Илияна Цанова: Успяхме да мобилизираме 209 млрд. евро инвестиции по плана „Юнкер“

България разполага с около 1,5 млрд. лв. ресурс от структурните фондове за финансови инструменти за периода 2014 - 2020 г.

Прочетена: 64

Свилена Гражданска

Г-жо Цанова, как протича изпълнението на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)?

Към днешна дата сме одобрили над 450 проекта в абсолютно всички държави членки на Европейския съюз. Най-големият дял на портфейла е насочен към подпомагане на малки и средни предприятия (МСП) през банки и фондове за рисков и дялов капитал. Сериозна част от инвестициите са предвидени за енергийния сектор, като тук става дума основно за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. На следващо място e сферата за изследвания и иновации, като тук са предимно предложения от частния сектор.

Както знаем, ЕФСИ е пазарен инструмент и инвестициите се насочват там, където има търсене. Съобразяваме се с изискването да няма концентрация на повече от 45% от средствата в топ 3 държави. Но до момента инвестиционната активност от страна на бизнеса в новите членки е значително по-ниска. От тук идва и по-слабото търсене за финансиране. Проведохме пазарно проучване, което показа, че инвестициите, които правят фирмите от тези държави, са скромни. Те са предимно за подмяна на машинно оборудване. Голяма част от вложенията се финансират със собствен ресурс на компаниите. Нисък е делът на предприятията, които инвестират във високотехнологично оборудване, софтуер, информационни технологии, изследвания и иновации. Тази картина е особено валидна и за България. Това ме безпокои, защото пряко влияе върху конкурентоспособността на нашите компании. Истината е, че икономическият подем се случва там, където има иновации, където бизнесът и науката работят заедно. Важна е инициативата на държавата за подобряване на инвестиционната среда и облекчаване на регулационните режими, така че бизнесът да работи при по-благоприятни и предвидими условия. Държавата има и стратегическа роля да определи приоритетни сектори на икономиката, където пазарът не работи ефективно или се срещат други спънки. Тогава публичната намеса е оправдана за стимулиране на инвестиции при подходящи условия.

Бих дала пример с Италия. Там държавата е с по-ясна визия за това кои са приоритетите в икономиката й – МСП, инфраструктура и рисков капитал за иновативни компании. Направиха необходимите стъпки, за да се улесни процесът и да привлекат сериозно финансиране от фонда. В резултат до момента сме инвестирали най-голям ресурс в Италия.

С какви предизвикателства се справяте, за да оптимизирате дейността на фонда? Какви промени предприехте или ще направите, за да стане още по-достъпен за кандидатите?

От година и половина работим на много фронтове. Трябваше да осигурим необходимия човешки ресурс, така че да можем да постигнем целите, които са заложени за ЕФСИ. Наехме над 600 специалисти в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които да работят с нови клиенти и да подготвят проекти с тях. Също така се структурира Хъбът за техническа помощ, който е изключително важен елемент от плана „Юнкер“, тъй като голяма част от проблемите са свързани с липсата на достатъчно капацитет и добре разработени проектни и инвестиционни предложения. Така че неговата роля е да оказва помощ не само на публичния сектор и държавни предприятия, но и на частния сектор, за да могат да разпишат проекти, които да привлекат финансиране. Също така работим много за подобряване на комуникацията, защото е важно повече компании и хора да знаят за този инструмент и как биха могли да се възползват от него.

Какви са данните от досегашното изпълнение на ЕФСИ? Докъде стигна реализацията на целите?

ЕФСИ е насочен изцяло към мобилизиране на частен и публичен капитал за важни инвестиции. Целта, която към момента е валидна за нас, е да привлечем 315 млрд. евро вложения до юли 2018 г. Досега на база одобрени проекти година по-рано сме достигнали сумата от 209 млрд. евро, като, разбира се, това не означава, че сме си свършили работата. Напротив, има доста предизвикателства пред нас. Едно от тях е Брекзит, защото голяма част от интересните проекти се случваха на Острова, а в момента търсенето от страна на британски компании на ресурс от фонда силно спадна.

Кои страни са по-активни по плана?

Има няколко начина, по които можем да представим инвестициите, направени от фонда за момента. В абсолютна стойност големите държави разполагат с повече на брой проекти. Това не е изненада за никого, защото те имат по-големи и по-активни икономики. Данните се променят всеки месец, защото за този период одобряваме нови предложения. Към момента Италия, Франция, Испания, Германия и Обединеното кралство са на първите пет места. От новите страни членки Полша се справя много добре и с нея правим интересни проекти.

От гледна точка на мобилизирания ресурс към брутен вътрешен продукт, тъй като това е важен критерий, защото показва истинския ефект на инвестициите, виждаме, че по-малки държави са постигнали сериозен ефект, като например Литва, Португалия, Словакия, Полша и Гърция. България в момента е на 3-то място, но данните се сменят постоянно. Не е важно да гледаме къде стоим в класацията, а по-скоро дали успяваме максимално да се възползваме от възможностите на фонда „Юнкер“. За мен това е един уникален инструмент, който дава шанс на страните членки да привлекат инвестиции под формата на гаранции, заеми и рисков и дялов капитал в допълнение към националните им пакети, финансирани от структурните фондове. България има около 1,5 млрд. лв. ресурс от структурните фондове за финансови инструменти за периода 2014 – 2020 г. Само за година ЕФСИ инвестира над 400 млн. евро в малки и средни предприятия под формата на гаранции и ликвидна подкрепа за бизнеса през банки посредници. Това е допълнителен ресурс от близо 1/3 от този в структурните фондове.

Не трябва да забравяме, че през следващия програмен период делът на финансовите инструменти ще е с по-голяма тежест, отколкото грантовете. Затова е важно бизнесът да се подготви добре, за да може да работи с такъв тип инструменти.

Към какви проекти трябва да се насочат публичният и частният сектор у нас, за да кандидатстват по фонда?

Обсъждали сме най-различни възможности. Определено има ниши, по които вече работим. Една от тях е с „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. Той управлява финансовите инструменти от структурните фондове по оперативните програми. С фонд ФЛАГ обсъдихме възможността да направим инвестиционна платформа за финансиране на проекти за градско развитие, които са важни за местните власти, но не са допустими за подкрепа от структурните фондове. Тук говорим и за инвестиции в енергийна ефективност, общински пътища и високотехнологични вложения за „умни“ градове. Това са малки проекти, които няма как да финансираме директно, но обмисляме да го направим именно чрез инвестиционна платформа.
В момента разглеждаме и няколко големи проекта от частния сектор и се надявам също така на инвестиции в инфраструктура като например газовата връзка Гърция – България. Но държавата трябва да вземе своето решение кои са най-удачните форми за финансиране на този инфраструктурен проект.

Ще посочите ли няколко примера по ЕФСИ?

Добри практики има много и те са достъпни за всички през електронната страница на ЕИБ и на ЕК. Това, което бих искала да дам за пример, е инициативата на държавата, която е по-стратегическа от това да промотира проект. Италия е страхотен пример как целенасочена политика може да мобилизира съществен ресурс от фонда „Юнкер“ за важни приоритети за страната като малки и средни предприятия, инфраструктура и иновации. Франция има интересни примери, като там проектите за енергийната ефективност за жилищни сгради, за изграждане на социални жилища или домове за бежанци се правят на база публично-частно партньорство. Държавата играе своята роля не само с финансов ресурс, но и също така да направи инвестициите по-поносими за групата потребители, към които са насочени. Има много добри примери в областта на иновациите. Подкрепяме редици проекти на европейски компании за въвеждане на иновации в областта на производствените процеси, научна и развойна дейност, също така и дигитализация на търговския и банковия сектор.

Обсъжда се идеята за ЕФСИ 2.0.

Документът още не е гласуван. В момента върви така нареченият триалог – дискусия между ЕК, Европейския парламент и Съвета. Очаква­ме до края на юли или в началото на септември да бъде приет ЕФСИ 2.0. В него ще има съществени подобрения от гледна точка на това, че се разширяват допустимите сектори – като например „Биоикономика, селско стопанство и земеделие“. Също така сумата на европейската гаранция нараства с 10 млрд. евро и целта ще стане да се мобилизира капитал от 500 млрд. евро до 2020 г., като се увеличава и срокът от 2018 до 2020 г.
Ако се случи, ще е изключително добра новина за нас. Това ще позволи ефектът от подобренията и структурите, които изградихме, да се усети по-силно през следващите няколко години. Също така се изравнява срокът на действащия бюджет на ЕС до 2020 г. с този на фонда.

Как можете да си партнирате с Камарата на строителите в България по отношение на плана „Юнкер“?

В сферата на публично-частните партньорства за изграждане на инфраструктура планът „Юнкер“ е много изгоден инструмент за финансиране, защото осигурява дългосрочен ресурс при по-добри условия.

Строителните компании могат да се възползват от кредитиране за оборотен капитал или за инвестиции през банките посредници. Те биха могли да потърсят и помощта на Хъба за техническа помощ за подготовка на проекти. Съвсем скоро той ще има звено и у нас. Един от основните ни приоритети беше да децентрализираме работата на хъба и България беше първата държава, която подписа меморандум с ЕИБ за изграждане на структура и у нас.

Според Вас как ще си взаимодействат финансовите инструменти и грантовете след 2020 г.?

Напускането на Обединеното кралство ще се отрази сериозно на финансовата ситуация в ЕС. Великобритания е една от държавите в началото на класацията по отношение на нетните вноски в бюджета на Съюза – около 10%. С оттеглянето й се отваря една много голяма финансова дупка, а сме изправени пред сериозни предизвикателства и нови приоритети като сигурност и отбрана, говори се за единна европейска армия, за социално включване, иновации, инфраструктура и т.н. Имаме мащабни нужди при по-малък бюджет. Въпросът е как да постигнем повече с по-малко.

Използването на повече финансови инструменти е един от начините, който в момента се разглежда за компенсиране на недостига. Безспорно безвъзмездната финансова помощ ще остане основен инструмент за реализирането на ключови политики на ЕС, както и за постигането на целите на политиката на сближаване на Съюза.

В други приоритетни области безвъзмездните средства могат да бъдат допълнени или заменени от финансови инструменти като гаранции, заеми и рисков капитал за стимулиране на инвестиции и постигането на по-голямо въздействие. За тази цел е необходимо намаляване на фрагментацията на финансовите инструменти, опростяване на процедурите и прилагането на единен набор от правила. Финансовите инструменти трябва да бъдат насочени към постигането на конкретни цели, да отговарят на нуждите на пазара и да се адаптират бързо към променящата се среда. Дебатът по тази тема между страните членки тепърва предстои. Министър Лиляна Павлова обяви, че Българското председателство ще стимулира дискусия по темата и аз напълно подкрепям тази инициатива.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.07.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *