Проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов: С КСБ търсим и разширяваме ефективните форми на партньорство

Прочетена: 244

Георги Сотиров

Проф. Борисов, сътрудничеството между Камарата на строителите в България (КСБ) и Висшето строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов“ отдавна се е превърнало в традиция. По време на последната среща между двете ръководства бяха обсъдени темите за продължаване на партньорството.

Ще бъде коректно и справедливо да отбележа няколко нови момента в нашето колегиално, ползотворно, дълготрайно и ефективно сътрудничество. Едната посока е в търсенето на възможности за договаряне на взаимодействието с дружеството „Строителна квалификация” ЕАД на КСБ. След задълбочените анализи на нашата среща в Централния офис на Камарата останах с впечатлението, че е напълно възможно в близко бъдеще да се стигне до една още по-ефективна форма на партньорство. При нея наши преподаватели – професори, доценти, а и асистенти и докторанти, ще се включат в плановете и програмите на „Строителна квалификация” за изпълнение на техни конкретни задачи, свързани с образованието и квалификацията на хора, заети в бранша, а и не само на тях.

Другата интересна тема, за която стана дума по време на задълбочената дискусия и в която можем също да реализираме партньорството ни, е чрез откритите нови специалности и такива, които са предстоящи за стартиране по нашите учебни програми. Едната от тях е „Урбанизъм”, която получи акредитация от миналата година, и ние започваме прием по нея от септември т.г. Тя се характеризира с тази специфична особеност, че е само за вече получили бакалавърска и магистърска степен. При това за разлика от магистратурата „Урбанизъм” на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) нашата надстроечна магистратура ще бъде по-кратка. Това е едната особеност. Другата е, че е предназначена за по-широк спектър от специалности. Тя няма да бъде само за урбанисти или архитекти. Специалността ще бъде и за строителни инженери – нещо, което се избягва в УАСГ, за социолози, еколози, юристи, за хора, които работят в областта на градското планиране и можем да финализираме тяхното обучение с магистратура по урбанизъм във ВСУ.

Надяваме се по този начин да удовлетворим потребностите на много по-широк кръг от специалисти, които така или иначе са ангажирани с проблеми на градското планиране. Преди време разговарях с един зам.-кмет на община, юрист по образование, който сподели тогава, че лично той се нуждае от една задочна краткосрочна магистратура, която да му даде по-широки познания в областта на градското планиране. Като него има много амбициозни специалисти и в местните власти, за които нашето обучение ще бъде полезно и прието със задоволство.

Друга наша специалност, която получи акредитация и планираме нейното стартиране като прием и реализация, е „Дизайн”. Тя не е само за архитекти и в нея ще се изучава повече от интериорен дизайн… Става дума за по-широк кръг квалификационни умения, знания и способности, свързани с дизайна – и интериорен, и екстериорен, т.е. индустриален, с пряко отношение към строителните материали и с обособяването на тип професионална подготовка изобщо за околната среда както в градски, така и в извънградски условия. За тази цел ние сме привлекли специалисти от Техническия университет, както и много млади и успешни в практиката експерти, които се занимават с параметричен дизайн. Това е едно ново направление в проектирането, което дава възможност за бързо онагледяване и тестване на различни варианти относно обемно-пространствените решения. Те съдържат сами по себе си и възможност да бъдат илюстрирани и качествата на използваните материали – текстура, цвят и други особености, които характеризират дизайна по същество. Тази специалност очакваме да бъде търсена не само от архитекти, инженери и ландшафни архитекти, но и от друг тип експерти, склонни да работят в сферата.

Третата специалност, за която стана дума на дискусията с ръководството на КСБ, е успешно акредитирана и от няколко години е факт – „Опазване на архитектурното наследство”. Тя е особено полезна и актуална за страната, при това не само за Пловдив, София и Варна. В почти всеки град има наслояване на културно-историческо наследство, за опазването на което е необходим специфичен подход. Говоря за градоустройствен, за архитектурен, за археологичен проблем, за възстановяването, консервацията и социализирането на стари сгради и комплекси. За целта привличаме водещи експерти в сферата и успяваме да заинтересоваме с тази актуална материя архитекти, ландшафни архитекти, строителни инженери.

Тази и миналата година се радваме на добър прием в специалността, при което изненадващо, но радостно за нас, се оказа, че инженерите в областта на опазването на културно-историческото наследство имат изключителен интерес към преподаваната материя. Те именно са и едни от най-активните магистри. Надстроечната задочна магистратура се посещава от специалисти от практиката от цялата страна, които имат и дългогодишен професионален опит. С нея още веднъж се потвърждава тезата за привлекателността на широкопрофилните магистратури, които дават възможност за специализация не само по една професия, а по повече.

Ще споделя за Вашите читатели и една наша вътрешна тайна – предстоят магистратури „Управление на недвижимости”, „Ландшафтна архитектура” и „Пожарна и аварийна безопасност в строителството”.

Как виждате ролята и мястото на КСБ в процеса на преодоляване на кризата в приема на нови студенти?

Безспорно Камарата е с голям авторитет и влияние в нашето общество. Тя е добре позната структура за всички, които са свързани със сектора. Чрез КСБ би могло в бъдеще да се способства за привличане на кандидат-студенти, направление „Строителство”. Това го казвам, защото зная, че обучението за архитекти и инженери не е лесно. Очак­ва­на­та трудност вероятно влияе за известен отлив в процентно отношение на желаещите да са в това направление за сметка на други професии.

Немалка част от завършващите средното си образование млади хора търсят собствена реализация по отношение на висшето си образование. КСБ е достоен партньор на европейските сродни структури и най-вече на германските колеги. Струва ми се, че бихме могли да създадем такава обстановка в нашата страна, при която по-малка част от младото поколение да предпочете учението извън България. Какво имам предвид? Обучението в нашата страна не е по-лошо от това в другите европейски страни. Второ – мога категорично да заявя, че дипломите, които се получават у нас, имат равностойност по приложение на тези от друга европейска държава. Нашата диплома, чрез нейното европейско приложение на английски език, е валидна съгласно двустранните и многостранните спогодби в това отношение в страните от ЕС.

Друг е въпросът, че във всяка една държава за определен вид практикуване на професията, например проектантската дейност, има допълнителни условия. Но такива изисквания съществуват и у нас, което означава, че ако някой се е дипломирал примерно в Англия и дойде в България да работи, той не може веднага да получи пълна проектантска правоспособност. Има редица условия, които трябва да изпълни, за да получи от КАБ тази правоспособност. Но трябва да се прави разлика между висши училища, които са нотифицирани, и други, които не са. Ние признаваме дипломи само от нотифицирани училища. Такова е и ВСУ „Любен Каравелов” и затова нашите дипломи са валидни навсякъде в страните от ЕС и във всички останали държави в света, които признават тези от ЕС.
Как виждате съвместните усилия на КСБ и ВСУ в усъвършенстването на пазарната реализация на Вашите възпитаници?

На пазара на труда по традиция випускниците на ВСУ са търсени, което е отчетено и в рейтинговата система. Нашето училище се нарежда на едно от първите места по реализацията на специалистите. Вероятно тази традиция датира по-отдавна, когато училището е било военизирано. И сега част от строителния бизнес в България се ръководи от възпитаниците ни. На срещата в Камарата, която проведохме наскоро, и двете страни – КСБ и ВСУ, констатирахме взаимно, че системата на обучение е давала възможност за една отлична подготовка и реализация в строителния бизнес на завършилите през годините строителни специалисти с висше образование. В тази връзка бих споменал инж. Илиян Терзиев – зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София. Днес колегата е сред най-успешните ръководители на строителни фирми. На срещата с интересни идеи се открои и друг възпитаник на нашето училище – с голям имидж в строителния бранш, инж. Христо Димитров – също зам.-председател на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна. Мога да спомена и колеги, които работят активно в „Топливо”, „Тондах”, „Винербергер”, „Трейс Груп“… Спомням си през 1993 – 1994 г., когато се строеше най-големият комплекс в Югоизточна Европа на представителството на „Форд” в България по мои проекти, строителите също бяха възпитаници на „Любен Каравелов”…

В момента голяма част от дипломиралите си при нас намират много радушен прием във фирми, които се занимават с проектиране, с консултиране, със строителство и дори напоследък се забелязва, че определена част от нашите възпитаници – отличници, намират своята творческа реализация в публичната администрация, основно в общинските структури. Част от тях работят и в чужбина и отзивите за дейността им на крупни компании от ЕС, както и от САЩ, са повече от отлични.

Затова заслуга има и в. „Строител”. Той винаги е бил наш партньор и е популяризирал различните форми на обучението в училището и на професионалната реализация на студентите ни след дипломирането.

От няколко години се провежда изнесено задочно обучение. Ще разширите ли възможностите му?

Ние имаме такъв тип изнесено обучение в Пловдив. То беше експериментално и, разбира се, след неговото провеждане идва ред на анализите, за да могат да се преодолеят недостатъците и то да подобри формата. Такова изнесено обучение е в пряка услуга на местните хора от съответния регион. Ние считаме, че след като усъвършенстваме формата на този тип обучение, сме в състояние да го реализираме в области, като Бургас, в Югозападна България – Перник, Кюстендил и Благоевград, в Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, в Стара Загора, Смолян и Кърджали. Това засега са намеренията ни.

Виждате ли необходимост и възможност от ангажирането на ВСУ „Любен Каравелов“ с краткосрочно оперативно и изнесено обучение на кадри на фирми – членки на КСБ?

Това според мен ще се окаже много ефективна форма, защото не изисква големи приготовления и някакви сложни системи на организация. Тя ще отговори на актуалните намерения на фирмите, защото бързо може да откликне на спецификата на строителния бранш.

Тази съвместна форма открива големи възможности за сътрудничество между двете структури, без значение на нейната периодичност. Тя ще съответства в реализацията си изцяло на изискванията, потребностите и желанията на строителните фирми, а ние от своя страна веднага ще откликнем на това.

Имате ли виждания за използване на научния потенциал на училището за оказване на консултантски услуги, особено на по-големи фирми, изпълняващи проекти с подчертано обществено значение?

Няма да скрия, че искам подобно взаимодействие да стане факт. То впрочем и сега съществува, но е на личностна основа, което е съвсем нормална дейност между отделни колеги и компании. Другата форма може би трябва да стане като продължение на нашия договор с КСБ за разширяване на практиките й, за да могат най-успешните фирми в бранша да получават бърза, висококвалифицирана и изгодна за компаниите консултантска помощ от ВСУ.

И накрая да коментирате едно градоустройствено решение, което ще облекчи изключително много пътуването до ВСУ, а и не само до него?

Бих помолил екипа на вестника да отдели специално място за тази инициатива, която по същество не е мое хрумване, на ВСУ или на живеещите в района за реализирането на нова транспортна връзка. Тя се явява продължение на бул. „Монтевидео” до ул. „Суходолска”. По общия устройствен план тя е налична, т.е. действаща по смисъла на приетия и влязъл в сила ОУП в Столичната община. Отделно от това става дума и за постановка на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Тази връзка има и своето продължение по силата на споменатите планове до жк „Люлин“. По същество идеята може да се разглежда като една предварителна, първо­етап­на реализация на друга по-мащабна, с по-голямо градско значение транспортна комуникационна връзка между три столични района, каквито са „Красна поляна” и „Овча купел”, от едната страна, и най-големия по численост жилищен комплекс „Люлин”, от друга.

Връзката между „Суходолска” и „Монтевидео” първо ще допринесе изключително много за пътуването на студентите, преподавателите и служителите на нашето висше училище. Подобна достъпност, ако бъде реализирана, ще облекчи значително трафика по ул. „Суходолска”, който доста често транзитира движението на МПС от автомагистрала „Люлин” директно към центъра на София по бул. „Александър Стамболийски”. В момента тази транспортна връзка е особено натоварена и в активните за движение часове стават големи задръствания. Предлаганият транспортен достъп няма и отчуждителни процедури.

Направил съм необходимите предложения до кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова, до председателя на Общинския съвет Елен Герджиков и до гл. архитект на София арх. Здравко Здравков, който е и член на Съвета на настоятелите във ВСУ „Любен Каравелов“.

От проведените разговори с районните кметове на „Красна поляна” и „Овча купел” стана ясно, че те са особено мотивирани да съдействат в близко бъдеще – следващата година, това да се случи. Тази комуникационна достъпност ще свърже големи жилищни райони и ще доведе до реална достъпност в най-скоро време – до две години, до новостроящата се метростанция на „Монтевидео”. Там строителството вече е в ход. А отдалечеността на нашето училище и Нов български университет до метрополитена ще бъде избягната по един наистина безупречен начин.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.08.2017. Категория Интервю, Наука. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.