Цонка Дрянкова: До края 2017 г. ще обявим процедури за почти целия ресурс на ОПОС

Взаимодействието ни с Камарата на строителите в България е много добро

Прочетена: 194

Свилена Гражданска

Г-жо Дрянкова, благодаря Ви, че първото интервю в качеството Ви на главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ е за изданието на Камарата на строителите в България в. „Строител“. Как протича изпълнението на ключовата оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“)?

Инвестициите по „ОПОС 2014 – 2020“ не са леки и са доста скъпи. Ние трябва да изградим необходимата инфраструктура, защото тя е ангажимент на страната ни по европейското законодателство. Към момента се обявени 25 процедури на стойност 1,5 млрд. лв. Очаква се до края на годината да пуснем почти целия ресурс на програмата – 3,5 млрд. лв.

В момента са изпълняват 43 договора за безвъзмездно финансиране на общини и други институции. Най-много са по Приоритетна ос 1 „Води“ – 20, където и през този програмен период е съсредоточен най-големият финансов ресурс по ОПОС. Там се реализират проектите за разработване на регионалните прединвестиционни проучвания с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Отделно сме предоставили допълнително помощ на ведомството за продължаването на ВиК реформата и укрепването на капацитета на ВиК операторите. Стартирахме работа с изпълнението на осемте фазирани проекта, които не успяхме да довършим през стария програмен период 2007 – 2013 г., но трябва да ги приключим през настоящия. Това са предложенията на Раднево, Банско, Варна (Златни пясъци), Шумен, Видин, Враца, Тервел и Ямбол.

Работи се и по т.нар. ранни обекти, които бяха планирани – Айтос, Китен-Приморско, Елхово, Плевен – Долна Митрополия, Добрич и Асеновград. Наблюдава се известно забавяне при тяхната реализация. Основните причини са обжалванията на обществените поръчки. Приключиха работите по първите два фазирани проекта –пречиствателните станции за отпадъчни води на Шумен и на Раднево. Надявам се до края на годината да завършим още няколко, но на този етап не искам да поемам категоричен ангажимент. Всичко се случва. Навлизаме в есенно-зимния сезон и времето е фактор, който не можем да не отчетем.

По Приоритетна ос 2 „Отпадъци“ няма такова изпълнение, каквото ни се иска. Четирите обявени процедури са за 410 737 214 лв., което е 73% от бюджета по схемата. Предоставили сме средства на фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ за финансови инструменти за реализацията на центрове за повторна употреба. Фондът от своя страна има ангажимента да ги отпусне на крайните получатели. Целта е да бъде намалено количеството депонирани отпадъци чрез осигуряване на допълнителен капацитет за повторна употреба и улесняване на достъпа на населението до подобни центрове. Бенефициенти могат да бъдат общини, частни фирми, държавни предприятия и сдружения с нестопанска цел. 9% от ресурса по оста, или 52 431 582, са договорени за финансови инструменти.

Отделно в момента в процес на оценка са 17 проекта за изграждане на компостиращи инсталации и за такива за предварително третиране на отпадъци. Отправени са вече и покани към три регионални сдружения по управление на отпадъците – Русе, Бургас и Благоевград, за реализацията на анаеробни инсталации. Общият бюджет по процедурата е 91,5 млн. лв.
Ще поканим и общини, които не успяха да се класират на т.нар. първа конкурентна процедура по ОПОС за изграждане само на компостиращи инсталации. Надявам се това да се случи до края на годината. Новата покана ще е на директно предоставяне, което ще помогне за ускоряване на темпа за на изпълнение на програмата. Наученият урок по тази приоритетна ос е, че конкурентният подбор на проектите не е толкова удачно решение, когато става въпрос за такъв тип инсталации, защото те са идентифицирани в Националния план за управление на отпадъците, където са определени и конкретните бенефициенти – общини.

По Приоритетна ос 3 „Натура 2000“ и биоразнообразие“ имаме две заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на структури на МОСВ – Дирекция „Национална служба защита на природата“ и Изпълнителната агенция по околната среда. Стойността им е общо 19 млн. лв. При един от тези проекти имаме обжалвания и чакаме съответните органи да се произнесат, което забавя неговото същинско изпълнение.

През този програмен период в ОПОС има обособени две нови оси. Кажете нещо повече за проектите по тях.

По отношение на ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, която е с общ ресурс 153 588 050 лв., са обявени три процедури за 111 635 799 лв. Договорени са вече 46 116 461 лв. Имаме сключен договор с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи. Той е за изграждане на шест центъра за повишаване на готовността на населението за адекватна реакция при наводнения и последващи кризи. Вторият ни договор тук е с Дирекция „Управление на водите“ на МОСВ за реализацията на първата фаза на създаването на системата за управление на водите в реално време за поречието на р. Искър. Отново имаме обжалвания, което забавя изпълнението на проектите. Ще ни се да вървят по-бързо, но има обстоятелства, които не зависят от нас, нито от самия бенефициент. По новия Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове има разпоредба, в която се казва, че ако в срок от една година не бъдат предприети мерки по избор на изпълнител и не бъде определен такъв от страна на бенефициентите, управляващите органи на програмите са длъжни да прекратят договорите с тях. Но нашият случай не е такъв.

По процедурата „Превенция и противодействие на свлачищните процеси за ограничаване на риска от тях (вкл. по републиканска пътна мрежа)“ конкретни бенефициенти са общините Асеновград, Кърджали, Лом, Луковит, Невестино, Оряхово, Своге, Сливен, Червен бряг, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Дирекция „Благоустройство и геозащита“ към МРРБ. Целите са проектиране и изпълнение на геозащитни мерки и дейности в свлачищни райони с оглед опазване живота и здравето на населението, инфраструктурата и околната среда и предотвратяване на риска от свлачищни процеси.

Процедурата е със срок за кандидатстване до 28.06.2018 г. В момента бенефициентите подготвят проектните си предложения, обявяват обществени поръчки за проектиране и строителство.

По отношение на Приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“, макар и доста по-бавно, се наблюдава напредък. Към момента имаме сключени договори за над 2,2 млн.лв. В процес на изпълнение е проект на Изпълнителната агенция по околната среда за създаване на система за качеството на атмосферния въздух. Същевременно сключихме договори с 11 общини за изготвяне или актуализация на техните програми за качество на въздуха. Това са местни власти, които са допустими бенефициенти по първия прием за такъв тип мерки. Все още не сме поканили общините да кандидатстват за истинските инвестиционни процедури, но за това си има обяснение. Трябваше да завършим предварителното условие в сектора „Въздух“. Имаме потвърждение от страна на Европейската комисия, че сме изпълнили всички предварителни условия, включително и в нелекия отрасъл „Води“.

Каква е общата договорена стойност по „ОПОС 2014 – 2020“ и колко са разплатените средства?
Общо договорените средства са в размер на 749 006 910,66 лв. (представляващи 21,6% от бюджета на програмата), от които 651 163 589,49 лв. от Кохезионния фонд (КФ) и 97 843 321,17 лв. от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Изплатените суми до 17 август т.г. са 136 523 574,87 лв., представляващи 3,94% от бюджета на програмата. До края на годината очакваме да бъдат сключени контракти за още 160 646 392 лв. и договорените средства да достигнат 909 653 303 лв. (26,3% от бюджета на програмата). Прогнозният размер на плащанията ще надхвърли 157 020 697 лв. (4,5% от бюджета на програмата).

Мога да кажа, че е ниска степента на договореност, която имаме към момента, но ние сме си направили анализите и сме идентифицирали основните причини за това. Една от тях е недоброто качество на предложенията. Ще използвам Вашата трибуна, за да призова бенефициентите ни да започнат своевременно подготовката на проектите си, много внимателно да проследяват процеса и съответствието на предложенията им с изискванията, които са включени в отправените към тях покани. Друга причина, която сме идентифицирали, са неприключилите процедури по Закона за устройство на територията (ЗУТ). При нас тяхното завършване е условие да се сключат договори. Доста често ни се представя картината, че всичко е наред, но впоследствие излизат имоти, за които допълнително трябва да бъдат провеждани процедури по ЗУТ. Това е сред причините за забавения темп на договаряне. Надяваме се през следващата година да вървим по-бързо и все пак имаме немалко предложения в процес на оценка.

Какъв е интересът на бенефициентите към програмата?

Винаги го има, даже е по-голям от този, който бихме могли да финансираме. Най-голям интерес се наблюдава по отношение на Приоритетна ос „Води“ във връзка с изграждането на ВиК инфраструктура, както и в „Отпадъци“, и в „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, т.е. там, където бенефициенти са общините.

По Приоритетна ос „Води“ освен местните власти като бенефициенти през този програмен период са определени и ВиК операторите. Обръщат ли се към Вас за помощ за подготовка на проектите?
Все още продължава изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП). След като приключи работата по тях, ще имаме готови проекти и апликационни форми. ВиК операторите имат знанията и опита какво се случва на място, познават най-добре териториите, така че техният принос се отчита в процеса на подготовка. Няма да е лесно за тях, защото те за първи път ще бъдат бенефициенти по ОПОС. Не се притеснявам толкова от изграждането на ВиК инфраструктурата, по-скоро от по-различните правила за реализиране на проекти с евросредства, но всеки се учи в движение. От наша страна правим всичко възможно да издаваме указания на бенефициентите, така че правилата да са максимално ясни и да знаят какво трябва да направят и как да отчитат проектите си при нас.

Кога планирате ВиК операторите да могат да започнат да кандидатстват?

Имаме амбицията до края на тази година да отправим покана към тях. Дотогава трябва да стане ясен обхватът на инвестициите и да бъдат определени приоритетните сред тях, които ние ще финансираме. Ще обърна внимание, че ние ще осигуряваме средства по ОПОС единствено за проекти, които ще доведат агломерациите над 10 хил. е.ж. до пълно съответствие на двете директиви за пречистването на отпадъчните води и за качество на питейните води. След като отправим поканата, има нелек път пред ВиК операторите, защото апликационните форми и регионалните прединвестиционни проучвания трябва да бъдат съгласувани от ВиК асоциациите, които са собственици на инфраструктурата. Чак тогава ще могат да кандидатстват за финансиране. Веднъж обаче, ставайки ясни инвестициите, моят призив към ВиК операторите е да си подготвят обществените поръчки. Една от причините да има забавяне е чакането на сключването на договора с нас, за да стартира изготвянето на тръжната документация. Това не е нужно да се прави, защото говорим за директно предоставяне на средства. Отправяйки поканата към бенефициентите, ние им гарантираме, че те ще получат финансиране и могат да подготвят документацията за тръжните процедури.

Споменахте качеството на проектите. Предвиждате ли да провеждате курсове с бенефициентите за подобряването на предложенията?

Не само планираме, ние го правим и сега. В изключително тясна връзка сме с бенефициентите още преди отправянето на покана, защото това все пак е процедура на директно предоставяне. Специално за „Отпадъци“ бяхме изготвили чек лист за общините, който да ги улесни при отмятането дали имат съответния документ или не, дали той отговаря на нормативните изисквания и т.н. Бяхме изготвили синтезирано спомагателно средство, което да ги ориентира в насоките за кандидатстване. Непрекъснато сме в режим на консултации с бенефициентите, най-вече общините, защото по-ефективната работа с ВиК операторите предстои. Но с местните власти постоянно организираме консултации, обучения и предоставяме разяснения, които се публикуват на страницата ни и имат за цел именно да ги ориентират, когато подготвят предложенията си.

Наблюдаваме, че качеството на проектите страда заради късното стартиране на изготвянето им. Чака се до последната минута. В голяма част от случаите много от решенията, които трябва да се вземат, зависят и от общинските съвети. Това също е един от факторите, които оказват влияние на забавянето, защото не всяка местна власт може да свиква своевременно заседание. Основната причина е не толкова липсата на разяснения и на указания от наша страна, колкото късният избор на изпълнител и на консултант, който да им подготви предложенията, и ненавременното предприемане на действия от страна на общините.

Трябва да отбележа и Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България ИСУН 2020. Според мен тя организира процеса и намалява бумащината. Всеки път питаме бенефициентите ни познават ли ИСУН 2020 и те ни отговарят положително, впоследствие обаче се оказва, че не е така. Имахме случаи, при които бяха подадени проектни предложения след срока, независимо че организирахме срещи и им казахме, че не трябва да се чака последната минута. Това са предизвикателствата, които мога да идентифицирам при изпълнението на програмата.

Колко процедури ще бъдат отворени до края на годината?

Планирали сме да обявим още 11 процедури. Две ще бъдат по Приоритетна ос 1 „Води“. Ще пуснем процедурата за директно предоставяне на 70 млн. лв. за регионален инвестиционен ВиК проект за обособената територия на „ВиК” ЕООД Смолян. Другата е за изграждане на ВиК инфраструктура за финансирането на ВиК проекти в 15 консолидирани района (вкл. София), която е за 1 550 000 000 лв. Условие за стартирането й е финализиране на работата по регионалните прединвестиционни проучвания, които ще идентифицират приоритетните инвестиции във ВиК инфраструктура в агломерации над 10 000 е.ж. на територията на 16 консолидирани ВиК оператора.

Ще обявим и три процедури по Приоритетна ос 2 „Отпадъци“. Едната ще е за проектиране и строителство на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF – трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община. Втората, както вече споменах, ще е за компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци. Последната ще е за изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти в областта на управлението на отпадъците. Бенефициенти тук са юридически лица със стопанска цел и такива с нестопанска цел и общини. Индикативният ресурс е 9 779 150 лв.

Две нови процедури ще има по Приоритетна ос 3 „Натура 2000 и биоразнообразие“ – „Подобряване на природозащитното състояние на видове от мрежата „Натура 2000” чрез подхода ВОМР“ и „Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата „Натура 2000”, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати“.

Ще обявим три процедури по Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“. Едната ще е за мерки за въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения. Стойността й е 20 млн. лв., като бенефициенти тук са общините. Втората е за изпълнение на проучвания и оценки във връзка с втори ПУРН за периода 2021 – 2027 г., а третата – за екосистемно-базирани решения за превенция и управление на риска от наводнения по Приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ ще има една процедура до края на годината – „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух“. Тук бенефициенти ще са общини с нарушено качество на атмосферния въздух. Индикативният ресурс е 111 348 825 лв.

Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България?

Една огромна стъпка в правилната посока е подготовката на стандартизираните документи за тръжна документация. Много добре протича взаимодействието ни с Камарата на строителите в България, надявам се и в бъдеще да продължим съвместната си дейност. КСБ и ние свършихме доста работа, стандартизираните документи бяха пуснати на електронната страница на Агенцията по обществени поръчки (АОП) за обсъждане. Предстои тяхното публикуване от страна на АОП с подпис на министъра на финансите. От Министерството на финансите приветстват този подход, чрез който се минимизира възможността за допускане на грешки при провеждането на тръжните процедури.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.08.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *