Ивайло Московски: Планираме да изградим два интермодални терминала на Черно море и р. Дунав

Поздравявам организаторите и участниците в Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 - перспективи и предизвикателства“ и желая успех на тазгодишния форум

Прочетена: 252

Десислава Бакърджиева

Министър Московски, подписахте Меморандума между България и Гърция за развитието на железопътната връзка Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе. Разкажете повече за този проект. Какви ще са следващите стъпки за реализация от двете страни? Каква е стойността на българската част от коридора?

Идеята за този проект е от 2012 г., когато с колегите от Гърция стартирахме съвместен проект „Sea2Sea: Изграждане на интермодален товарен коридор, свързващ Егейско с Черно море”, финансиран с европейски средства от програмата TEN-T. Целта му беше да проучим възможността за изграждане на интермодален товарен транспортен коридор между българските пристанища Варна и Бургас и гръцките пристанища Кавала и Александруполис. Партньори по проекта са Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България и Министерството на развитието и конкуренцията на Гърция, като координатор по проекта беше гръцката страна. След приключване на проучванията подготвихме Меморандум за разбирателство за изграждане на железопътната линия Кавала – Александруполис – Бургас – Варна.

В рамките на извършените проучвания консултантът отчете възможност за включване на пристанището в Русе към мултимодалния коридор. С оглед на това предложихме на колегите от Гърция да разширим обхвата на проекта, като добавим връзка с Интермодален терминал (ИМТ) Русе и респективно с р. Дунав. По този начин се гарантира по-голяма мултимодалност на коридора и пряка връзка с държавите по поречието на р. Дунав. От своя страна Гърция предложи реципрочно разширение на коридора до Солун.

След като подписахме меморандума в началото на този месец, сега ни предстои да проведем срещи с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за обсъждане на възможните варианти за финансиране. Планът „Юнкер“ също ще бъде разгледан, като възможност за осигуряване на инвестиции.

На територията на България всички железопътни отсечки, попадащи в обхвата на коридора, са изградени, т.е. няма трасета, на които въобще не съществува жп линия. До момента със средства от ОП „Транспорт 2007 – 2013“ са модернизирани жп направленията Стара Загора – Карнобат – Бургас и Димитровград – Симеоновград – Свиленград. Продължаваме работата по тези линии и през настоящия програмен период на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ (ОПТТИ). Участъците, за които няма осигурено европейско финансиране до 2020 г., са от Русе до Вар­на и от Карнобат до Синдел. Стратегията на Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) за периода до 2021 г. идентифицира като най-приоритетни за изграждане със средства от държавния бюджет именно тези две направления.

Първоначалните изчисления показват, че ще ни бъдат необходими 1,07 млрд. евро за цялостното доизграждане на българския участък от коридора. Това включва рехабилитация и удвояване на съществуващите линии, въвеждане на системи за сигнализация и централизация, както и строителството на 2 интермодални терминала във Варна и Русе. Предварителното остойностяване на проектите показва, че за рехабилитация на жп отсечката Русе – Каспичан – Варна ще бъдат необходими 357 млн. евро. Направлението Карнобат – Синдел е на стойност 377 млн. евро, а двете по-малки отсечки Димитровград – Михайлово и Симеоновград – Нова Загора са на стойност съответно 5,6 млн. евро и 9 млн. евро.

За да постигнем пълна мултимодалност на коридора, планираме да изградим два интермодални терминала на Черно море и р. Дунав. Инвестицията за реализацията на ИМТ Варна е 300 млн. евро, а изграждането на ИМТ Русе ще струва 22 млн. евро.

Направихте ли си равносметка за първите 100 дни от управлението на кабинета. Какво успя да свърши Вашият екип до момента?

Пример за последователната политика за трите мандата на управление на министър-председателя Бойко Борисов е нотификацията, която получихме от Европейската комисия в началото на този мандат за отпускането на държавна помощ за БДЖ в размер на 224 млн. лв. Това не е възможно да се случи само в рамките на 100 дни. Политиката, която водим, е дългогодишен и цялостен процес.
Реално ЕК ни отговори през май т.г., но нашите действия са започнали още в миналия мандат и преди това. Не мога обаче да не отчета, че това е едно от най-големите постижения и доказателство за доверието на европейските ни партньори. Доказахме на Еврокомисията, че „Холдинг БДЖ“ ЕАД е жизнеспособно дружество и политиката, която водим, е правилна и ще гарантира неговото развитие. Ако всичко върви, както сме го предвидили, до края на 2018 г. ще погасим дълговете на железницата към банките почти изцяло.

Друга съществена задача, която финализирахме за тези няколко месеца, е изготвянето на Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. Документът очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система. Наличието му е задължително изискване за изпълнението на Предварителните условия на ЕК за Европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014 – 2020 г. в сектор „Транспорт“. Европейската комисия уведоми българската страна, че счита предварителното условие за изпълнено.

Договореностите, които постигнахме с колегите от Гърция и Македония за двата железопътни коридора, също носят голяма добавена стойност и се надявам с помощта на ЕК да реализираме тези проекти. Ако това се случи, България вече ще стои по различен начин на картата на Балканите и Европа.

Дадохте старт на част от лот 3.1 на АМ „Струма“. Кога ще е възможно изпълнителите да работят и по останалата част от трасето?

На 21 август получихме разрешение за строеж за 6-километрова отсечка от участъка между Благоевград и Крупник. Предстои подаване на заявления в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за още 3 км. Работата по последните 3 км, които правят връзката с лот 3.2 на магистралата, ще започ­не след влизане в сила на Решение по ОВОС за участъка в Кресненското дефиле и изготвяне на технически проект. На 25 септември с колегите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще бъдем в Брюксел за среща и дискусия по темата.

Проведе се общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за подобряване на трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“. Какво следва по този проект?

Протоколите от двете обществени обсъждания са внесени в МОСВ, както и становищата на общините. В 10-дневен срок в МОСВ трябва да се внесе и становището на Агенция „Пътна инфраструктура“ след провеждане на обществените обсъждания и отговор на поставените въпроси или възражения, ако има такива. След това МОСВ трябва да насрочи заседание на Висшия експертен екологичен съвет до 45 дни за издаване на решение по ОВОС. Същото може да се обжалва в законно установения срок.

Подготовката на проекта включва изработване на парцеларните планове, които трябва да бъдат одобрени от МРРБ, провеждане на отчуждителните процедури за имотите, засегнати от строителството на магистралата. Необходимо е също така да се проучат археологическите обекти, да се определи за кои от тях е необходимо да бъдат извършени пълни археологически разкопки.
След приключване на тези процедури трябва да се подготви документацията за разрешение за строеж и тя да се внесе в МРРБ.

Дейностите ще продължат с разработване на тръжната документация за избор на изпълнители за проектиране и строителство и строителен надзор и съответно ще се проведат тръжните процедури за избор на изпълнители на участъка.

Необходимо е да се разработи формуляр за кандидатстване за финансиране на проекта, който се одобрява от Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, JASPARS и Европейската комисия.

Има ли напредък по реализацията на лот 3.3 на АМ „Струма“?

Строителството на лот 3.3 между Кресна и Сандански върви с много добри темпове и се надявам да приключи предсрочно. Към момента са изпълнени над 40% от строително-монтажните дейности. Крайният срок по договор е май 2019 г., но се надявам изпълнителите да завършат отсечката няколко месеца по-рано.

Стартираха строителните дейности на нови 4 км и 4 станции на метрото към кв. „Горна баня”. Какъв процент на изпълнение е постигнат по различните участъци на подземната железница, които са в процес на реализация?

Първият етап на проекта, който включва участъка от бул. „Владимир Вазов“ през централната градска част до ул. „Житница“, стартира през януари 2016 г. и към момента е на 42% физическо изпълнение. Той е с дължина 7,8 км и 8 подземни метростанции. Това е основният централен участък на Линия 3. Той включва и доставката на 20 метровлака, които ще обслужват третата метролиния, която строим в момента, както и изграждането на депо в района на ул. „Житница“.

Строителството на втория етап, който продължава от ул. „Житница“ до Софийския околовръстен път (СОП) в кв. „Горна баня“, започна в края на май и към момента изпълнението е 4%. Процентът е малък, защото първите 60 дни са за проектиране и подготовка на строителните площадки. Началото на основните дейности реално започна на 21 юли 2017 г. Прогнозният срок за завършване на СМР на Етап II е третото тримесечие на 2019 г. с въвеждане в експлоатация от началото на 2020 г. Тук предвиждаме да изградим връзка с националната жп мрежа на метростанцията до СОП. Това ще е третата такава интермодална връзка в мрежата на Софийското метро, които доказано работят много добре.

Даден беше старт на рехабилитацията на жп участъка Стралджа – Церковски. Ще започне ли скоро изпълнението и на други жп обекти, които ще се финансират по ОПТТИ и Механизма за свързване на Европа?

В края на август започна строителството на жп отсечките Скутаре – Оризово и Стралджа – Церковски. До края на септември очаквам да стартира рехабилитацията на жп линията от София до Елин Пелин, която е на стойност 120 млн. лв. и се финансира от Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

НКЖИ пое ангажимент до края на този месец да обяви процедурата за избор на изпълнител по проекта за изграждане на сигнализация и телекомуникации за цялото жп трасе от Пловдив до Бургас. До края на годината ще бъде открита обществена поръчка за жп участъка Оризово – Михайлово. Там се предвижда частично изместване на трасето, което да заобикаля гара Чирпан, и ще бъде проектирано за 160 км/час.

През юли обявихме търговете за строителство на двете най-тежки жп отсечки от Елин Пелин до Костенец и от Костенец до Септември, но поради обжалвания в КЗК те бяха временно спрени. Тези направления ще бъдат най-голямото предизвикателство за НКЖИ, тъй като теренът е планински и постигането на високите проектни скорости ще изисква промяна в трасето, както и преминаване през дефилето с почти 30 тунела и виадукта.

До края на септември ще стартира обществена поръчка за жп линията София – Волуяк, също финансирана по МСЕ. Тя обхваща рехабилитация на двете най-големи за жп възел „София” гари – Централна гара София и гара Волуяк, които са с по 14 коловоза.

Ще обявите ли скоро процедурата за отдаването на концесия на Летище София?

За да достигнем високите нива на водещите европейски аеропортове, е необходимо да привлечем повече инвестиции за развитие на Летище София. Надявам се в кратки срокове да започнем процедурата по отдаване на летището на концесия, защото това е най-добрият начин за управление на държавна собственост, доказан в годините. Според данните, които имам, почти всички летища в Европа са концесионирани.

В момента водим преговори с трите банки, които искаме да окажат съдействие за анализите и процедурата по концесиониране – Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Когато приключим преговорите, ще започнем актуализация на концесионните анализи, след това ще стартираме й самата процедура. Апелирам по темата с концесията на Летище София да не се спекулира с политически цели и призовавам да търсим диалог за по-сериозното развитие на най-голямото международно летище в България.

Върху какви законопроекти работи Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията?

И строителите като бранш, и ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) очакваме приемането на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Предстои разглеждане в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание. Нашият екип положи много усилия през последните години този норматив да бъде факт. Очак­ваме законът да улесни и стимулира инвестициите в мрежи за бърз интернет и електронни съобщения.

Очакваме също и скорошно обсъждане и приемане на промените в Закона за електронните съобщения, с които ще въведем санкции за мобилните оператори, ако нарушават директивата за роуминга.

Друг много важен проект е изменението в Закона за автомобилните превози. С него се облекчават условията и редът за продължаване валидността на удостоверенията на таксиметровите водачи. Удължаването на срока на валидност ще се извършва без полагане на изпит. Таксиметровите водачи трябва да знаят, че заявлението за преиздаване се подава в 14-дневен срок преди изтичане на валидността на удостоверението. Тези промени ще улеснят над 70 000 водачи на таксиметрови автомобили, като намалят административните тежести при продължаване на валидността на удостоверенията им. Измененията ще доведат до подобряване на предоставяната услуга от ИА „Автомобилна администрация“. Ще гарантират правилното прилагане на закона и по-добри условия за извършване на таксиметрови превози.

Какво предстои до края на годината за МТИТС в сектор „Съобщения и информационни технологии“?

За строителния бизнес, а и за цялата икономика е важен проектът на МТИТС за изграждане на ГИС базирана електронна платформа „Единна информационна точка“. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, а една от основните му цели е обединяване на цялата информация за мрежите на електронно-съобщителните и на мрежовите оператори, които предлагат обществено значими услуги. Създаването на базата данни ще въведе ред в безкрайното разкопаване на улици и обществени места заради липсата на координация на ремонтите от различни оператори. В същото време за инвеститорите се очертава значително намаляване на разходите за изграждане на инфраструктура. Всеки предприемач ще може да се информира онлайн какви налични мрежи и оборудване има в даден регион и ще има възможността да ги използва, а не тепърва да ги изгражда. По този начин ще бъдат намалени разходите за строителни дейности.
Очакваме също положителен ефект върху инвестициите в по-отдалечените райони и след старта на инициативата на Европейския съюз за безплатен интернет на обществени места. МТИТС предприе кампания за информиране и мотивиране на българските общини да кандидатстват още в първия конкурс в края на годината. Безплатният достъп до интернет ще направи малките общини по-привлекателни за хората, а оттам и по-атрактивни за строителство.

Какво бихте искали да кажете на участниците в Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 – перспективи и предизвикателства“, организиран от КСБ и в. „Строител“?

Поздравявам организаторите и участниците във форума и за пореден път искам да подчертая, че тези срещи са изключително успешни и важни. Това се доказва и от големия интерес и участие всяка година както от представители на правителството, така и от бизнеса и академичните среди. Желая успех на тазгодишния форум!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.09.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *