Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството: Обявяваме обществената поръчка за тунел „Железница“ на 1 септември

АМ „Струма“ е паневропейски проект, с регионално значение за Балканите и ключов за цяла Европа

Прочетена: 572

Г-н Нанков, изминаха 100 дни от встъпването Ви в длъжност като министър на регионалното развитие и благоустройството. Какво успяхте да свършите за този период?
Мисля, че постигнахме добри резултати за този период. 100 дни са малко, но и много. Екипът ми е съставен от амбициозни хора и ни се искаше да свършим възможно най-много работа. На първо място очертахме нашите приоритети за следващите 4 години. Те обхващат целия инвестиционен процес, пътния сектор и всички други ресори, за които отговаря министерството.
Най-важните цели, разбира се, са в пътния сектор, като започнем от определянето на ТОЛ таксите и бързото въвеждане на системата. Това са двете основни стъпки, които трябва да извървим след обявяването на процедурата за избор на изпълнител, която се забави повече от година и половина. Ние успяхме да съберем оферти и да назначим комисия, която да ги разгледа, въпреки всичките жалби, обструкции и перипетии по пътя. Неведнъж съм казвал, че ТОЛ системата е механизмът, който ще генерира достатъчно приходи в пътния сектор, с които ще изградим сигурни и безопасни пътища. Ще имаме една модерна републиканска инфраструктура, без да сме зависими от външни източници на финансиране. Целта е да направим устойчив, самоиздържащ се сектор, като използваме нашето географско положение и си осигурим достатъчен ресурс от преминаващите тежкотоварни автомобили. С него ще завършим автомагистралите „Струма“ и „Хемус“. След това вече можем да говорим за другите основни скоростни пътища, като например Русе – Бяла – Велико Търново, трасето от Ботевград до Видин, тунела под Шипка. Много важна е и отсечката Слънчев бряг – Бургас и нейното разширяване както за туризма, така и за цяла Източна България. Пътят София – Калотина също е ключов, тъй като е част от международния транспортен коридор, по който има най-голяма натовареност и в европейски мащаб, и на национално ниво. Сърбия напредва със своята магистрала от Ниш до границата. Прогнозата е през следващата година тя да е готова и тогава цяла Сърбия ще е с аутобан по продължението на транспортен коридор 10. Това означава, че от Техеран до Лондон само нашата отсечка ще остане без скоростен път или автомагистрала. Така че това е приоритет, който ние не само ще развием, но и ще завършим в рамките на мандата.
Друга важна тема са типовите договори в областта на строителството. Предстои среща с ръководството на Камарата на строителите в България по този въпрос. С инж. Николай Станков се договорихме тя да се състои на 12 септември. През последните три месеца работим усилено типовите договори в областта на строителството да станат факт. Има сериозен напредък при типовите документации в сектор „Води“ още в предишния програмен период. Амбицията ни е да ги настигнем и такива да има и в сектор „Пътища”.
Мислим вече и за зимното поддържане, нищо че сме още в летните месеци. Фокусирали сме се и върху следващите договори за текущ ремонт и поддръжка, които са 4-годишни. Настоящите, които са в действие, изтичат през август 2018 г. Затова трябва да рестартираме процедурите и да ги приключим до май – юни следващата година. В България има фирми, които могат качествено да извършват текущите ремонти и поддръжка. През следващите години ще наблегнем на поддръжката, рехабилитацията и строителството на нови отсечки, както и на зимното поддържане.
В областта на законодателството, касаещо инвестиционния процес, с увереност можем да кажем, че ще облек­чим административните процедури и тежест с кардинални промени в ЗУТ. През следващите няколко месеца ще изготвим концепция, в началото на следващата година ще изчистим текстовете и се надявам, че до края на 2018 г. ще сме готови с влезли в сила промени. Наистина срокът е доста амбициозен, но всички участници в инвестиционния процес очакват облекчение, оптимизиране и по-добри процедури. В същото време трябва да се гарантират в максимална степен и контролните механизми. Не искам да изпадам в подробности, но не бива да оставаме без контрол в инвестиционния процес, като такъв трябва да има и в самите браншови организации. Необходимо е камарите да са още по-силни и да се саморегулират, а държавата да забранява с норматив порочните практики, а не както сега се следва обратната логика – режимът да е разрешителен, свързан с тежки процедури.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър също е сериозен приоритет. Всичко сме цифровизирали и продължаваме да подобряваме процесите. Електронните услуги, които предоставяме, са съвременни, най-широкоспектърни и всеобхватни. Освен това ги интегрираме във всички други ползватели, които имат кадастрална информация, като например Нотариалната камара и общинските и данъчните администрации. Вече издаваме електронна скица с електронен подпис. Прекалено дълго кадастърът не развиваше електронните услуги. Трябваше да активизираме и акуратността и точността на кадастралната карта, да го запълним наистина с адекватни специалисти. Вече ни е необходим по-голям щат, тъй като кадастралната карта се разширява. С увеличение на приходите ще подобряваме и качеството на услугите.
Геодезията също е важна. Не сме се занимавали с нивелачна мрежа повече от 20 години. Облекчаването на някои процеси в тази сфера зависи пряко от министерството и от наредбите за проектиране на пътища, за проектиране на градски транспорт и навигационни системи, велоалеи, улици и булеварди в населените места. Те вече са готови, минаха през обществено обсъждане и остава да видим кои текстове ще приемем. Дискутирали сме ги с академичната общност и Камарата на строителите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Отново ще кажа, че проектираме пътища по съветски норми. Не че те са лоши, но са на повече от 30 години и са морално остарели. Време е да започнем да проектираме съобразно всички модерни изисквания и практики в Европа.
ВиК реформата и ВиК секторът също е топ приоритет. Там се движат много добре нещата. Наваксахме голямо изоставане с проектите, които изпълняваме, финансирани от ОП „Околна среда 2014 – 2020“. Браншът чака над 1,5 млрд. лв. ресурс по оперативната програма. Тези средства трябва да започнат да се реализират от 2018 г. Първоначалните прогнози бяха 2019 г., но съкратихме срока с една година поради факта, че колегите от МОСВ трябва да изпълняват и междинни цели на приоритетната ос. Нуждите на ВиК сектора са огромни и ние трябва да отговорим на обществения интерес, защото тези инвестиции не бива да са за сметка на цената на водата. Затова е необходимо да стартираме проектите максимално бързо. Както споменах, в края на тази година ще започнат търговете за избор на изпълнители на проектите на големите водни цикли.
Като говорим за свършени дейности, бих искал да отбележа и приетия нов устройствен правилник на министерството, с който оптимизирахме общата численост на щата и някои функции. Редуцирахме администрацията, защото откровено някои от длъжностите не са необходими. Създадохме ново звено за контрол и мониторинг по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Ще разпишем по-ясни механизми за нейното продължаване с по-сериозни контролни функции от страна на ведомството. Те са допустими, позволени и задължителни.

Вече започнахме темата за приоритетите, Министерският съвет (МС) одобри програмата за управление, какви са основните приоритети пред МРРБ, заложени в нея?
Те със сигурност препокриват глобалните управленски приоритети. Най-важният ни е предоставянето на гражданите на качествени услуги. Те са малко, но доста специфични. Трябва да ги оптимизираме в максимална степен, да облекчим възможността административни органи да изискват документи, които могат да предоставят по служебен ред. Максимално да електронизираме тези услуги, за да облекчим инвестиционния процес и административната тежест в него. Затова ще спомогнат нормативните изменения, които предстоят в ЗУТ и всички подзаконови нормативни актове. Част от тях вече променихме, по-специално наредби – и в кадастъра, и в министерството.
Пътният сектор е изключително важен приоритет с фокус основно върху въвеждането на ТОЛ таксата и изграждането на магистралния пръстен и като част от Трансевропейската транспортна мрежа. Не бива да забравяме, че е ключово отделните общини и области да са свързани с второкласни и третокласни пътища, т.е. да осигурим тяхната рехабилитация и поддръжка. ТОЛ таксата е разковничето, с което ще можем да вложим достатъчно ресурси в тази мрежа и ще я поддържаме качествено. В момента разполагаме с 320 млн. лв. годишно. С ТОЛ системата ще имаме над 1 млрд. лв. приходи при необходими около 1,2 – 1,3 млрд. лв. годишно в сектора. Въвеждането на ТОЛ системата е единственият устойчив финансов модел за инфраструктурния сектор в България.
Във ВиК сектора прекратяваме практиката с палиативните ремонти. Ще реализираме големите проекти по ОПОС, като поставяме фокуса върху питейното водоснабдяване, не само върху отпадъчните води, както беше в предишния програмен период. Разбира се, търсим механизъм в дългосрочен аспект, защото това е социална услуга, има социална поносимост на цената на водата. Задължително е да събираме достатъчно приходи, ефективно да ги разходваме и да имаме достатъчно добра инфраструктура, като редуцираме авариите и режимите в някои общини. Целим по-добро качество и на водата, и на услугата, която предоставят ВиК дружествата.
На следващо място – довършваме всички сгради по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Енергийната ефективност остава приоритет на правителството. Ще търсим варианти, по искане на депутати ще направим и сериозен дебат в Народното събрание за бъдещото продължаване на Националната програма. На среща с КСБ също ще обсъдим темата за санирането. МРРБ подготви концепция и ще събере отново браншовите партньори. Разбира се, КСБ ще е водеща в процеса. Идеята ни е да приоритизираме вариантите за продължаването на НПЕЕМЖС след 2020 г. като вземем предвид всички гледни точки – на бизнеса, на обществения интерес, на целите на правителството. Така ще можем да предложим обществен и политически консенсус за бъдещето на програмата.
Най-важното, което успяхме да направим до момента, е, че затегнахме контрола по програмата, включително и по линия на ДНСК. Причината е, че имахме случаи с констатирани проблеми – малко на брой – 6 от 70 проверени. При 64 бяха налице добри практики от гледна точка на строителството. При един обект имахме сериозни затруднения от страна на строителния надзор, като тук може да се стигне и до отнемане на лиценза на надзорната фирма. При друг от реализираните обекти се сблъскахме с несъобразен график на строително-монтажните работи, свързани с изпълнението им при дъждовно време, в резултат на което се бяха образували течове. Отстраняването на щетите остана за сметка на строителите, такива са договорите. Въпреки че установените нарушения са малко, сме доволни, че подобрихме контрола.
В кадастъра приоритет е максималното покритие на страната с кадастрална карта. Трябва да има по-добро обслужване на гражданите. За това са ни необходими повече хора в кадастралните служби, както вече споменах. Но при максималното електронизиране на услугите – с електронен подпис, с електронна заявка – гражданите няма да се редят на опашки. Ще си заявяват и получават продуктите по интернет.
Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) е изключително важна, както и нейното добро, качествено и бързо изпълнение. Трябва да постигнем максимална степен на усвояемост на ресурса, но с осъществени качествени проекти. Т.е. заложената цел е не само количеството на ресурса, който е усвоен, но и ефектът от реализираните проекти.
Имаме нов подход, създадохме междинни звена към всички общини – бенефициенти. Мисля, че в някои от местните администрации имаше известни забавяния, които обаче вече са преодолени, т.е подходът работи добре. Общините имат възможност да селектират най-приоритетните си проекти и да ги оценяват по съответните изисквания на програмата. По ОПРР изграждаме регионални и републикански пътища, които са за над 300 млн. лв.
Проектът на Министерството на здравеопазването (МЗ) е един от рисковите. Създали сме направляваща група, провеждаме ежеседмични срещи. Дори с вицепремиера Томислав Дончев направихме няколко срещи. Старият консултант, който МЗ си е наел, създава перипетии за изпълнението на проекта, да не кажа – саботира процеса. Но МРРБ помага с каквото може и както се казва, докъдето ни стигат силите, съдействаме. Затова са тези ежесед­мични срещи на ръководствата на ведомствата и направляващата група. Имаме 163 млн. лева за здраве и ще е настина престъпление, ако ги загубим. Другите проекти по ОПРР вървят добре.
Трансграничните програми се развиват чудесно за разлика от предишния програмен период. Нямам предвид, че тогава ги изпълнявахме лошо, а по-скоро, че натрупахме опит и като бенефициенти, и като Управляващ орган, и като партниращ орган. Като вътрешна граница по двете програми с Гърция и Румъния сме партниращ орган, а като външна граница със Сърбия, Македония и Турция сме Управляващ орган. Бенефициентите се научиха да кандидатстват с качествени проекти. Това ни дава уверението, че ще ги изпълним по най-добрия начин и ще усвоим на максимална степен – 95%, от ресурса по тези трансгранични програми. В края на годината ще обявим последните покани по тях.

Тоест целият ресурс ще бъде обявен до края на 2017 г.?
Да. Вече има първи и втори прием, които са минали, одобрени са проектите. В края на годината е третият, за да може в тези 4 – 5 години до края на програмния период да се реализират одобрените предложения. Ако има и спестен ресурс, ще обявим и нови покани по отделните програми, но това е хипотеза.

Като говорим за проекти, не мога да не задам въпроса за лот 3.2 на АМ „Струма”. Има ли напредък по отношение на този ключов обект от голям обществен интерес?
За цялата АМ „Струма” е голям интересът. Трябва да си довършим автомагистралата. Несериозно е да не завършим АМ „Струма” с европейски средства през настоящия програмен период. Той изтича 2023 г., тогава е срокът за допустимост на разходите. Затова 2019 г. трябва да имаме издадено разрешение за строителство, да има извървяна процедура по Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), която е деликатният момент, това е препъникамъкът. Но ние пък сме извървели всички стъпки по процедурата, които са регламентирани в нашето доста рестриктивно инвестиционно законодателство от гледна точка на екологична целесъобразност. Инвестиционният ни процес е изключително рестриктивен. Да не говорим, че екологичната тежест е голяма. Даден е сериозен приоритет на екологичното развитие в инвестиционния процес. Коригираният ОВОС на база на всички становища, които получихме, според нашия график предстои да бъде приет през октомври.

На 11 септември ще се състои обществено обсъждане на доклада по ОВОС. Какви са очакванията Ви?
Да, на 11 септември в двете общини Симитли и Кресна предстои обществено обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за подобряване на трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“. Организирали сме го при максимална публичност и прозрачност. Няма от какво да се притесняваме. Както от гледна точка на сигурност и безопасност, така и по отношение на технико-икономически показатели, начин на реализиране и относно финансовия аспект на варианта, който е предпочетен от независими учени. Това е Източният вариант Г10.50. Той разделя движението на две самостоятелни и отдалечени едно от друго пътни платна. В посока Гърция трасето преминава по съществуващия път I-1 (Е-79), а за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле. Трасето към Кулата ще бъде разширено, ще се изправят виражите и ще се изгради цялата необходима екологична инфраструктура за защита на биологичните видове. В посока София пътят ще е на изток от Кресненското дефиле. Новата отсечка ще е около 20 км. Не само оценяващата комисия класира този вариант по посочените критерии на първо място. Неговата приоритизация е налице и в публичните оценки – и в ОВОС, и в доклада за съвместимост към него. При разглеждане на петте варианта за преминаване Източният е предпочетен, защото има най-сериозен екологичен ефект в положителния смисъл на думата. Нека да минат обществените обсъждания. Зелени организации са подали жалба до Европейската комисия, но ние доста преди тях сме информирали европейските си партньори за това как вървим по линеен график, какви са ни дефицитите във времеви и финансов аспект, за процедурите, които следваме и които са стриктно съобразени с европейските нормативи и директиви, за очакваните от нас резултати.
Желаем всичко да е прозрачно и съм убеден, че ние ще успеем да приключим процедурата по ОВОС в срок. Към момента тя е обжалваема на две инстанции. Ако Народното събрание приеме измененията в Закона за опазване на околната среда, през октомври можем да имаме и едноинстанционно производство. Но и в двата случая през 2018 г. ще имаме решение по ОВОС. Убеден съм, че то ще е положително, след което ще можем да проведем всички останали отчуждителни и други процедури. След това ще пристъпим към издаването на строителното разрешение в началото на 2019 г. Тогава ще имаме избран изпълнител и ще стартираме реализирането на трасето. Имаме финансов недостиг – не само за участъка в Кресна, а за цялото продължение на магистралата. Необходимо е да има готов проект за лот 3.2 на АМ „Струма“, за да сме коректни за цифрите. Но може да се каже, че очакваме дефицитът за АМ „Струма” да е около 320 млн. евро за цялото продължение и всички лотове. Ние ще ги финансираме по линия на държавния бюджет с приходите от ТОЛ системата. Трябва да видим и какви ще са спестените средства от възлагането на тунел „Железница”, новината е, че на 1 септември обявяваме обществената поръчка.

В четвъртък правите първа копка на лот 3.1 на АМ „Струма“, а в петък пускате търга за „Железница”?
В петък заедно с обществената поръчка за тунел „Железница” обявяваме търг за изграждане на два участъка от АМ „София – Калотина“. Единият лот е от Сливница до Драгоман, а другият от Драгоман до Калотина.
С приходите от ТОЛ системата ще реализираме и изграждането на АМ „Хемус”, като там разчитаме и на държавния бюджет. С АМ „Хемус” сме изключително напреднали. Работи се по участък от 9 км, за който има подписан договор преди двадесетина дни. Има 6 месеца срок за проектиране, паралелно вървят и отчуждителните процедури. В началото на следващата година ще стартираме строителството, което също ще съкратим като срокове. След две години трябва да имаме готово направлението от Ябланица до разклона за Тетевен.
Междувременно проектираме отсечката от магистрала „Хемус“ до разклона за Ловеч и Плевен. Там догодина възлагаме строителството, отново на три етапа. До ноември ще възложим проектирането на трасето от разклона за Ловеч и Плевен до Велико Търново, пак на три фази. На изток от пътен възел „Белокопитово” до Буховци са 16,2 км, за които имаме избран изпълнител. Процедурата в момента е в Комисията за защита на конкуренцията, но ние ще поискаме предварително изпълнение и ще стартираме и тези 16,2 км.
АМ „Хемус” е не само приоритет. Поели сме ангажимент до края на мандата да завършим минимум 75 км. Отделно ще започнем още 50 км в посока Велико Търново. Прогнозата ни в най-лошия случай е магистралата да бъде завършена в пълен обем до 2024 г.

Лот 3.2 на АМ „Струма“ също ли ще бъде на три участъка?
Още не сме решили колко ще бъдат участъците, това ще го покаже проектът. Да изчакаме да мине ОВОС и да разполагаме с положителното решение на колегите от МОСВ. Оттам-нататък очаквам процедури по обжалване по съдебен път. Всеки може да си поставя аргументите в рамките на закона, но за мен е безотговорно заради нечии интереси да се пишат жалби до ЕК за незаконосъобразни действия, когато те са абсолютно законосъобразни. АМ „Струма“ е наднационален интерес. Той е паневропейски проект с регионално значение за Балканите и ключов за цяла Европа. Несериозно и безотговорно е всеки да дава становища. Държавата взима решението, тя носи и отговорността за избора, който ще се направи. Това трябва да е ясно на всички. Получаваме европейско финансиране и всяка стъпка се наблюдава от ЕК. Работим прозрачно и специално с проекта на АМ „Струма” ще бъдем още по-открити занапред.

Националната програма за многофамилните жилищни сгради е много важна за строителния бранш и за по-малките фирми. Ясно е, че има неща, които трябва да се променят в нея, но позицията на бранша е, че тя е полезна и трябва да продължи. Създадохте работна група, която да изготви предложения за промени, какво предвиждате?
Смятаме да разширим работната група. Със сигурност ще имаме детайлизиране на концепцията, която ще бъде одобрена. Имаме идея как да продължи програмата. Няма да изпадам в подробности поради простата причина, че резултатите от работата на работната група ще бъдат представени в Народното събрание. Нека не предизвикваме още отсега политически дебат какви ще бъдат съответните варианти. Както споменах, предстои да обсъдим нещата с колегите от Камарата на строителите в България. Позицията ни с тях е почти еднаква. Ще има индексация и диференциация на цени за видове дейности. Това е мое предложение още от предишния мандат. За сградите с конструктивни проблеми в момента няма възможност да се изпълняват дейности по укрепване. Те стават недопустими по косвени причини заради ниските референтни цени. Въпроси, за които ще се прецени как да се осигури ресурс. Няма да е за година, две или три, а за 4 – 5. Ще мине през решение на парламента. Мисля, че оттук-нататък нещата ще се структурират. Не че досега не са били добре, но от много бързане някои от процесите бяха пропуснати. Осигурили сме по-добрия контрол. Както има добри и лоши министри, така има добри и лоши строители. Малко са на брой, но те предизвикаха негативни реакции към бранша и оттам започнаха политическите спекулации.
Подобна програма и като социален, и като икономически ефект е добра, и то не само за строителите. Добра е и за проектантите и архитектите, за производителите на материали – също. И трябва да продължи.

Как протича сътрудничеството Ви с Камарата на строителите на България?
Съвместните инициативи на МРРБ с КСБ са много. Освен работните срещи, които правим, възстановяваме дейността на консултативния съвет към ведомството. В него Камарата ни е основен партньор. Всички форуми, организирани съвместно или от една от двете институции, се радват не само на широк обществен и експертен интерес, но те винаги генерират и пораждат добри идеи и решения. Предстои Сед­мият дискусионен форум за строителството, който ще се проведе на 26 септември. Очаквам ползотворна дискусия по актуалните за бранша теми.
Няма по-значима съвместна инициатива от тази за изготвянето на типови договори за пътища. Предстои ни много работа и по нормативната уредба. Мисля, че заедно с КСБ ще свършим всички задачи, които сме си поставили. И това ще е добро за бранша и за обществото.
Министерството много цени и международните контакти. Камарата има много сериозни такива. Инж. Светослав Глосов като член на УС на АПИ и председателят на УС на КСБ инж. Николай Станков ще бъдат заедно на работна визита на високо ниво в Сеул. В нашите международни делегации и по време на посещения винаги сме включвали и ще включваме представители на Камарата, както и когато имаме форуми и участия. Мисля, че отношенията ни с КСБ ще стават все по-добри.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.08.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *