Лиляна Павлова: Можем да зададем плана за действие и стъпките за разширяването на ЕС към Западните Балкани

Продължаваме да работим с КСБ в духа на досегашното прекрасно партньорство

Прочетена: 101

Росица Георгиева

Г-жо Павлова, Вие отговаряте за подготовката на страната ни за предстоящото Председателство на Съвета на ЕС. На какъв етап сме от този процес към настоящия момент?

За да може едно председателство да е успешно, то има три основни направления. Първото е свързано с ясното формулиране на приоритети. Можем да кажем, че доста по-рано обявихме вариант на национална програма и на приоритети, за да проведем поредица обществени обсъждания и дебати по тях. Идеята ни е да ги формулираме добре, да са отворени към хората, да имаме обратна връзка с гражданското общество, браншовите организации и неправителствения сектор. Целта ни е да бъдем максимално прозрачни и да се обединим за тях в диалог с президентската институция, с парламента и всички заинтересовани страни.

Втората предпоставка за провеждане на председателството в контекста на европейския дневен ред и българските приоритети е да имаме добър екип, обучен и подготвен да работи по основните направления. Очакваме между 130 и 150 досиета в различните области да бъдат част от дебатите. Разполагаме с екип от 1500 души, които ще работят в Брюксел и в България. Те вече са обучени, подготвени. Тези хора ще бъдат председатели и зам.-председатели на почти 300 работни групи във форматите, в подготвителните органи на Съвета, които ще ръководим. Отделно експерти ще подготвят становища и позиции в различните области, както и цялата документация. Можем да отчетем, че е съставен добър екип с текущи обучения, които се провеждат от Генералния секретариат, Дипломатическия институт за публична администрация и Френския институт, както и още няколко международни институции, които извършват подготовка на кадрите.

Третото условие за успешно председателство е календарът на събитията в Брюксел, Люксембург, Страсбург и София. Със задоволство мога да кажа, че сме готови, макар и доста по-рано, с плана за мероприятията в Брюксел и в София, както и със съпътстващите прояви под егидата на Българското председателство. Определени са всички заседания, включително повечето дати на формалните съвети на министрите. 44 такива срещи ще се проведат в Брюксел и 12 неформални ще се състоят в София. В Естонското, Малтийското и предишни председателства са се провеждали между 5 и 10 заседания, а ние ще имаме 12 в София. Така че трябва да затворим всяка спекулация по темата, че в столицата ни няма да се провеждат събития. Напротив, в сравнение с предишни две председателства предвиждаме най-много заседания на съвети на министри в столицата. Тук ще се състоят и още около 20 срещи на високо ниво в различни формати със специална насоченост по отделни приоритети – например Западни Балкани, кохезионна политика, конкурентоспособ­ност, дигитален дневен ред, енергетика и други сектори.

И не на последно място, разбира се, като домакини в София – главен град на председателството, ще приведем в добър вид по отношение на организация и логистика двете сгради за събитията. Това са НДК и Резиденция „Бояна”. Екипите работят по довършване на необходимите ремонтни дейности по зданията.

Стартираха процедури за акредитационна система, за хотели, мебели, обзавеждане на сградите. Предстои да обявим поръчка за избор на изпълнител на сайта на председателството, за подготовката и брандирането на визуализацията на сградите и в София, и в Брюксел, за което има специални изисквания. Наред с това са всички съпътстващи организационно-логистични дейности, като кетъринг, обслужване на гостите и делегациите и т.н. Това е неминуема част от комуникационната стратегия на председателството в национално измерение. Същото прави и МВнР съвместно с Постоянното представителство на ЕК в София. Работим по всички направления.

Казахте, че страната ни е готова с приоритетите и календара на събитията. Подлежат ли те на промяна, или са окончателни?

Казали сме, че сме с гъвкав дневен ред и приоритети именно за да можем да поемем предизвикателствата на нашето динамично ежедневие. Календарът на събитията е изцяло отворен в случай, че се наложи да организираме извънредни съвети на ниво държавни глави, премиери или министри по определени теми. Предвидили сме в дневния ред да бъдат добавени теми за дебат, включително и към приоритетите на страната. Освен това едва в началото на декември ще знаем реално колко точно и кои досиета от тези средно между 130 и 150 броя ще получим. Те се предават хронологично от председателство на председателство. Тогава ще направим своеобразна матрица. Ще анализираме досиетата, за да видим по кое ще търсим консенсус, по кое е реалистично да очакваме прогрес в рамките на Българското председателство, който да продължи през останалите.

Такава бе и темата на конференцията, която се проведе в София – „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Дебатът ще започне през Българското председателство. Залагаме го като ключов приоритет, за да дадем своите послания, насоки и дискусията да продължи през следващите едно или пък две председателства, когато се очаква да се вземат и решенията за новия бюджет и новата политика на ЕС след 2020 г.

На какво ниво е взаимодействието Ви с останалите две страни от тройката България – Естония – Австрия?

България, както всяка страна от ЕС, е в тройка по отношение на председателството на Съвета. Нашето взаимодействие започна с одобряването на трите държави, на дневния ред, на приоритети. Естония стартира своята работа от 1 юли. Имаме много добра комуникация. Буквално ежедневно си партнираме с екипа на Естонското председателство. Постигнахме с тях съгласие за подготвящите се и текущи триолози, които ще трябва да ръководим – между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС. Нашите експерти участват в дебатите отсега. Когато виждаме, че едно досие ще премине в Българското председателство, се включваме в разработването на документацията по него, за да има плавен преход. Партньорството, установено с Естонското председателство, е добро, оперативно и ежедневно. Същото очакваме да се случи и реципрочно ние да продължим в духа на това сътрудничество с австрийските ни партньори.

Западните Балкани ще бъдат една от темите по време на Българското председателство. Какво очакваме да се случи през първите 6 месеца на 2018 г.?

Западните Балкани са наш важен приоритет. Това е една от специфичните български теми по време на председателството. Има няколко измерения, по които ще работим. Затова го залагаме като общ приоритет – европейската перспектива на региона. Именно през 2018 г. ще излязат заключенията по отношение на т.нар. доклад за разширяване и анализът и изводите за всяка държава – за нейната готовност, проблеми, отворени въпроси и т.н. Надяваме се и искаме да започнем дебата за всяка отделна страна – с обсъждане на планове за действие и следващи стъпки в перспективата за нея.

Разширяването няма да започне и да приключи при нас. Но можем да зададем план за действие и мерки за него. Така че предвиждаме в съответните работни формати на групите, които съществуват като подпомагащи органи към Съвета, да се начертае план за действие за разширяване.

Второто направление е по темата „Свързаност”. Както и европейският комисар по разширяването на ЕС Йоханес Хан заяви на среща в Берлин, ще работим за реализацията на Коридор №8, който е важен за България, и за осигуряването на финансов ресурс от европейски фондове и от международни институции. Така че дебатите по тема „Свързаност” – железопътна, пътна и въздушна, също ще бъдат част от преговорите. Ще работим за отпадане на роуминга и за страните от Западните Балкани.

През октомври по време на Естонското председателство в България ще се проведе първата среща във формат ЕС – Западни Балкани. Ще е на ниво министри на правосъдието и вътрешния ред. Събитието ще е на 26 – 27 октомври. Поставяме специфичен фокус по темата „Вътрешен ред и миграция” за региона. В началото на май 2018 г. предвиждаме да проведем среща на върха. Тя отново ще бъде във формат ЕС – Западни Балкани, но на ниво държавни глави. На нея искаме да обсъдим различните измерения и параметри на европейската перспектива за нашия регион.

Преговорите за Брекзит също ще се проведат догодина. Каква е позицията на страната ни по темата?

Очакваме именно в шестмесечието на Българското председателство да се проведат съществена част от преговорите. Ще разчитаме на Мишел Барние, главния преговарящ на ЕС за излизане на Великобритания от структурите на Съюза, и разбира се, ние като председатели на Съвета да проведем диалог, да запазим изключително високото ниво на единство и консенсус между 27-те страни в контекста на дебатите с Обединеното кралство. Надявам се да постигнем и отстоим единна позиция.

Преговорният процес трябва да е в три посоки. Първо, за нас е важно да не се случват сепаративни преговори на държавите. Повече от всякога 27-те трябва да сме с обща позиция. Тогава ще сме по-успешни. Второ, необходимо е да защитим правата на европейските, в това число и на българските граждани, живеещи на територията на Острова, по отношение на престой и миграционно-визови въпроси. И трето – да установим рамката на нашите търговски взаимоотношения, както досега в рамките на единния пазар и в бъдеще на ниво ЕС – Великобритания, за да може да подпишем двустранни контракти с Обединеното кралство.

Позицията на ЕС във формат 27 е, че дневният ред на Европа и приоритетите, за които говорих, по никакъв начин не трябва да спират или да се допуска да изместваме фокуса от тях. И паралелно с това да не пропускаме да отдадем необходимата степен на важност на преговорите за Брекзит. Тези процеси трябва да вървят паралелно и да не се изключват взаимно.

Важен въпрос за Българското председателство е и сигурността. Какви мерки ще бъдат предприети за нейното обезпечаване?

Това е безспорен факт. Правителството осъзнава важността на темата „Сигурност” на фона на събитията във Великобритания и Франция. Длъжни сме да направим каквото е необходимо и възможно. Именно затова кабинетът предостави голям финансов ресурс в подкрепа на нужните мерки за сигурност. От една страна, са предвидени 12 млн. лв., с които сградата на НДК като основна за председателството, през която ще минат тези почти 20 хил. души, ще бъде добре оборудвана с технологии за обезпечаване на безопасността. Със специално постановление правителството отпусна и целево финансиране за внедряване на мерки за сигурност извън НДК. Те са насочени към Летище София, основните пътни артерии, по които ще се движат нашите гости (бул. „Брюксел”, бул. „България”, бул. „Цариградско шосе”), за да повишим сигурността чрез видео наблюдение и свързаност между всички институции, участващи в процеса. Това е финансиране за МВР, Столичната община и ДАНС. Службите работят по изготвянето на план за действие. Там, където е необходимо, сигурността ще бъде обезпечена с жива сила. Горещо се надявам да нямаме тежки предизвикателства, не дай Боже.

Как си взаимодействате в подготовката на председателството със Столичната община? Градът ще бъде домакин на основните събития през 2018 г.

Със Столичната община работим в изключително добро партньорство по няколко направления. Първото са ремонтите на градската инфраструктура. За нас е важно в срок и качествено, в което съм убедена, да завършат дейностите по пространството около сградата на НДК. Второ, с местната власт си партнираме по отношение на културната програма на града, която да е съчетана с тази на председателството. Трябва да бъдат обединени. Още повече че 2018 е Годината на културното наследство. Планира се тя да бъде открита в София на 4 януари при започването на председателството.

Министърът на културата Боил Банов има водеща роля в това да обедини и да изработи, от една страна, програмата за самото председателство – откриване, закриване и съпътстващи събития, а от друга – в партньорство със Столичната община да изготви целия план-график и да го съчетаем с Годината на културното наследство. Задачата е амбициозна. Със Столичната община работим и по темата „Сигурност“, както вече споменах.

Може ли да се представят някои от културните събития в София, планирани за следващата година?

Министърът на културата Боил Банов ще ги представи. Мога да посоча два важни фактора от програмата. Взехме решение, че трябва да дадем шанс на младите таланти, деца, ученици и студенти. Възпитаниците на училищата по култура и изкуства ще имат възможност да покажат своя талант по време на Българското председателство. Всички средни образователни заведения към Министерството на културата заедно с висшите училища по култура и изкуства, в т.ч. Музикалната академия и др., са включени в процеса, за да имат поле за изява. Председателствата имат ангажимент да направят арт инсталация, с която да се представят в сградата на ЕС в Брюксел. Ще дадем шанс на студентите от Националната художествена академия да дадат идеи за българския проект. Министерството на културата ще проведе конкурс и ще оцени предложенията, като накрая едно от тях ще бъде избрано за реализация в сградата на Съвета.

В каква посока ще продължи сътрудничеството Ви с КСБ?

С КСБ имаме традиционно установено добро сътрудничество. По отношение на Българското председателство то ще продължи в няколко посоки. В качеството й на традиционен партньор на правителството ще очакваме от Камарата обратната връзка по отношение на българските приоритети. Организираме дебат по темата именно за да получим и други мнения.
КСБ има своя позиция по приоритетите, които касаят строителния бранш – финансовите инструменти, кохезията и политиките, свързани с конкурентоспособността на икономиката и растежа. Очакваме да формулираме това становище в контекста на председателството заедно, така че продължаваме да работим в духа на досегашното прекрасно партньорство.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.08.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *