Инж. Дончо Атанасов: Ще завършим трасето на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле

Като обществена организация КСБ е изключително важна за България

Прочетена: 157

Десислава Бакърджиева

Инж. Атанасов, благодаря Ви, че давате първото си интервю като председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) пред специализирана медия – вестник „Строител“. През следващите месеци експерти от АПИ и от Камарата на строителите в България ще работят по подготовката на проекти на типови договори за рехабилитация на републиканската пътна мрежа. Разкажете повече.

Агенция „Пътна инфраструктура“ сформира Консултативен експертен съвет заедно с Българска браншова камара „Пътища”. В работните групи към съвета има представители на целия пътен бранш, включително и на КСБ. Те ще подготвят новите тръжни процедури, които трябва да се проведат през 2018 г. за определянето на изпълнителите за извършване на поддържането на републиканската пътна мрежа. Ще бъдат изготвени типови договори, в които ще се изчистят натрупаните проблеми през годините, свързани с превантивно, текущо и зимно поддържане, за да може всички страни да бъдат удовлетворени. Това е един от въпросите, с който се занимават работните групи. Те са общо четири и са разпределени по направленията – надзор, проектиране, поддържане и рехабилитация на републиканската пътна мрежа.

Друга важна тема за експертите от съвета към АПИ е подготовката за бъдещото акумулиране на средствата от ТОЛ системата. Целта е да имаме готовност бързо да реагираме след внедряването на системата и да започнем рехабилитация на републиканската пътна мрежа, по-специално на 5 – 6 хил. км третокласни трасета, които са в много лошо състояние. Така че работните групи ще бъдат доста натоварени.

АПИ се е заела с изпълнението на няколко обществено значими проекта за държавата. Безспорно най-важният е завършването на АМ „Струма“. Какъв е напредъкът по лотове 3.1 и 3.3 на магистралата. Застрашена ли е реализацията на лот 3.2?

На 31 август направихме първа копка на лот 3.1 на АМ „Струма“ и строителите започнаха работа. Това е частта от Благоевград до Крупник. Обявихме тръжните процедури за избор на изпълнители на строителството и за надзора на тунел „Железница”. Обществената поръчка е с три обособени позиции – за тунела, който ще е около 2 км, и за пътя преди и след съоръжението.

Строителството на лот 3.3 напредва с много бързи темпове, графиците се изпълняват предсрочно и се надявам в рамките на 2018 г. трасето от Кресна до Сандански на магистралата да бъде въведено в експлоатация. Изпълнителите са набрали достатъчно голяма скорост и съм оптимист, че предсрочно ще приключат обекта. Договорът им е до 2019 г., но е възможно да пуснем отсечката още през 2018 г.

За последния участък на АМ „Струма“ между Крупник и Кресна, приключи общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за подобряване на трасето на лот 3.2. Публичните дискусии се проведоха съгласно закона. Подготовката на проекта включва изработване на парцеларните планове, провеждане на отчуждителните процедури за имотите, засегнати от строителството на магистралата, стартиране на обществените поръчки за избор на изпълнители на лот 3.2. Надявам се в рамките на 2018 г. вече да имаме сключени договори за извършване на строително-монтажните работи и за строителен надзор. Очак­вам към края на 2018 г. най-късно да започнем реализацията, за да успеем да завършим проекта в рамките на програмния период.

В момента, в който изградим новата отсечка на източното трасе, ще прехвърлим движението по него. Така ще остане да изпълним всички необходими действия по дясното платно, т.е. по стария път Е-79 – СМР, екологични мерки, обезопасяване, маркировки и всички дейности, с които да обезпечим и местния бизнес. В проекта за лот 3.2 допълнително ще обособим две зони за отдих и търговия около Симитли, досега общината не е имала такива. При Кресна, това вече е решено проектно, има две зони за отдих. Едната е на обходния път на Кресна в посока Кулата, а другата е по новото трасе на 2 километра след пътен възел „Кресна“, пътувайки за София. Тези площадки ще разполагат с необходимата инженерна инфраструктура, електричество, ВиК мрежа, пречиствателни станции за отпадъчни води. Така че това, което се иска от държавата и от АПИ с оглед защита на местния интерес, ще бъде направено. Надяваме се много на подкрепа от обществото по време на строителството, на търпение от страна на местните хора. По време на реализацията ще заложим на използването на общинската пътна мрежа за строителната техника и всички съпътстващи дейности. Всичко това е многократно обсъждано на срещи с общинската администрация, с местния бизнес и гражданите. Убеден съм, че нещата ще се случат.

Това означава ли, че сте оптимист за завършването на АМ „Струма“?

Ние няма как да не сме оптимисти. Имаме достатъчно воля. Агенция „Пътна инфраструктура“ няма незавършен проект. В рамките на 3 – 4 години сме изградили над 300 км автомагистрална мрежа. Трябва да използваме кохезионните фондове, за да можем да завършим една голяма част от пътната инфраструктура. Това, разбира се, касае и най-тежкият участък на АМ „Струма”. Ако не завършим магистралата, България ще трябва да връща много пари.

Аз съм оптимист, че ще завършим трасето на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Лот 3.2 е голямо предизвикателство за всички – проектанти, строители, надзорници, за местните хора, но това ни мотивира още повече.

Очаквате ли проблеми с повторно обявената обществена поръчка за тунел „Железница“?

Не, не очаквам такива. Процедурата е в ход и ще я проведем съгласно закона. Всичко ще бъде спазено и ще има избран изпълнител за строителството на тунел „Железница“.

Въвеждането на ТОЛ системата е друга ключова тема, по която работи АПИ. Ще бъде ли избран най-накрая изпълнител за проектирането, изграждането и въвеждането й?

В началото на октомври очаквам междуведомствената комисия, отговаряща за тръжната процедура, да излезе с решение, което означава, че до края на настоящата година ще имаме подписан договор с избрания изпълнител за внедряването на ТОЛ системата, а от 2018 г. реално ще започнат дейностите по проектиране и изграждане. Те трябва да се реализират в рамките на 7 месеца, след което системата трябва да започне да се внедрява и да акумулира средства за републиканската мрежа. През 2018 г. всичко, свързано с ТОЛ системата, трябва да бъде завършено и тя да е напълно функционална през 2019 г.

ТОЛ-ът е справедлива система от гледна точка на това, че този, който руши най-много, ще плаща повече, именно тежкотоварните автомобили. В момента средствата, които събираме от винетните такси за леки коли, възлизат на 220 млн. лв., а парите от тежкотоварните автомобили са около 80 – 90 до 100 млн. лв. Това съотношение няма как да остане. Важното е да се отбележи, че засега електронните винетки за леките коли запазват цената си, което е справедливо.

Поддържането на републиканската пътна мрежа е най-публичната услуга в България, а чрез ТОЛ системата тя за първи път ще се самофинансира. Няма да се налага държавата постоянно да субсидира и да търси средствата, които не достигат. Затова ТОЛ системата е толкова важна, и то не само за АПИ, но и за цяла България. Чрез нея ще можем да завършим и магистралния пръстен на страната. Основният ни приоритет, извън завършването на АМ „Струма”, е доизграждането на АМ „Хемус”. Успоредно с това трябва да върви и строителството на магистралата Русе – Велико Търново, както и трасето Видин – Монтана – Враца – Ботевград.

АПИ проведе изследване за нагласите на гражданите относно принципа на новата система за таксуване по пътищата. Как се възприема тя от обществото?

Мнението на обществото се преобръща и в момента преобладаващото е, че ТОЛ системата трябва да бъде въведена. Основното желание на хората е да има добри пътища в България. Те разбират, че това е най-бързият начин да променим състоянието на републиканската пътна мрежа.

Обществото вижда, че там, където се направи нов път или магистрала, бизнесът веднага идва и икономическата картина в тези райони се променя. Например след откриването на АМ „Марица” между Димитровград и Хасково се изградиха огромни предприятия. Предстои пускането на завод с около 4 хил. работни места. Така че там, където има бърза комуникация и инфраструктура, има и инвестиции, и се строят модерни предприятия. Няма как да постигаме икономически растеж без модерна пътна и жп инфраструктура. ТОЛ системата е алфата и омегата на модернизацията на страната.

Какъв е напредъкът по проектите за АМ „Хемус“?

Както споменах, доизграждането на АМ „Хемус“ е изключително важен приоритет, по който Агенцията работи. Реално сега започва реализацията на автомагистралата. За два участъка имаме избрани изпълнители, като с единия имаме подписан договор за трасето от Ябланица до Боаза. В момента за тази отсечка се извършват подготвителните дейности – проектиране и отчуждителни процедури. Надявам се в близките месеци да започнем и реалното строителство.

Плановете за трасето от Белокопитово до Буховци (продължението към Търговище) са подобни. Прави се проектирането и на трите участъка до пътя Плевен – Ловеч, което трябва да приключим по най-бързия начин. Съответно да обявим процедури до края на 2018 г. и да започнем реалното строителство и там. Ще направим проектирането и на другите участъци от Плевен – Ловеч към път I-5 Русе – Велико Търново и максимално бързо ще проведем процедури за избор на изпълнители.

Пак казвам, че не само АМ „Хемус”, но и Русе – Велико Търново и Русе – Видин до Ботевград са изключително важни задачи за АПИ. Агенцията ще има много работа в следващите 2 – 3 години. Подготовката на самите проекти е доста трудоемка дейност. Реализацията не ме притеснява, тъй като нашите строители, проектанти, надзорници набраха огромен опит през последните години. Неведнъж съм заявявал, че никой не си е представял допреди две години, че може да се движим от Благоевград до Бургас без нито един светофар, но това се случва. Зад това обаче стои огромен труд на администрацията, който остава невидим за обществото. То няма представа през какви процедури трябва да премине един проект, за да се подготви и да получи разрешение за строеж. Хората виждат, когато започне самото строителство. Не си дават сметка за къртовския труд на администрацията при подготовката на всички съгласувателни процедури, през проектиране, отчуждения и т.н. Имаме 18 съгласувателни процедури по инженерната инфраструктура, което отнема много време и усилия, съобразяването със защитени територии, изготвянето на ОВОС.

Има ли все още проекти на АПИ, които се финансират със средства от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ и не могат да стартират заради обжалвания на търговете? Колко проекта по ОПРР са в процес на реализация?

Постепенно тези процедури са отпушени, има решения на КЗК, на ВАС и в момента доста проекти са в процес на реализация. Предстоят важни обекти като София – Петрохан, където чакаме разрешение за строеж. По ОП „Региони в растеж“ се ремонтират над 100 км и на още 100 км предстои да направим първи копки. На 27 септември ще започнат СМР на отсечката Враца – Леденика. Така че ускорено започваме всички проекти по „ОПРР 2014 – 2020“.

Важен обект извън оперативната програма е пътят Бургас – Сарафово – Несебър. Надявам се в близките дни и там да започнем реално строителство, особено в частта от Поморие до Равда. Там са два участъка – единият е Поморие – Ахелой, а другият е обходът на Ахелой. Участъкът от входа на Поморие е по-тежък от процедурна гледна точка, свързан е с отчуждителни процедури и археология. Но се надявам в рамките на тази зима да преминем през всички административни процеси и напролет да започнем дейностите и между Сарафово и Поморие. Идеята ни е целият участък от Поморие до Равда да бъде въведен в експлоатация за летния сезон през 2018 г.

Каква е равносметката Ви за изпълнените ремонтни дейности през летния сезон?

Изпълнихме доста обекти, но сега предстои по-голямата част. Повечето ще са в Северна България, но разбира се, има и проекти в Южна България, около София. Например ремонтът на Източната тангента – връзката между АМ „Тракия” и Северната скоростната тангента. Състоянието там е лошо заради пътната конструкция, която е правена от шлака от „Кремиковци” преди 10 ноември 1989 г. Това сега ни създава огромни проблеми, тъй като там започва химична реакция. Вълните, които са се получили по пътното платно, идват от вторичната химична реакция на доменната шлака. Разполагаме с технически решения, които трябва да приложим през есенно-зимния сезон. Успоредно с това ще изпълним и най-необходимите ремонти по АМ „Хемус”. Пускаме дясната тръба на тунел „Витиня”, и моста след него и веднага затваряме лявата тръба и съоръжението преди нея в посока София. Имаме големи проблеми по долното строене на виадуктите.

В началото на октомври КСБ ще проведе експертна работна срещаза зимното поддържане. Как може да се оптимизира процесът?

Зимното поддържане на България е на доста високо ниво. Тази зима ще я посрещнем със старите договори за зимно поддържане.

През годините натрупахме огромен опит и има голямо постижение по отношение на дейността на Междуведомствения щаб, в който си сътрудничат АПИ, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и МВР. Организацията, контролът и ръководството се извършват от АПИ и нейните подразделения – областните пътни управления. Предстоят традиционните регионални съвещания, които правим с областните управители, с пътноподдържащите фирми, с ДАИ, с МВР и Пътна полиция. Фирмите започнаха доставките на сол и пясък, т.е. вече тече подготовката. Друг е въпросът дали времето ще им позволи успоредно да правят подготовка за зимата и да работят по строителните обекти. Една част от машините трябва да се преоборудват с гребла, пясъкоразпръсквачи и т.н. Надявам се да успеем да съчетаем извършването на превантивните ремонти и подготовката за зимното поддържане. Компромис със зимното поддържане не може да има, така че каквито и строително-монтажни работи по превантивните ремонти да ни очакват, трябва да се подготвим за зимата. Поддържането е изключително тежко изпитание за всички. Републиканската пътна мрежа е от 21 хил. км, по които при изключително ниски температури и огромни снеговалежи хората искат да карат по асфалт.

Ние сме постигнали едно доста високо ниво, особено по автомагистралната пътна мрежа. Има проблеми основно по трети клас пътища. Но сами разбирате, че главните трасета на България – магистрали, първи и втори клас, те трябва да бъдат изчистени с приоритет, за да може да има комуникация. Пак казвам – имаме достатъчно голям опит, така че мисля, че и тази зима ще се справим.
Изминалата зима нанесе много тежки поражения на републиканската пътна мрежа, особено по АМ „Хемус”, където за разлика от АМ „Тракия“ метеорологичните условия са по-тежки. Пораженията по АМ „Хемус” – по мостове, тунели и виадукти, са сериозни.

Как ще продължи сътрудничеството Ви с КСБ?

АПИ винаги е била в много добър диалог. Наскоро проведохме среща между ръководствата на АПИ и КСБ. На нея уточнихме различни проблеми и действията, които много бързо трябва да предприемем.

Винаги сме работили в пълен синхрон с КСБ и се надявам добрите ни взаимоотношения да продължат и занапред.

Какво ще пожелаете на членовете на Камарата на строителите по случай 10-годишнината от създаването на браншовата организация?

Като обществена организация КСБ е изключително важна за България. Тя доказа своята полза. Помага много на държавните институции и ние сме й благодарни за целия труд, който е положила през тези 10 години. КСБ е била полезна и на АПИ. Пожелавам си в близките години да имаме ползотворно взаимодействие, което е изключително важно за нас. Камарата на строителите в България е ценна, защитава държавните интереси и мога да пожелая в следващите години на добър път!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.09.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *