Инж. Петър Кънев: Темите доходи и балансиран подход към отношението труд – капитал са изключително важни

В регионалната политика по време на Българското председателство на ЕС е желателно да има два основни приоритета – Западните Балкани и Черноморската зона

Прочетена: 153

Свилена Гражданска

Инж. Кънев, как протече работата на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм през първата сесия на 44-то Народно събрание?

Няма да кажа нищо ново от това, че стартирахме много трудно. Натрупах доста стаж в работата на българското Народно събрание, но за пръв път ми се случи толкова бавно да тръгва дейността на парламента. Стана така, че едва в края на третия месец Комисията по икономическа политика и туризъм започна да разглежда законопроекти, на които вносител е Министерският съвет и са минали по цялата процедура за внасяне на промени от страна на правителството. За съжаление първият месец и половина практически основно бяха време за опознаване вътре в самата комисия.

Използвахме ситуацията и направихме изслушване на новите ръководства на двете ресорни министерства – на икономиката и на туризма. Ние сме единствената комисия, която наблюдава две ведомства. На две от заседанията министрите на икономиката Емил Караниколов и на туризма Николина Ангелкова представиха своите политически кабинети и ни запознаха с приоритетите на работата им. Беше проведен и т.нар. блиц контрол. Междувременно комисията навлезе в нормалния режим на работа. На едно от последните заседания на 44-тото Народно събрание преди ваканцията мина на две четения Законът за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие. Чрез това стана прехвърляне на ББР от министъра на финансите към министъра на икономиката. Идеята за подобно изменение е стара. Тя беше приета единодушно и в икономическа комисия, както и в пленарна зала. Не трябва да забравяме, че едно от основните правомощия на министъра на икономиката е да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за насърчаването на малките и средните предприятия. В същото време „Българската банка за развитие” АД е основен инструмент за провеждане на държавни политики в икономиката. В тази връзка с оглед на целите и дейностите, за които е създадена ББР, и компетенциите на министъра на икономиката се направи промяната. В крайна сметка банката е създадена да подпомогне малкия и средния бизнес.

През есента ни предстоят няколко ключови законопроекта. Най-важният от тях ще е промяната в Закона за туризма, който ще бъде и най-конфликтният във всяко едно отношение. Интересите в отрасъла са много различни. Икономистите твърдят, че този сектор формира 12% от Брутния вътрешен продукт на страната. Предполагам, че октомври – ноември нашата комисия ще се занимава с измененията в нормативния акт. Успоредно с това ще гледаме и проекта за бюджет за 2018 г.

Кои са основните приоритети, които бяха представени от министрите на икономиката Емил Караниколов и на туризма Николина Ангелкова по време на изслушването им пред членовете на комисията? Как ги оценявате?

Трябва да спомена, че преди да започне ваканцията на 44-тото Народно събрание, не получихме управленската програма на правителството. Това ми се случва отново за първи път. Заради този факт ми е трудно да коментирам какви ще са приоритетите на Министерския съвет. Но това, което представиха министрите в икономическата комисия, е в унисон със заявеното желание на правителството да облекчава административната тежест за бизнеса. Доколко това е така, е трудно да се определи, защото засега има няколко обещания от страна на Министерството на икономиката и на Министерството на туризма. Трудно бих могъл да Ви кажа какъв ще е резултатът, но сме в очакване.

Какво е състоянието на бизнес средата в България?

Като човек, който все пак има реален поглед, смятам, че през последните няколко години българският бизнес се еманципира от политиката. За съжаление върви все по-голямо окрупняване и концентрация на ресурс във все по-малко фирми. Това, което много ме тревожи, е разслоението в обществото. То продължава да се увеличава. Ножицата между най-високите и най-ниските доходи се разтваря все повече и повече. Българските работодатели трябва да разберат, че това е опасно и за тях. Социалното неравенство e заплаха за работодателите и те трябва заедно със синдикатите да търсят баланс между труд и капитал, а не да воюват. Опасността е сериозна. Виждате, че Европа и светът се разбутаха. Онова геополитическо спокойствие, което го имаше преди няколко години, вече не съществува. България е в една изключително сложна геополитическа ситуация със съседи, откъдето могат да се генерират конфликти. В тази посока ръстът на икономиката, с който ние се хвалим, в рамките на 3% все още не е това, което трябва да се очаква. България е на последно място по абсолютно всички показатели по стандарт на живот, нямам предвид само по доходи. Ако ние не достигнем ръст на икономиката от 5%, и то за период от няколко поредни години, трудно можем да говорим за догонване. Лично мое мнение, което съм го споделял не един път, е, че големият проблем на България не е демографската криза, нито раждаемостта, нито образованието, а доходите. Каквито и колкото деца да се раждат и колкото да са изучени с 300 или 400 евро месечна заплата, трудно би могъл да задържиш работници у нас. Не трябва да забравяме, че преди 10 години се отвориха границите на България, влизайки в Европейския съюз, а от няколко години имаме свободно движение за нас на пазара на труда в Европа. Цели села масово емигрират в други страни членки на ЕС и опасността с тези ниски доходи да останем без население е много сериозна.

Напоследък работодателите ги е обзела една еуфория как ще внасяме служители от Молдова, Украйна и т.н. за 300 – 400 евро заплата. Искам да ги предпазя от техните очак­вания, защото ако тази година дойдат хората за това възнаграждение, за догодина няма да останат тук. Гражданите на Молдова от една година имат правото на безвизово пътуване в Европа с шестмесечен престой. За украинците това важи от няколко седмици. Впечатленията от последните ми посещения по линия на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в Молдова и Украйна и след срещите ми с посланиците на българската държава там са, че две – три години максимум може да има приток на евтина работна ръка от тези страни, но при този отворен пазар няма да останат за дълго у нас. Така че отново темите доходи и балансиран подход към отношението труд – капитал са изключително важни. Много ми е неприятно случващото се по въпроса за клас прослужено време. Според мен е безумна ескалация на напрежението, минавайки в персонален план на обиди между синдикати и работодатели.

Преди повече от месец взехте участие в кръглата маса „Възможности за намаляване на административната тежест в строително-инвестиционния процес“, която бе организирана от Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и вестник „Строител“. Какво трябва да се направи за облекчаване на бюрокрацията?

Не съм специалист по процедурите в бранша. Това, което чух по време на форума, ме впечатли. Според мен трябва повече воля от страна на браншовите структури и на правителството. За съжаление години наред тъпчем на едно и също място. Дай Боже, този път да има някакво придвиждане. По всички теми обаче си оставам умерен песимист.

В разгара сме на летния туристически сезон. Какви са очакванията Ви за него?

Не бих изпадал в някакъв жизнерадостен оптимизъм около това колко силен летен сезон имаме. Тази година смятам, че той ще бъде по-добър, отколкото през 2016 г. Това най-вече се вижда на базата на записванията на чартърите от двете летища във Варна и Бургас. В същото време искам да предупредя, че летният сезон се очаква да бъде силен не толкова след положените усилия на всички нас – парламентарна комисия, министерство или правителство, а заради политическата ситуация в съседните ни държави и традиционните дестинации на европейските туристи. Тя докарва повече посетители у нас. Ситуацията в Турция, в Египет, Тунис – всичко това води огромна група от западноевропейци и руснаци в България. Друг е въпросът, че има много кривици в туризма, които трябва да се оправят, но това е работа повече на изпълнителната власт.

Проведохте първото изнесено заседание на комисията за този парламентарен сезон в Троян. Ще има ли повече такива от септември? Какво споделиха местната власт и бизнесът?

Проведохме среща с местния бизнес, който беше впечатлен, че все пак двама министри на икономиката Караниколов и на туризма Ангелкова са в Троян. Присъстваха и кметът на общината Донка Михайлова, и областният управител на Ловеч Георги Терзийски. Поставени бяха много въпроси.

След това имахме доста интересно заседание на комисията без протокол и журналисти, свободен разговор, който продължи два часа в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата „Орешак“. Бях поканил като гости председателя на парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата Емил Димитров и председателя на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Борис Ячев. Много от темите, които касаят бизнес средата, са в работата на тези две структури. Получи се интересен дебат. Споделиха се много откровени неща. Доволен съм от това изнесено заседание. Целта на подобни срещи е именно да се проведе един спокоен разговор без микрофони и протоколи.

Споменахте, че предстоят промени в Закона за туризма.

Нека да не избързваме. Това, което се очаква да се представи, не са просто изменения в нормативния акт, а е изцяло нов закон, който ще бъде публикуван за обществено обсъждане. След това ще дискутираме предложения вариант.

Какви са предвижданията Ви за развитието на икономиката през следващите месеци?

Очаквам, че ръстът, който в момента е даден за първите шест месеца от 3 – 3,5%, ще се задържи, ако не се случи нещо непредвидено. Знаете, че българската икономика е функция на европейската. Над 70% от родния експорт са за страните – членки на ЕС. Често се шегуваме, че когато в Европа кихнат, ние вече се разболяваме сериозно. В момента това, което виждам в прогнозите на сериозни макроикономисти – европейски и световни, се залага едно стабилно развитие. Това сочат и данните на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд. Очаква се европейската и световната икономика да се движат в едни добри параметри.

Планирахте ли освен със Закона за туризма с какво друго ще стартирате есенната сесия?

Нека да не избързваме. В средата на септември ще бъде ясно с какво продължаваме работа.

От 1 януари 2018 г. България ще председателства Съвета на ЕС. В този контекст какви трябва да са приоритетите на страната ни в икономиката?

Председателството трябва да се използва, защото това е уникална възможност. Според мен имаме два основни приоритета, които трябва да защитаваме. Единият е влизането ни в Шенген. Вторият е да станем част от ERM 2. Ще изкажа личното си мнение, защото нямаме решение на ПГ на „БСП за България“, страната ни трябва да се бори да получи покана за влизаме в ERM 2, тъй като оттам-нататък евентуално включване в еврозоната ще е най-рано след няколко години.

Що се касае за приоритети като регионална политика – има две основни теми: Западните Балкани и Черноморската зона.

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.08.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *