Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите: С предложените промени в ЗООС се цели осигуряване на „бърза писта“ при обжалвания на обекти с национално значение

КСБ е една от най-уважаваните и сериозните организации, с експертизата и капацитета да излага позиции и становища, които в максимална степен усъвършенстват законодателството и подобряват инвестиционната среда

Прочетена: 206

Г-жо Василева, как протича дейността на оглавяваната от Вас парламентарна Комисия по околната среда и водите?
Започнахме активна работа в законодателната сфера. Комисията подкрепи на второ четене предложените от мен и двама колеги – председателя на парламентарната Комисия по правни въпроси Данаил Кирилов и зам.-председателя на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Станислав Иванов, промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С тях се цели осигуряването на „бърза писта“ при обжалвания на т.нар. обекти с национално значение, които се определят с решение на Министерския съвет. Такива са магистралите, първокласните пътища, съоръженията от железопътната и пристанищната инфраструктура, газопреносната система.Измененията в ЗООС бяха приети и на първо четене в пленарна зала.
Разгледахме и приехме на първо четене и новия Закон за концесиите (ЗК), подкрепен и в пленарната зала. Текстовете от ЗК изключват процедурите по отдаването на концесиите на минералните води от находища на територията на страната. С колеги внесохме предложения с цел прецизиране на въпросите, касаещи минералните води в преходните и заключителните разпоредби на ЗК, които препращат към Закона за водите. За мен това е тема от изключително значение, защото България е богата с този ресурс. Смятам, че за цялото общество е полезно да се разгърне неговият потенциал. Имаме над 220 находища на минерални води, а се използват по-малко от 20% от тях. В този смисъл всяка възможност за оползот­воряване, за създаване на предпоставки за развитие на икономически дейности трябва да бъде насърчавана. Предприехме редица инициативи по времето на мандата на правителството „Борисов 2“, когато бях министър на околната среда и водите. Знаете, че стартирахме пилотна програма за подпомагане на общините с цел стимулиране на възможностите за използване на минералните води. Надявам се, че това ще даде резултат.
В парламентарната екокомисия проследихме и напредъка по политиките за околната среда и климата, изпълнявани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Ресорният министър Нено Димов представи екипа и приоритетите си. На заседание бяха изнесени данни за изпълнението на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) през периода 2007 – 2013 г., както и за напредъка в настоящия – 2014 – 2020 г. Изключително отговорно и ползотворно се водят дискусиите в комисията.

Изслушахте министъра на околната среда и водите Нено Димов и ръководството на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). Какви са резултатите от срещата?
Целта на заседанието беше да се отчете старият програмен период и да се направи преглед на напредъка в новия. Удовлетворена съм от резултатите, които бяха представени от МОСВ за първия програмен период за ОПОС. Той приключва с усвояемост 100,19%, което е забележителен успех. Всички от екипа на министерството и на Управляващия орган трябва да бъдат поздравени за това, което постигнаха през тези години. Бенефициентите и изпълнителите имат изключителен принос за успешното приключване на периода. Най-важен е ефектът, който постигнахме с изпълнението на програмата. Той има физическо изражение в изградени 50 пречиствателни станции за отпадъчни води, положена 2600 км ВиК мрежа, 18 построени регионални системи за управление на отпадъците, подкрепа за общините за подобряване чистота на въздуха. Осигурихме безвъзмездно финансиране за 126 екологични автобуса и 10 метровлака за София, както и 100 тролейбуса за Бургас, Стара Загора, Плевен и Варна. Така че няма как да не бъда удовлетворена от това. Тук е мястото да благодаря на строителите, които положиха неимоверни усилия, за да бъдат приключени тежките инфраструктурни проекти в срок, имайки предвид предизвикателствата, през които премина „ОПОС 2007 – 2013“. Програмният период 2014 – 2020 г. е в ход. На заседанието на комисията беше представен и напредъкът по приоритетните оси на „ОПОС 2014 – 2020“. Все още усвояемостта и процентът на договаряне на средствата са сравнително ниски. Бяха представени рисковете за програмата, включително и от евентуална загуба на финансиране. Моята препоръка е да се набележат ясни планове и механизми за действия за минимизиране на риска. Програмата е много тежка, обвързана е със сериозна подготовка на проектите, в някои случаи тя е дългогодишна, със сложни процедури по смисъла на екологичното законодателство и по Закона за устройство на територията. Трябва да се възползваме максимално от възможностите, които ни се предоставят със средствата по „ОПОС 2014 – 2020“. Това е единствената оперативна програма, която е обвързана с ангажименти на държавата, произтичащи от европейското законодателство. Знаете, че имаме висящи наказателни процедури. Така че всички усилия трябва да бъдат насочени към това максимално ефективно да оползотворим възможностите, които дава ОПОС. Необходимо е да се активизира взаимодействието с бенефициентите – общини, ВиК дружествата, и да се търси по-гъвкав подход, така че да не се стига до загуба на средства.

Къде са проблемните места в „ОПОС 2014 – 2020“?
Това, което бе отчетено от МОСВ на заседанието, не е нищо ново – необходимост от усъвършенстване на качеството на проектите. В този смисъл е важно тясното взаимодействие и провеждането на консултации с бенефициентите на най-ранен етап. Това е полезен подход, за да се избегнат пропуски в документацията и липса на прилагане на някои от нужните съгласувателни процедури. Тези детайли понякога създават препятствия и бавят. Необходимо е така също да се отчете, че има забавяния от обжалване на процедурите – както на тези за възлагане на обществените поръчки, така и на тези, свързани с екологичното законодателство. Това, което беше отчетено като необходимост, е да се използват възможностите на финансовите инструменти. Още през януари т.г. подписахме споразумение с „Фонд мениджър за финансови инструменти в България“ ЕАД за предоставяне на ресурс малко над 52 млн. лв. за сектор „Отпадъци“. За „Води“ също е необходимо да се сключи контракт, защото по „ОПОС 2014 – 2020“ има предвиден бюджет от 200 млн. лв., който да бъде използван за привличане на частен капитал. Той е допълнителна възможност за реализация на проекти, свързани с ВиК сектора у нас.

Изчете срокът, обявен от Агенцията по обществени поръчки, за внасяне на предложения по типовите документи, касаещи ВиК сектора, изготвени от Управляващия орган на ОПОС и Камарата на строителите в България (КСБ) по време на Вашия мандат като министър на околната среда и водите.
Моето твърдо убеждение е, че стандартизираните документи ще помогнат да се подобри работата на „ОПОС 2014 – 2020“. Ненапразно работихме изключително интензивно и в много добро сътрудничество с КСБ през периода 2015 – 2016 г., за което искам да благодаря. Това е първата подобна пилотна инициатива за страната и тя получи подкрепата на Европейската комисия. Радвам се, че е на финалната си фаза. Предстои стандартизираните документи да бъдат утвърдени от министъра на финансите, за да могат да бъдат прилагани. Това безспорно е инструмент за опростяване на процедурите, за намаляване на рисковете от допускане на грешки и от налагане на финансови корекции. Знаете, че санкциите са болка на бенефициентите, особено когато говорим за мащабни инфраструктурни проекти, глобите са големи. Така че трябва да направим всичко възможно, за да не се допускат грешки, т.е. превантивната работа е нужно да бъде свършена преди провеждането на обществените поръчки, за да се избегне впоследствие налагането на финансова корекция. Стандартизираните документи са безспорно полезен подход в тази посока.

Като говорим за ВиК сектора, по време на пред­изборната кампания един от приоритетите на ГЕРБ бе създаването на фонд за проекти от отрасъла за населени места между 2 и 10 хил. е.ж. Докъде стигна разработването на инициативата?
Водила съм разговори по темата и с министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, и с министъра на околната среда и водите Нено Димов. В ход е изготвянето на рамката за осигуряването на финансовия ресурс за фонда. Подпомагането на тези населени места за нас е приоритет. Надявам се, че скоро ще е налична тази възможност за селищата между 2 и 10 хил. жители, защото в рамките на ОПОС се финансират проекти за населени места с над 10 хил. е.ж., а по Програмата за развитие на селските райони – до 2 хил. е.ж. И реално тези, които са между 2 и 10 хил. е.ж., са извън възможностите да бъдат подпомогнати. В същото време това са населени места, които имат нуждата от ВиК инфраструктура – пречиствателни станции, подобряване на водоснабдителната мрежа, изграждане или доизграждане на канализационната. До този момент единствено Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) разполагаше с ограничен финансов ресурс за тях. Наличните средства по ПУДООС и тези, които се отделят от националния бюджет за водоснабдителни мрежи, могат да бъдат обединени и да се търсят допълнителни, за да се подпомогнат населените места.

Какво точно засягат внесените промени в ЗООС?
В предложението ни за промяна в ЗООС е заложено евентуалните обжалвания за важни национални обекти да приключват с производство на една инстанция. Въвеждаме и специален ред за такъв тип обекти – съдебното производство да бъде в рамките на шест месеца, в които да има произнасяне и окончателно решение на съда.
Така даваме приоритет на тези обекти, които са толкова важни за държавата, за развитието на регионите и реализацията на стратегически цели. Нерядко подобни проекти се изпълняват с европейско финансиране, затова е важно сроковете да се спазват.
В някои случаи заради продължителни обжалвания е имало забавяния между една и три години в изпълнението на такива обекти. С промените, които предлагаме, акцентираме върху важността им и бързото производство за тях. Така не отнемаме права за достъп до правосъдие, а се опитваме да ограничим злоупотребата с подобни права. Във връзка с притеснения, изразявани от неправителствени организации, искам да подчертая, че в предложенията ни не са включени националните и природните паркове.

Министерският съвет прие промени в Закона за местните данъци и такси, касаещи определянето на такса битови отпадъци.
Предложените от правителството изменения дават възможност за определяне на таксата за битови отпадъци съобразно тяхното реално генериране, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. Законопроектът вече е внесен в Народното събрание, като водеща комисия по него е тази по бюджет и финанси. Предстои да бъде разгледан и в Комисията по околната среда и водите.

Споменахте, че страната ни е заплашена от наказателни процедури. Необходими ли са законодателни промени, за да ги избегнем?
Всъщност наказателните процедури, които са стартирани от ЕК, по-скоро касаят прилагането на европейското законодателство и изпълнението на ангажиментите на държавата. Нерядко те са свързани с доста сериозни инвестиции, които трябва да бъдат направени. Смятам, че безспорен приоритет е опазването на чистотата на въздуха. Там вече има произнасяне на Европейския съвет на първа фаза на съдебното дело. Много работа е свършена по темата у нас, но предстои и още. Трябва да се обединят усилията на централната и местната власт, на всеки един гражданин, за да се подобрява състоянието на въздуха. Цитираните по ОПОС мерки, свързани с осигуряването на превозни средства за градския транспорт, които са екологично чисти, бяха стъпки в добра посока. През миналата година започнахме програма за подпомагане на централните и местните администрации за закупуване на електрически автомобили. Чрез инициативата се осигурява финансиране за електроколи или хибриди. Целта е да се постигне и демонстрационен ефект, и да се покаже ползата от подобни превозни средства, които не замърсяват въздуха и не генерират вредни емисии. Всички усилия, които се полагат чрез финансиране и по други програми, като например по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ – за изграждане на метрото, ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ – за подобряването на градската среда, поддържането на зелените системи в населените места, за интегрираните системи за градски транспорт, както и дейностите по Националната програма за енергийна ефективност за многофамилните жилищни сгради, работят в тази насока. Безспорно са необходими усилия от всеки един от нас да направи това, което е възможно, за да опази чистотата на въздуха, което е пряко свързано със здравето ни.
Друга наказателна процедура, която е в най-сериозна фаза, касае казуса „Калиакра“, където е необходимо да бъде приключено разработването и приемането на интегриран план за управление на зоната. Той трябва да бъде представен пред ЕК.
От гледна точка на законодателството България е една от държавите, които навреме и успешно транспонираха европейските норми. Това, което е необходимо, е да се работи за прилагането им, но процесът е свързан често и с много средства. Нужно е максимално ефективно да се оползотворяват възможностите, които ни дава членството в ЕС, както и Норвежката, Швейцарската или др. програми. Необходимо е да се координира работата на всички институции, защото въпросите, свързани с околната среда и климата, касаят всички сектори.

Какво ще съдържа законодателната програма на комисията до края на годината?
Знаете, че основен приоритет на управлението за този мандат е облекчаването на административната тежест, подобряването на ефективността на администрацията и преодоляването на пречките, които се създават пред гражданите и бизнеса. В тази връзка очак­ваме да бъде представена програмата на МОСВ след прегледа, който се извършва на законодателството. Ще подкрепим всяка инициатива, която е свързана с облекчаване на административната тежест. МОСВ и неговите подразделения – басейнови дирекции, регионални инспекции по околна среда и водите, Изпълнителната агенция по околната среда, са компетентни органи и имат ангажимент да провеждат административни процедури и да издават актове. Трябва да търсим всяка една възможност за съкращаване на срокове и облекчаване на бюрократичните процедури.

Беше представен първият вариант на програмата за Българското председателство на Съвета на ЕС в началото на 2018 г. Къде е мястото на темите за околната среда и климата?
Министерският съвет прие първия вариант на Програмата за предстоящото Българско председателство. Предвидено е провеждането на широки дискусии с всички заинтересовани страни – Народното събрание, социално-икономическите партньори, академичната общност, неправителствени организации и обществеността, с цел постигане на консенсус. До края на декември 2017 г. окончателният й текст със заложените в нея национални приоритети трябва да бъде внесен в Министерския съвет. Председателството на Съвета на ЕС е уникален шанс за страната ни. Ние ще водим дебатите в момент, когато Съюзът е изправен пред редица сериозни предизвикателства. По темата за околната среда на дневен ред ще бъдат въпросите, касаещи изменението на климата, и политиките, свързани с това. Европа е безспорен лидер в тази сфера. По време на нашето председателство се очаква да бъдат приключени важни законодателни инициативи – въпросите, свързани с т.нар. кръгова икономика, екоиновации, оползотворяване на ресурсите. България трябва да отстоява и свои приоритети, и да постави в дневния ред на ЕС важни теми. Мисля, че Черно море трябва да е една от приоритетните, и то в частта, която касае опазването му и екологичното му състояние. Политиките за интегрирано развитие на Черно море за нас са възможност. България работи усилено по темата и е необходимо да застъпваме тезата, че това е европейско море, което е с чувствителна екосистема и с потенциал за развитие на икономиката. В този смисъл инициативата на европейско ниво за „синия“ растеж може да бъде продължена през нашето председателство чрез позицията ни като морска страна.

Как ще продължите да работите с Камарата на строителите в България в новото си качество – като председател на парламентарната екокомисия?
Винаги съм с готовност за взаимодействие, за съвместни инициативи с тази браншова организация, която в годините доказа, че е една от най-уважаваните и сериозните. Тя има експертизата и капацитета да излага позиции и становища, които в максимална степен целят да усъвършенстват законодателството и да подобрят инвестиционната среда. Благодаря за доброто сътрудничество досега и вярвам, че то ще продължи и в бъдеще.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.07.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *