатория, особено след последния пожар в Лондон. Защото се оказа, че причината е в изолационните материали. Те са много запалими. Това е проблем. Сигурно ще има, убедена съм, проучване на това как са изолирани и облицовани такива сгради, както и какво може да се направи, за да не горят така и да загиват хора. Да, такъв проект би имал добавена стойност, но също и магистралата в България. Така че България има нужда от инфраструктура и затова съм привърженик на втория подход от тези, за които говорихме – приоритети, ориентирани по-близо до нуждите на конкретната страна.

 

Ние имаме нужда от инвестиции в образование и иновации, защото там изоставаме, но и от инфраструктура. Ние имаме нужда от интелигентна специализация, но имаме огромен потенциал за трансгранично сътрудничество, включително извън политиката за сближаване. Например от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Нима не е възможно да си оправим транспортните връзки със съседите? Може дори да бъдем водещи, тогава ще имаме и подкрепата на ЕФСИ, тогава ще имаме подкрепа и на Структурните фондове. Ще имаме подкрепа, но трябва облечем тези възможности в ясна форма.

Споменахте за промяната по отношение на ползването на средства от Структурните фондове за засегнати от природни бедствия райони. Това беше Ваша инициатива, изнесохте и доклад. Какво финансиране ще могат да получават страните?

Да, аз бях докладчик. Първо, страните ще могат да получават финансиране в определени финансови параметри – до 5% от общата сума, която се отпуска за страната член от Европейския фонд за регионално развитие. Което за някои страни е много. За Италия това означава близо 2 млрд. евро. Италия е най-близкият пример със сериозни земетресения. Сега виждаме наводнения, пожарите в Португалия. За Португалия също 5% не са малко пари. Те са малко за Люксембург, който по принцип получава много малко подкрепа, както и някои страни, които също имат малка подкрепа от фонда за регионално развитие. Но са по-сериозна сума от това, което може която и да е страна да получи от фонда за солидарност. Второ, тези проекти ще имат 95% съфинансиране от Европейския структурен фонд. Т.е. националното съфинансиране ще бъде само 5%.

Първоначалната идея беше 100% съфинансиране от фонда. Комисията държеше много на него, аз се опитах да запазя тези 100%. Преговорите със Съвета обаче бяха много тежки – Съветът тръгна от 90%, ние тръгнахме от 100%. Водихме преговори, някой би го нарекъл пазарлък. Но аз ще кажа, че любезно преговаряхме. И стигнахме до 95%, което е добро решение на фона на невъзможността въобще да се използват тези пари за преодоляване на последиците от бедствия. Което означава, че Италия сега, в момента, може да препрограмира и да използва 2 млрд. от Структурните фондове, от Фонда за регионално развитие. И да ги насочи директно в тези засегнати райони – за инфраструктура, за възстановяване на паметници на културата, за възстановяване на жилищни сгради – зависи как ще се разбере с ЕП.

Ваша инициатива беше и новата програма за подкрепа на структурните реформи. Там какво се случи?

Аз водих преговорите с ЕК и Съвета. Поздравихме се. На последната сесия в Страсбург се видяхме с комисар Домбровскис. Изпихме по чаша шампанско, защото имаме пълното самочувствие, че сме си го заслужили. Програмата е с много малък бюджет към момента, но с много големи възможности. Тя е, за да подкрепи страните членки да реализират нужните реформи. Опитваме се да направим така, че когато от Европейския семестър има препоръка към страната да проведе реформа в определена сфера и страната няма потенциал в момента или е загубила ориентация какво прави, както е в някои случаи, тогава да може да се обърне към ЕК и да каже: ние сме съгласни, че трябва да направим реформата. Помогнете ни, кажете как. Тогава Комисията изпраща екип, експерти, правят се модели, сценарии. Всичко това се проиграва със страните членки и се реализира изискването за структурните реформи. Това е програмата. Надявам се, че ще бъдем достатъчно гъвкави в България да я използваме в сферите, в които са ни необходими такива мерки за реформиране, за да може след това да направим инвестиция в тях. Програмата вече работи. Има бюджет, има структура към ЕК. Буквално след лятната ваканция ще се получават заявки от страните членки.

Започна обсъждането на Бюджет 2018 на ЕС. С какво се различава той от този за 2017?

Аз съм докладчик на становището на комисията за регионално развитие по бюджета за 2018. Имахме среща с основния докладчик на бюджета, който е определил два приоритета. Единият е растеж и заетост, а другият е сигурност и защита. Това е реалността. Тя води след себе си и параметрите на бюджета. Мога да кажа, че по отношение на плащанията по кохезионната политика има увеличение с над 20% на предвидените средства. Въпреки това ние искаме още.

Миналата година беше много нисък процентът за кохезионната политика. Но трябва да призная, че беше реалистичен. Бавничко вървят исканията за плащане. Надявам се през тази година да има повече искания – поне това са разчетите и очаквам много повече. Така че това е новината. Ще имаме по-висок бюджет по кохезионната политика в рамките на това, което е планирано, разпределението по години е по-високо, отколкото през миналата година.

Вие имате наблюдение върху общата картина как протича изпълнението на оперативните програми. Какво е изпълнението на ниво ЕС и къде е България?

Ще започна от втория въпрос – България е някъде по средата. Не е от най-големите отличници, не е и от най-закъсалите. Но общата картина не е много добра. Това ни затруднява, когато защитаваме кохезионната политика и казваме колко е важна. Има вече над 60% договорени средства, но това е в края на 4-тата година от периода. За съжаление има още оперативни програми с управляващи органи, които не са акредитирани. Например една програма в България – ОПНОИР. Има страни и с повече. Това е проблем. 4 години от началото на периода тези програми дори не са стартирали. Не искам да бъда критикарски настроена, но да нямаш акредитация, да не си създал структури, и то при положение че такава битка водихме за тази програма. Това е, меко казано, безотговорно.

На последната ни среща на конференцията на председателите на комисии с преговарящите за Брекзит от страна на ЕП и ЕК – г-н Барние и г-н Верховщат ни предупредиха, че по една от темите, които са в плана за тази година – финансовите договорености между Обединеното кралство и ЕС, има вариант Обединеното кралство да не внесе вноските си за 2019 и 2020 година. Това означава, че част от програмите ще бъдат спрени поради липса на пари. Ако някоя страна член си мисли, че заради правилото n+3 може да разчита на 2019 и 2020 г. – бърка. Невнасянето на вноските е вариант, който може да не се случи, но ние трябва да имаме готовност. Което преведено на прагматичен език означава, че 2017 и 2018 година трябва да бъдат абсолютно ударни – ние да сме договорили 100% и да има ангажимент за тези плащания. Да се разчита на договаряния през 2019 г. е рисково. По-вероятно е Обединеното кралство да не си внесе вноските. За съжаление е така. Българското правителство трябва да има вариант.

Как страната ни може най-добре да се възползва от председателството на Съвета на ЕС през 2018 година?
Като изведе свои национални приоритети, които да са като допълнение на приоритетите на Тройката. Имахме среща с министър Павлова, заедно с всички евродепутати от България. Тя представи идеята си за национални приоритети. Аз се радвам, че политиката за сближаване е сред тях. Западните Балкани и взаимоотношенията там и евентуално Черно море – това са все важни теми за България. Това е първо. Второто, много важно е да превърнем страната ни в център на събития, които не са само рутинни в хода на председателството. Събития, които ще дадат възможност да се повиши ролята ни в някои институции. Например провеждане на заседание на Комитета на регионите – това е чудесно и е начинът да повишим влиянието си там. А иначе ролята ни ще бъде доста сериозна. Пакет „Енергетика” – по време на Българското председателство. Многогодишна финансова рамка – по време на Българското председателство, ако комисар Йотингер я представи в началото на 2018, означава точно това. Кохезионна политика – по време на Българското председателство. Дори имахме една шега на заседанието на председателите на комисии. Когато един от колегите попита естонския министър „какво още ще оставите на българите”, защото има няколко теми, които прескачат председателството на Естония и се прехвърлят към Българското председателство. Така че ще ни бъде тежко и отговорно председателството. Ще бъдем видими отдалече.

По какви други теми ще работи Комисията по регионално развитие към ЕП до края на годината?
До края на годината ние имаме да довършваме няколко неща. Приключихме едно досие, по което аз съм докладчик, за типология на регионите в ЕС. Определяне на градски региони, определяне на отдалечени региони. Това е техническо досие, но засяга кохезионната политика. Предстоят ни преговори с Комисията и Съвета. Имаме вече решение на регионалната комисия, влизаме в пленарна зала, за да го одобри ЕП. Влизаме в преговори с ЕК и Съвета за промени в сегашната многогодишна финансова рамка, за опростяване. Това ни предстои. Очакваме да излезе Седмият кохезионен доклад. Предстоят ни няколко досиета, свързани с демографската ситуация. Това е за множеството по-слабо населени райони, за младите хора, за възрастните хора и т.н. Продължаваме с доклади по основни програми. Ще имаме изслушване – през юли на двама комисари в комисията, Естонското председателство ще представи приоритетите си. През септември каним комисар Йотингер да представи идеите си за финансовата рамка. Доста е натоварена работата в комисията.

Бяхте лектор на Седмия кохезионен форум „Моят регион – моята Европа”. Какви бяха посланията на Вашето изказване и кои бяха основните моменти, които се дискутираха на форума?
Всичко, което казах за кохезионната политика, се дискутира. Основно тези теми, по които имаме различия. Имаше много ясно послание от регионите, че ако ние се забавим, те не могат да започнат проектите. Ние вече имаме забавяне в този планов период. Ако се забавим с регламентите, както Ви казах, това ще бъде още по-тежко за регионите. Имаше силни послания на тема опростяване и възможност за допълняемост между различни фондове, което сега е много трудно реализируемо. Специално в панела, който аз водих, участници бяха Европейската инвестиционна банка, министърът на регионалното развитие на Чехия, министърът, който отговаря за регионалното развитие и рибарството в Испания. Основно послание от страна на комисията даде комисар Вела, който естествено насочи вниманието към устойчивото развитие. Моите послания бяха за гъвкавост, за опростяване, за допълняемост на всички финансови инструменти, за връзка с реформите и връзка с икономическото развитие, за да може политиката на сближаване да подпомага икономическото развитие. Това бяха основните ми послания.

Как ще продължи взаимодействието Ви с КСБ? Какви нови инициативи планирате?
Засега се концентрираме върху срещата през юли, която е много отговорна и е на много високо ниво. Очаквам редица инициативи да се породят от тази среща. Искам да бъдем малко по-гъвкави и с КСБ да не ограничаваме нашите контакти само във формата на конференции и срещи. Да отворим една платформа за диалог с регионите и строителите в цялата страна. Така те ще представят проблемите си, свързани не само с насочването на ресурс за инвестиции, но и с качеството на персонала, обучението и участието на строителните фирми в програмите за обучение, иновациите, новите технологии, възможностите за иновационни стъпки – това са теми, които стоят отворени и може би ще намерят някаква форма. Убедена съм.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.07.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *