Юрки Катайнен: Използването на финансовите инструменти не е самоцел, а средство за реализиране на политиките на ЕС по по-ефективен начин

Строителният сектор е стратегически важен за икономиката на Съюза – представлява почти 9% от БВП и осигурява 18 милиона работни места

Прочетена: 211

Ренета Николова

Г-н Катайнен, на 20 юли ще посетите България, където ще бъдете специален гост на организираната от г-жа Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, и Камарата на строителите в България конференция на тема „Гъвкав европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Какво е значението на тази тема на европейско равнище?

Финансовите инструменти могат да се използват като ефективен инструмент за увеличаване на бюджета на Европейския съюз, като се засили въздействието на финансирането от ЕС и се катализират частните инвестиции. Това е особено вярно, когато сме изправени пред финансови ограничения. По-широкото им използване, комбинирано с безвъзмездните средства, трябва да се разглежда като средство за постигане на стратегическите цели на ЕС.

Важно е да бъде ясно. Използването на финансови инструменти не е само по себе си цел, а средство за постигане на целите на нашата политика по по-ефективен начин. Трябва да проверим и да си отговорим честно къде използването на финансови инструменти е по-ефективно от използването на безвъзмездни средства и обратно. Също така трябва да видим как финансовите инструменти при различните политики могат да работят в комбинация с грантове най-добре. Финансовите инструменти и безвъзмездните средства не се конкурират помежду си, те трябва да се допълват и да се използват там, където са по-ефективни. Трябва да имаме ясна стратегия и набор от критерии, за да определим кои инструменти са най-подходящи за нуждите на пазара, бенефициентите и желаните цели.

Какви са резултатите от въвеждането на финансовите инструменти досега – какъв е интересът към използването им, има ли страни отличници и такива, в които те не са достатъчно популярни, какъв е ефектът от прилагането на тези механизми върху европейския бюджет и икономиката на Съюза?

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), сърцето на Инвестиционния план на Комисията за Европа, е отличен пример за иновативен финансов инструмент, който спомага за увеличаване на инвестициите, подкрепя работните места и стимулира растежа. ЕФСИ действа като гарант за мобилизиране на частни инвестиции и се очаква да доведе до допълнителни средства в размер на над 200 милиарда евро, включително над 1.1 милиарда евро в България. Всъщност България е третият най-голям бенефициент на финансиране от ЕФСИ, измерено като процент от БВП.
С предложението ни за разширяване и укрепване на ЕФСИ се гарантира в още по-голяма степен, че средствата от фонда ще достигнат там, където е най-необходимо. За да се подобри географското покритие на ЕФСИ, предложението поставя силен акцент върху съчетаването на подкрепа от фонда за стратегически инвестиции с други фондове на ЕС и чрез финансиране от Национални насърчителни банки (NPBs). Предложението включва и укрепване на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (EIAH), за да се подпомогне изграждането на стабилно предлагане на проекти и инвестиционни платформи, които могат да се финансират във всички страни членки.

По време на Седмата среща на върха за регионите и градовете през 2016 г., която се проведе в Братислава, Вие казахте „необходими са ни нови финансови инструменти“, какви са те?

Посочих по-специално комбинирането на структурните фондове с Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се постигне максимален ефект. Финансирането от Европейския фонд за стратегически инвестиции може да допълни структурните фондове. Предложението ни за разширяване на ЕФСИ прави тези комбинации още по-опростени.

Административната тежест представлява сериозна пречка пред инвестициите и бизнеса, особено малкия и средния. Какви са мерките, които Комисията предприема с цел опростяване на процедурите и осигуряване на по-широк достъп до европейските фондове и до възможностите, които финансовите механизми предоставят?

Броят на финансовите инструменти на ниво ЕС и правилата, регулиращи тяхното прилагане, могат да бъдат пречка за ефективното им използване. Опростяването на регулациите трябва да допринесе за по-добро и по-ефективно използване на европейското финансиране от регионалните и местните власти, другите инвеститори и крайните бенефициенти, за да се постигне възможно най-голям принос за устойчив растеж, създаване на работни места и сближаване. В контекста на документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС ние разглеждаме как да увеличим максимално ефективността на публичните и частните инвестиции за постигане на приоритетите на ЕС. Обсъждаме различни възможности, включително плащания за продукти и резултати, а не за фактури. Занимаваме се с това как да постигнем по-голяма съгласуваност в правилата, например с единен набор от правила за фондовете на кохезионната политика и по-ясно разграничаване от други инструменти на ЕС.

Камарата на строителите в България е най-авторитетната браншова организация, която представлява строителната индустрия в страната, това са над 5000 фирми. Камарата е член на Европейската федерация на строителната индустрия, а избраният за президент на федерацията, който ще встъпи в длъжност през 2018 г., Киетил Тонинг ще присъства на форума в София. Какво е значението на строителния сектор за икономическото развитие на ЕС?

Строителният сектор е стратегически важен за икономиката на ЕС – той представлява почти 9% от БВП на ЕС и осигурява 18 милиона директни работни места. Финансовата криза имаше особено тежко въздействие върху строителния сектор, което доведе до сериозни спадове на инвестициите. В някои държави индустрията беше засегната по-специално от свиване на кредитните пазари, в други това беше предизвикано от спукването на жилищния балон. Натискът върху публичните разходи имаше и ще продължи да оказва значително въздействие върху инвестициите в инфраструктурата.

Като заместник-председател на Европейската комисия отговаряте за конкурентоспособността и работните места. И двете са сред основните предизвикателства пред строителната индустрия. Като много сериозен се очертава проблемът с липсата на квалифицирани кадри. Как ЕК може да подкрепи строителния сектор?

Средствата на ЕС въведоха в България по-високо ниво на конкуренция в обществените поръчки, свързани с големите пътни и енергийни инфраструктурни проекти. Това е положителен ефект, тъй като засилената конкуренция допринася за по-високо качество и по-адекватни цени, щом стане дума за изразходване на парите на европейските данъкоплатци. Засилената конкуренция е полезна и за българската икономика, тъй като дава възможност да се намалят общите разходи за развитие на инфраструктурата.

Осъзнавам също така ситуацията по отношение на липсата на висококвалифицирани специалисти и подготвени обучители в България. Средствата на ЕС помогнаха на Камарата на строителите в България да реализира редица програми, финансирани от Съюза, като например такава за изграждане на сгради с почти нулево потребление на енергия: центрове за строителни знания и BUILD UP Skills EnerPro, и двете насочени към повишаване на уменията за внедряване на енергийна ефективност в сградите. Освен това програмата „Високи токчета“ се фокусира върху обучението на жени в строителството.

Как можем да подкрепим сектора? Първата цел на Стратегията за строителство 2020 – стимулиране на благоприятни условия за инвестиране – е особено важна. Акцентът е върху обновяването на сградите и върху проектите от трансевропейските мрежи, които са насочени към стимулиране на растежа на строителния сектор, като в същото време се вписват в целите на европейските политики в областта на енергетиката, транспорта и на кохезионната политика.

Искам също така да подчертая иновативните финансови инструменти, прилагани на равнище ЕС, за да се стимулира кредитирането на МСП и други компании. ЕФСИ има интересни възможности за проекти, насърчаващи енергийната ефективност и устойчивостта. Той финансира изграждане на почти нулево енергийни сгради или градско обновяване на жилища. От възможностите, които ЕФСИ предоставя за МСП, се очаква да се възползват приблизително 427 000 малки и средни предприятия в Европа. В предложението за разширяване ЕФСИ 2.0. Комисията заложи поне 40% от проектите за инфраструктура и иновации да допринесат за действия в областта на климата в съответствие с целите на COP21. Говорим за проекти за подобряване на енергийната ефективност на сградите, включващи както строителство на нови енергийно ефективни сгради, така и обновяване на съществуващи.

Публично-частното партньорство (ПЧП) е слабо прилагано у нас. Какво е мнението Ви за възможностите, които предоставя?

Публично-частните партньорства могат, когато се използват правилно, да бъдат ефективно и рентабилно средство за съчетаване на експертните познания и капацитета на публичния и частния сектор и да подкрепят оскъдните публични ресурси.

Добре подготвените публично-частни партньорства обаче изискват високо ниво на експертност от съответните органи на държавите членки и от частни организации. Необходим е подходящ подбор, оценка, проектиране, подготовка и изпълнение на такива проекти, както и установяване на най-подходящите договорености за финансиране. В този контекст Комисията и държавите членки търсят допълнително сътрудничество, техническа помощ и подобрен обмен на информация. Това би помогнало на националните или регионалните дългосрочни публични и частни инвеститори и промоутъри на проекти да се възползват повече от предишния опит, както и от добрите практики в случай на вече реализирани с ПЧП обекти. Европейският експертен център за публично-частно партньорство, който вече работи в рамките на ЕИБ, е добър пример за такава мрежа и би могъл да се развива в бъдеще.

Вие идвате от Финландия, където преди да станете министър-председател, сте били министър на финансите, обявен сте за най-добър финансов министър в ЕС през 2008 г. от Financial Times. Страната Ви е сочена като модел за успешно развитие, финансова стабилност, традиционно оглавява класацията за най-ниско ниво на корупция. Имах удоволствието да посетя Хелзинки във връзка с антикорупционно обучение в института HAUS и съм впечатлена. Как се постига всичко това? Дайте рецептата.

Финландската административна култура е резултат от десетилетия на последователно развитие. Един от най-важните фактори, допринасящи за ниското ниво на административна корупция, е прозрачността на регулаторната система. Активното участие на гражданското общество е било и е безценна част от изграждането на културата на прозрачност. Казва се, че Финландия е „земя на хиляди асоциации“ и в това има елемент на истина. Участието на организации на гражданското общество в публичното вземане на решения със сигурност е помогнало за изграждане на доверие в обществените институции.

Вестник „Строител” е издание на Камарата на строителите в България, ние сме официален медиен партньор на конференцията и интервюто Ви ще бъде публикувано в изданието, което ще се разпространява на събитието. Какво е най-важното послание, с което ще се обърнете към участниците във форума – високопоставени представители на българските институции и строителния бизнес, както и към многобройните ни читатели?

Бих искал да подчертая значението на една дългосрочна визия за конкурентоспособността на сектора. Нуждаем се от повишаване на уменията и квалификациите, иновациите и преминаването към устойчива, зелена икономика, както и кръгови бизнес модели. Бих Ви насърчил да се възползвате от потенциала на тази промяна и от инструментите, които ЕС може да предложи, за да помогне в това. В допълнение към ЕФСИ, който споменах преди, InnovFin – EU Finance for Innovators, съвместната инициатива на ЕИБ и Комисията, осъществявана чрез Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), е интересна в това отношение. InnovFin включва редица допълнителни инструменти за финансиране, както и консултантски услуги за насърчаване на инвестициите както от иновативни малки, така и от големи компании. В допълнение към InnovFin ЕИФ има редица други инициативи за предоставяне на инструменти за дялово участие, дълг и микрофинансиране на микропредприятия и МСП.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.07.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *